Р Е Ш Е Н И Е

№ 4

07.01.2011г.,гр.Кубрат

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

   Кубратският районен съд в публичното заседание на девети декември  две хиляди и десета година в състав:                                                                                                                                                               

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламен Ангелов

   при секретаря П.П., като разгледа докладваното от съдия Ангелов гражданско дело № 274 по описа за 2010г. на КРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Ищците М.А. *** с ЕГН – ********** ***, с ЕГН – ********** са предявили срещу ответниците - Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Община Кубрат положителен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, за признаване за установено правото им на собственост по отношение на  следния недвижим имот:  Самостоятелен обект в сграда – жилище №16 находящо се в гр.Кубрат, ул. „Витоша”№47, ет.6, с идентификатор №40422.505.2080.3.16, съгласно одобрената за гр.Кубрат КККР, със застроена площ от 57 кв.м., състоящо се от спалня хол , кухня и сервизни помещения.

          Твърдят, че през 1988г. закупили имота от Общински народен съвет – гр.Кубрат. В последствие безвъзмездно прехвърлили собствеността върху него на Община Кубрат. В края на 1990г. правото им на собственост  върху жилището им било възстановено по силата на Закона за възстановяване собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход направили постъпки за заминаване в република Турция и други страни в периода май – септември 1989г..  За имота им бил съставен Акт за държавна собственост №829/30.06.1989г. , което пречи на снабдяването им с констативен нотариален акт за собственост. Поради това желаят, спрямо Община Кубрат и Държавата,   да бъде признато правото им на собственост по отношение на описания имот.

              Ответникът Община Кубрат в подадения, в срок, отговор по исковата молба и в съдебно заседание  признава иска за основателен.

              Държавата, представлявана от Областния управител , оспорва иска като недопустим  и неоснователен.

              След като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните съдът приема за установено следното от фактическа страна:

               През 1988г. М. и Д.Я. придобили по силата на покупко-продажба собствеността върху процесния недвижим имот находящ се в гр.Кубрат. През 1989г. направили постъпки за заминаване в Република Турция. Собствеността върху имота била придобита отново от Общински народен съвет – гр.Кубрат, по силата на отказ от право на собственост върху него, направен от ищците. Жилището било актувано като държавно, за което е съставен Акт за държавна собственост №829/30.06.1989г. /л.6 от делото/. Изрично е посочено в акта, че негов бивш собственик е Методи Александров Христов , което лице , видно от Удостоверение за идентичност на лице с различни имена №6/11.07.2008г. на Община Кубрат е ищеца – М.А.Я..  Имота е продаден от Общински народен съвет на лицето Младен Ангелов Станев. През 1992г. влиза в сила Закона за възстановяване собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни в периода май – септември 1989г. В преклузивния срок за това ищците са поискали възстановяване собствеността върху имота. Видно от заверително писмо №1118/31.08.1992г.  до ДСК, М.А.Я. е внесъл по сметка на Общински съвет – гр.Кубрат сумата от 10 858.47 лева – оформена като „такса за възстановяване на жилище” .

        Изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

        Искът е с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК. Като предявен от процесуално легитимирани лица имащи правен интерес от търсената защита същият се явява допустим. Разгледан по същество се явява основателен.

         С  изменението на чл.2 от ЗС, направено през през 1990г., се въвежда понятието общинска собственост. До този момент собствеността на Общинските народни съвети е била държавна. Съгласно чл.1 от ЗВСВНИБГТПНПЗРТ - се възстановява собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май - септември 1989 г., които са били изкупени от държавата, общините, обществените организации или техни фирми, както и кооперации, ако те в четиримесечен срок от влизането в сила на този закон заплатят на купувача получените суми от продажбата.Съгласно чл. 2 от същия закон се обявяват за нищожни актовете за дарение в полза на държавата, общините, обществените организации или техни фирми, на кооперации, а също и отказите от право на собственост по чл. 100 от Закона за собствеността. Ищците в преклузивния срок са заплатили т.н. „такса за възстановяване на жилище”. По силата на закона нищожен е отказа им от право на собственост върху имота. Така те се явяват собственици на процесния имот по силата на покупко – продажба.

         Поради това искът им срещу ответниците се явява основателен и следва да се уважи, като се признае за установено , че ищците са собственици на процесния недвижим имот.

         Ищците претендират ответниците да бъдат осъдени да им заплатят направените по делото разноски. Тази претенция, обаче, следва да се отхвърли поради това , че Община Кубрат признава иска като основателен, а Държавата , представлявана от Обласния управител , не е дала повод за завеждане на иска. По силата на § 42 от ПЗР на ЗОС застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.                      

         Мотивиран така , съдът в настоящия си състав

 

Р Е Ш И :

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Община Кубрат с БУЛСТАТ 000505846, представлявана от кмета Ремзи Халил Юсеинов и Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, действащ чрез Областен управител на Област Разград, че ищците  М.А. *** с ЕГН – ********** ***, с ЕГН – ********** са собственици на следния недвижим имот : Самостоятелен обект в сграда – жилище №16 (шестнадесет), находящо се в гр.Кубрат, на ул. „Витоша” №47, ет.6, с идентификатор №40422.505.2080.3.16 (четиридесет хиляди четиристотин двадесет и две точка петстотин и пет точка две хиляди и осемдесет точка три точка шестнадесет), съгласно одобрената за гр.Кубрат КККР, със застроена площ от 57 кв.м.(петдесет и седем), състоящо се от спалня хол , кухня и сервизни помещения, при съседи: на същия етаж имот с идентификатор  №40422.505.2080.3.17, отдолу имот с идентификатор №40422.505.2080.13, ведно с принадлежащото му избено помещение с полезна площ от 5 кв.м. (пет), както и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.

           ОТХВЪРЛЯ претенцията на  М.А.Я. и Д.М.Я. ответниците да бъдат осъдени да им заплатят деловодни разноски в размер на 350.00/триста и петдесет/ лева.

           Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от получаването му, пред Разградски окръжен съд.

 

 

                                                                        Районен съдия:/П/ - Пл.Ангелов