Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 6

 

гр. Кубрат, 14.01.2011 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

      

           Кубратският районен съд в открито съдебно заседание на двадесет и осми декември,  две хиляди и десета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Петрова – Енева

 

при  секретаря В. Д. и в присъствието на прокурора ............, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 424 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази следното:

          Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК – съдебна делба на наследствен  недвижим имот  във фазата по допускането  й.

          А. Б.Х., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес в гр. Кубрат, ул. „Цар Освободител” № 2, чрез адв.С.В., моли съда да допусне  до делба между нея и ответниците Ю.Д.Б., ЕГН ********** и С.Д.Б., ЕГН **********,***, следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване Дворно място, находящ се в строителните граници на село Мъдрево, община Кубрат, област Разградска, на улица „Хан Кубрат” № 43, съставляващ по одобрения със Заповед № 763/ 1987 год. регулационен план на селото имот планоснимачен номер 130 от квартал 9, с  площ от 1 185 / хиляда сто осемдесет и пет/ кв.м. по Скица № 223/ 18.08.2010 год. на Отдел „ТСУ” на Община – гр. Кубрат,  съставляваща УПИ  № ХХІ – 130 / двадесет и едно – сто и тридесет/, от кв.9, при неприложена регулация, при граници: от север – УПИ № ХХІІ – 129, от изток – УПИ № ХІ – 139, от юг – УПИ № ХХ – 130 и от запад – улица „Хан Кубрат”, заедно с построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от две стаи и коридор със застроена площ от 76 кв.м. по данъчна оценка, Лятна кухня и стопанска постройка с обща застроена площ от 49.00 кв.м. по данъчна оценка, и Гараж,  за който твърди, че им е останал в наследство от общите наследодатели Б. М. З. /Б.М.В./, б.ж. на с. Мъдрево, поч. на 22.02.1994 год. в с.с., за което в Кметство – с. Мъдрево, Община – Кубрат, е съставен  Акт за смърт № 5/ 23.02.1994 год. и Ю.М.З.,***, поч.на 14.10.1999 год. в с.с., за което в Кметство – с. Мъдрево, Община – Кубрат, е съставен  Акт за смърт № 9/ 15.10.1999 год., при права, както следва: 1/ 2 ид.част за ищцата, а другата 1/ 2 за ответниците при равни права. 

         Ответниците, на които са  връчени редовно съобщения, ведно с преписи от исковата молба и приложенията, е дала  писмен отговор в срок единствено С.Д.Б. ***,  с който като оспорва фактите по иск.молба, заявява становище за неоснователност на исковата претенция за делба. Като твърди, че наследодателят й Д.Б.З., поч. на 05.08.2010 год. е придобил правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот по давност, поради което по наследство правото на собственост е преминало в нейна и другата ответница собственост, претендира исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

         Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Страните са съответно дъщеря и внучки на починалите, както е посочено в исковата молба Б. М. З. /Б.М.В./, б.ж. на с. Мъдрево, поч. на 22.02.1994 год. в с.с., за което в Кметство – с. Мъдрево, Община – Кубрат, е съставен  Акт за смърт № 5/ 23.02.1994 год. и Ю.М.З.,***, поч.на 14.10.1999 год. в с.с., за което в Кметство – с. Мъдрево, Община – Кубрат, е съставен  Акт за смърт № 9/ 15.10.1999 год., видно от съдържанието на приетите като писмени доказателства Удостоверения за наследници №№ 253/ 09.08.2010 год. и  312/ 08.09.2010 год. на Община – Кубрат, Кметство – с. Мъдрево. Към момента на смъртта си Б. М. З. е оставил съпруга – Ю.З., и две деца – ищцата А. Б.Х. и Д.Б.З. - баща на ответниците. Пет години по – късно в същото село е починала съпругата му - Ю.З., и е оставила за свои наследници децата си - ищцата и бащата на ответниците. От съдържанието на приетите като доказателства Удостоверения за наследници, цитирани по – горе, се установява, че след своите родители – на 05.08.2010 год., в с. Мъдрево, е починал и Д.Б.З., оставил за свои наследници по закон децата си – Ю. и С.Д..  

          Видно от приложеното към исковата молба удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 270/ 19.08.2010 год. на Кметство – с. Мъдрево, наследодателят Б. М. З. е бил известен и с имената Б.М.В..

         Между страните не се спори, че общите им наследодатели са били съпрузи, сключили граждански брак, който е прекратен със смъртта на мъжа на 22.02.1994 г..

         Събраните по делото гласни доказателства установяват по несъмнен начин изложеното от ищцата в исковата молба относно правото на собственост на родителите й – покойните Б. М. З. е Ю.З., по отношение на процесния недвижим имот.  Видно от показанията на свидетелите по време на брака си - преди 1960 година,  известния тогава с имената Б. М. З. и съпругата му Ю.З. купили празно дворно място, в което през 60-те години на миналия век построили по одобрен архитектурен проект – заверено копие от страниците на който са приложени към исковата молба, масивна жилищна сграда. По късно семейството построило в същия имот лятна кухня, стопанска постройка и гараж. В подкрепа на показанията на свидетелите, относно правото на собственост на съпрузите З., са приложените от ищцата писмени доказателства – Скица № 223/ 18.09.2010 год.на Община – гр. Кубрат, видно от която имота е записан по разписен лист към ПУП на с. Мъдрево одобрен през 1987 год. като собствен на Б.М.В. – българските имена на Б. М. З., и са заснети жилищна сграда и допълващо я застрояване – лятна кухня, стопанска постройка и гараж; Удостоверения №№ УС-02-86/ 13.08.2010 г. на Община – гр. Кубрат и 94-00-503/ 25.08.2010 год.на Областен управител на Област – гр. Разград, видно от които процесния недвижим имот не е общинска и държавна собственост. 

           От приложените и от ищцата и от ответниците Удостоверения за данъчна оценка и за декларирани данни, изд. от ДС при Община – гр. Кубрат, се установява, че процесния имот е данъчно деклариран като обекти, както се твърди да съществуват – терен и сгради, оценени на 7 335.70 лева, както и че на 20.03.1998 год. Д.Б.З. е подал пред местната данъчна служба, приета с вх. № К – 4641, декларация,в която е посочил единствено себе си като собственик на имота.

           До смъртта си Б. и Ю.З. – до 14.10.1999 год., са живели в имота, в който, със съпругата си и децата му - ответниците, живеел и синът им Д.З.. Видно от събраните по делото свидетелски показания около 2005 година Д.З. се е разделил със съпругата си, а по – късно са се развели, и той останал да живее в имота сам; поддържал със сестра си – ищцата, нормални отношения – тя посещавала имота, помагали си. За всеки един от тях е несъмнено, че имота е построен и останал от родителите на ищцата, но разпитаните по инициатива на ответниците свидетели   разказват, че по традиция при тях – в с. Мъдрево, имота „оставал”, т.е. преминавал в собственост,  за сина, който оставал да живее с родителите си; дъщерята имала друга къща – на друго място, заедно със съпруга си, поради което родителската къща „оставала” за сина, но и бившата съпруга на Д.З., както и нейната сестра – свидетелките А. и С.С., дават показания, че след смъртта на възрастните родители ищцата винаги е считала имота за собственост на нейните родители, а не за собствен на брат си, както и че той не й  е „отговарял”, защото се притеснявал, и не е казвал нито на нея, нито пред тях, че имота е само негова собственост.

           Едва след смъртта на Д.З. – на 05.08.2010 год., неговите дъщери – ответниците Ю. и С.Д., установили своя фактическа власт върху имота, като, видно от показанията на свидетелите и обясненията на ищцата, разбили вратата, сменили секретната брава и започнали „да се разпореждат” с имота, отказвайки да допускат в него ищцата.

         На показанията на посочените от ответниците свидетели, за установяването на правно релевантни с оглед предмета на възражението им срещу иска факти и обстоятелства – начален момент на установяване на фактическа власт върху целия имота от техния наследодател Д.З., заявяване на намерение за своене от него по отношение на ищцата и наследодателката Ю.З.; отстъпване на владение от ищцата на ответниците и пр.,  съда не дава вяра, тъй като те са противоречиви, противостоящи и изключващи се – всички свидетелстват за наличието на обичай имота да „остава” в собственост на сина, но нито един не свидетелства за това да е възприел изявление на родителите в този смисъл, т.е. те да са дарили имота на сина си или приживе да са извършили дарение - делба на имотите си в полза на децата си, в резултат на което процесния жилищен имот да са отстъпили в собственост единствено на сина си; както и Д.З. да е заявил на сестра си свои претенции по отношение на целия имот. Обратно на това всеки от тях свидетелства, че ищцата е възприемала този имот и за свой, тъй като е останал от родителите й.

           Предвид изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Искът за допускане на съдебна делба е основателен и доказан.

           Неоснователно и недоказано е възражението на ответниците, че процесния поземлен имот, находящ се в село Мъдрево, общ. Кубрат на улица „Хан Кубрат” № 43, е тяхна собственост, тъй като е бил изключителна собственост на техния баща, който е придобил по давност идеалните части, притежавани от ищцата.             

           Към момента на откриване на наследството на наследодателя Б. М. З.,*** -  22.02.1994 год., описания в постъпилата на 15.09.2010 год. искова молба ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – дворно място, ведно с застроените в него жилищна сграда, лятна кухня, стопанска постройка, гараж и подобрения, находящ се в строителните граници на село Мъдрево, община Кубрат, област Разградска, на улица „Хан Кубрат” № 43, се е намирал като обособен и самостоятелен обект на собственост в патримониума   на наследодателя.

              Правото да получат наследствената 1/ 2 ид. част от имота, придобит по давност, относно терена, и по приращение, относно Жилищна сграда и допълващото застрояване, в СИО с преживялата го негова съпруга Ю.З., се признава на призованите към наследяване в този отминал момент негови низходящи – дъщеря му А. Б.Х. и синът му Д.Б.З., и на преживялата го съпруга. Децата на наследодателя – негови наследници по закон от първи ред, са го наследили в равни части помежду си, съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗН, а съпругата е наследила част, равна на частта на всяко дете, съгласно чл.9 ЗН, т.е. по силата на наследственото правоприемство А.Х., Д.З. и Ю.З. са  придобили по 1/ 6 ид. част от правото на собственост върху процесния недвижим имот, а разликата от 3/ 6 ид. част – съставляваща половината – чл.27 СК /отм./, е останала в собственост на преживялата съпруга Ю.З., с оглед прекратяването на имуществената общност и брака със смъртта на съпруга й.

              На 14.10.1999 год. също в с.Мъдрево е починала  Ю.З., собственик по наследство на 1/ 6 ид. част, и по давност по приращение на 3/ 6 ид. части от процесния недвижим имот, която, съгласно разпоредбите на чл.5 ЗН, е приминала в собственост по наследство на призованите да я  наследят нейни деца – ищцата и бащата на ответниците по делото, при равни части между тях.

  Закона за собствеността допуска възможността правото на собственост да се придобива по давност, съгласно разпоредбата на чл.79, и това да доведе до изгубването му от предишните собственици, съгласно разпоредбата на чл.99, но възразилите ответници не доказаха, че техния наследодател - Д.З., е придобил ид.части на ищцата и тези на своята майка от правото на собственост по отношение на  процесния недвижим имот по давност. Ищците оспорва в полза на брат й е изтекла или осъществила придобивна давност, защото той е бил допуснат да ползва процесния недвижим имот като собственик по наследство на една част от него и като нейн близък родственик, т.е. той е държал и нейната част, защото не е притежавал друг жилищен имот. По отношение на ищцата и на майка им – Ю.З.,  брат й – праводател на ответниците, за времето от смъртта на баща им – 22.02.1994 год. до преди собствената си смърт, настъпила през 2010 год., не е демонстрирал поведение на единствен собственик на останалите след смъртта на наследодателя Б. М. З. 1/ 2 ид. част от недвижим имот, както и по отношение на собствената на съпругата Ю.З. 1/ 2 ид. част. Едва след 05.08.2010 год. – след смъртта на Д. З., ищцата е узнала за владелческите и собственически претенции на ответниците по отношение на останалото след смъртта на дядо им имущество, както и по отношение на тези части, собствени на ищцата А. Б.Х..

         Съгласно разпоредбата на чл.68 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. От събраните по делото гласни доказателства се установи по несъмнен начин, че до смъртта си, всеки един от родителите на страните по делото – Б.З. и Ю.З., е упражнявал фактическа власт върху имота, основана на придобитото по давност – върху терена, и по приращение – върху сградите,  право на собственост; приживе не са извършвали актове на разпореждане с правата си на собственост, както и не са правили такива разпореждания в полза на някое от двете си деца с оглед на своята смърт, т.е. актове на завещание. След смъртта им, ищцата и бащата на ответниците не са извършвали помежду си делба или актове на разпореждане с правата си от наследството по отношение един на друг или в полза на трети лица. Д.З., лично и със съпругата си до 2005 год., е упражнявал фактическа власт върху  недвижимия имот, каквито права има като съсобственик по наследство, но липсват  доказателства да е афиширал пред останалите съсобственици –  ищцата и общата им майка, че след смъртта на баща си е отпочнал да упражнява фактическа власт единствено за себе си.

          За да се признае на ответниците правото на изключителна собственост по отношение на наследствения недвижим имот, разпоредбата на закона – чл.79 ЗС, установява, че техния наследодател или те следва да са упражнявали в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ – процесния недвижим имот, без противопоставяне от страна на останалите титуляри на правото на собственост, както и да са демонстрирали по отношение на невладеещите съсобственици на вещта поведение на пълноправни собственици, т. е. поведение, което безсъмнено да сочи за намерението им, че упражняват собственическите правомощия в пълен обем,  единствено за себе си. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са налице по отношение на претендиращите собствеността ответници и то установени при едно пълно и пряко доказване в хода на процеса, възражението за изтекла придобивна давност на конкретен недвижим имот, може да бъде уважено.

Такова – пълно и пряко доказване, ответниците не успяха да проведат. Установи се по несъмнен начин обратното – едва след смъртта на техния баща през м.08.2010 год. ищцата е узнала  за собственически претенции, не на своя починал брат, а на неговите дъщери по отношение на  целия останал след смъртта на родителите й недвижим имот, което е станало повод на 15.09.2010 год. тя да предяви иска си за съдебна делба на същия. Сочените от тях свидетели, разпитвани и в рамките на съдебното производство,  не установяват годно фактите от състава на чл.79, ал.1 ЗС. Всеки от тях свидетелства за обичаите в селото, както и за това, че бащата на ответниците винаги е живял в имота на родителите си,  но не дават информация за причините за това и най – вече за намеренията на Д.З., за да може съответно съда да направи изводи за наличието на владение по см. на чл.68, ал.1 от ЗС  - че той е упражнявал фактическа власт върху имота, държейки го като свой, както и че е противопоставил същата и намеренията си да свои ид. части на останалите съсобственици, сред които и на ищцата.

Обратното се установи от събраните по делото по инициатива на ответниците гласни доказателства – ищцата е допуснала брат й да продължи да ползва имота; пребивавала е в него, заедно са обработвали дворното място; можела е да прехвърли правото си на собственост, вкл. и с дарствено намерение, но не го е направила, както и е отказала брат й да й прехвърли своите права върху имота, в необходимата за това форма. Едва през 2010 година, по повод издаването на данъчна оценка,  ищцата е узнала, че брат й на 20.03.1998 год. е декларирал пред местната данъчна служба имота като изцяло своя собственост. Дори, както искат да установят ответниците, това да свидетелства че техния баща е владеел имота със съзнание за своене, не се установи той да е довели това си намерение до знанието на останалите собственици – ищцата и майка им. Твърдението, че фактическата му  власт е била непрекъсната и необезпокоявана, няма отношение към въпроса за нейната явност и несъмнителност. Намерението за своене се предполага съгласно чл. 69 ЗС, но за да се осъществи фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, е нужно още това владение да е несъмнително, т.е. осъществявано по начин, който да разкрива ясно желанието на владелеца да държи вещта като своя, и явно -    т. е. намерението на владелеца  да свои вещта за себе си да е противопоставено на собственика, а не на Община – гр. Кубрат, по повод данъчното облагане на собствеността; това намерение да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за него, като такова да е достигнало до собственика. Точно тези признаци на владението ответниците, които носят тежестта да ги докажат, чрез пълно главно доказване, не установиха. Напротив - от анализа на доказателствата по делото съдът приема, че едва през м.08.2010 год.  ищцата е узнала за претенциите на племенниците  си, а от тогава до завеждането на исковата молба не е изтекъл 10 – годишния давностен срок.

            Предвид изложеното съдът приема възражението на ответниците за неоснователно и недоказано – те не са придобили правото на собственост върху процесния имот по наследство от покойния си баща, който да го е притежавал по давност, придобивайки правата на своята майка и на своята сестра преди смъртта си.

           По наследство от покойния  си родител ответниците притежават равни права – по 1/ 4 ид. част, а по наследство от своите родители ищцата притежава 2/ 4 ид. части.  

            Водим от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш    И:

 

              ДОПУСКА  ДО СЪДЕБНА ДЕЛБА  между  А. Б.Х., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес в гр. Кубрат, ул. „Цар Освободител” № 2, чрез адв.С.В., Ю.Д.Б., ЕГН ********** и С.Д.Б., ЕГН **********,***, следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване Дворно място, находящ се в строителните граници на село Мъдрево, община Кубрат, област Разградска, на улица „Хан Кубрат” № 43, съставляващ по одобрения със Заповед № 763/ 1987 год. регулационен план на селото имот планоснимачен номер 130 от квартал 9, с  площ от 1 185 / хиляда сто осемдесет и пет/ кв.м. по Скица № 223/ 18.08.2010 год. на Отдел „ТСУ” на Община – гр. Кубрат,  съставляваща УПИ  № ХХІ – 130 / двадесет и едно – сто и тридесет/, от кв.9, при неприложена регулация, при граници: от север – УПИ № ХХІІ – 129, от изток – УПИ № ХІ – 139, от юг – УПИ № ХХ – 130 и от запад – улица „Хан Кубрат”, заедно с построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от две стаи и коридор със застроена площ от 76 кв.м. по данъчна оценка, Лятна кухня и стопанска постройка с обща застроена площ от 49.00 кв.м. по данъчна оценка, и Гараж, останал в наследство от общите наследодатели Б. М. З. /Б.М.В./, б.ж. на с. Мъдрево, поч. на 22.02.1994 год. в с.с., с Акт за смърт № 5/ 23.02.1994 год.на Кметство – с. Мъдрево, Община – Кубрат, и Ю.М.З.,***, поч.на 14.10.1999 год. в с.с., с Акт за смърт № 9/ 15.10.1999 год. на Кметство – с. Мъдрево, Община – Кубрат, при права: 2/ 4  ид.части за А. Б.Х., и по 1/ 4 ид.част за Ю.Д.Б. и С.Д.Б..

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис пред ОС – Разград.

 

                                                                          Председател: /П/ Д. Петрова - Енева