Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

 5

 

гр.  Кубрат, 12.01.2011 г.

 

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

        Кубратският районен съд в публично заседание на двадесет и осми декември, две хиляди и десета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Диана Петрова – Енева

 

при  секретаря В. Д.  и в присъствието на прокурора . . . . като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 444 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Обективно съединени искове  с правно основание чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, във вр. с чл.327 и чл.294 ТЗ, предявен по реда на чл.422 ГПК.

         Ищецът - „Чинар 05” – ЕООД – гр. Кубрат, обл. Разградска, със седалище и адрес на управление в гр. Кубрат, ул. „Н.Й.Вапцаров”, бл. „Ком”, вх. Б, ап.22, ЕИК 116562421,  представлявано от С.Ц.М., ЕГН **********,***,  като твърди, че на 21.04.2010 год. е продал на ответника дървен материал, получен от него в деня на съставянето на Фактура № 470/ 21.04.2010 год., на обща стойност 8 682.85 лева, от които на 02.07.2010 год. ответника е превел по сметка на продавача сумата 2 000.00 лева, а разликата от 6 682.85 лева останала неплатена, моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, който е възразил по реда на чл.414 ГПК срещу  издадената по заявление на ищеца срещу ответника Заповед № 261 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 03.09.2010 год. по гр.дело № 407/ 2010 год. по описа на РС – гр. Кубрат, че ответното дружество дължи на ищцовото претендираната сума от 6 682.85 лева, ведно с законната лихва считано от датата на постъпване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в РС – гр. Кубрат, образувано в гр.дело № 407/ 2010 год. по описа на същия - 02.09.2010 год.,  – стойността на доставена от ищеца на ответника и не платена изцяло от него стока по Фактура 470/ 21.04.2010 год. , както и обезщетение за забавено изпълнение в размер на сумата 186.72 лева, т.е. законната лихва, за времето от 21.04.2010 год. до 05.07.2010 год., обезщетение за останалата неплатена след 05.07.2010 год. разлика в размер на 113.33 лева, т.е. законната лихва за времето от 05.07.2010 год. до 02.09.2010 год., както и за присъждане на всички разноски по двете съдебни производства. Иска намира правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, във вр. с чл.327 ТЗ, предявен по реда на чл.422 ГПК. На основание чл.78, ал.1 ГПК, претендира срещу ответното дружество направените по настоящото и по гр.дело № 407/ 2010 год. КРС съдебни и деловодни разноски .

         Ответното дружество - „С.”***, ЕИК 116550801, представлявано от С.Р.С., редовно уведомено, е изпратило писмен отговор в срока за това, с който заявява становище за допустимост на иска, а по същество в съдебно заседание признава иска.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235 ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: От приложените към исковата молба и приети като доказателство по делото в заверени фоко-копия Фактура № 470/ 21.04.2010 год. и счетоводно извлечение от сметката на търговеца, се установи по несъмнен начин, че на  21.04.2010 год.между двете търговски дружества са осъществени търговски взаимоотношения, по силата на които ищцовото дружество продало и доставило на ответното дружество различни размери и количества дървен материал, получени от него в деня на продажбата, на обща стойност 8 682.85 лева, с ДДС.  Ответникът се е задължил да плати, чрез банков превод дължимата цена. Не получил плащане ищецът на 14.06.2010 год. с Писмо изх. № 17 поканил управителя на дружеството – купувач в 7-дневен срок от получаването му да издължи цената на дървения материал. Че писмото е стигнало до ответника се установява от съдържанието на изпратеното от него до управителя на ищцовото дружество Писмо изх.№ 1/ 16.06.2010 год., видно от което дълга се признава и се предлагат начини за уреждане на плащането или за връщане на продадената стока. На 02.07.2010 год. по сметка на ищеца ответника превел сумата 2 000.00 лева, като регистрирал плащането като частично по цитираната фактура.

          Представените по делото документи, в заверен препис, не са оспорени от ответника. Фактурите са оформени с всички необходими реквизити, съгл. чл. 7, ал. 1 ЗСч.

         Видно от приложените към исковата молба счетоводни справки за изчисляване на законната лихва, неоспорени от ответното дружество, за периода 21.04.2010 год. до 05.07.2010 год.  за целия дълг, и за периода от 05.07.2010 год. до 02.09.2010 год. за останалата неплатена разлика над 2 000.00 лева, лихвата за забава върху неплатената цена е изчислена в размер на 186.72 лева за първата част и 113.33 лева за втората,  колкото е претендирана с Заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, образувано в гр.дело № 407/ 2010 год.по описа на РС – гр. Кубрат, за времето от датата на продажбата до постъпването на заявлението в съда – 02.09.2010 год..

          По изходящо от ищеца срещу ответника  Заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, образувано в гр.дело № 407/ 2010 год.по описа на РС – гр. Кубрат, съдът е издал Заповед № 261/ 03.09.2010 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредил на длъжника -„С.”***, ЕИК 116550801, представлявано от С.Р.С., да плати на ищеца – заявител, неплатените свои задължения по цитираната по – горе данъчна фактура в размер на 6 682.85 лева – неплатен остатък от дължима цена по извършена покупко-продажба на дървен материал с Фактура № 470/ 21.04.2010 год., ведно с законната лихва считано от 02.09.2010 год. до окончателното й изплащане, както и обезщетение за забавено изпълнение в размер на сумата 186.72 лева, т.е. законната лихва, за времето от 21.04.2010 год. до 05.07.2010 год., и обезщетение за останалата неплатена след 05.07.2010 год. разлика в размер на 113.33 лева, т.е. законната лихва за времето от 05.07.2010 год. до 02.09.2010 год.,  и сумата 840.00 лева – разноски по производството.

          На 15.09.2010 год. дружеството длъжник е получило издадената срещу него Заповед за изпълнение, срещу която на 23.09.2010 год. е депозирало постъпило в съда с вх. № 1766 Възражение, че не дължи изпълнение на вземането за която е издадена заповедта, тъй като били в преговори относно търговската сделка.

           Съдът разпоредил на заявителя да предяви искова претенция за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение, предвид възражението на посочения длъжник, в едномесечен срок от връчването на препис от разпореждането, довнасяйки дължимата държавна такса.

            Въпреки възражението срещу издадената срещу него Заповед № 261/ 03.09.2010 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, ответното дружество в съдебно заседание чрез пълномощника си признава обстоятелствата, на които ищеца основава претенцията си срещу него, признава и претенциите като основание и размер, като не оспорва  представените от ищеца доказателства.

          Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното: Безспорно се установява наличие на облигационно правоотношение по силата на съществуващи търговски взаимоотношения между страните от 21.04.2010 г.  Ищецът - продавач е изпълнил задълженията си да продаде и предаде дървен материал, посочен конкретно във вид, количество и цена, съгл. отразеното във фактурата, а предаването е безспорно установено с подписа на управителя на дружеството купувач. Не се спори и относно цената на получената стока. При което и съгл. разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ, купувачът е длъжен да я плати при получаването на стоката или документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. По делото не се събраха доказателства за наличие на друга уговорка. С оглед основателността на иска по чл. 327 ТЗ, основателна и доказана е и претенцията по чл.294, ал.1 ТЗ, съгласно, която между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго, във вр. с чл. 86 ЗЗД, съгласно която при неизпълнение на парично задължение, се дължи  обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

           Ответното дружество разполагаше с правната и фактическа възможност да ангажира становище по обстоятелствата, на които ищеца основава претенцията си срещу него, т.е. да ги оспори, както и изложи възраженията си срещу иска, и съответно да посочи доказателствата, чието събиране иска, за установяването им. В негова тежест бе да установи, че е изпълнил задълженията си. И тъй като не е налице възражение по фактите, както и съответно на тях положително установяване на обратното, съдът приема за установено, че отношенията между страните по договора са се осъществили така, както се твърдят от ищеца.

           Предвид изложеното исковата претенция за установяване на вземането по издадената в полза на ищеца  Заповед № 261/ 03.09.2010 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 03.09.2010 год., по гр.дело № 407/ 2010 год. по описа на РС – гр. Кубрат, с която е разпоредено на длъжника -на длъжника -„С.”***, ЕИК 116550801, представлявано от С.Р.С., да плати на ищеца – заявител, неплатените свои задължения по цитираната по – горе данъчна фактура в размер на 6 682.85 лева – неплатен остатък от дължима цена по извършена покупко-продажба на дървен материал с Фактура № 470/ 21.04.2010 год., ведно с законната лихва считано от 02.09.2010 год. до окончателното й изплащане, както и обезщетение за забавено изпълнение в размер на сумата 186.72 лева, т.е. законната лихва, за времето от 21.04.2010 год. до 05.07.2010 год., и обезщетение за останалата неплатена след 05.07.2010 год. разлика в размер на 113.33 лева, т.е. законната лихва за времето от 05.07.2010 год. до 02.09.2010 год.,  и сумата 840.00 лева – разноски по производството,  като основателна и  доказана, следва да бъде уважена.

            Установи се по несъмнен начин, че с поведението си ответното дружество е дало повод, както за предявяване на заявление по реда на чл.410 ГПК, така и за воденето на настоящото дело, поради което и към настоящият момент остава, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноските по настоящото дело в размер на 840.00 лева, включващ сумите 140.00 лв. – държавна такса и 700.00 лева – адвокатско възнаграждение за един адвокат. 

Водим от изложеното,  съдът

 

Р   Е   Ш    И:

 

 

             ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „С.”***, ЕИК 116550801, представлявано от С.Р.С., вземането на   „Чинар 05” – ЕООД – гр. Кубрат, обл. Разградска, със седалище и адрес на управление в гр. Кубрат, ул. „Н.Й.Вапцаров”, бл. „Ком”, вх. Б, ап.22, ЕИК 116562421,  представлявано от С.Ц.М., ЕГН **********,  по издадена в полза на дружеството срещу него Заповед № 261/ 03.09.2010 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 03.09.2010 год., по гр.дело № 407/ 2010 год. по описа на РС – гр. Кубрат, с която е разпоредено на длъжника -„С.”***, ЕИК 116550801, представлявано от С.Р.С., да плати на ищеца – заявител, сумата 6 682.85 /шест хиляди шестстотин осемдесет и два лева, осемдесет и пет стот./  лева – неплатен остатък от дължима цена по извършена покупко-продажба на дървен материал с Фактура № 470/ 21.04.2010 год., ведно с законната лихва считано от 02.09.2010 год. до окончателното й изплащане, както и обезщетение за забавено изпълнение в размер на сумата 186.72 лева, т.е. законната лихва, за времето от 21.04.2010 год. до 05.07.2010 год., и обезщетение за останалата неплатена след 05.07.2010 год. разлика в размер на 113.33 лева, т.е. законната лихва за времето от 05.07.2010 год. до 02.09.2010 год.,  и сумата 840.00 лева – разноски по производството.

            ОСЪЖДА „С.”***, ЕИК 116550801, представлявано от С.Р.С., да заплати на „Чинар 05” – ЕООД – гр. Кубрат, обл. Разградска, със седалище и адрес на управление в гр. Кубрат, ул. „Н.Й.Вапцаров”, бл. „Ком”, вх. Б, ап.22, ЕИК 116562421,  представлявано от С.Ц.М., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1  ГПК, сумата от 840.00 /осемстотин и четиридесет/  лв. - разноски по делото.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис. 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ Д. Петрова - Енева