МОТИВИ

ПО ПРИСЪДА №2/2011г. ПО НЧХД №255/2010г. ПО ОПИСА НА РС – КУБРАТ

 

          Делото е образувано по депозирана в КРС от И.И.М. *** с ЕГН – **********   тъжба срещу И.К.И. ***.

И.К.И. е обвинен в  това , че:

1/ в подадена от него  до РУ „Полиция”, гр.Кубрат жалба с рег.№Кт-5359 от 06.10.2010г. е приписал на И.И.М. *** извършване на престъпление по чл.144,ал.1 от НК, а именно че И.И.М. му се  заканил с престъпление против неговата личност, което предизвикало у него основателен страх,  като е знаел че същият не е извършил такова- престъпление по чл.147,ал.1 от НК и в това, че

2/ в подадена от него  до РУ „Полиция”, гр.Кубрат жалба с рег.№Кт-5359 от 06.10.2010г. нанесъл обида на И.И.М. *** като казал за него , че се казва „И.И., по прякор „Мечкаря”,  с което унизил честта и достойнството му – престъпление по чл. 146,ал.1 от НК.

Тъжителят, представляван от адв.Т. Тодоров, поддържа тъжбата в с.з.  Излага съображения, че с действията си – подаване на тъжба в РУ на МВР – Кубрат, в която са посочени неистини, подсъдимият е преписал на тъжителя престъпление, което той не е извършил и го обидил назовавайки го „Мечкаря. Предявени за съвместно разглеждане в наказателлния процес  са и граждански искове за обезщетяване на непозволено увреждане изразяващо се в претърпени неимуществени вреди в резултат от инкриминираните деяния , всеки един от които на стойност 1000.00 лева.

Разпитан в съдебно заседание подсъдимият заяви, че не се признава за виновен. Твърди , че не познава тъжителя. Подал жалба срещу него в РУ на МВР – Кубрат , тъй като се уплашил тъжителят да не го бие.

         След като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:

         На 04.10.2011г. подсъдимият И.И. се движел пеша в района на площад „Оборище” заедно със свой приятел – Благовест Борисов. До тях спрял джип, в който били тъжителят И.М. и св.Генади Пешев И.. Последният се обърнал към подсъдимия и Благовест Борисов и ги запитал дали предходната вечер, на 03.10.2010г. , са били свидетели на инцидент възникнал на площад „Оборище”. Малко след като се разделили подсъдимият И. и Благовест Борисов минали покрай автосервиз в гр.Кубрат, пред който стоял св.Генади И.. Последният им махнал с ръка да влязат в сервиза, за да поговорят. Подсъдимият и Благовест Борисов се изплашили , че може да ги бият и отишли в РУ на МВР – Кубрат. Подс.И.И. подал жалба, в която написал , че „в близост до „Козирката” един непознат за мен мъж , който в последствие разбрах , че се казва Генади Пешев ме заговор. Заедно с него имаше и друг мъж , който също не познавам , но разбрах че се казва И.И. , по прякор „Мечкаря”. Двамата започнаха да ме заплашват като поискаха аз и приятелят ми да влезем в един сервиз , който е собственост на брата на Генади – Ивелин Пешев…ние с Благовест се изплашихме да не ни бият и избягахме” .

         В последствие на тъжителя М. и св.Генади И. били съставени протоколи за полицейско предупреждение да не отправят закани за престъпление  против личността на И.К.И. и Благовест М. Борисов.

        Така описаната фактическа обстановка се установи въз основа становищата на страните изслушаните гласни доказателствени средства /показания на св.Г.П.И./,  както и приложените към делото писмени доказателства – жалба с вх.№Кт-5359/2010г. поописа на РУ на МВР – Кубрат, протокол за полицейско предупреждение спрямо И.М. от 07.10.2010г..

       От правна страна, съдът намира за установено следното:

       Тъжителят не съумя да докаже по несъмнен начин повдигнатите спрямо подс.И.И. обвинения. Ангажираните доказателства не дават основание да се приеме , че осъщественото от подсъдимия деяние съставлява престъпление.

      Подсъдимия е обвинен в извършване на клевета спрямо И.М., като му приписал престъпление по чл.144 от НК, а именно че И.И.М. му се  заканил с престъпление против неговата личност, което предизвикало у него основателен страх,  като е знаел че същият не е извършил такова.  На първо място не са налице обективните признаци от състава на престъплението клевета. Подсъдимият не е преписвал престъпление на тъжителя. В жалбата му до РУ на МВР – Кубрат е посочено, че М. Пешев започнали да ги заплашват. Подсъдимият обаче, не сочи , че М. и И. са го заплашвали с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на негови ближни. Подсъдимият само казва , че с Благовест Борисов са се изплашили да не ги бият, но по никакъв начин не конкретизира вида и характера на отправените му заплахи. Затова не може да се прави заключение, че той е преписал на тъжителя престъпление по чл.144,ал.1 от НК. Твърдяното престъпление трябва да бъде обективно съобщено, а не да се подразбират изхождайки от собственото въображение на тъжителя.

      Повдигнатото на подсъдимия обвинение за осъществено престъпление по чл.146 от НК също е несъставомерно. Обида е налице когато тя е отправена в присъствието на лицето към което е насочена или по телефон, чрез писмо , факс и др.  В настоящия случай доколкото може да се твърди обида, тя е осъществена в жалба, подадена не до тъжителя , а до РУ на МВР – Кубрат. Тъжителят е обществено известен с прякора си „Мечкаря” и упоменаването на прякора в жалбата цели не да обиди носителя му , а да го индивидуализира.

       Иамйки предвид изложеното  подсъдимият и.К.и. бе оправдан поповдигнатите му обвинения.

       По гражданския иск:

       С оглед постановената оправдателна присъда се отхвърлиха като неоснователни предявените от тъжителя срещу подсъдимия граждански искове за претърпени неимуществени вреди.

       Предвид отхвърлянето на гражданските искове тъжителят бе осъден да заплати 100.00 лева държавна такса /по 50.00 лева за всеки един от тях/.

        Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                           Районен съдия