МОТИВИ

КЪМ ПРИСЪДА №3  ПО НОХД № 277/2010г. ПО ОПИСА НА КРС

 

         Производството е образувано по внесен в КРС обвинителен акт на Кубратска районна прокуратура, с който  е повдигнато обвинение срещу С.Р.С. за това , че през периода от месец юли 2009г. до месец юли 2010г. в землището на гр.Кубрат, действайки в условията на продължавано престъпление, самоволно, не по установения от закона ред, е осъществил едно оспорвано от другиго свое предполагаемо право- да обработва зем. земи : имотит № 40422.266.139, с площ от 7.064 дка, собственост на Маруся Костадинова Парушева от гр.Варна /по нотариален акт №122, т.ІV, рег.№04342, н.д.№408/2009г. на нотариус №004 С.Садък, с район на действие р.с.Кубрат/ и  имот №404422.266.140, с площ от 7.064 дка, собственост на Анелия Костадинова Градинарова от гр.Русе /по н.а. №121, т.ІV, рег.№04333, н.д. № 407/2009г. на нотариус № 004 С.Садък, с район на действие р.с. Кубрат/, находящи се в местността „Ишик кору” в землището на гр. Кубрат и отказва да освободи  имотите, немаловажен случай – престъпление по чл.323 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

          Представителят на Кубратска районна прокуратура, поддържа обвинението  така, както е  било повдигнато с обвинителния акт. Заяви, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установяват фактите и обстоятелствата предмет на доказване - извършеното престъпление и  авторството на подсъдимия. Пледира за налагане на наказание от шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване да се отложи за подходящ изпитателен срок, както и за налагане на кумулативно предвиденото наказание – глоба , която да се определи в размер на 300 лева. 

          Подсъдимият разпитан в съдебно заседание не се призна за виновен. Твърди, че обработваната от него земя, на която е посял орехови насаждения, е негова лична собственост.  Твърди, че земеделската земя собственост на лицата Маруся Парушева и Анелия Градинарова е различна от тази, в която са ореховите насаждения. Процесуалният му представител – адв.Н. излага съображения, че подсъдимият не е оспорвал собствеността на единия от имотите – този с №40422.266.139. Алтернативно пледира за налагане на минимално наказание.

            След като обсъди заедно и поотделно събраните по делото доказателства, съдът установи следното :        

От фактическа страна:

Маруся Костадинова  Парушева, която живее в Кралство Испания притежава земеделски земи в землището на гр.Кубрат. Тя е  собственик на имот с идентификационен № 40422.266.139, с площ 7.064 дка в местността „Ишик кору” в землището на гр.Кубрат. Това е видно от нотариален акт за собственост на недвижими имоти – земеделски земи по наследство и договор за доброволна делба от 18.06.2009г., № 122, т.ІV, рег.№ 04342, н.д. № 408/2009г. на нотариус № 004 С.Садък, с район на действие р.с. Кубрат.

Анелия Костадинова Градинарова, която също живее в Кралство Испания и е сестра на Парушева, също притежава земеделски земи  в землището на гр.Кубрат. Тя е собственик на имот с идентификационен номер 40422.266.140, с площ  7.064 дка в местността „Ишик кору” в землището на  гр.Кубрат. Това е видно от нотариален акт за собственост на недвижими имоти – земеделски земи, придобити по наследство и договор за доброволна делба от 18.06.2009г., №121, т.ІV, рег.№04333, н.д. № 407/2009г. на нотариус № 004 С.Садък, с район на действие р.с. Кубрат.

Двете собственички били упълномощили своята майка Цветанка Москова да стопанисва имотите им, но тя също напуснала страната и отишла  в Испания, като преупълномощила св.Р.Ц.Г. да представлява дъщерите й пред различни органи на Република България във връзка с упражняването собствеността върху посочените имоти. Свидетелката била упълномощена и да сключва временни договори за ползване на земеделската земя със сина на подсъдимия – Руфат Селайтинов С..

Св. Г. сключила с Руфат Селайтинов С. договори за наем на двата имота на 17.05.2007г. за периода от 17.05.2007г. до 31.12.2007г. и на 16.06.2008г. за периода 16.06.2008г. до 31.12.2008г. от гр. Кубрат. Той не изпълнявал поетите от него задължения за плащане на наем на имотите. През 2008г. напуснал и Република България. След заминаването му имотите започнал да ползва и обработва баща му - подс. С.Р.С..

Поради неплащане от страна на Руфат С. на договорения наем собствениците на имотите решили да сключат договори за наем със ЗК – Кубрат. На 08.07.2009г. собствениците чрез техния пълномощник св. Г. сключили договор за наем на имотите с № 40422.266.139 и № 40422.266.140 със Земеделска кооперация гр.Кубрат. Св.Г.А. – председател на кооперацията решил да влезе в имотите и да  почне тяхната обработка. След като изорал двете ниви разбрал , че подсъдимият подал жалба в Община Кубрат затова , че му е изорана собствената нива, в която бил засял орехови насаждения.  

След като установила, че подсъдимият възпрепятства обработването на имотите от ЗК – Кубрат,  св. Г. *** за изземване на имотите на осн. чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ. Сформирана била комисия, която посетила мястото на 14.04.2010г. и констатирала, че в имот №40422.266.139 са засети орехови насаждения от  обвиняемия, 48 броя, които не били на повече от една година и не били трайни насаждения. Била изготвена Заповед №562/25.06.2010г. за изземване на земите от владението на  подсъдимия С.С.. Тъй като искането на св.Г. сочело и двата имота като неправомерно завладени от подсъдимия , то и заповедта за изземването им била съставена по отношение на двата. Подсъдимият отказал да подпише заповедта.  На 12.07.2010г. се пристъпило към принудително освобождаване на имота, като на тази дата подсъдимият отново отказал да предаде владението върху имота в който бил насял орехови насаждения. Отказал да подпише съставения протокол.

На подсъдимият бил съставен протокол за полицейско предупреждение на 12.07.2010г., а също и на 27.07.2009г., в което му била разяснена отговорността, която носи по чл.323 ал.1 от НК за действията си.

Въпреки всички предприети действия подс.С. не предал владението върху имота с №40422.266.139 и продължил да го ползва и обработва.

           По доказателствата:

           Изложената по горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства. Свидетелите Г., С., А. и Г. са категорични , че подсъдимият е обработвал част от парцел с идентификатор  №40422.266.139 и отказвал да предаде владението му както на представителя на ЗК – Кубрат , така и на пълномощника на собственика на имота. Свидетелските показания са в съгласие и с приетите като доказателство и неоспорени от страните писмени доказателства приложени към  ДП №194/2010г. – Протокол за полицейско предупреждение – л.23; Договор за наем на земеделска земя- л.27 , 28, 29, 30; НА №122,т.ІV, д.№408/2009г. по описа на нотариус С.Садък; Приемо-предавателен протокол от 12.07.2010г.; Заповед №562/25.06.2010г. на Кмета на Община Кубрат; Заповед №503/11.06.2010г. на Кмета на Община Кубрат; Скици с №2355 и №2354- л.11 и л.12, Констативен протокол от 14.04.2010г. – л.14, Искане за изземване на имот – л.15, Договор за наем на земеделска земя – л.16 и л.18; НА№121, т.ІV, д.№407/2009г. по описа на нотариус С.Садък.  

      

         От правна страна:

         Изложеното от фактическа страна обоснова правния извод, че подсъдимият е извършил престъпление по чл.323 ,ал.1 от НК, като самоволно е осъществи оспорвано от другиго предполагаемо право – това на собственост на Маруся Парушева по отношение на имот с идентификатор №40422.266.139.

          Изпълнителното деяние на самоуправството се изразява в самоволно, не по установения от закона ред осъществяване на едно действително или предполагаемо чуждо право. В настоящия случай е налице правен спор между подсъдимия и собственика на имот №40422.266.139 – Маруся Парушева, касаещ правото на собственост върху посочения имот. С отказа си да освободи спорния имот и продължавайки да осъществява владение върху него, като го обработва и насажда орехови дръвчета подсъдимият осъществява правомощията включени в правото на собственост, което се претендира и от лицето Маруся Парушева.  

           Деянието на подсъдимия представлява немаловажен случай. Осъществяването на предполагаемото право, а не действително такова , се характеризира с по – голяма степен на обществена опасност. Освен завладеният недвижим имот е със сравнително голяма площ - от 7.064 дка, като ползването му от подсъдимия пречи както на арендуването му , така и на евентуалната му покупко–продажба. Подсъдимият е бил предупреждаван няколкократно да освободи имота, с което не се е съобразил.

          Деянието е извършени умишлено – при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал че осъществява оспорвано от другиго право. Съзнавал е обществено опасния характер на деянието както и опасните му последици, като ги е целял.

          По делото не се събраха достатъчно доказателства, които да обосноват извод, че подсъдимият е обработвал и по този начин осъществявал оспорвано от другиго право и по отношение на имота с №40422.266.140. Напротив, всички разпитани по делото свидетели сочат , че той е обработвал само имота №40422.266.139, до половината, на който бил насял орехови насаждения. Поради това , съдебният състав счете , че подсъдимият следва да бъде оправдан в тази част на повдигнатото му обвинение.

          По наказанията:

          При определяне на наказанието на подсъдимия С.С. , съдебният състав счете че, предвид чистото му съдебно минало, определеното му такова следва да е в размер около минимума както за наказанието лишаване от свобода така и за кумулативно предвиденото наказание глоба. Поради това се определи наказание три месеца лишаване от свобода и глоба от 200 лева. На основание чл.66,ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода се отложи с три годишен изпитателен срок.

            При горните съображения,съдът постанови присъдата си.

                                               

 

                                                         Районен съдия: /п/ - Пл. А.