Р Е Ш Е Н И Е

131

23.12.2011г., гр.Кубрат

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Кубратски районен съд в публичното заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и единадесета година в състав:                                                                                                  

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламен Ангелов

        при секретаря П.П., като разгледа докладваното от съдия Ангелов гражданско дело № 185 по описа за 2011г. на КРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК.

         Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД с адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сг.14, ЕИК 130697606, представляван от  Луик Льо Пишу, е предявил иск срещу Й.П.Г. ***, с ЕГН -**********. Твърди се, че ответникът е клиент на дружеството по Договор за потребителски паричен кредит с №PLUS-01300284 от 25.11.2008г., по които  ищеца предоставил на ответника сумата от 1600.00 лева, срещу задължение същата да бъде изплатена ведно с договорна лихва представляваща печалба на дружеството. Ищецът твърди, че е налице частично неизпълнение на договора от страна на ответника. Желае да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумите от: 1/ 1137.19 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по гр.д.№73/2011г. по описа на КРС; 2/ 337.57 лева – договорна лихва представляваща печалба на дружеството, начислена за периода от 20.10.2009г. до 20.01.2011г.; 3/  139.54 лева – законна лихва върху главницата  за периода от 20.11.2009г. до 26.01.2011г., за които по реда на чл.410 и сл. от ГПК на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №47/17.02.2011г. по гр.д.№73/2011г. по описа на РС – Кубрат. Претендират се и съдебни разноски.

        Ответникът в подадения отговор твърди неоснователност на иска. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, заяви, че е налице задължение за заплащане на дължима по договора главница, но претенциите на ищеца за заплащане на договорна и законна лихва са неоснователни, т.к. същият не е ангажирал доказателства в тази насока. 

         Въз основа становищата на страните и след преценка на ангажираните от тях писмени доказателства съдът установи следното от фактическа страна:  

         На 21.11.2008г. между  „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, в качеството му на кредитор, и Й.П.Г., в качеството му на кредитополучател, е сключен договор за потребителски паричен кредит PLUS-01300284. Ищеца предоставил на ответника кредит в размер на 1600.00 лева, като последният се задължил да върне сума от 2408.38 лева, включваща освен главницата /от 1600 лева/, и договорна лихва представляваща печалба на кредитора по предоставения заем възлизаща на 808.38 лева. Изплащането на договорената сума следвало да се извърши посредством 26 месечни вноски, всяка една в размер на  92.63 лева.   Видно от включения в договора погасителен план, падежа на първата вноска е на 19.12.2008г. , а на последната – 20.01.2011г..

          Съгласно приетата като доказателство и неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза ответника е погасил първите десет вноски от погасителния план. Изплатил е сумата от 933.62 лева, включваща 462.81 лева – главница и 470.891 лева – лихва , представляваща печалба на дружеството. Не е погасил шеснадесет вноски на обща стойност 1474.76 лева, включващи главница в размер на 1137.19 лева и договорна лихва дължима за периода от 20.10.2009г. до 20.01.2011г. в размер на 337.57 лева. Вещото лице сочи , че законната лихва върху остатъка от главницата от датата на забавата - 20.11.2009г. до 26.01.2011г. възлиза на 139.66 лева. 

         Като доказателство по делото е приложено гр.д.№73/2011г. по описа на КРС. Сезиран със Заявление по реда на чл.410 ГПК, съдът е разпоредил  в полза на ищеца да се издаде заповед за изпълнение срещу ответника за парично задължение в  размер на 1137.19 лева – главница по предоставен кредит, ведно със законната лихва върху нея от 15.02.2011г. до изплащане на вземането, 337.57 лева – договорна лихва за времето от 20.10.2009г. до 20.01.2011г. , 139.54 лева – законна лихва за забава върху главницата за времето от 20.11.2009г. до 26.01.2011г..

          Постановената в производството по чл.410 Заповед №47/17.02.2011г. е била връчена на ответника, в качеството му на длъжник,  на 23.02.2011г.  На 28.02.2011г., в законоустановения двуседмичен срок, ответникът е депозирал писмено възражение срещу издадената против него заповед за изпълнение. За постъпилото възражение, в качеството му на кредитор, ищецът е бил уведомен с надлежно връченото му, на 15.03.2011г., съобщение. На 13.04.2011г. същият депозира в регистратурата на КРС процесната искова молба.        

         Въз основа на така установеното от фактическа страна , от правна, съдът приема за установено следното:

         Като подаден в законоустановения срок , от надлежно легитимирано лице имащо интерес от търсената защита , предявения установителен иск се явява  допустим. Той намира правното си основание в  разпоредбата на чл.415 във вр. с чл.124 ГПК. Разгледан по същество искът е ОСНОВАТЕЛЕН, поради следното:

          Съгласно указаната му доказателствена тежест в процеса и в сроковете на чл.131 и сл. ГПК, в подкрепа на заявените с иска обстоятелства ищецът  е депозирал  писмени доказателства, които ведно със заключението по съдебно счетоводната експертиза несъмнено установяват, че ищеца има спрямо ответника неудовлетворено, установено по основание и размер вземане, което е изискуемо. Видно от заключението по експертизата длъжника е преустановил плащанията след 18.09.2009г. , когато е извършил последната транзакция за погасяване на дълга.

          Съгласно чл.3 от Договора кредитополучателят се е задължил да изплати на кредитора, както главницата по заема , така и надбавка представляваща печалба на дружеството, определена към момента на сключването му в размер на 808.38 лева. Съгласно чл.5 от Договора ответника е задължен със заплащане на законна лихва върху остатъка от главницата при евентуална забава на някоя от погасителните вноски.        

       Длъжникът, съгласно вменената му доказателствената тежест, не съумя да установи, че е извършил плащане на цялото си задължение. Напротив, имайки предвид доказателствата по делото следва да се приеме за установено в отношенията между страните, че по силата на сключения договор той дължи сумите от: 1137.19 лева  - главница ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване за заявлението – 15.02.2011г. до окончателното й изплащане, 337.57- договорна лихва дължима за периода от 20.10.2009г. до 20.01.2011г.,  139.54 лева – законна лихва върху главницата  за периода от 20.11.2009г. до 26.01.2011г., за които по реда на чл.410 и сл. от ГПК на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №47/17.02.2011г. по гр.д.№73/2011г. по описа на РС – Кубрат              

        По разноските:

        На осн. чл.78,ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси и разноски в производството и възнаграждение на един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ищеца е направил деловодни разноски в размер на 217.71 лева , включващи 117.71 лева – държавна такса и 100.00 лева платени като възнаграждение на вещото лице, които предвид уважаването на иска следва да му се присъдят в цялост.

        Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева. Тази претенция следва да се отхвърли. Ищцовото дружество се представлява в процеса от адв. Г.Колев и преупълномощени от него други  договорни защитници, но не и от юрисконсулт. Поради това искането е неоснователно. Не е представен документ за заплатено адвокатско възнаграждение, за да може да бъде присъдено такова, а искане в този смисъл не е и правено.

      Мотивиран така , съдът в настоящия си състав

 

Р Е Ш И :

         

      На основание чл.124, ал.1 и в условията на чл.415 от ГПК, ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ВЗЕМАНЕТО на  „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД с адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сг.14, ЕИК 130697606, представлявано от  Луик Льо Пишу, за което по реда на чл.410 ГПК по гр.д.№73/2011г. по описа на РС - Кубрат, против    Й.П.Г. ***, с ЕГН -**********, в качеството му на кредитополучател по Договор за потребителски паричен кредит с №PLUS-01300284 от 25.11.2008г., е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №47/17.02.2011г., за сумата от: 1/ 1137.19 лв. (хиляда сто тридесет и седем лева и деветнадесет стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението в съда – 15.02.2011г., до окончателното й изплащане; 2/ 337.57 лв.(триста тридесет и седем лева и петдесет и седем стотинки) – договорна лихва представляваща печалба на дружеството по договора за кредит  начислена за периода от 20.10.2009г. до 20.01.2011г.; 3/  139.54 лв.(сто тридесет и девет лева и петдесет и четири стотинки) лева – законна лихва за забава върху главницата  за периода от 20.11.2009г. до 26.01.2011г..

          ОСЪЖДА, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК, Й.П.Г. да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД с адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сг.14, ЕИК 130697606, представляван от  Луик Льо Пишу, сумата от  217.71 лв. (двеста и седемнадесет лева и седемдесет и една стотинки) – деловодни разноски, като отхвърля искането на ищеца за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева, като неоснователно и недоказано.

         Решението подлежи на обжалване от страните  в двуседмичен срок от получаването му, пред Разградски окръжен съд.

 

 

                                                  Районен съдия: /П/ - Пл.Ангелов