Р Е Ш Е Н И Е

127

15.12.2011г.,гр.Кубрат

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

   Кубратският районен съд в публичното заседание на седемнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:

                                                                Районен съдия: Пламен Ангелов

    при секретаря П.П., като разгледа докладваното от съдия Ангелов трудово дело № 400 по описа за 2011г. на КРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е образувано по искова молба на С.Т.Е. *** с ЕГН-**********, подадена срещу ВиК „Меден кладенец” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Кубрат, ул.”Цар Иван Асен ІІ” №81, представлявано от Бихат М.В. , в качеството му на управител.

        Твърди се, че между страните е съществувало  трудово правоотношение, което било прекратено на правно основание чл.325,т.1 от КТ. Ответното дружество не изпълнило задължението си да изплати в цялост  на ищеца дължимото му обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ, макар и той да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не му било изплатено и обезщетение  по чл.224,ал.1 от КТ, за неползван платен годишен отпуск.  На 11.05.2011г. ответното дружество му изплатило сумата от 1000.00 лева, представляваща част от дължащото му се обезщетение при уволнение.

        Ищецът желае ответника да бъде осъден да му заплати следните суми:      

      1/2234.24 лева - представляваща дължимо обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работника е придобил право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху главницата считано от 11.05.2011г. до окончателното й изплащане; 

      2/ 98.28 лева – представляващи обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху тази сума от  05.11.2010г. до окончателното й изплащане;

      3/ 172.42 лева представляващи мораторна лихва за забава върху главницата, представляваща обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ, в размер на 3234.24 лева, начислена за периода от 05.11.2010г. до 11.05.2011г..

       Ответникът не е подал отговор по исковата молба. Редовно призован , не се яви в съдебно заседание и не депозира становище по иска.   

      Възоснова на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

       Между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по силата на което С.Т.Е. е изпълнявал длъжността „ел.техник” в ответното предприятие – работодател. Това правоотношение е прекратено със заповед №332/05.11.2010г. на основание чл.325,т.1 от КТ. Със Заповед №333 /05.11.2010г. на управителя на ВиК „Меден кладенец” ЕООД, на ищеца е определено обезщетение на основание чл.222,ал.3 от КТ , в размер на 3243.24 лева, представляващо  обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работника е придобил право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст. На 11.05.2011г. ответника е изплатил частично дължимото обезщетение. Видно от представеното извлечение от сметка /л.5 от делото/ на ищеца е изплатена сумата от 1000.00 лева. В последствие по сметка на ищеца не са извършвани други плащания.

        По делото е приета като доказателство неоспорена от страните, съдебно – счетоводна експертиза, която установи следното: ответното дружество е останало задължено към ищеца за заплащане на сумата от 2243.24 лева – представляваща остатък от задължението за обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ;  на ищеца не следва да се заплаща обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск , т.к. полагаемият отпуск е ползван от ищеца през 2010г..;  мораторната лихва за забава дължима върху обезщетението по чл.222,ал.3 от КТ за периода от 05.11.2010г. до 11.05.2011г. е в размер на 172.47 лева.     

 

         От правна страна съдът намира за установено следното :

         Предявени са три обективно съединени осъдителни иска. Искът за заплащане на обезщетение за при прекратяване на трудово правоотношение след като работника е придобил право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст, намира правното си основание в разпоредбата на чл.222,ал.3 от КТ. Този за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск е с правно основание  чл.224,ал.1 от КТ.  Искът за заплащане на мораторна лихва върху дължимото обезщетение е с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД.

        Така дефинирани  исковите претенции са ДОПУСТИМИ. Разгледани по същество исковете по чл.222, ал.3 от КТ и по чл.86,ал.1 от ЗЗД са основателни. Искът по чл.224,ал.1 от КТ е неоснователен, поради следното:

           По иска с правно основание чл.222,ал.3 от КТ:

           Видно от приетото като доказателство заключение на вещото лице ищецът отговаря на условията на чл.222,ал.3 от КТ – има стаж в предприятието ответник по-вече от 10 години и е придобил право на пенсиониране поради наличие на осигурителен стаж и възраст. Поради това при прекратяване на правоотношението поради пенсиониране му се дължат шест месечни брутни възнаграждения. Брутната му заплата е в размер на 540.54 лева, следователно сумарно дължащото му се обезщетение е в размер на 3243.24  лева. Същото е изплатено частично и ответникът е останал задължен за сумата от 2243.24 лева. Искът следва да бъде уважен в цялост, като на ищеца се присъди и законна лихва върху главницата от 2243.24 лева , считано от 11.05.2011г. до окончателното й изплащане.

        По иска с правно основание чл.224,ал.1 от КТ:

        Видно от заключението на вещото лице ответникът е ползвал полагаемия му се платен годишен отпуск за 2009г. и 2010г. в размер на 56 работни дни  в периода от 16.08.2010г. – 04.11.2010г.. Не е останал неползван платен годишен отпуск. Поради това не му се дължи обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ. Искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

       По иска с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД:

      С прекратяване на трудовото правоотношение ответника е следвало да заплати обезщетението по чл.222,ал.3 от КТ, в общ размер от 3243.24 лева.  Деня на изпълнение на задължението е определен – 05.11.2010г./деня на прекратяване на трудовото правоотношение/. С изтичането му ответника е изпаднал в забава. За периода на забава , на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД, дължи обезщетение в размер на законната лихва върху главницата. Съгласно заключението на вещото лице лихвата върху обезщетението от 3243.24 лева за периода от 05.11.2010г. до 11.05.2011г. е в размер на 172.47 лева.. С оглед изложеното искът следва да бъде уважен в цялост.

     По разноските:

     Ищецът претендира присъждане на деловодни разноски. Видно от представения Договор за правна защита и съдействие той е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лева. Съгласно разпоредбата на чл.78,ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца разноски се заплащат от ответника съразмерно на уважената част от иска.  Поради това ВиК „Меден кладенец” ЕООД, следва да бъде осъден да заплати на ищеца  сумата от 192.15 лева – съответна на уважената част от иска.  

         Тъй като по делото не е внесена държавна такса и разноските по назначената съдебно-счетоводна експертиза са заплатени от бюджета на съда, на основание чл.78,ал.6 от ГПК, същите следва да се възложат на ответника. Те са в размер на 136.27 лева, включващи – 40.00 лева възнаграждение на вещо лице и 96.27 лева държавна такса, определена съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси  по ГПК.

              Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И :

 

         ОСЪЖДА,  на основание чл.222,ал.3 от КТ,  ВиК „Меден кладенец” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Кубрат, ул.”Цар Иван Асен ІІ” №81, представлявано от Бихат М.В., да заплати на С.Т.Е. *** с ЕГН-**********, сумата от  2243.24 лв. (две хиляди двеста четиридесет и три лева и двадесет и четири стотинки) - представляваща дължимо обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работника е придобил право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 11.05.2011г. до окончателното й изплащане.

        ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от С.Т.Е. *** с ЕГН-********** срещу ВиК „Меден кладенец” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Кубрат, ул.”Цар Иван Асен ІІ” №81, представлявано от Бихат М.В., иск с правно основание чл.224,ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 98.28 лв. (деветдесет и осем лева и двадесет и осем стотинки) – представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

         ОСЪЖДА,  на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД,  ВиК „Меден кладенец” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Кубрат, ул.”Цар Иван Асен ІІ” №81, представлявано от Бихат М.В., да заплати на С.Т.Е. *** с ЕГН-**********, сумата от 172.42 лв. (сто седемдесет и два лева и четиридесет и две стотинки) -  мораторна лихва за забава, начислена върху главницата от  3234.24 лева /пълно обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ/  за периода от  05.11.2010г. до 11.05.2011г..

        ОСЪЖДА ВиК „Меден кладенец” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Кубрат, ул.”Цар Иван Асен ІІ” №81, представлявано от Бихат М.В., да заплати на С.Т.Е. *** с ЕГН-********** сумата от 192.15 лв. (сто деветдесет и два лева и петнадесет стотинки)  – деловодни разноски.

       ОСЪЖДА ВиК „Меден кладенец” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Кубрат, ул.”Цар Иван Асен ІІ” №81, представлявано от Бихат М.В. да заплати по сметката на Районен съд Кубрат държавна такса в размер на 96.27 лв. (деветдесет и шест лева и двадесет и седем стотинки) лева и  40.00 лв. (четиридесет) платени като възнаграждение на вещо лице.

      Решението подлежи на обжалване, пред Разградски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаването му.

 

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ - Пл.Ангелов