МОТИВИ  КЪМ  ПРИСЪДА  ПО  НОХД № 245/2011Г. ПО ОПИСА НА  РАЙОНЕН СЪД – ГР. КУБРАТ

 

 

           Наказателното производство е образувано по внесен от Районна прокуратура гр.Кубрат обвинителен акт срещу подсъдимия М.С.И. *** за това, че  през периода месец март 2010 год. – месец юли  2011 год. в град Завет, обл.Разград, след като е бил осъден да издържа свои низходящ – детето си М.М.С., с ежемесечна издръжка в размер на 60.00 лева, съгласно влязло в сила съдебно решение по бр. дело № 3/2009 год. по описа на РС - гр. Кубрат, съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, като не платил 17 месечни вноски, на обща стойност 1 020.00 лева - престъпление по чл.183 ал.1 от НК.

            В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е било повдигнато с обвинителния акт. Заявява становище, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства и частично обяснения на подсъдимия доказват по несъмнен начин авторството му в извършване на инкриминираното деяние, за което е обвинен. Пледира на подсъдимия да бъде наложено предвиденото за това престъпление наказание пробация, включващо мерките по чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6 от НК – първите две за срок от една година и шест месеца, а третата – за срок от една година.

          Подсъдимият М.С.И. на досъдебното производство заявява, че когато е имал възможност е пращал пари с оглед издръжката на детето си. За насроченото съдебно заседание, въпреки редовното си призоваване и предупреждението по чл.254, ал.4 от НПК, не се явява и не сочи уважителни причини за това. Ето защо съдът намери, че няма пречки делото да се разгледа в негово отсъствие, тъй като от една страна повдигнатото му обвинение не касае тежко престъпление по смисъла на НК, а от друга страна неявяването му няма да попречи за разкриване на обективната истина, поради което разгледа делото по реда на задочното производство.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подс.М.С.И. е 32-годишен, български гражданин, разведен, със средно образование, осъждан.      

          Подсъдимият М.С.И. и свидетелката Д. М. са бивши съпрузи, чийто брак е бил прекратен с решение по брачно дело № 3/2009г. по описа на РС гр. Кубрат. От брака си страните имал родено едно дете – М.М.С., родена на ***г. Съгласно цитираното решение, влязло в законна сила на 08.05.2009г., упражняването на родителските права било предоставено на майката, а подс. И. бил осъден да плаща ежемесечна издръжка на малолетната си дъщеря в размер на 60.00 лева.

          Поради това, че подсъдимият не изпълнявал доброволно задълженията си, на свидетелката М. бил издаден изпълнителен лист по влязлото в сила бракоразводно решение, въз основа на който било образувано изпълнително дело № 105/2009г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд гр. Кубрат. Първоначално дължимата издръжка за малолетната М. била изплащана от Община гр. Русе, тъй като подсъдимият нямал постоянна месторабота и собствени недвижими имоти. Впоследствие от месец ноември 2009г. до месец февруари 2010г. издръжката определена в размер на 60.00 лева се изплащала от Община гр. Завет. Впоследствие било установено, че подсъдимият М.С.И. притежава наследствен имот в гр. Завет, поради което Община гр. Завет преустановила изплащането на издръжката за детето М.. Така от месец март 2010г. дължимата издръжка следвало да се заплаща от подсъдимия И..

          През периода от месец март 2010г. до месец юли 2011г. подсъдимият И. не е заплащал дължимата месечна издръжка, въпреки наличието на влязло в сила съдебно решение за това.  По този начин той не е платил общо седемнадесет месечни вноски от присъдената издръжка на дъщеря си М. Стефанова в общ размер на 1 020.00 лева.

          По доказателствата:

Възприетата от съда фактическа обстановка се доказва по непротиворечив начин от събраните по делото и преценени по реда на чл.14 от НПК, писмени и гласни доказателства: показанията на свидетелката М., препис от решение по брачно дело № 3/2009г. по описа на РС гр. Кубрат, копие от изпълнително дело № 105/2009г. по описа на ДСИ при РС гр.Кубрат, справка за съдимост. 

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката. Същите са логични и безпротиворечиви и съответстват на останалите събрани по делото доказателства.

Съдът кредитира изцяло и останалите събрани по делото писмени доказателства. Същите кореспондират, както помежду си, така и в цялост на установената по делото фактическа обстановка.            

От правна страна:

Съгласно чл.143 ал.2 от СК /чл. 82, ал. 1 от отм.СК/, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите (по аргумент за противното от чл. 143, ал. 3 от СК). Това означава, че за времето от месец март 2010г. до месец юли 2011г., подсъдимият И. не е изпълнявал своите задължения на родител, от които не може да бъде освободен, дори да няма доходи. За горепосочения период подсъдимият не е заплатил дължимата ежемесечна издръжка за малолетното си дете, а през цялото това време за здравето, лечението, образованието, отоплението и всичките други потребности на дъщеря му се е грижела майката - свидетелката М..

С бездействието си по отношение на вмененото му с влязлото в сила съдебно решение задължение, съзнателно неплащайки издръжка на своята низходяща М., дължима за горепосочения период от 17 месеца (т. е. в размер на доста повече от две месечни вноски), след като е бил осъден да я издържа.

Престъплението е осъществено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и последиците му и е искал настъпването на последните.

Следва да се посочи, че в настоящия случай не е приложима разпоредбата на ал. 3 на чл. 183 от НК, тъй като по време на процеса подсъдимият И. не е внесъл цялата дължима парична сума.

По наказанието:

Предвид изложеното съдът призна подс.М.С.И. за виновен в извършване на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, като при индивидуализацията на наказанието съобрази смекчаващи отговорността обстоятелства: обяснения, които дава и чрез които спомага за разкриване на обективната истина; отегчаващи отговорността обстоятелства: няма. Отчитайки предходното съдът наложи наказание при превес на счекчаващите отговорността обстоятелства, при условията на чл.57, ал.1 от НК, тъй като са предвидени за това престъпление две алтернативни наказания лишаване от свобода до шест месеца или пробация, като съдът отчете, че целите на чл.36 от НК ще се постигнат с налагането на наказание пробация,  включващо следните пробационни мерки: 1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца – с периодичност два пъти седмично; 2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от  една година и шест месеца; 3. Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа за срок от една година.

Съдът може да се надява, че така определеното по вид и размер наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимия и ще му отнеме възможността да върши друго престъпление. Неизбежното му наказване ще подейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото, ще допринесе за удовлетворяване на общественото   чувство  за  справедливост, еквивалент  на  възмездието   като обществена оценъчна категория.

При този изход на делото – осъдителна присъда, подсъдимият на основание чл.189 ал.3 от НПК следва да заплати разноските по делото, но тъй като такива не са направени, не следва и да се присъждат.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

                                                         Районен съдия: /П/ Ал. Великова