МОТИВИ  КЪМ  ПРИСЪДА  ПО  НОХД № 294/2011Г. ПО ОПИСА НА  РАЙОНЕН СЪД – ГР. КУБРАТ

 

Наказателното производство е образувано по внесен от Районна прокуратура гр.Кубрат обвинителен акт срещу подсъдимия М.М.А. *** за това, че  в периода от 18.05.2011г. до 25.05.2011г.  в село Медовене и  град Кубрат, обл.Разград, действайки в условията на опасен рецидив и на продължавано престъпление, след предварителен сговор с Ю.А.И., чрез използване на техническо средство – клещи, е отнел чужди движими вещи –   30 метра оградна мрежа на стойност 81.00 лева от владението на А.И.Т. ***; 1 бр. стоманена тръба с дължина 1,5 м и диаметър 200 мм; 1 бр. метален капак за шахта с  размери 1м/1м; 2 бр. метални врати с размери 2 м/1 м и с дебелина 3 мм; 40 метра оградна мрежа, на стойност 309.06 лева от владението на “ВиК Меден кладенец” ЕООД гр. Кубрат с управител Б.В., всичко на обща стойност 390.06 лева, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.4 и т.5 във вр. чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и “б” във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение и срещу подсъдимия Ю.А.И. ***, за това, че  в периода от 18.05.2011г. до 25.05.2011г.  в село Медовене и  град Кубрат, обл.Разград, действайки в условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с М.М.А., чрез използване на техническо средство – клещи, е отнел чужди движими вещи –   30 метра оградна мрежа на стойност 81.00 лева от владението на А.И.Т. ***; 1 бр. стоманена тръба с дължина 1,5 м и диаметър 200 мм; 1 бр. метален капак за шахта с  размери 1м/1м; 2 бр. метални врати с размери 2 м/1 м и с дебелина 3 мм; 40 метра оградна мрежа, на стойност 309.06 лева от владението на “ВиК Меден кладенец” ЕООД гр. Кубрат с управител Б.В., всичко на обща стойност 390.06 лева, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5 във вр. чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е било повдигнато с обвинителния акт. Заявява, че събраните в  хода на досъсебното производство и в рамките на съдебното дирене доказателства, както и самопризнанията на подсъдимите сочат, че те са автори на инкриминираните деяния, за които са обвинени. Предлага на всеки от тях да се наложи предвиденото за извършеното престъпление наказание – лишаване от свобода, което да се определи при условията на чл.58а от НК, предвид разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, като по отношение на подсъдимия А. същото да бъде изтърпяно ефективно, а по отношение на подс. И. да се приложи инситута на условното осъждане. Изразява становище, че по отношение на подс.А. са налице и условията за приложение на чл.70, ал.7 от НК. 

Пострадалото от престъплението юридическо лице – “ВиК Меден кладенец” ЕООД гр. Кубрат с управител Б.В. предявява устно, в срока по чл.85, ал.3 от НПК, граждански иск срещу подсъдимите за сумата 309.06 лева, претендирайки същата като обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното плащане. Такова искане е направила и пострадалата А.И.Т.,   като претендира подсъдимите да и заплатят стойността на отнетото и имущество в размер на 81.00 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане. Съдът прие за съвместно разглеждане в наказателния процес предявените граждански искове и конституира ощетеното юридическо лице  “ВиК Меден кладенец” ЕООД гр. Кубрат и  пострадалата А.И.Т. като граждански ищци.

Подсъдимият М.М.А. на досъдебното производство се признава виновен в извършване на деянието, за което е обвинен. В съдебно заседание се признава виновен, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което не желае събирането на доказателства за тези факти, на основание чл.371 т.2 от НПК. Назначеният му служебно защитник моли съда предвид разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, да наложи на подсъдимия наказание  над минимума, при приложението на чл.58а от НК, при строг режим.

Подсъдимият Ю.А.И. на досъдебното производство  се признава виновен в извършване на деянието, за което е обвинен. В съдебно заседание се признава виновен, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което не желае събирането на доказателства за тези факти, на основание чл.371 т.2 от НПК. Назначеният му служебно защитник моли съда предвид разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, да наложи на подсъдимия наказание  под минимума, при приложението на чл.58а от НК, което подзащитния му да не изтърпява, а бъде определене подходящ изпитателен срок.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подс.М.М.А. е 49-годишен, български гражданин, с начално образование, женен, безработен, осъждан.

Подс.Ю.А.И., е  55-годишен,  български гражданин, с начално образование, женен, безработен, осъждан-реабилитиран.

           На неустановен ден в периода от 18.05.2011г. – 25.05.2011г. подсъдимите М.М.А. и Ю.А.И. се сговорили да отидат до помпената станция на село Медовене, собственост на “ВиК Меден кладенец” ЕООД гр. Кубрат, откъдето да извършат кражба на оградна мрежа. Двамата отишли до помпената станция с каруцата на подс. И.. Там с помощта на клещи, които носели, срязали мрежата и така успели да извършат кражба на 40 метра оградна мрежа, както и на намиращите се в двора на станцията стоманена тръба с дължина 1,5 м и диаметър 200 мм, метален капак за шахта с  размери 1м/1м и 2 бр. метални врати с размери 2 м/1 м и с дебелина 3 мм. Подсъдимите натоварили откраднатите вещи на каруцата на подс. И., след което отишли до къщата на св. А.Т. ***. Там с помощта на клещите срязали част от мрежата и така успели да извършат кражба на 30 метра оградна мрежа от имота на свидетелката Т.. Откраднатата мрежа натоварили на каруцата при другите отнети вещи.

          След като извършили кражбите, подсъдимите отнесли откраднатите вещи в пункт за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали в гр. Кубрат, собственост на “Кристал П 92” гр. Тутракан, където като закупчик работел св. В. В.. Същият изтеглил предаденото от двамата подсъдими  количество оградна мрежа и железа, което излязло с общо тегло 209 кг. Вписал и предадените от подсъдимите вещи в регистър за покупките и вноса на отпадъци от черни и цветни метали. В. записал имената на подсъдимия А., като данните му взел от самия регистър, тъй като той често предавал отпадъци. Парите, които получили от предадените вещи, двамата подсъдими си разделили.

          Съгласно изготвената и приложена по досъдебното производство оценителна експертиза, стойността на всички откраднати вещи възлиза на общо 390,06 лева.

По доказателствата:

С оглед направените от подсъдимите самопризнания относно фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и одобреното от съда съгласие да не се събират доказателства за тези факти, съдът приема за безспорно установена изложената фактическа обстановка. Това е така, защото самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от доказателствата събрани на досъдебното производство, а именно – обяснения на подсъдимите, показанията на свидетелите Т., В., Т., И. и В., оценителна експертиза, копия от регистъра за покупките и вноса на отпадъци от черни и цветни метали, справки за съдимост. Тези доказателства са събрани по реда предвиден в НПК, поради което представляват годни доказателства, установяващи по несъмнен начин извършването на инкриминираното деяние от подсъдимите.     

От правна страна:

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че подсъдимите М.М.А. и Ю.А.И. с действията си са осъществили състава на престъпление  по  чл.195, ал.1, т.4 и т.5 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, а подс. А. и по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.29, ал.1, б. “а” и “б” от НК, тъй  като   за времето от 18.05.2011г. до 25.05.2011г.  в село Медовене и  град Кубрат, обл.Разград, действайки в условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с Ю.А.И., чрез използване на техническо средство – клещи, са отнели чужди движими вещи –   30 метра оградна мрежа на стойност 81.00 лева от владението на А.И.Т. ***; 1 бр. стоманена тръба с дължина 1,5 м и диаметър 200 мм; 1 бр. метален капак за шахта с  размери 1м/1м; 2 бр. метални врати с размери 2 м/1 м и с дебелина 3 мм; 40 метра оградна мрежа, на стойност 309.06 лева от владението на “ВиК Меден кладенец” ЕООД гр. Кубрат с управител Б.В., всичко на обща стойност 390.06 лева, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като подс.А. е осъществил деянията и в условията на опасен рецидив.

Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта обхващащо два акта: прекъсване на чуждото владение и възможност деецът безпрепятствено да се разпорежда с нея, което подсъдимите осъществили, установявайки владение върху вещите.

           От обективна страна предмет на посегателство са чужди движими вещи – оградна мрежа и метални изделия, които са собственост на  ощетеното юридическо лице “ВиК Меден кладенец” ЕООД гр. Кубрат и А.И.Т.. Описаните вещи са годен предмет на престъплението с оглед факта, че същите имат определена стойност, изчислена в пари към момента на посегателството, видно от приложената по ДП оценителна експертиза. Втората особеност на деянието – установяване на владение върху отнетите вещи също е налице. До момента на осъществяване на изпълнителното деяние те са се намирали във фактическата власт на собствениците, като след нейното извършване, е осъществен и престъпния резултат, като вещите са преминали във владение на извършителите, след което те се разпоредили с тях като със свои – продавайки ги в пункта за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали, където работел св. В.. За да демонтират оградната мрежа изпозвали техническо средство клещи, поради което деянието им е съставомерно по чл.195, ал.1, т.4 от НК. Деянията са извършени от две лица, след като се сговорили предварително, поради което и с оглед стойността на откраднатите вещи и другите квалифициращи обстоятелства, деянията им следва да се квалифицират по чл.195, ал.1, т.5 от НК. Установява се, че в инкриминирания период от 18.05.2011г. до 25.05.2011г. са извършили няколко деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на  престъплението по чл.195, ал.1, т.4 и т.5 от НК, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Ето защо  извършеното от тях следва да се квалифицира в условията на продължавано престъпление – чл.26 ал.1 от НК. Видно от приложената по делото справка за съдимост, подсъдимият  М.М.А. е извършил деянията в условията на опасен рецидив - след като е бил осъден както следва:  с присъда по НОХД № 185/2003г. по описа на РС гр. Бяла, влязла в сила на 25.07.2003г., за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.4 от НК на три години лишаване от свобода при първоначален строг режим; с присъда по НОХД № 166/2007г. по описа на РС гр. Кубрат, влязла в сила на 31.05.2007г., за престъпление по чл.235, ал.6 във вр. с ал.1 от НК, му е наложено наказание пробация, включваща следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година; 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година; със споразумение по НОХД № 162/2010г. по описа на РС гр. Бяла, влязла в сила на 05.07.2010г., за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” във вр. с чл.26, ал.1 от НК, му е наложено наказание  лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален строг режим, като срокът по чл.30 от НК към датата на извършване на деянията по настоящата присъда не е изтекъл. 

             От субективна страна при извършване на деянията подсъдимите А. и И. са действали при пряк умисъл: съзнавали общественоопасния характер на извършеното и неговите общественоопасни последици и целели настъпването на вредоносния резултат, което е обективирано в поведението им: съзнавали, че вещите са чужда собственост, че нямат разрешение от собствениците да ги своят, но въпреки  това, преследвайки това си намерение ги отнели с цел да се обогатят.  

          По наказанията:          

Предвид изложеното съдът призна подс.М.М.А. за виновен в извършване на престъплението по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с  чл.195, ал.1, т.4 и т.5 във вр. с чл. 194, ал.1  във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК, като при индивидуализацията на наказанието съобрази смекчаващи отговорността обстоятелства: признанието за виновност;  обясненията, които дава и чрез които спомага за разкриване обективната истина; отегчаващи отговорността обстоятелства: престъпна упоритост. Отчитайки предходното съдът наложи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, над минимума  като отмери три години и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а, ал.1 от НК предвид разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, намали с 1/3 и наложи наказание две години и четири месеца лишаване от свобода, което подсъдимият да да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Съдът констатира, че по отношение на този подсъдим са налице условията за приложение на чл.70, ал.7 от НК. Видно от справката му за съдимост, същият е бил осъден с присъда по НОХД № 162/2010г. по описа на Районен съд гр. Бяла, влязла в законна сила на 05.07.2010г., на шест месеца лишаване от свобода при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. С определение по ЧНД № 1456/2010г. по описа на Окръжен съд гр. Плевен, в сила от 06.01.2011г., А. е бил условно предсрочно освободен от изтърпяването на наказанието по присъдата по НОХД № 162/2010г. на РС гр. Бяла, с остатък 20 дни, като е бил определен изпитателен срок от шест месеца. Деянията по настоящата присъда са извършени в периода от 18.05.2011г. до 25.05.2011г., т.е. в рамките на определения му изпитателен срок, поради което постановявайки присъдата си, съдът постанови А. да изтърпи отделно и остатъка от наказанието по присъда по НОХД № 162/2010г. по описа на РС гр. Бяла – 20 /двадесет/дни лишаване от свобода при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Предвид изложеното съдът призна подс.Ю.А.И. за виновен в извършване на престъплението по чл.195, ал.1, т.4 и т.5 във вр. с чл. 194, ал.1  във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като при индивидуализацията на наказанието съобрази смекчаващи отговорността обстоятелства: чисто съдебно минало; признанието за виновност;  обясненията, които дава и чрез които спомага за разкриване обективната истина; отегчаващи отговорността обстоятелства: няма. Отчитайки предходното съдът наложи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, над минимума  като отмери една година и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а, ал.1 от НК предвид разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, намали с 1/3 и наложи наказание една година лишаване от свобода.

С оглед чистото съдебно минало на дееца /реабилитиран по право/ и поради това, че определеното наказание не е над три години лишаване от свобода, съдът приложи института на условното осъждане, като отложи изтърпяването на наказанието наложено на подс. И. за тригодишен изпитателен срок, считано от влизане в сила на присъдата.  

Съдът може да се надява, че така определените по вид и размер наказания ще въздействат предупредително върху подсъдимите и ще им отнемат възможността да вършат други престъпления. Неизбежното им наказване ще подейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото, ще допринесе за удовлетворяване на общественото   чувство  за  справедливост, еквивалент  на  възмездието  като обществена оценъчна категория.      

         ПО  ГРАЖДАНСКИТЕ   ИСКОВЕ

         Гражданските искове за обезщетение на претърпените имуществени вреди от престъплението по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1 т.4 и т.5 от НК се явяват доказани по своето основание. Деянията на подсъдимите представляват непозволено увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД, поради което същите са длъжни да репарират вредите, които ощетеното юридическо лице и пострадалата свидетелка са понесли. Същите са установени по своя размер въз основа на изготвената оценителна експертиза по делото. Ето защо подсъдимите М.М.А. и Ю.А.И. следва да бъдат осъдени да заплатят на  “ВиК Меден кладенец” гр. Кубрат сумата 309.06  лева, ведно със законната лихва считано от 26.05.2011г. до окончателното изпълнение, а на свидетелката А.И.Т. следва да заплатят сумата 81.00 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 26.05.2011г. до окончателното плащане.

При този изход на делото – осъдителни присъди - подсъдимите М.М.А. и Ю.А.И. дължат на основание чл.189, ал.3 от НПК разноските по делото, като всеки от тях следва да заплати в полза на държавния бюджет сумата 22.50 /двадесет и два лева и петдесет стот./ лева – разноски на досъдебното производство и по сметка на Районен съд гр.Кубрат държавна такса върху уважените граждански искове –  по 50.00 /петдесет/ лева.        

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

                                            Районен съдия: /П/ Ал. Великова