Р Е Ш Е Н И Е

№ 34

26.03.2012г., гр.Кубрат

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

           КУБРАТСКИ РАЙОНЕН СЪД в публичното заседание на първи март две хиляди и дванадесета година, в състав:

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:  Пламен Ангелов 

          при секретаря П.П., като разгледа докладваното от съдия Ангелов гражданско дело № 83 по описа за 2011г. на КРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

       

         Производството е образувано по иск за установяване право на собственост върху недвижим имот  предявен от  Ш.А.Н., ЕГН – **********,***, срещу Ф.М.М.,***,  ЕГН - **********, Г.М.С., с ЕГН – **********, и Е.М.С., с ЕГН-**********,  и трите с адрес за призоваване гр.Кубрат, пл.Възраждане”№5, ет.2, ст.8.

       Ш.А.Н. твърди, че е собственик на жилищна сграда , състояща се от три стаи и на стопанска постройка, построени в общинско дворно място находящо се в с.Веселец, общ.Завет, на ул.”Хан Аспарух”№2, с пл.№477 от кв.53, по плана на с.Веселец,  одобрен със Заповед №65/03.05.1988г.. На 14.04.1992г. сключил с ответницата Ф.М. договор за покупко – продажба на процесния имот. Той не бил оформен нотариално, т.к. съпругът на ответницата – Младен Севданов не пристигнал от Р.Турция. Твърди, че от 14.04.1992г. до настоящия момент владее имота необезпокоявано, поради което е придобил правото на собственост върху него въз основа давностно владение. Ответниците оспорвали собствеността му върху имота. По силата на констативен нотариален акт били признати за собственици на недвижимия имот.

         Ищецът желае да бъде постановено решение, с което да се признае за установено спрямо ответниците, че е собственик на процесния имот на основание давностно владение, като бъде отменен  издадения в тяхна полза акт за собственост.

          Ответниците в указания им срок са подали отговор по иска. Оспорват го като недопустим. Твърди се, че ответника не притежава активна процесуална легитимация, т.к. приложеното към делото Удостоверение за идентичност на лице с различни имена, не е издадено от компетентния за това държавен орган. Исковата претенция се оспорва и като неоснователна. Твърди се, че представения от ищеца писмен договор не го легитимира като собственик и че той никога не е владял имота, а го е изоставил и напуснал селото. Желаят искът да бъде отхвърлен като неоснователен.   

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

          Съгласно приложените към нотариалната преписка удостоверения на Община завет с изх.№№546/2005г., 123/2006г., процесното дворно място, за което са отредени УПИ ХІ-477 и УПИ VІІ-477 от кв.53 е общинска собственост. Сградите построени в   УПИ VІІ-477 не са общински. Съгласно удостоверения на Община Завет №550/2005г. и №551/2005г., УПИ ХІ-477 и УПИ VІІ-477 от кв.53 по новия план на с.Веселец са идентични с части от УПИ VIII от кв.92 по отменения план на с.Веселец.

Видно от показанията на св.З.М., ответницата Ф.М. и съпругът й Младен Севданов Михайлов закупили процесния имот през 1972г..

 През 1989г. семейството  на Ф.М. се изселило в Република Турция. Ответницата се завърнала е Република България през 1992г. и видно от договор за покупко – продажба (л.7 от делото) продала на ищеца Ш.Н.  дворно място находящо се в кв.92, представляващо пар.VIII, заедно с построените в него „една къща от три стаи покрита с цигли и един обор, дам за чифт добитък покрити с цигли общо за 4000 лева”. Уговорено е , че след подписване на договора  купувача влиза във владение на имота. Прехвърляне на собствеността по нотариален ред не било извършено.

Видно от показанията на св.Н.Музекя и Х.Вели през 1993г. или 1994г. ищецът извършвал ремонтни дейности по жилищната сграда. Свалил кирпичената мазилка от стените, сложил мрежа и ги замазал наново, ремонтирал покрива на къщата и сменил електрическата й инсталация. Няколко години след това (през 1997г. според показанията на св.Вели) ищецът се преместил да живее в гр.Добрич. Поверил стопанисването на жилищната сграда и обработването на дворното място на свидетелите Н. Музекя и Хюсеин Вели. В последствие, „преди около пет шест години” (по данни на св.Музекя), или преди две – три години (по данни на св.Вели) ищецът се преместил в Република Гърция. В съдебно заседание процесуалният му представител – адв.Вели , твърди, че ищецът живее в Гърция и към настоящия момент.

 Видно от Удостоверение за наследници №136/2005г. на Кметство с.Веселец (приложено към приобщеното н.д.№331/2006г. по описа на нотариус Сейхан Садък), на  04.07.1999г. починал Младен Севданов Михайлов – съпруг на ответницата Ф.М.. Оставил за свои законни правоприемници съпругата си и двете си дъщери – Г. и Е. Севданови.

 По молба на ответниците на 19.05.2006г. нотариус Сейхан Садък извършила обстоятелствена проверка по н.д.№331/2006г., въз основа на която ги признала за собственици на следния придобит по давностно владение и наследство недвижим имот : жилищна сграда от три стаи и стопанска постройка , построени в поземлен имот с предназначение общинско дворно място, находящо се в строителните граници на с.Веселец, общ.Завет, на ул.”Хан Аспарух”№2, с площ 2260 кв.м., съставляващ съгласно плана на селото одобрен със заповед №65/03.05.1988г., имот с пл.№477, от кв.53, при граници : от север- ПИ VIII-476, от юг-ПИ VI, от изток ПИ №№ V и ХІІ, и от запад – улица „Хан Аспарух”, заедно с признатото право на строеж върху описаното дворно място по силата на Закона за уреждане правата на лицата копито са заели или получили държавни дворни места.

 Видно то показанията на св.Н.Музекя, през 2011г. докато обработвал процесното дворно място при него дошла ответницата Ф.М. , която му показала нотариалния си акт за собственост и поискала да напусне имота. Сигнализирала органите на полицията, които предупредили свидетелите да не влизат в имота, а имуществения спор да решат по гражданско правен ред. От тогава свидетелите Музекя и Вели не са влизали в имота и не  обработват дворното място. Видно от показанията на св.З.М. през лятото на 2011г. за двора се грижела ответницата Ф.М., и измазала стените на къщата с кирпич.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на всички събрани по делото доказателства. Писмените доказателства не са оспорени от страните, поради което съдът ги кредитира. Дава се вяра на и на гласните доказателства, които са последователни, логични и непротиворечиви.

Въз основа на установеното от фактическа страна , съдът достигна до следните правни изводи:

Предявената искова молба намира правното си основание в разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,ал.1 от ЗС.

Искът е допустим като предявен от процесуално легитимирано лице имащо правен интерес от търсената искова защита. Разгледан по същество се явява неоснователен, поради  следното:

           За уважаването му ищецът следваше да установи , че  упражнява владение върху имота, по смисъла на чл.68,ал.1 от ЗС, т.е. ,че го държи лично или чрез другиго като свой. Член 68,ал.2 от ЗС сочи , че държането е упражняване на фактическа власт. По делото, обаче, не се ангажираха доказателства,  които да сочат, че към настоящия момент ищецът упражнява фактическа власт върху имота.  Напротив, самият процесуален представител на Ш.Н. призна ,че той е в Гърция. Ищецът не упражнява фактическа власт и чрез другиго, т.к. св.Музекя и св.Вели, както самите те сочат, не са влизали в имота след като са били предупредени за това от полицията. За липсата на фактическа власт говори и обстоятелството, че ищецът е поискал призоваване на ответниците именно на административния адрес на процесния имот, на който призовките са били получени от ответницата Ф.М..

          Не е налице владение върху имота, поради което е безпредметно да се обсъжда дали то е постоянно, непрекъснато, спокойно и явно.

          По делото се установи, че ищецът е упражнявал владение (включващо corpus и animus) върху процесния имот от  14.04.1992г., в период по дълъг от десет години. Правото на собственост по давност, обаче, не се придобива автоматично с изтичане на установения от закона срок, т.к. давността не се прилага служебно (чл.120 ЗЗД във вр. с чл.84 от ЗС). Необходимо е владелецът да се позове на изтеклата в негова полза давност като се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка, като предяви иск за собственост  или като противопостави възражение по предявен срещу него собственически иск.  В конкретния случай ищецът не може тепърва да се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност, т.к. той вече е изгубил фактическата власт. Прекъсването на давността преди владелецът да се е позовал на изтичането й, заличава нейното действие.

           По изложените съображения исковата молба следва да бъде отхвърлена като недоказана и неоснователна.

По разноските:

И двете страни претендират заплащане на съдебни разноски. С оглед отхвърлянето на иска такива следва да се присъдят единствено на ответниците на основание чл.78,ал.3 от ГПК. Съгласно приложените по делото договори за правна защита и съдействие ответниците са заплатили адвокатски хонорар общо в размер на 300 лева, които следва да се възложат в тежест на ищеца.

  Мотивиран така , Кубратски районен съд  

            

Р Е Ш И :

                

             

           ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от Ш.А.Н., ЕГН – **********,***, иск, с прано основание чл.124,ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,ал.1 от ЗС,  за признаване за установено по отношение на Ф.М.М.,***, с ЕГН - **********, Г.М.С., с ЕГН – **********, и Е.М.С., с ЕГН-**********,  и трите с адрес за призоваване гр.Кубрат, пл.Възраждане”№5, ет.2, ст.8,  правото му собственост, придобито по давностно владение, върху  следния недвижим имот:  жилищна сграда от три стаи и стопанска постройка, построени в поземлен имот с предназначение общинско дворно място, находящо се в строителните граници на с.Веселец, общ.Завет, на ул.”Хан Аспарух”№2, с площ 2260 кв.м., съставляващ съгласно плана на селото одобрен със заповед №65/03.05.1988г., имот с пл.№477, от кв.53, за който са  отредени парцел VII-477 и парцел XI-477, при граници : от север- ПИ VIII-476, от юг-ПИ VI, от изток ПИ №№ V и ХІІ, и от запад – улица „Хан Аспарух”, заедно с правото на строеж върху описаното дворно място.

         ОСЪЖДА Ш.А.Н., ЕГН – **********,***, да заплати Ф.М.М.,***, с ЕГН - **********, Г.М.С., с ЕГН – **********, и Е.М.С., с ЕГН-**********,  и трите с адрес за призоваване гр.Кубрат, пл.Възраждане”№5, ет.2, ст.8, сумата от 300.00 (триста) лева – деловодни разноски.

         Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от получаването му , пред Окръжен съд – Разград.

 

                                                                     Районен съдия:/П/