Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 20

 

гр. Кубрат,  08.03.2012г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Кубратски районен съд, в публично съдебно заседание на девети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:

Районен съдия:  Пламен Ангелов

         при секретаря  П.П.   и в присъствието на прокурора . . . ., като разгледа докладваното от съдията АНД № 321 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

    

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

         Постъпила е жалба от „СЛВ” ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Брестовене, общ.Завет, обл.Разград, ул.”Вежен”№75 с ЕИК:116543098, представлявано от С.К.Л. срещу Наказателно постановление /НП/  № 0000101 от 21.11.2011г. на Директора на ОД „БХ”- гр.Разград, с което на дружеството - жалбоподател, за нарушение по чл.31,ал.1,т.1 от Закона за храните , на основание чл.47,ал.2 от ЗХ и чл.53 във вр. с чл.83 от ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00 лв..

          В жалбата се сочи, че НП е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че констативен протокол №139 от 27.10.2011г. е с невярно съдържание, т.к. при извършване на проверката не са присъствали всички разписали го лица. С връчване на акта на жалбоподателя не му бил връчен и съставения констативен протокол. В акта и наказателното  постановление липсвало точно описание на извършените нарушения. Проверяващите не били възприели в пълнота фактическата обстановка, т.к. работния обект бил с нощем режим на работа, което предполагало, че хигиенизирането следва да се извърши в светлата част на денонощието. Алтернативно се излагат съображения за изменение на наказателното постановление и намаляване на наложената санкция.

        Въззиваемата страна – ОД „БХ” – гр. Разград, счита НП за правилно и законосъобразно и моли то да бъде потвърдено.

        Районна прокуратура – Кубрат, уведомена, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

        Кубратски районен съд, след като прецени събраните по делото писмени  и гласни доказателства, както и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

         На 18.02.2011г. актосъставителя Е.М., младши инспектор към ОД „БХ”- гр.Разград, съвместно с св.Т.Д. и д-р Пламен Христов извършили проверка на фурна за хляб находяща се в с.Брестовене, стопанисвана от „СЛВ”ЕООД. Констатирали нарушения на изискванията, на които следва да отговорят производствените помещения. Нарушенията били описани в Предписание №34/18.05.2011г., с което възложили на С.К.Л. , в качеството му на управител на „СЛВ” ЕООД, отстраняването им, в срок до 30.09.2011г..

          През месец октомври 2011г., в последователни дни, актосъставителя Е.М. и св.Т.Д.  съвместно с и д-р Пламен Христов отново извършили проверка на производствените помещения на жалбоподателя. Констатирали, че някои от дадените по–рано предписания са изпълнени. Други, които не били изпълнени описали в констативен протокол №0139/27.10.2011г.. Той сочи, че не са изпълнени т.1, т.3, т.4, т.6, т. 9 от указаните мероприятия от Предписание №34/18.05.2011г., а именно: да се заменят липсващите и счупени теракотни и фаянсови плочи, да се осигурят предпазни капаци на осветителните тела, да се осигури достъп до умивалното помещение за касите и същото да се използва по предназначение; предметите повърхностите и оборудването , които влизат в контакт с храните да се поддържат във вид недопускащ замърсяване на храните; да се изготви и прилага вътрешно мониторингова програма за контрол на контактните повърхности, питейна вода и готов продукт. За неизпълнението на тези  предписания на 09.11.2011г. актосъставителя Е.М. съставила АУАН №0000043/09.11.2011г.  срещу „СЛВ” ЕООД за нарушение на чл.31,ал.1,т.1 от ЗХ. Актът е връчен на жалбоподателя на 09.11.2011г..           

        Директора на ОД „БХ” – гр.Разград приемайки, че бездействието на жалбоподателя е нарушение на чл.31,ал.1, т.1 от ЗХ , издал атакуваното наказателно постановление с №0000101/21.11.2011г., с което на основание чл.47,ал.2 от ЗХ му наложил „имуществена санкция” в размер на 1500.00 лева.

        По доказателствата:

        Изложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни доказателства (показанията на свидетелите – Е.М. и Т.Д.) и писмени доказателства (документите приложени към жалбата, съставляващи адм.-наказателна преписка: : Акт за установяване на административно нарушение №0000043/09.11.2011г.;   НП №0000101/21.11.2011г. на Директора на ОД”БХ”-гр.Разград; Предписание №34 от 18.05.2011г.; Констативен протокол №0139/27.10.2011г.).

            Писмените доказателства се кредитират от съда. Жалбоподателя оспорва констативния протокол като неверен, но обстоятелства в тази насока не бяха установени. Констатациите в него се потвърждават и от показанията на свидетелите. Съставилата го комисията, /св.М. и св.Д./ непосредствено е възприела обстановката в работните помещения.Показанията им следва да се кредитират, т.к. те са последователни , непротиворечиви и са в съгласие с останалите доказателства по делото.

         Изложените фактически обстоятелства обуславят следните правни изводи:

         Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН- седмодневен от връчване на НП и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което същата е допустима. Разгледана по същество тя е ОСНОВАТЕЛНА.

         Съдът констатира допуснати в административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, които са нарушили правото на защита на жалбоподателя и са довели до невъзможност той да разбере в какво точно е обвинен и по коя от хипотезите на чл.47,ал.2 от ЗХ е санкциониран.

         Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление липсва точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, каквото е изискването на чл.42, т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН.

         В АУАН №0000043 / 09.11.2011г. се сочи , че жалбоподателят не е изпълнил дадените му с т.1,т.3,т.4,т.6 и т.9 от Предписание №34/18.05.2011г. , указания. Лисва, обаче, конкретно посочване на дадените предписания, чието неизпълнение се твърди. Те са изброени само като точки от съответния документ. Посочено е и че констативен протокол №0139/27.10.2011г. съдържа подробно описание на неизпълнените мероприятия и че той е неразделна част от акта. Такава липса на конкретика е недопустима. Административно наказателното производство започва със съставянето на АУАН, а не със съставянето на констативния протокол. Поради това в АУАН следва подробно да се опише всяко едно извършено нарушение. Недопустимо е АУАН да препраща към други, предходни, изготвени от актосъставителя актове.

            Едновременно с това липсва и посочване на съответния нормативен акт, който вменява на жалбоподателя да извършва дейности посочени в точки 1,3,4,6 и 9 от Предписание №34.

            Тези обстоятелства нарушават правото му на защита, като препятстват възможността му да разбере, в какво точно е обвинен и кой нормативен акт е източник на вменените му задължения.

            На следващо място на жалбоподатеял е наложено наказание по чл.47,ал.2 от ЗХ. Посочената разпоредба съдържа две хипотези - когато нарушението е за пръв път и когато е извършено повторно . В НП съществува неяснота, на коя от двете се е позовал административно наказващият орган /АНО/ при определя на наказанието. Извод за това може да се направи от АУАН и от твърденията на АНО в съдебно заседание, че наказанието е за повторно нарушение, но тези твърдения не намират опора в наказателното постановление.  По този начин  не може да се установи действителната воля на АНО – дали е наложил санкция в максимален размер, в първата хипотеза, или в минимален размер при повторност. Оттук – не може да се установи дали наложената санкция е законосъобразна. Нарушено е правото на защита на жалбоподателя, защото той не може да разбере за какво точно е наказан.

            Друг е въпроса дали въобще вмененото нарушение може да се квалифицира като повторно. Точка 45 от ДР на ЗХ сочи, че е налице повторност, ако  нарушението е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид. АНО не ангажира доказателства за влезли в сила наказателни постановление спрямо проверяваното лице.

         В наказателното постановление и АУАН е посочена като нарушен правна норма - чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗХ, съгласно която субект на административно-наказателна отговорност е лицето, произвеждащо и търгуващо с храни. Безспорно това лице е „СЛВ” ЕООД. За да е налице нарушение на тази разпоредба е необходимо задължителното предписание да е дадено на конкретното лице. Видно обаче от Предписание №34/18.05.2011г. изпълнението му е възложено на С.К.Л. , като управител на „СЛВ” ЕООД, а не на самото юридическо лице. Съобразно това отговорността за неизпълнението му е на самия управител а не на представляваното от него дружество. Като я е вменил на „СЛВ” ЕООД административно наказващия орган е допуснал закононарушение.

         По изложените съображения наказателното постановление следва да бъде отменено , като неправилно и незаконосъобразно.

        Мотивиран така, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

        ОТМЕНЯ, като неправилно и незаконосъобразно, Наказателно постановление №0000101 от 21.11.2011г. на Директора на ОД „БХ”- гр.Разград, с което на „СЛВ” ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Брестовене, общ.Завет, обл.Разград, ул.”Вежен”№75, с ЕИК:116543098, на основание чл.47,ал.2 от Закона за храните и чл.53 във вр. с чл.83 от ЗАНН, за нарушение на чл.31,ал.1,т.1 от Закона за храните, е наложена „имуществена санкция” в размер на 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лева.

         Решението подлежи на касационно обжалване  пред  Административен съд – гр. Разград  в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                               

                                                             Районен съдия: /П/ - Пл.Ангелов