МОТИВИ  КЪМ  ПРИСЪДА  ПО  НОХД № 46/2012Г. ПО ОПИСА НА  РАЙОНЕН СЪД – ГР. КУБРАТ

 

Наказателното производство е образувано по внесен от Районна прокуратура гр.Кубрат обвинителен акт срещу подсъдимия М.Ц.Г. *** за това, че на 28.12.2011г. в с. Беловец, обл. Разград, действайки в условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот – счупване на стъкло на прозорец, е отнел чужди движими вещи – 8 кутии цигари марка „Кинг 100” – черен, 4 кутии цигари марка „Кинг 100” – жълт, 9 кутии цигари марка „Кинг” – малка кутия, 7 кутии цигари марка „Карелия” - син, 6 кутии цигари марка „Карелия 100” – бял, 10 кутии цигари марка „Бест мен 100” – червен, 9 кутии цигари марка „Бест мен – 80” и 25 лева в различни монети, всичко на обща стойност 232.70 лева от владението на Ш.И.Ю. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б”от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е било повдигнато с обвинителния акт. Заявява, че събраните в  хода на досъсебното производство и в рамките на съдебното дирене доказателства, както и самопризнанията на подсъдимия сочат, че той е автор на инкриминираното деяние, за което е обвинен. Предлага да му бъде наложено предвиденото за извършеното престъпление наказание – лишаване от свобода, което да се определи при условията на чл.58а от НК, предвид разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, като същото да бъде изтърпяно ефективно. Изразява становище, че по отношение на подсъдимия Г. са налице и условията за приложение на чл.70, ал.7 от НК. 

Пострадалото от престъплението лице Ш.И.Ю. в качеството му на ЕТ с фирма “Т. – Ш. И.”*** в срока по чл.85, ал.3 от НПК не предявява граждански иск срещу  подсъдимия. 

Подсъдимият М.Г.Ц. на досъдебното производство се признава виновен в извършване на деянието, за което е обвинен. В съдебно заседание се признава виновен, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което не желае събирането на доказателства за тези факти, на основание чл.371 т.2 от НПК. Назначеният му служебно защитник моли съда предвид разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, да наложи на подсъдимия наказание  над минимума, при приложението на чл.58а от НК, при строг режим, както и да приложи чл.70, ал.7 от НК.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подс. М.Г.Ц. е 33-годишен,  български гражданин, неженен, осъждан, с начално образование, безработен.

Свидетелят Ш.И.Ю. е собственик на ЕТ “Т.  Ш. И.”*** и притежава търговски обект – кафе-сладкарница на ул.Васил Левски № 74, в който работели заедно със съпругата си.

          На 27.12.2011г. подсъдимият М.Ц.Г. посетил чичо си – св. М.С.М. в село Беловец, от където се обадил и на сестра си –св. С.Т., която въпреки нежеланието си да се среща със своя брат, който след употреба на алкохол ставал невъздържан, отишла в дома на св. М.. Свидетелката се видяла с брат си, но той бил употребил алкохол, поради което, за да няма проблеми с него, се прибрала в дома си в село Беловец. Подсъдимият казал на чичо си, че няма да остане да нощува, а ще се прибере в гр. Русе.

          Около 02.30 часа на 28.12.2011г. подсъдимият напуснал дома на свидетеля Х. и тръгнал пеш към центъра на селото. Когато стигнал до кафе-сладкарницата на св. Ш. Ю., решил да проникне вътре и да извърши кражба. С помощта на парче цимент, което намерил отвън, Г. счупил едно от страничните стъкла на заведението и през образувалия се отвор влязъл вътре в обекта. От щанда извършил кражба на 25.00 лева в различни монети, след което влязъл във вътрешното помещение и от стилаж за тютюневи изделия извършил кражба на 53 кутии цигари, различни марки, а именно: 8 кутии цигари марка „Кинг 100” – черен, 4 кутии цигари марка „Кинг 100” – жълт, 9 кутии цигари марка „Кинг” – малка кутия, 7 кутии цигари марка „Карелия” - син, 6 кутии цигари марка „Карелия 100” – бял, 10 кутии цигари марка „Бест мен 100” – червен, 9 кутии цигари марка „Бест мен – 80”. След като извършил кражбата подсъдимият излязъл през счупения от него прозорец и тръгнал пеш в посока към село Сеслав.

          На сутринта около 07.00 часа Г. ***, когато видял св. Нурхан М. и разбрал, че последният ще пътува с личния си автомобил към град Кубрат. Помолил свидетеля М. да го откара до града и той се съгласил. По пътя към гр. Кубрат Г. разказал на свидетеля, че е от село Беловец, като се представил с турското си име  -М. и оставил върху таблото на автомобила една от откраднатите кутии с цигари, за да почерпи свидетеля. От Кубрат подсъдимият се придвижил до град Русе, където бил установен в дома си от св. М. И.  и други полицейски служители и бил задържан.

          С протокол за доброволно предаване подсъдимият предал на полицейските служители част от крадените вещи, които били останали в него: 1 кутия цигали марка “Кинг 100” червен, 2 кутии цигари марка “Кинг 100” – жълт, 7 кутии цигари марка “Кинг”-малка кутия, 4 кутии цигари марка “Карелия” –син, 3 кутии цигари марка “Карелия 100” – бял и монети на стойност 19.70 лева. Срещу разписка предадените вещи били върнати на собственика св. Ю..

          Съгласно заключението на оценителната експертиза стойността на откраднатите цигари възлиза на общо 207.70 лева.

По доказателствата:

С оглед направените от подсъдимия самопризнания относно фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и одобреното от съда съгласие да не се събират доказателства за тези факти, съдът приема за безспорно установена изложената фактическа обстановка. Това е така, защото самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от доказателствата събрани на досъдебното производство, а именно – обяснения на подсъдимия, показанията на свидетелите Ю., Х., М., И. и Т., оценителна експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, проткол за доброволно предаване, разписка, справка за съдимост. Тези доказателства са събрани по реда предвиден в НПК, поради което представляват годни доказателства, установяващи по несъмнен начин извършването на инкриминираното деяние от подсъдимия.     

От правна страна:

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че подсъдимият М.Г.Ц. с действията си е осъществил състава на престъпление  по  чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б. “а” и “б” от НК, тъй   като  на 28.12.2011г. в с. Беловец, обл. Разград, действайки в условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот – счупване на стъкло на прозорец, е отнел чужди движими вещи и пари, всичко на обща стойност 232.70 лева от владението на Ш.И.Ю. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта обхващащо два акта: прекъсване на чуждото владение и възможност деецът безпрепятствено да се разпорежда с нея, което подсъдимият осъществил, установявайки владение върху вещите.

           От обективна страна предмет на посегателство са чужди движими вещи – цигари и пари, които са собственост на  пострадалия Ш.И.Ю.. Описаните вещи са годен предмет на престъплението с оглед факта, че същите имат определена стойност, изчислена в пари към момента на посегателството, видно от приложената по ДП оценителна експертиза. Втората особеност на деянието – установяване на владение върху отнетите вещи също е налице. До момента на осъществяване на изпълнителното деяние те са се намирали във фактическата власт на собственика, като след нейното извършване, е осъществен и престъпния резултат, като вещите са преминали във владение на извършителя, след което той се разпоредил с тях като със свои. За да проникне в търговския обект, подсъдимият счупил прозорец, поради което деянието му следва да се квалифицира като извършено чрез разрушаване на прегради здраво направени за здащита на имот по чл.195, ал.1, т.3 от НК.   Видно от приложената по делото справка за съдимост, подсъдимият  М.Ц.Г. е извършил деянието в условията на опасен рецидив - след като е бил осъден както следва:  с присъда по НОХД № 398/2003г. по описа на ОС гр. Разград, влязла в сила на 19.07.2004г., за престъпление по чл.199, ал.1, т.4 във вр. с чл.198, ал.1, във вр.с чл.20, ал.2 от НК на три години лишаване от свобода при строг режим; с присъда по НОХД № 231/2007г. по описа на РС гр. Кубрат, влязла в сила на 05.07.2007г., за извършени престъпления по чл.194, ал.1 от НК, му е наложено общо наказание шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено за тригодишен изпитателен срок;  със споразумение по НОХД № 3857/2007г. по описа на РС гр. Варна, влязла в сила на 17.10.2007г., за престъпление по чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, му е наложено наказание  лишаване от свобода за срок от девет месеца, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено за тригодишен изпитателен срок; със споразумение по НОХД № 879/2010г. по описа на РС гр. Русе, в сила от 15.04.2010г. за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.4, във вр. с чл.195, ал.1 т.3, пр.1 във вр. с чл.18, ал.2 от НК му е наложено наказание две години лишаване от свобода при строг режим, като срокът по чл.30 от НК към датата на извършване на деянието по настоящата присъда не е изтекъл. 

             От субективна страна при извършване на деянието подсъдимият Г. е действал при пряк умисъл: съзнавал общественоопасния характер на извършеното и неговите общественоопасни последици и целял настъпването на вредоносния резултат, което е обективирано в поведението му: съзнавал, че вещите са чужда собственост, че няма разрешение от собственика да ги свои, но въпреки  това, преследвайки това си намерение ги отнел с цел да се обогати.  

          По наказанията:          

Предвид изложеното съдът призна подс.М.Ц.Г. за виновен в извършване на престъплението по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с  чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл. 194, ал.1  във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК, като при индивидуализацията на наказанието съобрази смекчаващи отговорността обстоятелства: признанието за виновност;  обясненията, които дава и чрез които спомага за разкриване обективната истина; отегчаващи отговорността обстоятелства: престъпна упоритост. Отчитайки предходното съдът наложи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, над минимума  като отмери  пет години лишаване от свобода, което на основание чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а, ал.1 от НК предвид разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, намали с 1/3 и наложи наказание три години и четири месеца лишаване от свобода, което подсъдимият да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Съдът констатира, че по отношение на този подсъдим са налице условията за приложение на чл.70, ал.7 от НК. Видно от справката му за съдимост, същият е бил осъден с присъда по НОХД № 879/2010г. по описа на Районен съд гр. Русе, влязла в законна сила на 15.04.2010г., на две години лишаване от свобода при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. С определение по ЧНД № 1013/2011г. по описа на Окръжен съд гр. Плевен, в сила от 07.11.2011г., Г. е бил условно предсрочно освободен от изтърпяването на наказанието по присъдата по НОХД № 879/2010г. на РС гр. Русе, с остатък четири месецза и пет дни, като е бил определен изпитателен срок от шест месеца. Деянието по настоящата присъда е извършено на 28.12.2011г., т.е. в рамките на определения му изпитателен срок, поради което постановявайки присъдата си, съдът постанови Г. да изтърпи отделно и остатъка от наказанието по присъда по НОХД № 879/2010г. по описа на РС гр. Русе – четири месеца и пет дни лишаване от свобода, отделно от наказанието по настоящата присъда, при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Съдът може да се надява, че така определеното по вид и размер наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимия и ще му отнеме възможността да върши други престъпления. Неизбежното му наказване ще подейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото, ще допринесе за удовлетворяване на общественото   чувство  за  справедливост, еквивалент  на  възмездието  като обществена оценъчна категория.                

При този изход на делото – осъдителна присъда - подсъдимият М.Ц.Г. дължи на основание чл.189, ал.3 от НПК разноските по делото, като следва да заплати в полза на държавния бюджет сумата 45.00 /четиридесет и пет/ лева – разноски на досъдебното производство.        

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

                                                         Районен съдия: /П/ Ал. Великова