МОТИВИ  КЪМ  ПРИСЪДА  ПО  НОХД № 273/2011Г. ПО ОПИСА НА  РАЙОНЕН СЪД – ГР. КУБРАТ    

 

            Образувано е по внесен от Районна прокуратура гр.Кубрат  обвинителен акт срещу подсъдимия М.Т.Д. *** за това, че   на 29.06.2011г. срещу 30.06.2011г. в град Завет, обл.Разград, действайки в условията на повторност, след предварителен сговор с Ф.С.Ш. е отнел чужда движима вещ – акумулатор марка “Монбат” 12 волта 154 А/ч, на стойност 284.40 лева, от владението на Общинско предприятие “Воден” гр. Завет, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, което не представлява маловажен случай - престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК.

            Със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение и срещу подсъдимия Ф.С.Ш. ***, за това, че     на 29.06.2011г. срещу 30.06.2011г. в град Завет, обл.Разград, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на деянието и като е могъл да ръководи постъпките си, след предварителен сговор с М.Т.Д. е отнел чужда движима вещ – акумулатор марка “Монбат” 12 волта 154 А/ч, на стойност 284.40 лева, от владението на Общинско предприятие “Воден” гр. Завет, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, което не представлява маловажен случай - престъпление по чл.195, ал.1, т.5 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.

В съдебно заседание представителят на районната прокуратура поддържа обвиненията, така както са били възведени с обвинителния акт. Заявява, че събраните по досъдебното производство и на съдебното следствие доказателства, както и самопризнанието на подсъдимия Ш. установяват по безспорен начин авторството им в извършване на инкриминираните деяния.  Пледира на всеки от подсъдимите да бъде наложено предвиденото за извършеното престъпление наказание лишаване от свобода, което подс. Д. изтърпи ефективно, а по отношение на подс. Ш. счита, че са налице условията за приложение на института на условното осъждане.       

Подсъдимият Ф.С.Ш., както на досъдебното производство, така и в съдебно заседание се признава виновен в извършване на деянието, за което е обвинен и изразява съжаление за стореното  Защитникът му пледира за постановяване на осъдителна присъда, с оглед на събраните по делото доказателства и направеното самопризнание на подзащитния му, като наложи  наказанието предвидено за това престъпление – лишаване от свобода, след редукцията по чл.63, ал.1, т.3 от НК, при приложението на института на условното осъждане. 

Подсъдимият М.Т.Д., разпитан на досъдебното производство признава вината си. За насроченото на 26.04.2012г. съдебно заседание въпреки редовното си призоваване, не се явява. Съдът е разпоредил принудителното му довеждане, но от депозираната докладна записка рег. № 637/10.05.2012г. от гл. полицай при ОЗ “Охрана” гр. Разград се установява, че подсъдимият не е намерен на адреса в гр. Завет, а след направена справка в СИС Справки при РУП гр. Кубрат е установено, че Д. на 15.04.2012г. е напуснал пределите на страната. Предвид това съдът намери, че няма пречки за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия Д., тъй като същият е бил редовно уведомен за насроченото съдебно заседание, получил е преписи от обвинителния акт и разпореждането, предупреден е, че при неявяване съдът ще приложи разпоредбата на чл.254, ал.4 от НПК и ще разгледа делото в негово отсъствие. В рамките на задочното производство по отношение на Д. съдът е назначил защитник, с оглед процесуалното му представителство и защита, който пледира за постановяване на осъдителна присъда и налагане на предвиденото за извършеното от Д. престъпление наказание лишаване от свобода, което той да изтърпи ефективно с оглед обремененото му съдебно минало.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подс.М.Т.Д. е 28-годишен, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан.

Подс.Ф.С.Ш. е 18–годишен,  български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан.

          Вечерта на 29.06.2010г. подсъдимият М.Д. се срещнал с подсъдимия Ф.Ш. *** и се уговорили да извършат кражба на акумулатор от паркиран в двора на Община гр. Завет трактор. Машината била паркирана там от св. М.Я..

          Същата нощ на 29.06.2010г. срещу 30.06.2010г. двамата подсъдими прескочили оградната мрежа на двора на общината и отишли до трактора. Подсъдимият Д. смъкнал клемите на акумулатора марка  “Монбат” 154 А/ч и го откачил, след което с помощта на подс.Ш. го пренесъл до оградата. Откраднатата вещ двамата подсъдими скрили в намиращия се наблизо парк. Още същата нощ я предложили за продажба на св. Д.П., но той отказал да я купи.

          На следващия ден подсъдимите отишли в дома на С.Х., на когото също предложили да закупи акумулатора и той се съгласил. Завели го до парка, където били скрили откраднатата вещ. С.Х. я натоварил в автомобила си и им платил за нея 40.00 лева.

          С протокол за доброволно предаване откраднатата вещ е предадена на полицейски служител от УП гр. Завет, след което срещу разписка е върната на собственика.

          Според заключението на назначената оценителна експертиза стойността на акумулатор марка “Монбат” 154 А/час, предмет на престъплението, възлиза на сумата от 284.40 лева.

По доказателствата:

Всички доказателства в своята съвкупност сочат, както авторството на подсъдимия, така и индивидуализират деянието му. Обясненията на подс.Ш. и показанията на разпитаните на съдебното следствие свидетели Я., П., М. и Х. се подкрепят от писмените доказателства по делото: протоколи за разпознаване на лица, протокол за доброволно предаване, разписка,  справки за съдимост, оценителна експертиза. 

Съдът кредитира изцяло показанията на  разпитаните свидетели и обясненията на подс. Ш.. Същите са логични и безпротиворечиви и съответстват на останалите събрани по делото доказателства.   

Съдът кредитира изцяло и останалите събрани по делото писмени доказателства. Същите кореспондират, както помежду си, така и в цялост на установената по делото фактическа обстановка.                                              

От правна страна:         

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че подсъдимите М.Т.Д. и Ф.С.Ш. с действията си са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.5 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, тъй като на 29.06.2011г. срещу 30.06.2011г. в град Завет, обл.Разград, след предварителен сговор отнели чужда движима вещ – акумулатор марка “Монбат” 12 волта 154 А/ч, на стойност 284.40 лева, от владението на Общинско предприятие “Воден” гр. Завет, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да я присвоят, което не представлява маловажен случай, като подс. Д. е осъществил деянието повторно по см. на чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.28, ал.1 от НК, а подс. Ш. - като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на деянието и като е могъл да ръководи постъпките си при условията на чл.63, ал.1, т.3 от НК.

Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта обхващащо два акта: прекъсване на чуждото владение и възможност деецът безпрепятствено да се разпорежда с нея, което подсъдимите осъществили, установявайки владение върху вещите.

От обективна страна предмет на посегателство е чужда движима вещ –  акумулатор, който бил собственост на  Общинско предприятие “Воден” гр. Завет. Описаната вещ е годен предмет на престъплението с оглед факта, че същата има определена стойност изчислена в пари към момента на посегателството, видно от приложената по ДП оценителна експертиза. 

Налице е и втората особеност на деянието – установяване на владение върху отнетата вещ. До момента на осъществяване на изпълнителното деяние тя се е намирала във фактическата власт на собственика, като след  неговото извършване, е осъществен и престъпния резултат, като вещта е преминала във владение на извършителите, и те се разпоредили с нея като със своя вещ – продавайки я на С.Х.. Деянието е извършено от две лица – подсъдимите Д. и Ш., които предварително се сговорили и взели решение да извършат кражбата, поради което и с оглед стойността на отнетото имущество деянието им не съставлява маловажен случай и е съставомерно на чл.195, ал.1, т.5 от НК.  Видно от справката за съдимост на подс. Д., същият е осъждан както следва: с присъда по НОХД № 199/2003г. по описа на РС гр. Кубрат, влязла в сила на 08.06.2004г., за престъпление по чл.197 т.3 във вр. с чл.195, ал.1 т.4 и т.5 във вр. с  чл.194 ал.1 от НК му е наложено наказание глоба в размер на 300.00 лева; с присъда по НОХД № 147/2004г. по описа на РС гр. Кубрат, влязла в сила на 05.03.2007г., за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5 от НК, е осъден на една година лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за тригодишен изпитателен срок. Към датата на извършване на престъплението по настоящата присъда срокът по чл.30, ал.1 от НК не е изтекъл, поради което и деянието на подс. Д. следва да се квалифицира като извършено в условията на повторност, и с оглед останалите квалифициращи признаци, е съставомерно по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.28, ал.1 от НК.

При  извършване на деянията подсъдимите  М.Т.Д. и Ф.С.Ш. са действали при пряк умисъл: съзнавали общественоопасния характер на извършеното и неговите общественоопасни последици и целяли настъпването на вредоносния резултат, което е обективирано в поведението им: съзнавали, че вещта е  чужда собственост, че нямат разрешение от собственика да я своят, но въпреки  това, преследвайки това си намерение я отнели, с цел да се обогатят. Подсъдимият Ш. към датата на извършване на деянието е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, поради което е годен субект на наказателна отговорност по см. на НК.

По наказанието:

Предвид изложеното съдът призна подс.М.Т.Д. за виновен в извършване на престъплението по чл.195, ал.1, т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК, като при индивидуализацията на наказанието съобрази смекчаващи отговорността обстоятелства: признание за виновност; отегчаващи отговорността обстоятелства: престъпна упоритост. С оглед изложеното, съдът определи наказание  една година лишаване от свобода, което  подсъдимият Д. на основание чл. 61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

 Предвид изложеното съдът призна подс.Ф.С.Ш. за виновен в извършване на престъплението по чл.195, ал.1, т т.5 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, като при индивидуализацията на наказанието съобрази смекчаващи отговорността обстоятелства: чисто съдебно минало; обясненията, които дава и чрез които съдейства за разкриване на обективната истина; изразеното критично отношение; отегчаващи отговорността обстоятелства: няма. С оглед изложеното, съдът определи наказание   три месеца  лишаване от свобода.

Съдът отчете, че по отношение на подс.Ф.С.Ш. целите на наказанието съгласно чл.36 от НК ще бъдат постигнати с приложението на института на условното осъждане, като изтърпяването на наложеното наказание следва да бъде отложено за тригодишен изпитателен срок, съгласно чл.66, ал.1 от НК.    

Съдът може да се надява, че така определените по вид и размер наказания ще въздействат предупредително върху подсъдимите и ще им отнемат възможността да вършат други престъпления. Неизбежното им наказване ще подейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото, ще допринесе за удовлетворяване на общественото   чувство  за  справедливост, еквивалент на възмездието като обществена оценъчна категория. 

С оглед този изход на делото – осъдителна присъда,  на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимите М.Т.Д. и  Ф.С.Ш. следва да заплатят направените по делото разноски, като всеки от тях следва да внесе в полза на държавния бюджет 27.50 /двадесет и седем лева и петдесет стот./ лева – разноски на досъдебното производство и по сметка на Районен съд гр.Кубрат сумата 18.30 /осемнадесет лева и тридесет стот./ лева – разноски на съдебното следствие. 

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

                                                     Районен съдия: /П/ Ал. Великова