Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

 № 72

 

гр. Кубрат, 12.06.2012 г.

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

      Кубратският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май, две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Диана Петрова – Енева

 

при  секретаря В. Д. и в присъствието на прокурора . . . . , като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 130  по описа на съда за 2012 г., за да се произнесе съобрази следното: 

        Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2, във вр. с чл. 59, ал.2 и чл.143, ал.2  СК. 

        С  искова молба Ц.С.С., ЕГН ********** с пост. адрес ***, наст.местож. в гр. Варна, ЖК „Възраждане”, блок 77, вх.Г, ап.1, ет.1, съд.адрес:гр.Разград, ул. „Марица” № 1, офис 15, чрез адв. Д.Борисов,  като твърди, че са налице факти – родено от брачно съжителство с ответницата тяхно дете; прекратено фактическото съжителство, когато ответницата напуснала общия им дом; полагане на грижи за отглеждането, възпитанието на детето единствено от нея за времето на раздялата; възпрепятстване от майката на личните контакти между бащата и детето за този период,  моли съда да постанови решение, с което да определи местоживеене на малолетното им дете Д.Ц.С., ЕГН **********, при майката и възложи на нея  упражняването на родителските права по отношение на детето, като претендира на него да бъде определен режим за поддържане на лични отношения с детето с право да го вижда и взема в дома си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в съботния до 18.00 часа в неделния ден, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, и всеки втори ден от Великденските, Коледните и Новогодишните празници; заявява съгласие да заплаща за издръжката на детето си ежемесечно по 70.00 лева. Разноски по делото не претендира.

         Ответницата – З.Д.М., ЕГН **********, с наст.местож. в гр. Кубрат, ул. „Георги Бенковски” № 7, е дала писмен отговор в срок, с който като не оспорва факта на разделно живеене на родителите, заявява съгласие местоживеенето на малолетното им дете да бъде определено при нея и на нея да бъде възложено упражняването на родителските права; противопоставя се на претендирания от ищеца режим за поддържане на лични отношения с детето; нередовно, тъй като писмения отговор не съставлява насрещна искова претенция, претендира за издръжката на детето им ежемесечно по 120.00 лева, считано от 01.01.2012 год. до изменение на обстоятелствата, платими до 5-то число на съответния месец, ведно с законната лихва за всяка просрочена вноска; претендира ищеца да й плати направените по делото разноски.

         Кубратският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки същите със становището на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Страните са родители на детето Д.Ц.С., род.на *** год. с ЕГН **********, видно от съставения за раждането й  Акт № 1336/ 17.06.2009 год.на Община – гр. Варна, район „Одесос”, чието съдържание е възпроизведено в приетото като доказателства по делото Удостоверение за раждане от *** год. .

         От събраните по делото гласни доказателства и извършеното от социалните служители анкетиране, изложени в Социален доклад изх. № ЗД 11-0013/ 14.05.2012 год. на Д „СП” – гр. Кубрат,  се установи по несъмнен начин, че страните съжителствали на семейни начала до 24.01.2011 год. в гр. Варна. Живели в самостоятелно наето жилище – апартамент, и заедно отглеждали детето си от момента на раждането му до момента на фактическата им раздяла. Майката е ползвала отпуск за отглеждане на детето, а бащата работел, като, видно от събраните по делото гласни доказателства, след работното си време – вечер, се включвал в грижите за детето, общувал с него. Видно от показанията на св. К., който е гостувал в дома им, бащата спокойно и уверено се грижи за Д., играе си с нея, а детето се радва на присъствието му и показва привързаност към него. На 24.01.2011 год., поради разрив в отношенията на родителите, по причини не посочени на съда, ответницата с детето отпътува за град Кубрат и се установява да живее в дома на родителите си. Ищецът продължава да работи в гр. Варна, но, поради раздялата си с ответницата, освобождава съвместно обитаваното с нея до този момент наето жилище и се установява да живее с родителите си в наемано от тях друго жилище в гр. Варна. Между страните не се спори, а и се установява от събраните по делото гласни доказателства, че за времето м.01 – м.12.2011 год. бащата  плаща, чрез преводи по банкова сметка ***, издръжка за детето в размер на 100.00 лв. месечно. От показанията на разпитаните по инициатива на ищеца свидетели се установява, че преустановява плащането на издръжка от м.01.2012 год., след като за пореден път през м.12.2011 год. ответницата му отказва среща с детето.

          Съдът приема за установено по несъмнен начин твърдението на ищеца, че ответницата З.М. за времето на фактическата им раздяла отказва да му предостави възможност да осъществява лични контакти с детето им. Видно от събраните по делото гласни доказателства, неколкократно за периода на  фактическа раздяла Ц.С. е правил опити в телефонни разговори с нея да уточни ден и час, в които, идвайки в град Кубрат, той да види и вземе детето, вкл. в нейно присъствие, но тя отказва по различни причини – детето е болно, времето е студено, отсъстват от града и пр., или отказва да приеме телефонните обаждания на бащата. От показанията на близки на ищеца – неговите майка и брат, такова -  дистанциращо ги от общността и детето, поведение ответницата демонстрира и по време на съвместното й съжителство с ищеца. Майката отказва и препятства близък контакт с тях, като поставяла условия да ги посещават в дома им за кратко, в определено от нея време;  не дава на детето носените от тях, като баба и чичо, подаръци.

         И двамата родители са родом от гр. Кубрат, в който всяко от семействата на родителите им има в собственост жилища: ответницата живее с детето в общо домакинство с родителите си в собствената им къща; а ищецът, при пребиваване в града, също ползва собственото жилище – апартамент, на родителите си. В домовете и на двете семейства са създадени нормални условия за живот – обзаведени са с необходимите вещи и уреди, електрифицирани и водоснабдени.

        От  изготвения по искане на съда от Д „СП” – гр. Варна Социален доклад изх. № 11/ 0289/ 28.05.2012 год., се установява, че ищецът в гр. Варна живее в жилище под наем, заедно със своите родители, представляващо апартамент, състоящ се от две спални, хол кухня с трапезария и сервизни помещения; обзаведено функционално с мебели, уреди и вещи, необходими за едно съвременно домакинство; в жилището семейството поддържа много добра хигиена; осигурява възможност и подходящи условия за отглеждане на малко дете. 

        И двамата родители са със средно образование,  работят и реализират доходи, като тези на бащата възлизат в размер на не по – малко от 530.00 лева, а тези на майката в размер на 384.00 лева. И двамата нямат задължение за издръжка към други лица от същия ред – деца. Ответницата живее в дома на родителите си, а ищеца в наето жилище, за което плаща наем в размер на 120.00 лева.

        И двамата родители се ползват от  подкрепата и помощта на собствените си семейства, които показват емоционална привързаност и ангажимент към  малолетната Д..  

         Не се установява родителите:  да злоупотребяват с алкохол, и да употребяват   наркотични вещества; да са склонни към физическо и психическо насилие един към друг или към детето. 

         От представените по инициатива на ответницата документи се установява, че ищеца – баща, не притежава свидетелство за управление на МПС и право на собственост върху МПС.

         В подкрепа на фактите, твърдяни с исковата молба, и потвърдени от разпитания по делото свидетел, са и приложените към представените по делото на основание чл.15, ал.6 от ЗЗДетето Становища  на Дирекция „СП”, Отдел “Закрила на детето” – гр. Кубрат и гр. Варна. След извършено анкетиране, директора на цитираното социално учреждение в гр. Кубрат изразява мнение, че майката е отдадена изцяло на грижите за детето и осигурява адекватно основните му потребности от подслон, храна, чисто и спретнато облекло, здравеопазване; разполага с възможността да ползва дома на своите родители, в който са осигурени нормални условия за живот и отглеждане на детето; осъществена е  емоционална връзка – майка  – дете – баба. Поради подробно изложените от тях факти считат, че при майката правата и интересите на малолетното дете ще бъдат защитени по най-добър начин. Същевременно не са установили данни за родителския капацитет на бащата, и за желанието и възможностите му да поеме грижи за детето си, но след извършено, възложено от съда, анкетиране,  директора на компетентното социално учреждение в гр. Варна изразява мнение, че Ц.С. притежава необходимия родителски капацитет, както и воля и възможност да полага адекватни грижи за дъщеря си. Потвърждават и установения от съда факт на ползвана от него подкрепа от членовете на разширения му семеен кръг в лицето на неговите родители. Препоръчват определяне на стандартен режим за лични контакти на бащата с детето, включващ преспиване в дома му, и без детето да бъде придружавано от своята майка, тъй като Д. е на възраст, която не изисква постоянно обгрижване от майката, както и защото е налице необходимия битов, финансов, волеви ресурс, както и възможност на бащата да изпълнява самостоятелно родителските си функции.

          Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявените искове, квалифицирани с правно основание чл.127 ал.2, във вр. с чл. 59, ал.2 и чл.143, ал.2  СК, са основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.

           Д.Ц.С., род.на *** год. в гр. Варна, е малолетно дете, родено от прекратено между родителите й – страни по делото,  фактическо съпружеско съжителство. Макар и двамата да са родители и да следва от разпоредбата на закона, че заедно и поотделно упражняват родителски права, при положение, че са разделени, това е обективно невъзможно. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето и на родителя, който е ангажиран с отглеждането и възпитанието му лично и непосредствено, както и на родителя, който е лишен от възможността ежедневно да се грижи и общува с него, се разрешава с иск по чл.127, ал.2 от СК, тъй като те, поради влошените си лични отношения, не могат да постигнат съгласие относно личните отношения между бащата и детето. Разглеждайки го съдът със съдебно решение, при липсата на споразумение между родителите, ще определи при кого от тях ще живее  детето;  ще определи кой ще упражнява родителските права по отношение на него, тъй като живеейки с майката, тя ще има нужда от това да е определена представителната й власт като родител; ще определи личните отношения на детето с родителя, при който то не живее постоянно, както й ще определи необходимата му парична издръжка.

           Установи се по несъмнен начин, че ответницата е родителя, непосредствено ангажиран с отглеждането и възпитанието на детето от м.02.2011 година до сега. Майката е променила първоначално общите между нея и ищеца планове и е решила да се установи да живее отделно от него, напускайки общото им жилище на 24.01.2011 год. Бащата не е препятствал по никакъв начин желанието й да го напусне и да отведе детето със себе си, съзнавайки че на тази възраст на Д. – 1.7 години, тя е по-подходящия  за отглеждането и възпитанието му родител.  Участвал е доброволно в издръжката му, докато не е преустановил плащането й, поради това, че неколкократно майката му е отказала достъп до детето и възможността да се види с него и да му предаде подаръците, купени от него и неговите родители. 

            Становището в полза на добрите родителски качества на ищеца, годността му да се справя с отглеждането и възпитанието на детето, изразено в свидетелските показания на св. К. – без родство със страните,  и на неговите сродници – майка и брат,  които са го подкрепяли през годините на фамилно съжителство, съдът кредитира.

            Становището в полза на добрите родителски качества на ответницата, признато от ищеца и  изразено в социалния доклад на Д „СП” – гр. Кубрат, съдът кредитира единствено с оглед материалните й условия на живот,  възрастта и пола на детето, и неговата емоционална ангажираност с нея и нейната фамилна среда.

            Несъмнено установени са обаче обстоятелства, които накърняват родителския й облик и качества – тя, макар и да се е ползвала от бащиното съгласие и финансово съдействие за издръжката на детето, е препятствала контактите на детето с бащата и разширения му фамилен кръг. Не се установи за това нейно поведение да са налице основателни причини. Заболяване на детето от обичайни за възрастта му и сезона простудни или вирусни болести, отсъствието й от населеното място на обичайно пребиваване – в случая гр. Кубрат, зимния сезон с характерните му ниски температури, не са основателни причини да откаже на бащата среща с детето. И при наличието, им тя следва да му предложи друг, подходящ вариант, т.е. ако то боледува, бащата може да го посети в дома й, макар и за по – кратко време; ако то е извън град Кубрат, заедно с нея, тя следва да посочи подходящо и разумно време, в което, след завръщането им, той да се срещне с него; ако навън е студено, да го облече подходящо, и да го предаде на бащата  за среща, като му укаже подходящите за детето условия за транспортиране и място на пребиваване. Като е препятствала контактите на детето с бащата, не е положила грижи за поддържане на привързаността и  авторитета, от които бащата се е ползвал и които той е имал, докато е съжителствал с детето. Така е лишила Д. от исконно общуване с другия родител, от чието присъствие, напътствия и грижи то се нуждае, за да изгради чувство за идентичност, според произхода си, и да получи успешна социална реализация. Успоредно с това демонстрира нездраво отношение на майката към майчинството, като такова, и към детето, тъй като съставлява заявяване на монополни  и собственически права над него, каквито няма. Малолетното дете е това, което има право да бъде отглеждано и възпитавано и от двамата си родители, поради което, поради конфликт или неприязън между тях, на него следва да му бъде осигурена възможност, макар и по отделно и в различно време, да ги познава, да се среща с тях, да се ползва от обичта и съдействието им.

         Съгласно цитираното от пълномощника на майката ППВС № 1/74 г., което е задължителна практика на ВКС, от значение при определяне на мерките за упражняване на родителските права са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства, отнесени към всеки случай. Като придава решаващо значение на обстоятелствата, свързани с възрастта и пола на детето, както и на установеното едностранно от неговата майка фактическо положение – живеенето му единствено с нея и с нейната майка, съдът счита, че следва действително на нея да предостави упражняването на родителските права по отношение на навършилото 3-годишна възраст момиченце, но указвайки й, че като създава пречки като родител, комуто е предоставено упражняването на родителските права върху детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител, и като ограничава контактите на детето с бащата, създава обстоятелства, които имат негативно значение при определяне на родителските й качества. Такова поведение на родителя, трайно установената в страната съдебна практика оценява критично и намира за основание за промяна на мерките относно упражняване на родителски права, тъй като е в разрез с интереса на малолетното дете. А защитата на този именно комплексен интерес – на детето, е водещ при конкуренцията между родители относно предоставянето на детето за отглеждане и възпитание.

          Мотивиран от изложените съображения за родителския недостатък на майката,  съдът счита, че на бащата следва да се определи режим за поддържане на лични отношения с детето, както той се претендира от него, но след едномесечен преходен период, през който, поради настъпилото по вина на майката между детето и него отчуждение, той да вижда и взема детето, единствено в дома си в град Кубрат. След този преходен период на преценката и здравия разум на  бащата остава избора дали в гр. Кубрат или в гр. Варна – по своето местоживеене, да осъществява контакт с детето си. Д. е на 3 – годишна възраст, поради което не подлежи на задължително обучение, свързано с посещаване на учебни занятия и пр. в рамките на учебна година, поради което няма пречка до навършване на 6-годишна възраст да пребивава при баща си по един месец през съответната календарна година, независимо от сезона.

           Неоснователна и недоказана е претенцията на майката  - ответница по делото, съдът да определи защитни мерки на основание и по реда на чл. 59, ал.8 СК, като задължи бащата да се среща с детето, единствено в нейно или на нейната майка – Стоянка Великова, присъствие, единствено  в гр. Кубрат, както и свижданията му с детето до навършване на неговата 5-годишнина, да стават в първа и трета неделя на месеца от 14.00 до 17.00 часа, без вземане през лятото и по време на празниците. Сочените от ответницата причини – 1/ детето е малко;   2/ от 1 година и 3 месеца живее без баща си и не го е виждало; както и че 3/ детето е от женски пол, видно от писмения й отговор, и че бащата няма право да управлява МПС и не притежава такова, не съставляват и не обуславят необходимост от определяне на подходящи защитни мерки по смисъла на чл.59, ал.8 СК.  Такава необходимост би обусловило застрашаващо сигурността на детето поведение на родителя, имащ право на личен контакт с него, но в процесния случай не се твърди и не установява бащата да има физически и/или психически проблеми и недостатъци, пристрастявания, и пр., които да поставят малолетното дете в риск. Неоснователни са и доводите на ответницата, че детето не следва да пътува до гр. Варна, защото бащата не може да шофира и защото не притежава в собственост автомобил. Пътуванията си с детето той може да осъществява с обществен транспорт – автобус, влак, такси. Също неоснователен е и довода, че родителите на бащата са претърпели пътен инцидент, прибирайки се в гр. Варна. От това естествено не следва, че всеки следващ път, вкл.и придружавайки внучката си, ще претърпяват пътни инциденти. Няма резон съдът да налага на бащата ограничения, каквито майката не е поела ангажимент също да понася, т.е. ако забраним на бащата да пътува с детето, следва на майката също да забраним да пътува с него, защото тя не е представила доказателства, че е придобила права да управлява МПС и че притежава такова; че тя или нейните родственици са водачи със способности, изключващи случването на пътни инциденти. В сферата на вероятностите съдът не може и не следва да навлиза.

        Родителите дължат издръжка на своите не навършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, гласи разпоредбата на чл.143, ал.2 СК.

         В настоящият случай по безспорен начин е установено, че страните са родители на малолетното дете, родено от съвместното им съжителство, прекратено към настоящия момент. От качеството на родител произтича  задължението на ищеца да осигурява и участва в издръжката му.

         Ищецът, в качеството си на баща и законен представител,  заявява съгласието си да заплаща издръжка в размер на седемдесет лева, а ответницата  претендира за детето си като подходяща  издръжка в размер на 120.00 лева, вкл. и за минало време – считано от 01.01.2012 год. Съдът не е приел за разглеждане насрещна искова претенция в този смисъл, поради което дължи произнасяне по спора, считано от датата на завеждане на исковата молба.

        Дължимият размер издръжка е в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя. Към момента Д. е навършила 3 -годишна възраст  и съдът намира, че за месечната й  издръжка са необходими не по – малко от 140.00 лева за задоволяване на нейните потребности от храна, облекло, обувки и пр.

         И двамата родители са работоспособни и се установи, че реализират ежемесечно доходи в размер над минималната за страната работна заплата от 290.00 лева.

         Ответницата, подпомагана своята майка, полага ежедневните грижи за отглеждането и възпитанието на детето .

          И двамата родители в еднаква степен дължат на непълнолетните си деца издръжка. Имайки предвид възможностите на родителите и съобразявайки се с това, че майката е тази, която лично се грижи за отглеждането на детето, както и че реализира доходи в по-нисък размер от бащата, съдът счита, че следва от необходимата на месец сума – 140.00 лева за  издръжката на детето,  бащата  да поеме 100.00 лева, а майката разликата от 40.00 лв.. Този размер издръжка е изцяло във възможностите на ищеца, който реализира месечен доход в размер на не по – малко от 500.00 лева на месец,  поради което следва да бъде осъден да я заплаща, считано от датата на предявяване на исковата молба – 07.03.2012 год.,  до промяна на обстоятелствата. Неоснователни са доводите му за ограничени възможности да участва в издръжката на детето, поради това че плаща ежемесечно вноски за погасяване на потребителски кредит.  Нуждите на детето са с приоритет по отношение на собствените му потребителски такива, поради което следва адекватно да участва в издръжката му.

         Относно разноските, претендирани от ответницата: Искането е неоснователно. 

          Като предоставя упражняването на родителските права върху детето на единия родител и определя мерките за лични отношения с другия, съдът администрира граждански правоотношения. Касае се за акт на спорна съдебна администрация на тези отношения - относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права, който не засяга - не отрича и не признава - съществуването им. Видно от разпоредбата на чл.127, ал. 2 СК, ако родителите не постигнат споразумение по ал.1 – чл.127 СК, спорът се решава от районния съд. Производствата на спорна съдебна администрация са част от уредените в ГПК производства, наред със защитно-санкционните и охранителните – относно характера на производството в този смисъл Решение № 64 от 20.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1398/2011 г., IV г. о., ГК, но при разглеждането им не следва автоматично приложението на разпоредбите на чл.78 ГПК. Условно в случая е определянето на страните – родители на малолетно дете, като ищец и ответник, както и безусловно нито една от страните – родители, не може да се определи като такава, на която иска е уважен.  Несъмнено се установи, че  ответницата – майка на малолетното дете, е отказала да обсъжда с ищеца – баща на същото, бъдещите между тях  отношения  като родители на общо дете, както и отношенията между него и детето. Като не е указала необходимото съдействие за постигане и подписване между тях на споразумение по въпросите от хипотезиса на чл.127, ал.1 СК, заявявайки монополни права за решаването им, в настоящия процес е неоснователна и несправедлива претенцията й за разноски срещу него. 

           Дори и да приемем, че е налице възможност за приложение на разпоредбата на чл.78 ГПК, в хипотезата на неговата ал.2, се установи, че ответницата е дала повод за завеждане на делото от ищеца, поради което разноските й по делото не следва да се възлагат на ищеца.  

          Ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на РС – Кубрат сумата 144.00 лева, съставляващи дължимата държавна такса върху присъдения в негова тежест размер издръжка.  

           Водим от изложеното, съдът

           

Р  Е  Ш  И:

 

        ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл.127 СК, упражняването на родителски права по отношение на детето Д.Ц.С., род.на *** год. с ЕГН **********, на майката  - З.Д.М., ЕГН **********,***.

        ПОСТАНОВЯВА, до изменение на обстоятелствата, детето - Д.Ц.С., род.на *** год. с ЕГН **********, да живее при своята майка - З.Д.М., ЕГН **********,***, в дома й в гр. Кубрат.

        ОПРЕДЕЛЯ на бащата Ц.С.С., ЕГН ********** с пост. адрес ***, наст.местож. в гр. Варна, ЖК „Възраждане”, блок 77, вх.Г, ап.1, ет.1, режим на лични отношения с детето Д.Ц.С., род.на *** год. с ЕГН **********, както следва: в едномесечен преходен период, през който да вижда и взема детето, всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09.00 часа в съботния ден, до 16.00 часа в неделния ден, единствено в дома си в град Кубрат, ул. „8-ми март” № 17, бл. „Китен”, вх.Г, ет.1, ап.1; след което: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09.00 часа в съботния ден, до 16.00 часа в неделния ден; един месец през календарната година, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката; както и всеки втори ден от Великденските, Коледните и Новогодишните празници от 09.00 до 16.00 часа.

        ОСЪЖДА, на основание чл.143, ал.2 СК,  Ц.С.С., ЕГН ********** с пост. адрес ***, наст.местож. в гр. Варна, ЖК „Възраждане”, блок 77, вх.Г, ап.1, ет.1, да заплаща на детето си Д.Ц.С., род.на *** год. с ЕГН **********, чрез неговата майка - З.Д.М., ЕГН **********,***, ежемесечна издръжка в размер на 100.00 /сто/ лева, считано от 07.03.2012 год. до изменение на обстоятелства, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила.

         ОТХВЪРЛЯ иска на З.Д.М., ЕГН **********,***, срещу Ц.С.С., ЕГН ********** с пост. адрес ***, наст.местож. в гр. Варна, ЖК „Възраждане”, блок 77, вх.Г, ап.1, ет.1, за присъждане в негова тежест на направените от нея разноски по делото,  като неоснователен. 

        ОСЪЖДА Ц.С.С., ЕГН ********** с пост. адрес ***, наст.местож. в гр. Варна, ЖК „Възраждане”, блок 77, вх.Г, ап.1, ет.1, да заплати по сметка на РС гр. Кубрат държавна такса по присъдената издръжка в размер на 144.00 /сто четиридесет и четири/  лева.

        Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването на страните с връчване на препис пред ОС гр.Разград.

 

                                                                           Председател: /П/ Д. Петрова - Енева