Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

  52

 

гр. Кубрат, 13.07.2012 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

      Кубратският районен съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети юни, две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Диана Петрова – Енева

 

При секретаря В. Д.  и в присъствието на прокурора ..........., като разгледа докладваното от съдията АНД  № 112  по описа за 2012 година за да се произнесе взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

           С  Наказателно постановление № 3606-0048938/ 19.04.2012 г.  на Директора на ТД на НАП – гр. Варна, упълномощен да издава наказателни постановления за налагане на административни наказания по чл.185 ЗЗДДС със Заповед на изп.директор на НАП № ЗЦУ – 28 от 06.01.2010 год. на основание чл.53 ЗАНН,  на „БЕ ЕМ ДИ” – ООД, ЕИК 117686868, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, жк „Дружба – 3, бл.12, вх.И, ет.5, представлявано от И.Г.И., ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 1 000.00 лева, на основание чл.185, ал.2, във вр.с ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.33, ал.2 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 год.

           Недоволен от така издаденото НП е останал търговеца, представляван от управителя Н.С.Ч., която обжалва същото изцяло с подробни оплаквания за незаконосъобразност. В подкрепа на искането си за отмяна на НП сочи, че не е извършил административно нарушение. Алтернативно – в случай, че съда приеме за установено, че е извършил нарушението, за което е санкциониран, моли за отмяна, поради маловажност на извършеното, от което не са настъпили вредни последици за фиска и не е ощетена държавата. 

           Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и като претендира атакуваното наказателно постановление да е правилно и законосъобразно моли да бъде потвърдено, а жалбата да бъде оставена без уважение.

           Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и посочените в жалбата отменителни основания, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е допустима, а разгледана по същество е  неоснователна.

           На 16.02.2012 год. служители на ТД на НАП – гр. Варна извършили проверка на стопанисван от дружеството жалбоподател търговски обект по см. на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин „Илиана”, находящ се в град Кубрат, пл. „Възраждане” № 2. При проверката установили, че дневния оборот от монтираното в обекта фискално устройство, съгласно междинен отчет от фискалната памет, е в размер на 0.00 лева. Фактическата наличност в касата на обекта установили в размер на 174.00 лева, видно от описа на паричните средства. Във въпросен лист за уточняване на стоковата и касовата наличност за 16.02.2012 год. в обекта МОЛ е декларирало също сумата 174.00 лева – начално салдо. В касовата книга на фискалното устройство за деня на проверката не са намерили отразени начално салдо, въведени и/ или изведени пари, в и извън касата. По този начин установили, че е налице разлика между фактическата наличност в касата и тази, разчетена от фискалното устройство, в размер на 174.00 лева.   Съставили Протокол за извършена проверка серия АА № 0033365/ 16.02.2012 год., в който удостоверили констатираното при проверката, връчили препис на намереното в обекта МОЛ – Н.Ю.И., с задължение да го предаде на управителя на дружеството, като видно от същия на основание чл.13 и чл.37, ал.3 от ДОПК, поканили И.Г.И. – един от двамата управители на дружеството, да се яви на 22.02.2012 год. в 11.10 часа в ст.117 в ТД на НАП – гр. Варна, офис в гр. Разград, за съставяне, предявяване и връчване на АУАН. Задължили го да представи договор за техническо обслужване на фискалното устройство в търговския обект. На 22.02.2012 год. И.И., в качеството на управител на търговското дружество, се явил на уречените място и време, представил изисканите документи, а Е.А.Р., в качеството си на инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, съставила по отношение на дружеството АУАН серия АА № 0048938/ 22.02.2012 год. въз основа на който е издадено атакуваното НП. В него административнонаказващият орган е посочил, че жалбоподателя в качеството си на търговец, не е изпълнил задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касовата наличност, като в случая не е отбелязал начална сума в началото на работния ден, в момента на извършването и с точност до минута, като се отбележат промените в книгата за дневни финансови отчети. Фискалното устройство в търговския обект не притежава операции „служебно въведени” и „служебно изведени”. Квалифицирал деянието като нарушение  на разпоредбата на чл.33, ал.2 от Наредба Н-18/ 2006 год.. Ангажирал административнонаказателната отговорност на търговеца с налагане на административно наказание „имуществена санкция” на основание чл.185, ал.2, във вр.с ал.1 от ЗДДС в размер на 1 000.00 лева.

          От показанията на свидетелите Р., Х. и Й., се установи, че са проверени пълно касовата книга, касовата наличност и междинния отчет, изведен от фискалното устройство.  Установили, че е налице касова наличност, която не е надлежно регистрирана в началото на деня в касовата книга, както и че не са въвеждани или извеждани пари от касата. 

          Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства задължава търговеца, извън случаите на продажби,  всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми, а съгласно ал.2 - За фискалните устройства, които не притежават операциите по ал. 1, - както е в процесния случай, в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента на извършването й с точност до минута. На дружеството жалбоподател е съставен АУАН за това, че при проверката на 16.02.2012 год.  в касовата книга на фискалното устройство за деня на проверката не са намерили отразени начално салдо, въведени и/ или изведени пари, в и извън касата, въпреки установената реално касова наличност в размер на  174.00 лева. Както в акта, така и в НП е посочено, че с деянието е нарушен чл. 33, ал. 2 от Наредбата. Описание на административното нарушение от обективна страна е прецизно, достатъчно ясно и конкретно, поради което не може да се приеме, че е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до невъзможност нарушителят да разбере, в извършването на какво нарушение е обвинен и да организира защитата си. Не е налице и противоречие между обстоятелствата, при които е извършено нарушението и определената правна квалификация. Както текста на ал. 1, така и ал. 2 на чл. 33 регламентират задължения за лицата по чл. 3, които са взаимно свързани и неизпълнението на които осъществява от обективна страна състава на административното нарушение по чл. 185, ал. 2, във вр. с ал.1 от ЗДДС (нарушение на реда и начина на отчитане на фискалните устройства). Нарушението по същество се изразява в бездействие - неспазване на реда и начина за отчитане на фискалните устройства, чрез не отбелязване на всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента на извършването й с точност до минута. На практика е констатиран факта на бездействие в определения от наредбата преклузивен срок - до 13.20 часа на 16.02.2012 г., както вярно е посочена конкретна дата на извършване на нарушението. В този смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели, чийто показания съдът кредитира. Дружеството жалбоподател, твърдейки да не е извършило нарушение е разполагало с възможността да установи надлежно изпълнение на задълженията си, като представи водената в обекта касова книга за 2012 г., на чиято страница за деня е извършило редовни отбелязвания – в случая най-малко като е регистрирало намерената касова наличност като „начално салдо” за деня. Административнонаказавнащият орган е обсъдил подробно възраженията на управителя на дружеството и основателно ги е  приел за неотносими към установеното от фактическа и правна страна.

           Анализът на събраните писмени и гласни доказателства налага категоричния извод, че дружеството – търговец, е извършила от обективна страна вмененото му административно нарушение по чл. 185, ал. 2, във вр. с ал.1 ЗДДС, вр. чл. 33, ал.2 от Наредба № Н-18/2006 г.. Тъй като отговорността на ЮЛ – търговци, е обективна, "безвиновна" (чл. 83 ЗАНН) не е необходимо да бъде обсъждана съставомерност на деянието от субективна страна. При съставяне на АУАН и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения, по смисъла на на административнопроизводствените правила. Aктът за установяване на административното нарушение е съобразен с изискванията на чл. 40, чл. 42 ЗАНН, а наказателното постановление с тези, установени в чл. 57 ЗАНН, поради което следва да бъде потвърдено.

             Воден от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

              ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 3606-0048938/ 19.04.2012 г.  на Директора на ТД на НАП – гр. Варна, упълномощен да издава наказателни постановления за налагане на административни наказания по чл.185 ЗЗДДС със Заповед на изп.директор на НАП № ЗЦУ – 28 от 06.01.2010 год. на основание чл.53 ЗАНН,  с което на „Би Ем Ди” – ООД, ЕИК 117686868, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, жк „Дружба – 3, бл.12, вх.И, ет.5, представлявано от И.Г.И., ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 1 000.00 лева, на основание чл.185, ал.2, във вр.с ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.33, ал.2 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 год., като правилно и законосъобразно.

              Решението подлежи на касационно обжалване пред АС – Разград в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                       Председател: /П/ Д. Петрова - Енева