Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 49

 

гр. Кубрат, 04.07.2012 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Кубратският районен  съд в публичното заседание на четвърти юли две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА ВЕЛИКОВА

                                                    

при секретаря  В.Д. и в присъствие на прокурора Пламен Пенчев, като разгледа ЧНД № 123 по описа за 2012 година, докладваното от съдия Великова, на основание чл.155 от Закона за здравето,

 

Р   Е   Ш   И  :

 

 

НАСТАНЯВА на задължително лечение на психично заболяване – „Параноидна шизофрения”, лицето Г.Ц.И., ЕГН  ********** от гр. Кубрат, Разградска област, ул. Арда № 16, в Държавна психиатрична болница – гр. Бяла за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от 20.06.2012 год.

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред  Окръжен съд – гр. Разград.

ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на решението.

Препис от настоящото решение след влизането му в законна сила да се изпрати на лечебното заведение – ДПБ – гр. Бяла за изпълнение, съгласно чл.165 от ЗЗ.

Да се изпрати сигнал до органа по настойничество и попечителство при Община – гр. Кубрат и Дирекция “Социално подпомагане” гр. Кубрат.

 

 

 

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/  АЛ. ВЕЛИКОВА

 

МОТИВИ към Решение № 49/04.07.2012 год. по нчд № 123/2012 год. по описа на Районен съд – гр. Кубрат

 

Производството е с правно основание чл.155 и сл. във вр.с чл.146 ЗЗ.

Образувано е по предложение на Районна прокуратура – гр. Кубрат за настаняване за задължително лечение на лицето Г.Ц.И. ***, със снета самоличност, поради това, че страда от психично заболяване и отказва да се лекува доброволно.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – гр. Кубрат поддържа внесеното предложение и пледира за постановяване на решение, с което освидетелстваният да бъде настанен за задължително лечение в ДПБ – гр. Бяла, тъй като са налице условията на чл.155 във вр.с чл.146 от ЗЗ.

Освидетелстваният И. изразява становище, че се чувства добре здравословно и няма нужда от лечение. Назначеният му служебно защитник признава, че освидетелствания и представляван от него И. е лице с психическо разстройство, страдащо от заболяване, посочено в разпоредбата на чл.146 от ЗЗ - “Параноидна шизофрения”; че това заболяване, видно от показанията на разпитаните свидетели,  не е овладяно,  поради което И. представлява опасност както за себе си, така и за околните – близки и съседи. Поради това счита, че е в интерес както на осв.И., така и на околните, той да бъде настанен за задължително лечение в специализирана психиатрична болница.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Г.Ц.И. е регистриран като психично болен в регистрите на Диспансерно психиатрично отделение – гр. Разград от 2001 година с диагноза “параноидна шизофрения”. Живее в гр. Кубрат на ул. Арда № 16 сам – родителите му са починали, а сестра му и племенниците му живеят в САЩ.    Въпреки провежданите многократно лечения, в това число и по задължителен ред, непосредствено след освобождаването му от там, завръщайки се в дома си, прекъсвал провежданата терапия, след което продължавал да е напрегнат, некомуникативен, понякога и агресивен. Особено влошаване на състоянието му се наблюдава от края на месец май и началото на месец юни, когато освидетелстваният станал агресивен, заплашвал с брадва и железа минаващите по улицата или своите съседи, събличал се чисто гол и излизал на улицата и викал, ходел през нощта и лопал по прозорци и врати на съседи. Тези факти се установяват от разпита на свидетелите Х. и С., очевидци на случващото се, които са единодушни, че лицето следва да бъде настанено в дом, където да бъде провеждано адекватно и непрекъснато лечение. 

Това поведение на И. представлява реална опасност както за околните, така и за него.

От заключението на вещото лице  се установява, че заболяването диагностицирано като “параноидна шизофрения; непрекъснато протичане; стадий на парафпенизация”, е с неблагоприятно развитие - вече е в изходен стадий, т.е. не може да се очаква излекуване. Въпреки лечението досега, са настъпили трайни нарушения на работоспособността и социалното функциониране. През последните години заболяването протича непрекъснато, освидителстваният няма подкрепата от близки, поради което веднага след изписването прекъсва поддържащото лечение и това води до ново влошаване на състоянието. Влошеното му състояние е провокирало спешното настаняване на освидетелствания първоначално в Психиатричното отделение в МБАЛ гр. Разград, а впоследствие – от 20.06.2012г. - и в ДПБ гр.Бяла. Според експерта, видно от днешните обяснения на И. и поведението му, че освидетелстваният се намира в психотична декомпенсания. Поведението му изцяло е мотивирано и се определя от болестните му преживявания  и носи висок риск. И. не е критичен към заболяването си и здравето, поради което не може да даде информирано съгласие за лечение, а поведението му носи реален риск, както за околните, така и за него. При прегледа на освидетелствания и изслушвайки свидетелите вещото лице заключава, че принудителното лечение на освидетелствания е наложително в специализирана психиатрична болница, сочейки ДПБ – гр. Бяла. Изслушан в съдебно заседание експертът препоръчва да се уведоми Дирекция “Социално подпомагане” гр. Кубрат и настойникът на осв. И., за да се направят постъпки за настаняването му в социално заведение, още по време на пребиваването му в ДПБ гр. Бяла, тъй като оттук нататък самостоятелното му социално съществуване е невъзможно. 

Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията на чл.155 във вр. с чл. 146 от ЗЗ и направеното предложение на Районна прокуратура – гр. Кубрат е основателно и доказано, поради което Г.Ц.И. следва да бъде настанен на задължително лечение в ДПБ – гр. Бяла за срок от шест месеца считано от 20.06.2012г.

Мотивиран от гореизложеното съдът постанови решението си.

 

      

                                  Районен съдия: /П/ Ал. Великова