Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 № 84

 

гр. Кубрат, 15.12.2012 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

      Кубратският районен съд, в публично съдебно заседание на единадесети декември, две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Диана Петрова – Енева

 

При секретаря В. Д.  и в присъствието на прокурора ..........., като разгледа докладваното от съдията АНД  № 242  по описа за 2012 година за да се произнесе взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

           С  Наказателно постановление № 13812-Ф009251/ 09.08.2012 г.  на Директора на ТД на НАП – гр. Варна, упълномощен да издава наказателни постановления за налагане на административни наказания по чл.185 ЗЗДДС със Заповед на изп.директор на НАП № ЗЦУ – 28 от 06.01.2010 год. на основание чл.53 ЗАНН,  на ЕТ „Н.Х.” ,  ЕИК 116514118, със седалище и адрес на управление в гр. Кубрат, ул. „Витоша” №1В, представлявано от Н.А.Х., ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС, във вр.с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 год.

           Недоволен от така издаденото НП е останал търговеца, който обжалва същото изцяло с подробни оплаквания за незаконосъобразност. В подкрепа на искането си за отмяна на НП сочи, че е извършил несъзнателно административното нарушение – в притеснението си от присъствието в търговския обект на проверяващи инспектори на НАП се объркала, поради което обслужила клиента без да издаде касов бон. Алтернативно – в случай, че съда приеме за установено, че е извършил нарушението, за което е санкциониран, моли за отмяна, поради маловажност на извършеното, от което не са настъпили вредни последици за фиска и не е ощетена държавата. 

           Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и като претендира атакуваното наказателно постановление да е правилно и законосъобразно моли да бъде потвърдено, а жалбата да бъде оставена без уважение.

           Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и посочените в жалбата отменителни основания, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е допустима, а разгледана по същество е  неоснователна.

           На 05.07.2012 год. служители на ТД на НАП – гр. Варна извършили проверка на стопанисван от дружеството жалбоподател търговски обект по см. на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – аптека „Здраве 2010”, находящ се в село Беловец, общ. Кубрат, ул. „В. Левски” № 68. При проверката установили, че дневния оборот от монтираното в обекта фискално устройство, съгласно междинен отчет от фискалната памет, е в размер на 48.18 лева. Фактическата наличност в касата на обекта установили в размер на 5.31 плюс 0.90 лева, получени в момента на проверката от продажбата на 2 опаковки аспирин, видно от описа на паричните средства. Във въпросен лист за уточняване на стоковата и касовата наличност за 05.07.2012 год. в обекта МОЛ е декларирало също сумата 10.00 лева – начално салдо. В касовата книга на фискалното устройство за деня на проверката не са намерили отразени начално салдо, въведени и/ или изведени пари, в и извън касата. По този начин установили, че е налице разлика между фактическата наличност в касата и тази, разчетена от фискалното устройство, в размер на минус 41.97 лева. При проверката, в присъствието на инспекторите по приходите, Н.Х. продала на клиент 2 бр.аспирин на обща стойност 0.90 лева, който платил в брой, но търговеца не издал фискална касова бележка от монтираното в обекта фискално устройство. Проверяващите съставили Протокол за извършена проверка серия АА № 0067109/ 05.07.2012 год., в който удостоверили констатираното при проверката, връчили препис на търговеца, като видно от същия на основание чл.13 и чл.37, ал.3 от ДОПК, поканили Н.Х. да се яви на 09.07.2012 год. в 09.10 часа в ст.117 в ТД на НАП – гр. Варна, офис в гр. Разград, за съставяне, предявяване и връчване на АУАН. Задължили я да представи договор за техническо обслужване на фискалното устройство в търговския обект. На 09.07.2012 год. Н.Х., в качеството на ЕТ, се явил на уречените място и време, представил изисканите документи, а Е.А.Р., в качеството си на инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, съставила по отношение на търговеца  АУАН серия АА № Ф009251/ 09.07.2012 год. въз основа на който е издадено атакуваното НП. В него административнонаказващият орган е посочил, че жалбоподателя в качеството си на търговец, не е изпълнил задължението си да издаде фискална касова бележка при прието, в присъствието на проверяващите я инспектори по приходите на НАП, плащане в брой.  Квалифицирал деянието като нарушение  на разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, във вр.с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 год. Ангажирал административнонаказателната отговорност на търговеца с налагане на административно наказание „имуществена санкция” на основание чл.185,  ал.1 от ЗДДС в размер на 500.00 лева.

          От показанията на свидетелите Р. и Х., се установи, че са проверени пълно касовата книга, касовата наличност и междинния отчет, изведен от фискалното устройство, в тяхно присъствие търговеца е извършил продажба на клиент на 2 опаковки аспирин, прибрал е платената в брой цена в касата, но не издал фискална касова бележка. За съответното регистриране на касова наличност дали точни предписания за изпълнение от търговеца, а АУАН съставили за второто, извършено пред тях нарушение. 

          Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Разпоредбата на чл. 25, ал. 1,т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства задължава търговеца, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително да издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане,  с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1, а съгласно разпоредбата на чл.118 ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице – каквото е търговеца-жалбоподател, е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ.

           Описание на административното нарушение от обективна страна е прецизно, достатъчно ясно и конкретно, поради което не може да се приеме, че е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до невъзможност нарушителят да разбере, в извършването на какво нарушение е обвинен и да организира защитата си. Не е налице и противоречие между обстоятелствата, при които е извършено нарушението и определената правна квалификация. Нарушението по същество се изразява в бездействие - неспазване на реда и начина за отчитане на продажбите, чрез фискална регистрация и издаване на фискална касова бележка, при задължение за действие, съгласно цитираните нарушени разпоредби. В този смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели, чийто показания съдът кредитира. Административнонаказващият орган е обсъдил, съгласно предписаното с разпоредбата на чл.53, ал.1 ЗАНН, извършването на деянието – бездействие при правно задължение за действие, именно от нарушителя, липсата на основание за прилагане на чл.28 и 29 ЗАНН, и е издал атакуваното в настоящия процес НП.

           Анализът на събраните писмени и гласни доказателства налага категоричния извод, че дружеството – търговец, е извършила от обективна страна вмененото му административно нарушение по чл. 185, ал. 1 ЗДДС, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, във вр.с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 год.. Съгласно чл.185, ал.1 ЗДДС, лице, което не издаде фискална касова бележка (фискален бон), се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв., поради което административнонаказващия орган, преценявайки тежестта на извършеното нарушение и това, че се установява за първи път, е определил санкция в размер на предвидения от закона минимум.  Тъй като отговорността на ЮЛ – търговци, е обективна, "безвиновна" (чл. 83 ЗАНН) не е необходимо да бъде обсъждана съставомерност на деянието от субективна страна. При съставяне на АУАН и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения, по смисъла на административнопроизводствените правила. Aктът за установяване на административното нарушение е съобразен с изискванията на чл. 40, чл. 42 ЗАНН, а наказателното постановление с тези, установени в чл. 57 ЗАНН, поради което следва да бъде потвърдено.

             Воден от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

              ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13812-Ф009251/ 09.08.2012 г.  на Директора на ТД на НАП – гр. Варна, упълномощен да издава наказателни постановления за налагане на административни наказания по чл.185 ЗЗДДС със Заповед на изп.директор на НАП № ЗЦУ – 28 от 06.01.2010 год. на основание чл.53 ЗАНН,  с което на ЕТ „Н.Х.” ,  ЕИК 116514118, със седалище и адрес на управление в гр. Кубрат, ул. „Витоша” №1В, представлявано от Н.А.Х., ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС, във вр.с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 год., като правилно и законосъобразно.

              Решението подлежи на касационно обжалване пред АС – Разград в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                       Председател: /П/ Д.Петрова - Енева