Р Е Ш Е Н И Е

№ 71

гр.Кубрат, 21.10.2013г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

           Кубратски районен съд, трети състав, в публичното заседание на деветнадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламен Ангелов

          при секретаря П.П., като разгледа докладваното от съдия Ангелов АНД № 114 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

            Г.Г.Т. *** с ЕГН - **********, е обжалвал Наказателно постановление № 37-0000230/18.04.2013г. на Началника на Областен отдел „КД – ДАИ” – Разград, с което на основание чл.93,ал.2 от Закона за автомобилните превози, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500.00 лева,  за нарушение на чл.89, т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.

            Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Твърди , че е извършил вмененото му деяние, но счита, че то е маловажно.

            Въззиваемият Областен отдел „КД – ДАИ”-гр.Разград, редовно призован , не се явява представител и не ангажира становище по жалбата.

            РП-Кубрат не изпраща представител и не ангажира становище.

Анализирани поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства дават основание да се приеме за установено от фактическа страна следното:

На 19.03.2013г.,  по път II-23  от гр.Кубрат за гр.Русе, на разклона за с.Сеслав, общ.Кубрат, служителите на ОО „КД-ДАИ” – гр.Разград - П.П. и Г.М.,  спрели за проверка  товарен автомобил „Скания” с рег.№ ВТ 1385 ВС, с прикачено към него полуремарке с рег.№ ВТ 8496 ЕВ. Установили , че превозното средство се управлява от жалбоподателя Г.Т.. При поискване от страна на свидетелите водачът не им представил Удостоверение за обществен превоз на товари в Република България или копие от лиценз на Общността  за полуремаркето с рег.№ВТ 8496 ЕВ. Водачът им представил удостоверение за обществен превоз на товари издадено за друго ремарке с рег.№ ВТ 7991 ЕВ.

Свидетелите приели, че с непредставяне цитирани документ  жалбоподателят е извършил нарушение на чл.89,т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, за което св.П.П. му съставил АУАН №165744, Серия А /19.03.2013г.. Същият е предявен на нарушителя и подписан от него.

В срока за възражение жалбоподателят е представил на АНО изисканото от проверяващите удостоверение за обществен превоз на товари на теритоята на Република България  валидно за ремарке с рег.№ВТ 8496 ЕВ /л.13/.

Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № 37-0000230/18.04.2013г. на Началник на ОО „КД-ДАИ” гр. Разград, с което за нарушение на чл.89, т.4 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ, на основание чл. 93, ал.2 от Закона за автомобилните превози на жалбоподателя е  наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лева.

            По доказателствата:

            Изложената фактическа обстановка съдът възприе, както въз основа на събраните по делото гласни доказателства (показанията на свидетелите П.П. и Г.М.) и писмени доказателства (документите приложени към жалбата, съставляващи адм.-наказателна преписка - Акт за установяване на административно нарушение Серия А-2012 №165744/19.03.2013г.; НП №37-0000230/18.04.2013г. на Началника ОО”КД – ДАИ”, гр.Разград, Удостоверение за обществен превоз на товари). Истинността на описаните писмени доказателства не е оспорена, поради което съдът ги кредитира изцяло. Показанията на свидетелите също следва да се кредитират, т.к. те са последователни, непротиворечиви и са в съгласие с останалите доказателства по делото.          

            Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

            Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН- седмодневен от връчване на НП и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което същата е  допустима.

            Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози, за нарушения на чл.89, т.4, от Наредба № 33/1999г.. Посочената разпоредба вменява задължение на водачите на превозни средства при извършване на обществен превоз на товари задължително да представят на контролните органи копие от лицензията за обществен превоз на товари. Тоест, за съставомерността на вмененото нарушение е необходимо да се извършва обществен превоз по смисъла на Наредбата.

В тежест на АНО е да установи съставомерността на деянието. В този смисъл за преценката дали лицето попада сред кръга от правно задължените такива, задължително следва да се изследва вида на осъществявания транспорт. В тази насока, ДР към Закона за автомобилните превози дават легални дефиниции за понятията.  Съгласно т.1 „Обществен превоз” е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане. Съгласно т.4, б „а”  „Превоз за собствена сметка” е превоз на товари без заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него.

В този смисъл и с оглед императивните предписания на цитираните нормативни актове, както и с оглед събраните доказателства, настоящата инстанция приема, че от страна на АНО не е обоснована хипотезата на извършване на обществен превоз на товари. Заплащането на превоза е елементът,  който разграничава обществения, от превоза за собствена сметка, и е от съществено значение за съставомерността на деянието. Тъй като констатациите в административно – наказателното производство не се ползват с презумпция за вярност, в тежест на АНО е да докаже констатациите си и да обоснове от обективна и субективна страна вмененото с НП нарушение. Тоест, от представените доказателства не се установява превозът да е извършван срещу заплащане. При това положение, след като не е установено, че превозът е извършен срещу нарочно заплащане, то не е налице обществен превоз по смисъла на & 1, т.1 от ДР на ЗАвП. След като превозът не може да се квалифицира като обществен, то и за лицето осъществяващо превоза не е възникнало задължението да представя при проверка лиценз.

Съобразно изложеното наказателното постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

            Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОТМЕНЯ, като неправилно и незаконосъобразно, Наказателно постановление № 37-0000230/18.04.2013г. на Началника на Областен отдел „КД – ДАИ” – Разград, с което на Г.Г.Т. *** с ЕГН – **********, на основание чл.93,ал.2 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500.00 /петстотин/ лева,  за нарушение на чл.89, т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.  

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Разградски административен съд  в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

                    Районен съдия: /п/ - Пл.Ангелов