МОТИВИ  КЪМ  ПРИСЪДА  ПО НЧХД № 192/2013Г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД - ГР. КУБРАТ

 

Наказателното производство е образувано по тъжба на Ш.Н.Ш. ***, с която е обвинил Г.А.Х. *** в това, че на 29.08.2013г. в град Кубрат, Разградска област, му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

След образуване на настоящото съдебно производство, по повод тъжба вх. № 2310/01.10.2013г., подадена от Г.А.Х. *** срещу Ш.Н.Ш. *** е било образувано НЧХД № 226/2013г. по описа на РС гр. Кубрат. Частният тъжител по това производство е обвинил Ш.Н.Ш. в това, че на 29.08.2013г. в град Кубрат, Разградска област, около 09:30 часа му нанесъл обида на публично място, псувайки го на майка - престъпление по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК. С тъжбата по НЧХД № 226/2013г. частният тъжител е направил искане да бъдат обединени производствата по двете наказателни дела от частен характер.

В съдебно заседание повереникът на Ш.Ш. заявява становище, че искането за обединяване на производствата е основателно и моли за уважаването му. Съдът на основание чл.41, ал.3 от НПК е обединил двете производства под номера на настоящото НЧХД № 192/2013г.

В съдебно заседание повереникът на тъжителя Ш. поддържа обвинението по чл.130, ал.2 от НК и моли подсъдимият Х. да бъде признат за виновен в извършването на престъплението, за което е обвинен. Претендира с оглед степента на обществена опасност на деянието и дееца, на подсъдимия да бъде наложено предвиденото за това престъпление наказание с оглед постигане на целите визирани в чл.36 от НК, както и за уважаване на предявения граждански иск в пълен размер. По отношение повдигнатото срещу Ш. обвинение по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК отрича авторството на подзащитния си и пледира за постановяване на оправдателна присъда.

В съдебно заседание повереникът на тъжителя Х. поддържа обвинението по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК и моли подсъдимият Ш. да бъде признат за виновен в извършването на престъплението, за което е обвинен. Претендира на дееца да бъде наложено предвиденото за това престъпление наказание, което да бъде съобразено с личността на пострадалия и доброто му име, с което се ползва в обществото, както и за уважаване на предявения граждански иск в пълен размер. По отношение повдигнатото срещу Х. обвинение по чл.130, ал.2  от НК отрича авторството на подзащитния си, тъй като не са събрани безспорни доказателства в тази насока и пледира за постановяване на оправдателна присъда.

         Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

         Подс. Г.А.Х.  е 40-годишен, български гражданин, женен, неосъждан, със средно-специално образование, собственик на фирма ЕТ „Сател” гр. Кубрат и управител на „Мегапласт Груп” ООД гр. Кубрат.

         Подс. Ш.Н.Ш. е  29-годишен, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно-специално образование, безработен.

         Не се спори между страните, че на 29.08.2013год. Ш. е управлявал собствения си автомобил марка „БМВ”, а Х. – джип марка „Мерцедес” с русенски регистрационен номер. Не се спори и относно това, че Х. управлявал автомобила си от цеха на „Мегапласт Груп” в посока към центъра на гр. Кубрат, като преминал кръстовището за град Разград, Русе и Исперих. Не се спори и относно това, че Ш. е управлявал автомобила си, също минавайки посоченото кръстовище в посока центъра на град Кубрат.

         Ш. предприел маневра „изпреварване” като за целта подал светлинен сигнал. Водачът на „БМВ”-то твърди, че е извършил маневрата спазвайки изискванията на Закона за движение по пътищата. Х. заявява, че Ш. форсирал автомобила си, след което с бясна скорост го изпреварил, люлейки купето и застрашавайки сигурността на другите участници в движението. Това наложило Х. да го изпревари и в близост до кооперативния пазар, пред собствения му магазин да спре косо, като попречи на водача на „БМВ”-то да продължи и да го принуди да спре.

         Когато Ш. спрял, Х. отишъл при него. Ш. смъкнал стъклото на шофьорската врата на автомобила си, а Х. му казал: „Защо караш така? Ти ли си най-големия тарикат в града?”.

         Водачът на „БМВ”-то твърди, че без да отговори нищо, Х. му нанесъл удар с юмрук в областта на устата, след което си тръгнал. Заявява, че наоколо не е имало хора и никой не е присъствал на инцидента.

         Водачът на джипа „Мерцедес” заявява, че след като отправил посочените по-горе въпроси към Ш., при тях дошли свидетелите чичо му Ш. А. и съпругата му Х. Х., а водачът на „БМВ”–то го напсувал на майка. После форсирал отново автомобила и потеглил в посока към църквата.

         Същия ден – 29.08.2013 год. тъжителят Ш. ***, където била прегледан от съдебен лекар, видно от приложеното и прието като доказателство Съдебно-медицинско удостоверение № 55/2013г.  

От изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява, че пострадалият Ш.Н.Ш. е получил следните увреждания:   подлигавичен кръвоизлив с разкъсно-контузна рана в средата, към предверието на устната кухина, от дясната страна на долна устна; оток и зачервяване на видимата лигавица на външната част на горна устна и изцяло на долната в дясната й половина. По своята медико-биологична характеристика описаните травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Травмата в дясната половина на устата се дължи на удар с/върху твърд тъп предмет и добре отговаря да е получена от юмрук. Срокът на оздравителния процес за установените увреждания е около две седмици, без последици за физическото здраве на пострадалия. 

По доказателствата: 

Изложената фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото и преценени по реда на чл.14 от НПК доказателства: показания на свидетелите Ш. А. и Х. Х., съдебно-медицинската експертиза, съдебно-медицинско удостоверение, справки за съдимост.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства. Същите по безспорен начин установяват, че на посочената в тъжбата дата пострадалият е получил посочените в съдебномедицинската експертиза увреждания.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите, разпитани на съдебното следствие.  Същите от една страна са нелогични, тъй като не е житейски правдива ситуацията, при която след като Х. го е попитал защо се прави на тарикат, Ш., стоейки седнал в автомобила, да отправя псувни. От друга страна, и двамата свидетели са близки на Х., при което се явяват заинтересовани от изхода на делото. Освен това техните показания остават изолирани и неподкрепени от други, макар и косвени доказателства, въз основа на които съдът да направи извод за авторството на Ш. в престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК. В тази връзка съдът не дава вяра и на обясненията на подсъдимия Х.. Неговите обяснения се подкрепят само от показанията на заинтересованите двама свидетели.

От правна страна:

По отношение обвинението по чл.130, ал.2 от НК

Не се установи по несъменен начин, че подсъдимият Г.А.Х. е автор на посоченото в тъжбата престъпление. От една страна – по несъмнен начин се установи, че на посочената дата страните са имали конфликт, както и че пострадалият Ш.Ш. е получил посочените в съдебномедицинската експертиза увреждания. Не се установи обаче, че автор на това противоправно поведение е обвиняемото лице и че този вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка именно с неговото поведение. От друга страна дори да се приеме, че подсъдимият Х. е ударил пострадалия, видно от тъжбата, както и в съдебно заседание, се поддържа обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК. Съдебномедицинската експертиза обаче е категорична, че получените от Ш. телесни увреждания са съставомерни по чл.130, ал.1 от НК. Т.е. касае се за по-тежко престъпление. Когато съдът установи, че с деянието си подсъдимият е осъществил по-тежко престъпление, за каквото не му е повдигнато обвинение, съдът следва да оправдае дееца.

По отношение обвинението по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК

Както се посочи и по-горе не се събраха категорични и безспорни доказателства относно авторството на подсъдимия Ш.Ш. в извършване на деянието, за което е обвинен от тъжителя Х.. За установяването му са ангажирани показания на свидетели, които са пряко заинтересовани от изхода на делото и които не се подкрепят от останалия събран доказателствен материал. Освен това обвинение за това деяние, пострадалият Х. повдига едва след като е бил обвинен за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК. Твърдението, че Х. не познавал Ш. поради това не е могъл да заведе дело по-рано, не се приема от съда, тъй като населеното място в  което живеят страните и съдебния състав е достатъчно малко, за да разбере пострадалият кой е водачът на „БМВ”-то, за да потърси от него отговорност за действията му.  

По наказанията:

Предвид изложеното съдът призна и двамата подсъдими за невиновни в извършване на деянията, за които са обвинени и на основание чл.304 от НПК ги оправда.

 

ПО  ГРАЖДАНСКИТЕ  ИСКОВЕ

 

Съдът намери, че гражданските искове в размер на 500.00 лева всеки от тях не са доказани по своето основание. Не се установи всяка от страните да е увредила другата. По отношение на деянието по чл.130, ал.2 от НК не се установи, че вредоносния резултат е в причинно-следствена връзка от поведението на Х.. Ето защо съдът отхвърли като неоснователни и недоказани и двата граждански иска.

Така мотивиран съдът постанови  присъдата си.     

 

                                                                Районен съдия: /П/ Ал. Великова