Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 154

 

гр. Кубрат, 17.09.2014 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

      

Кубратският районен съд в открито съдебно заседание на петнадесети септември, две хиляди и четиринадесета  година, в състав:

Председател: Албена Великова

 

при  секретаря В.Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело245 по описа на КРС за 2014 година, за да се произнесе съобрази следното:      

Производството  намира правното си основание в разпоредбата на 127а от СК.

            Молителката – Д.И.Х., ЕГН ********** ***, като твърди, че с ответника са родители на малолетните децаА. Х. Й., род. на *** год. в гр. Кубрат и Х. Х. Й., род. на ***г. в с. гр., родени от прекратен между тях граждански брак, по отношение на които упражняването на родителските права е предоставено на нея; не може да упражнява тези права ефективно, тъй като от една страна се е установила да живее и работи в Австрия а от друга - ответникът – баща, също пребивава в чужбина, почти не общува с децата, не участва в издръжката им, и демонстрира нежелание за контакт с другия родител, необходим за вземане на общи решения относно децата, моли съда да постанови решение, с което да разреши на малолетните дъщери на страните да пътуват извън пределите на Република България за период от 3 години заедно с майка си Д.И.Х. до Австрия, както и в рамките на Европейския съюз, без да е необходимо за това съгласието на бащата Х.Й.Х.. Претендира, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да й бъдат присъдени направените по делото разноски както и за допускане на предварително изпълнение на решението.  

В съдебно заседание се явява упълномощения от молителката процесуален представител, който поддържа молбата и пледира за уважаването й изцяло.

Ответникът по молбата – Х.Й.Х., ЕГН  ********** ***, на който е връчено съобщение, е дал писмен отговор след изтичане на срока по чл.131 от ГПК.

В съдебно заседание се явява лично и с упълномощен от него процесуален представител, който оспорва молбата. Излага доводи, че не са налице предпоставките за уважаването й. Твърди, че при евентуално уважаване на молбата, ще се наруши изпълнението на съдебното решение по бракоразводното дело, в частта досежно осъществяване режима на лични отношения на бащата с децата. Пледира, че иска е неоснователен и недоказан, поради което претендират отхвърлянето му изцяло.

Кубратският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и на доводите на страните, приема за установено от фактическа страна  следното: Страните по делото са бивши съпрузи, чийто граждански брак Районен съд – гр. Исперих е прекратил по молба на съпрузите с влязло в законна сила Решение № 190/30.12.2013 год. по брачно дело № 644 по описа на същия съд за 2013 год., прието като писмено доказателство по делото. Със същото решение съдът е утвърдил споразумение по чл.51 от СК постигнато между страните, като родителските права по отношение на родените от брака деца са предоставени на майката – Д.И.Х.. Ответникът се съгласил да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 100.00 лева за детето А. и такава в размер на 80.00 лева за детето Х.. Страните са постигнали съгласие бащата да поддържа лични отношения с дъщерите си всяка първа и трета  събота и неделя от месеца от 08:00 часа в съботния до 20:00 часа в неделния ден, както и 20 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.

              От влизането в сила на съдебния акт – 30.12.2013 год. до подаването на молба до Районна прокуратура гр. Кубрат ответникът не е изпълнявал задълженията си към децата по заплащане на ежемесечната издръжка. Твърди, че веднъж направил опит да упражни правата си по определения му режим за поддържане на лични контакти с тях, но не бил допуснат от прабабата на децата. Впоследствие и той се установил да работи в Англия. По тази причина майката се е оказала единствен родител, който с помощта на своите майка, баба и дядо, осигурява издръжката, възпитанието и отглеждането на децата. Видно от приложената вносна бележка на 29.05.2014г. и Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 23.06.2014г., ответникът заплатил издръжките дължими за периода от месец януари до месец април 2014г. включително след образуване на преписка вх. № 71/2014г. по описа на Районна прокуратура гр. Кубрат. От представените вносни бележки се установява, че ответникът е заплатил и дължимите издръжки за месеците май до месец август 2014г. вкл. Видно от приетите, приложени към молбата, писмени доказателства, както и от събраните в съдебно заседание гласни такива, за да осигури за децата и за себе си издръжка, молителката е била принудена да напусне страната и от м.01.2014 год. до сега, да се установи да живее и работи в Австрия; заживяла е на семейни начала с българския гражданин И.И.Я. с адресна регистрация в гр. Виена, ул. Шпителбрайтенгасе 23/20/13; преимуществено е осигурявала издръжката и стандарта за живот на децата си, както и на своите майка, баба и дядо, осигуряващи им гледане, контрол, среда и пр.; а бащата и неговите родители не са проявили грижа и отношение към децата, не са участвали в издръжката им и не са общували с тях.

От информацията, съдържаща се в приетия също като писмено доказателство Социален доклад № ЗД 11-0047/08.09.2014 год. на Дирекция Социално подпомагане” гр. Кубрат, Отдел Закрила на детето”, се установява, че макар и живуща в Австрия майката е родителят, който единствено е участвал в отглеждането и възпитанието на малолетните А. и Х. -  осигурила е много добри условия за отглеждането на децата в дома на своите баба и дядо в гр. Кубрат; децата разполагали със самостоятелни стаи с възможности за отдих и самоподготовка; те ежедневно поддържали връзка с нея чрез интернет-комуникация „Скайп”, в това число и за подготовката на уроците на по-голямото дете. Системно е осигурявала средства за издръжката им. При анкетирането служителите на дирекцията са установили контакт и с бабата по бащина линия, от която получили информация, че бащата – ответник по молбата, се е установил да живее и работи в чужбина.  

 В молбата си молителката дава подробно обяснения относно намеренията си, начина си на живот в Австрия, желанието си да упражнява пълноценно родителските си права и задължения по отношение на децата, вкл. и във връзка с постоянния й престой в Австрия, и преди всичко, че не може да живее разделена с тях, тъй като са силно привързани. Тези нейни желания и намерения се подкрепят и от мъжа, с който тя заживяла на семейни начала, който съдът разпита в качеството на свидетел. Същият се е установил в Австрия  преди 15 години и работи във фирма за пакетиране на зеленчуци. Запознали се с молителката още по време на пребиваването й в България, а след развода, тя заминала при него и започнала работа в същата фирма. Изразява готовност и желание да се грижи съвместно с молителката за нейните деца, така както подпомага финансово и свои две деца от прекратено съжителство. Въпреки, че са се виждали само няколко пъти, твърди, че са в добри отношения с децата на молителката и те го приемат.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са обективни, взаимодопълващи се, безпротиворечиви и кореспондират със събраните писмени такива. От изготвения социален доклад се установява, че  децата се чувстват добре и са привързани към роднините по майчина линия, но тъгуват за майка си.

Въз основа на така установеното от фактическа  страна, съдът направи следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на  чл. 127а от СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и на издаването на необходимите лични документи за това, се разрешават по общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът се разрешава от районния съд по настоящ адрес на детето. Според действащото законодателство - чл. 45, ал. 1 и чл. 76, ал. 9 от ЗБЛД, липсата на такова съгласие е пречка малолетните и непълнолетните да имат паспорт или заместващ го документ и е основание да не им се разреши напускането на страната.

За уважаване на молбата, в производството по делото, имащо характер на спорна съдебна администрация, при което постановеното от съда не се ползва със сила на пресъдено нещо и може да бъде променяно при изменение на обстоятелствата, следва да се установи, че страните са родители на детето, които не са постигнали съгласие относно издаването му на личен документ, в случая паспорт и излизането му извън страната, както и че заместването на съгласието на родителя, който не дава разрешението си, е в интерес на детето.

Безспорно е по делото, че молителката и ответникът са родители на А. и Х., което се установява от приетите писмени доказателства. Не се спори и че родителите не са постигнали съгласие за издаване на лични документи на децата и напускането им на страната, като бащата се противопоставя те да пътуват зад граница, позовавайки се, че това ще препятства упражняването на режима на лични отношения, определен с бракоразводното решение. Съдът не споделя тези доводи на ответника. От една страна още по време на пребиваването си в България, както самия той признава е направил само един опит да се види с дъщерите си, който бил препятстван от прабабата на децата. Съдът намира, че сам бащата не е проявил активност – да разговаря с бившата си съпруга или с нейната майка и преди всичко да предприеме действия по изпълнение на бракоразводното решение досежно режима на лични отношения. Когато един родител има силното желание да се види с децата си едва ли прабабата или някой друг би противостоял на това. От друга страна, безспорно се установи по делото, че и бащата пребивава в чужбина, при което несъмнено не може да упражнява правото си на лични отношения с тях, така както са уговорени със споразумението за прекратяване на брака. Това е самостоятелно основание същият да иска промяна на този режим, тъй като и неговото отсъствие от страната само по себе си е пречка за реализиране на личните контакти с дъщерите му. По изложените съображения съдът не споделя мотивите на ответника, че ако момичетата напуснат страната ще се препятства възможността да осъществява контакт с тях.

Следващата предпоставка за уважаване на молбата по  чл. 127а СК е пътуването на детето извън страната да е в интерес на детето. При формиране на изводите си по този въпрос, съдът следва да се ръководи изцяло от целта на нормативната уредба, а именно да защити в максимална степен правата и интересите на децата и да ограничи възможността за злоупотреба с правата им, с оглед ниската им възраст и превенция срещу неправомерни актове срещу тях. Съгласно § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето, при определяне най-добрия интерес на детето следва да се прецени желанието и чувствата му; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. 

При съобразяване на горните критерии и отчитайки всички обстоятелства по делото, писмените и гласните доказателства, становището на отдел "Закрила на детето" към Дирекция "Социално подпомагане", съдът намира, че липсата на съгласие от страна на единия родител препятства излишно правото на децата на свободно придвижване, което е конституционно прогласен принцип в чл. 35, ал. 1 от Конституцията на РБългария. Изцяло в интерес на момичетата е да се осигури възможност свободно да се придвижват освен на територията на страната, така и да напускат нейните предели пътувайки до страни от ЕС и конкретно до Австрия в рамките на заявения период. В посочените държави съществува добре изградена социална мрежа и здравно осигуряване, с поддържане на висок стандарт на живот. Децата са вече във възраст, в която пълноценно могат да възприемат информация, с която ще се обогатят, ще създадат възможност да се запознаят с културата и традициите на други народи, да имат пълноценна емоционална връзка със своята майка, което ще рефлектира благоприятно за оформянето им като личности.

Както се посочи и по-горе, възрастта на децата - съответно на 13 и 7 годишна възраст, сама по себе си не съставлява пречка за това те да пътуват и живеят в Австрия; социално - икономическото и политическо положение на тази страна - член на ЕС, не поставя децата в риск. Няма ангажирани конкретни доказателства, установяващи конкретни рискове за децата от техен престой в държавата, в която неговата майка е избрала и реализирала правото си на труд. Не се установява от събраните доказателства децата да са стресирани от липсата на общуване с бащата; да са стресирани от предстоящото пътуване или пребиваване в Австрия. Обратно на това е установеното по делото: след раздялата на родителите бащата практически не е общувал с децата; не е участвал в издръжката и грижите за тях до момента, в който майката е сезирала прокуратурата. Не се и установи майката да е препятствала бащата да осъществява задълженията и правата си на родител. Както признава и ответника при единственото посещение при децата е бил препятстван от прабабата на момичетата. Не е житейски и правно оправдано ответникът да поставя децата в условията на крепостничество - без родители в страната, защото и двамата живеят и работят в чужбина; в дома на техните прабаба и прадядо по майчина линия, в очакване майката да се завръща при тях евентуално през летните месеци.

Съдът приема, че безспорно съществува привързаност и емоционална връзка между момичетата и майката, като по делото не се установява, тя да е в обективна невъзможност да изпълнява родителските си задължения, поради болест, запрещение или други причини. Недоказано в тази връзка е оспорването на ответника, основано на твърдения, че уважаването на молбата не е в интерес на децата, доколкото в Австрия  не се знае при какви условия и среда ще живеят децата, как ще бъдат издържани. Напротив от събраните по делото писмени и гласни доказателства, последните кредитирани като преки и обективни, се установява, че майката на А. и Х. се е установила в Австрия, където с помощта на своя приятел си е осигурила работа, която не е морално укорима, и доходи. При наличие на родител, имащ желание да полага непосредствените грижи за малолетните деца, като единствено местоработата му в чужбина и необходимостта от осигуряване на доходи, са наложили раздялата им, би било неоправдано децата да бъдат лишени от възможността да бъдат под опеката на същия. А. и Х. понастоящем са лишени от възможността да живеят с майка си и да я придружават при пътуванията й в чужбина, каквото е неминуемо взаимното им желание. Същевременно проявената от молителката загриженост и желание да изпълнява лично родителския си дълг, с непосредствени усилия и грижи по отглеждането и възпитанието на децата си, са обективирани в депозирането на настоящото искане в съда. Ето защо, съдът приема за доказано, че майката е родителят, формиращ семейната среда на момичетата. В интерес на последните е разрешаването на действията по издаване на паспорт и пътуване в чужбина, без съгласието на бащата. В изключителна полза и интерес на децата е да бъде разрешено пътуването им зад граница, като напуснат пределите на страната, придружавани от своята майка, тъй като ще се гарантира отглеждането им в семейна среда, под непосредствените, преки грижи на родителя към когото са силно емоционално привързани. Поради това и съдът приема, че са налице предпоставките на закона, даващи основание да бъде разрешено пътуване извън страната на децата А. и Х. в Австрия и страните от Европейския съюз, без съгласието на бащата, тъй като това е в изключителна полза и в интерес на подрастващите

Действително Семейния кодекс не предвижда принцип или правило детето да следва родителя, по отношение на когото са предоставени родителските права, поради което и в разглеждания случай майката може да вземе за децата си самостоятелно само тези решения, които според закона не е предвидено да се вземат съвместно от двамата родители. По аргумент от противното на чл. 76, т.9 ЗБЛД и  чл. 127а СК, родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, не може да вземе самостоятелно решенията за издаване на задграничен паспорт на детето и за извършването на пътувания извън пределите на страната. Когато е налице необходимост детето да пътува в чужбина и между родителите съществува разногласие по този въпрос, съдът може да разреши конкретни пътувания. Разрешението е свързано с определени условия, гарантиращи пълната защита на интересите на детето - определяне на периодите на пътуванията, крайна дестинация, условията, в които детето ще пребивава в чужбина. В разглеждания случай се установи, че децата ще пребивават в гр. Виена в семейната среда на своята майка, живееща и работеща в този град. Налице са предпоставките за тяхното правилно емоционално и интелектуално развитие.

Съдът следва да определи разумен период на пребиваване на децата в чужбина – в този смисъл е задължителната практика на ВКС по чл.290 от ГПК (Решение № 982 от 15.03.2010 г. на ІV ГО на ВКС по гр.дело № 900/2009 г., решение № 446 от 30.06.2010 г. на ІV ГО на ВКС по гр.дело № 4549/2008 г., решение № 697 от 01.11.2010 г. на ВКС, ІV ГО, по гр.дело № 1052/2010 г. и решение № 669 от 26.11.2010 г. на ІV ГО на ВКС по гр.дело № 1623/2009 г.) Изрично е посочено в цитираните решения, че когато детето има нужда да пътува в чужбина при разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания за определен период от време, но също до определени държави и цел и време на пътуването, за да се определи конкретно и дали даването на такова разрешение е в интерес на детето. В случая искането е за пътувания за определен период, а именно от три години, в рамките на който децата да пътуват до Австрия и други държави от Европейския съюз, придружавани от тяхната майка. Съдът намира, че даването на такова разрешение освен, че е в интерес на децата, не засяга сериозно и определения режим на лични отношения между бащата и децата, тъй като и той също живее и работи в чужбина.

С оглед всичко изложено по-горе, съдът намира, че молбата следва да бъде уважена чрез даване на разрешение за издаване на паспорт на децата, както и разрешение, заместващо съгласието на бащата те да пътуват неограничено до Австрия и други държави от ЕС, за тригодишен срок считано от влизане в законна сила на решението. Доколкото учебната година в Австрия започва на 1 септември, а децата следва да бъдат записани в училище в тази европейска държава, следва да се уважи и искането за допускане на предварително изпълнение на решението съобразно чл.127а, ал.4 от СК.

            Молителката е направила искане да й бъдат присъдени разноските по делото, съгласно списък по чл.80 от ГПК, а именно – 31 лева платена държавна такса по сметка на съда, 700.00 лева платен адвокатски хонорар и 400.00 лева – пътни разноски на свидетел. Съдът намира това искане частично основателно, тъй като не се представят доказателства относно това, че свидетелят е направил разходи за път в размер на 400.00 лева. Ето защо претенцията за разноски следва да се уважи в размер на 731.00 лева, а в останалата част като недоказана да се отхвърли.

Мотивиран така, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, на основание чл.127а от СК, заместващо съгласието на бащата Х.Й.Х., ЕГН ********** с пост. адрес ***, да бъдат издадени паспорти на децата А. Х. Й., ЕГН ********** и Х. Х. Й., ЕГН **********, както и същите да пътуват извън пределите на Република България, придружавани от своята майка Д.И.Х., ЕГН ********** до Австрия и обратно, както и в други държави от Европейския съюз за ТРИГОДИШЕН СРОК, считано от влизане в законна сила на решението.

ДОПУСКА, на основание чл.127а, ал.4 от СК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Х.Й.Х., ЕГН ********** *** да заплати на Д.И.Х., ЕГН ********** *** сумата 731.00 (седемстотин тридесет и един) лева – разноски по делото и отхвърля претенцията в останалата част до първоначално заявения размер от 1 131.00 като недоказана.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис.

 

                                                                            Председател: /П/ Ал. Великова