Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 206 

 

Гр. Кубрат, 29.12.2014 г.

 

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

            Кубратският районен съд, в публично заседание на двадесет и пети ноември  две хиляди и четиринадесета  година в състав:  

Председател: Албена Великова

 

При  секретаря В.Д.  като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 221 по описа на КРС за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по предявен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищцата М.И.И. чрез пълномощник адв.Даниел Димитров от АК гр. Разград, като твърди, че заедно с ответниците са наследници на М. Е.А., б. ж. на Лудогорци, който приживе притежавал - Поземлен недвижим имот, находящ се в чертите на с.Лудогорци, общ.Исперих, обл.Разград, ул.”Владая” №4, с начин на трайно ползване дворно място, представляващ УПИ ІХ-21 в квартал 56 по регулационния план на с.Лудогорци, с площ  1630 кв.м, ведно със застроената в него масивна едноетажна жилищна сграда, със застроена площ 66.20 кв.м, състояща се от две спални, салон и кухня и полумасивна едноетажна стопанска сграда, разположена до южната стена на жилищната сграда, със застроена площ 12.80 кв.м, при граници и съседи: от една страна улица и от другите имоти с номера Х-22, ХІ-23, V-24, VІІІ-20, и който имот тя придобила по давностно владение, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците А.М.М., Х.М.Х., А.М.Х., М.Х.А., М.И.А., Р.И.С. и С.И.М., че тя е собственик  на описания имот. Претендира да й бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ответниците  А.М.М., А.М.Х., М.Х.А., М.И.А., Р.И.С. и С.И.М., редовно уведомени за постъпилата искова молба и приложенията, в срока по чл.131 от ГПК не депозират писмен отговор. 

Ответникът Х.М.Х., редовно уведомен за постъпилата искова молба в срока по чл.131 от ГПК депозира писмен отговор, с който заявява допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Заявява, че във връзка с образувано гражд. дело № 421/2011г. по описа на РС гр. Исперих, процесния имот е бил допуснат до делба между страните по настоящото и поставен в дял на ищцата. Поради това, че последната не е заплатила в 6-месечния срок уравнение на дяловете на останалите съделители, решението по възлагане е било обезсилено и имотът изнесен на публична продан. Твърди, че се е явил на търга, спечелил същия и закупил имота за сума от 6 400.00 лева, за което представя и писмени доказателства.

            Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:  

Ищцата и ответниците са наследници на М. Е.А., б. ж. на с. Лудогорци, поч. на 18.06.1991г. и Е.Ш. А., б. ж. на с.Лудогорци, поч. на 26.01.2008г., като ответницата А.М.М. е тяхна дъщеря, а ищцата и останалите ответници – техни внуци, което е видно от представените Удостоверения за наследници с № 160/20.10.2014г., № 161/20.10.2014г., № 162/20.10.2014г. и № 163/20.10.2014г., и четирите издадени от Кметство с.Лудогорци, обл.Разград.

От приложения по делото на л.30 НА № 162/23.11.1978г., том ІV, дело № 1127/1978г. се установява, че приживе общият наследодател М. Е.А. придобил чрез покупко-продажба следния недвижим имот - Поземлен недвижим имот, находящи се в чертите на с.Лудогорци, общ.Исперих, обл.Разград, ул.”Владая” №4, за който е отреден парцел ІХ 21 /девети за планоснимачен номер двадесет и първи/, попадащ в квартал № 56, с площ 1610 кв.м., ведно със застроените в същия жилищна сграда и стопански постройки, при граници и съседи: от една страна улица и от другите имоти с номера Х-22, ХІ-23, V-24 и VІІІ-20.  

Не се спори, че с Решение от 19.10.2011г. по гр. д. № 421/2011г.  по описа на РС гр. Исперих е допусната съдебна делба на процесния имот, който видно от назначената по същото съдебно-техническа експертиза, се индивидуализира като УПИ ІХ-21 в квартал 56 по регулационния план на с.Лудогорци представлява дворно място от 1630 кв.м. със застроената в него масивна едноетажна жилищна сграда, със застроена площ 66.20кв.м., състояща се от две спални, салон и кухня и полумасивна едноетажна стопанска сграда, разположена до южната стена на жилищната сграда, със застроена площ 12.80кв.м., при граници и съседи: от запад – Т.И., от изток – Х.И., от юг – улица. Делбата е допусната при права: по 12/36 идеални части за А.М.М., по 3/36 идеални части за М.Х.А., Х.М.Х. и А.М.Х. и по 4/36 идеални части за М.И.М., М.И.И., Р.И.С. и С.И.М..

След влизане в сила на решението по допускане на делбата, процесния имот, предмет и на настоящия спор, по искане на М.И.И. и на основание Решение № 132/02.11.2012г. е бил поставен в неин дял и тя е била осъдена да заплати на останалите съделители съответна сума за уравнение на дяловете им.

Поради това, че М.И.И. в срока по чл.349, ал.6 от ГПК не изплатила на нито един от съделителите съответните уравнения на дяловете, съгласно Решение № 151/24.10.2013г. по гр. д. № 421/2011г. Исперихският районен съд е обезсилил по право Решение № 132/02.11.2012г. в частта, с която е поставен в изключителен дял процесния имот на М.И.И. и като неподеляем същият е изнесен на публична продан. Въз основа на влязлото в сила решение е образувано изпълнително дело № 10/2014г. по описа на ДСИ при РС гр. Исперих. Видно от представеното Постановление за възлагане на недвижим имот от 27.05.2014г. по изп. дело № 10/2014г. по описа на ДСИ при РС гр. Исперих, процесния имот е възложен върху ответника Х.М.Х., който спечелил насрочения от съдебния изпълнител търг.

От показанията на разпитаните свидетели Ш.А., Д.К., И.Х. и М.К. се установява по несъмнен начин, че ищцата е живяла в процесния имот, тъй като в него са живеели и родителите й. Бащата на ищцата М.И.И. е син на общия наследодател на страните. Свидетелите сочат, че след като се омъжила, ищцата заживяла в дома на съпруга си, а след това се установила да живее и работи в гр. Варна. Впоследствие се върнала отново да живее в къщата, за да гледа баба си Е.Ш. А., която починала през 2008г. Не се спори, че и след смъртта на Е. А. ищцата продължила да живее в процесния имот.        

            Въз основа на така установените факти, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е положителен  установителен иск, с който ищцата цели да установи в отношенията си с ответниците, че тя е изключителен собственик на процесния имот, останал им в наследство от общите им наследодатели М. Е.А., б. ж. на с. Лудогорци, поч. на 18.06.1991г. и Е.Ш. А., б. ж. на с.Лудогорци, поч. на 26.01.2008г., като е придобила същия на основание изтекла в нейна полза придобивна давност.

Сънаследник може да придобие по давност останал в наследство недвижим имот, ако упражнява фактическа власт върху него повече от десет години и ако отблъсне фактическата власт на другите сънаследници (чл.79, ал.1 от ГПК). При наследствени имоти се смята, че упражнявайки фактическа власт върху целия имот, сънаследникът владее своята идеална част и държи частите на останалите сънаследници, като в този случай, за да се приеме, че владее целия имот - само и изключително за себе си, е необходимо този сънаследник да е противопоставил на останалите своето намерение за това. Обикновеното неползуване на имота не води до изгубване на правото на собственост. Неупражняването на фактическа власт върху съсобствения имот, само по себе си, не представлява отказ от права. Манифестирането на намерението да се свои целия имот е същественият елемент от предвиденото в чл. 79 от ЗС придобивно основание. Промяната в намерението, с което сънаследникът упражнява фактическата власт върху имота, следва да бъде демонстрирана по категоричен начин и не може да се предполага. То трябва да се противопостави на останалите сънаследници, като в исковия процес следва да бъде установено, че противопоставянето е достигнало до знанието им.

Съгласно разпоредбата на чл.68 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. От събраните по делото писмени доказателства се установи по несъмнен начин, че наследниците на общите наследодатели, призовани непосредствено към наследяване са извършили помежду си съдебна делба на наследствения имот. Дори ищцата да е упражнявала фактическа власт върху този имот, тя не ангажира и липсват  доказателства, тя да е афишираля пред останалите съсобственици, че е отпочналя да упражнява фактическа власт единствено за себе си.

В духа на Тълкувателно решение № 1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2012г., когато съсобствеността е възникнала от наследяване, и в случаите, при които по силата на правна сделка за прехвърляне на правото на собственост владението е предадено на две или повече лица – приобретатели, но само единия от тях, по общо решение, остане в имота, презумпцията на чл.69 от ЗС не се прилага. В тези случаи, за да придобие по давност правото на собственост върху целия имот, сънаследникът/съсобственикът трябва кумулативно да докаже следните обстоятелства: установяване на владение и по отношение на дяловете на останалите сънаследници/съсобственици (interversio possessionis); достигане на намерението му да свои до знанието на останалите сънаследници/съсобственици; изтичане на давностния срок, предвиден в чл.79, ал.1 от ЗС. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са налице по отношение на претендиращия собствеността ответник и то установени при едно пълно и пряко доказване в хода на процеса, възражението за изтекла придобивна давност на конкретните недвижими имоти, може да бъде уважено.

Такова – пълно и пряко доказване, ищцата не успя да проведе. Сочените от нея свидетели, не установяват годно фактите от състава на чл.79, ал.1 ЗС. Всеки от тях свидетелства, че тя е живяла в имота, но никой от останалите наследници не е изразил явно и недвусмислено пред нея, че се е отказал от полагащия му се дял. Напротив именно защото всеки е искал да получи дял от наследството, е била извършена и съдебната делба на този имот.

 Не се събраха данни, въпреки че с официални удостоверителни документи – за наследници и за данъчна оценка, установяващи годно, че наследственото правоприемство е настъпило по отношение на 8 лица, едно откоито е ищцата М.И.И., т.е. тя не установява годно, че е единствен наследник на регистрирания собственик, видно от издадените от Община – гр. Исперих  документи – скици и удостоверение.

За да се осъществи фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, е нужно още това владение да е несъмнено, т.е. осъществявано по начин, който да разкрива ясно желанието на владелеца да държи вещта като своя, и явно - т. е. намерението на владелеца да свои  вещта за себе си да е противопоставено на съсобствениците; това намерение да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за него, като такова да е достигнало до тях. Никога ищцата не се е легитимирала пред държавен орган или пред ответниците и трети лица, че тя е изключителен собственик на процесния имот.

 Точно тези признаци на владението – данни за обективиране на намерението за своене, ищцата, която носи тежестта да ги докаже, чрез пълно главно доказване, не установи.

            Липсата на фактически действия, чрез които ищцата да е манифестирала спрямо другите сънаследници субективното си отношение за своене на процесния имот, както и липсата на доказателства, установяващи, че останалите сънаследници са разбрали за промененото отношение на владеещия сънаследник да упражнява фактическата власт само за себе си, дава основание да се приеме, че не е налице явно и необезпокоявано владение по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС, което да е довело до придобиване на собствеността по давност.

Изложените съображения обосновават извода на съда, че поради липсата на субективния елемент на владението за претендирания период ищцата е била обикновен държател на имота, поради което и правото на собственост на същия на заявеното основание - придобивна давност, не се доказа. От това следва, че искът като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.

Отделно от това съдът намира, че с оглед представените по делото доказателства, в това число и приобщените такива по гражданско дело № 421/2011г. по описа на РС гр. Исперих, и в изпълнение на нормите на ГПК, ответникът Х.М.Х. е станал изключителен собственик на имота.

При този изход на делото и поради липсата на претенции за присъждане на направените разноски от страна на ответниците, такива не следва да се възлагат.

             Водим от горното,  съдът:

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска предявен от М.И.И., ЕГН ********** *** за признаване за установено по отношение на М.Х.А., ЕГН ********** ***, Х.М.Х., ЕГН ********** ***, А.М.Х., ЕГН ********** ***, М.И.М., ЕГН ********** ***, Р.И.С., ЕГН ********** *** и С.И.М., ЕГН ********** ***, че тя е изключителен  собственик на следния недвижим имот: УПИ ІХ-21 в квартал 56 по регулационния план на с.Лудогорци представляващ дворно място от 1630 кв.м. със застроената в него масивна едноетажна жилищна сграда, със застроена площ 66.20кв.м., състояща се от две спални, салон и кухня и полумасивна едноетажна стопанска сграда, разположена до южната стена на жилищната сграда, със застроена площ 12.80кв.м., при граници и съседи: от запад – Т.И., от изток – Х.И., от юг – улица.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис.

 

                                                                                        Председател: /П/ Ал. Великова