Р Е Ш Е Н И Е

 

  159

 

гр. Кубрат, 08.12.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Кубратският районен съд в публичното заседание на осми декември  две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                          Председател: Диана П.-Енева

                                                    

при участие  на  секретаря  П.П. и в присъствие на прокурора ……………..,  като разгледа гр. дело № 385 по описа за 2015 година, докладвано от Председателя,

 

                                                 Р   Е   Ш   И  :

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права и задължения по отношение на детето А. Т.Б., с  ЕГН **********, на неговата майка и законен представител С.Ш.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***.

         ПОСТАНОВЯВА малолетното дете А. Т.Б., с  ЕГН ********** да живее в дома на своята майка  и законен представител С.Ш.Т., с ЕГН **********,***.

        ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Т.Х.Б., ЕГН **********,***. Б. № 5, и детето  А. Т.Б., с  ЕГН **********, както следва:  да го вижда и взема всяка първа събота и неделя от месеца, с преспиване в дома му,  от 09.00 часа на съботния ден  до 16.00 часа на неделния, както и по двадесет дни през лятната ваканция на детето, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката С.Ш.Т..

 ОСЪЖДА  Т.Х.Б., ЕГН **********,***.Б. № 5, да заплаща на малолетното си дете  А. Т.Б., с  ЕГН **********, чрез неговата  майка и законен представител С.Ш.Т., с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в  размер на 130.00 /сто и тридесет/ лева, считано от  14.09.2014г.,  до 13.09.2015г., както и за в бъдеще считано от 14.09.2015г. до изменение на обстоятелствата, водещи до прекратяване или изменение задължението за издръжка, да заплаща сумата от 140.00 /сто и четиридесет/ лева,  ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила.

ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка до първоначално предявения размер, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Т.Х.Б., ЕГН **********,***. Б. № 5, да заплати на С.Ш.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300.00 /триста/ лева - направените  по делото разноски в размер на платеното  адвокатско възнаграждение. 

ОСЪЖДА Т.Х.Б., ЕГН **********,***. Б. № 5, да заплати по сметка на РС – Кубрат сумата от 201.60 /двеста и един лева  и шестдесет стотинки/ лева - държавна такса върху присъдения размер на издръжка.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на преписи, пред ОС – гр. Разград.

 

 

 

   Районен съдия: /П/ Д. П. – Енева

 

МОТИВИ по Решение № 159/ 08.12.2015 год. по гр.дело № 385/ 2015 год. по описа на РС – гр. Кубрат

 

        Предявени са за раглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2, във вр. с чл. 59, ал.2 и чл.143, ал.2  СК. 

        С  искова молба С.Ш.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, като твърди, че са налице факти – родено от извънбрачно съжителство с ответника тяхно дете; прекратено по инициатива на ищцата, преди раждането на детето, фактическо съжителство с бащата; полагане на грижи за отглеждането, възпитанието на детето единствено от нея за времето на раздялата,  моли съда да постанови решение, с което да определи местоживеене на малолетното им дете А. Т.Б., ЕГН **********, при майката и възложи на нея  упражняването на родителските права по отношение на детето; претендира ответника да заплаща за издръжката на детето си ежемесечно по 150.00 лева, считано от 14.09.2014 г. – една година преди  завеждане на исковата молба.  Правното основание на ищцовите претенции, предявени по реда на  чл.127, ал.2 СК, е в разпоредбите на чл. 59 СК – относно местоживеенето на детето и упражняването на родителските права по отношение на него; чл.143, във вр. с чл. 149 СК – относно издръжката на малолетното дете.

          При липсата на подписано между родителите споразумение по реда на чл.127, ал.1 СК,  спорът между родителите се решава от районния съд по настоящият адрес на детето, като съдът служебно следва да определи мерки относно упражняването на родителските права, както и режима на лични отношения между детето и другия родител.  Разноски по делото претендира.

         Ответникът – Т.Х.Б., ЕГН **********,***. Б. № 5, на който е връчено съобщение, не е дал писмен отговор в срок и не е направил доказателствени искания. Редовно призован, не се явява и не се представлява по делото, поради което не е ангажирал становище по исковите претенции и доказателствените искания на ищцата.

         Кубратският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки същите със становището на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Страните са родители на детето А. Т.Б., ЕГН **********, род.на *** год. в гр. Кубрат, видно от съставения за раждането му Акт № 0171/ 30.09.2010 год.на Община – гр. Кубрат, чието съдържание е възпроизведено в приетото като доказателства по делото Удостоверение за раждане от *** год.

         От събраните по делото гласни доказателства и извършеното от социалните служители анкетиране, изложени в Социален доклад изх. № ЗД 11-0066/ 12.11.2015 год. на Д „СП” – гр. Кубрат,  се установи по несъмнен начин, че детето е родено след прекратяване на фактическото за родителите  съжителстване на семейни начала, на 29.09.2010 год. От предходен брак ищцата има родено друго дете. Година след раждането на А. отново, за кратко, заживява фактически с ответника, които по същото време припознава детето. Живели в дома на родителите на ищцата, но не след дълго отново се разделят. Ответника е с постоянен адрес и местоживеене в страната в дома на родителите си в с. Острово, но работи извън страната – в Белгия. Не участва системно в издръжката на детето; периодично – един, два пъти в годината, видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка, изпраща минимални суми пари и подаръци за детето; не заявява желание да поддържа лични  отношения с него.

         Относно майката в съответствие с извършеното анкетиране от социалните работници в Отдел „Закрила на детето” – гр. Кубрат, се установява, че живее с детето в собственото на родителите й жилище – едноетажна жилищна сграда, състояща се от три стаи, обзаведени с необходимите вещи за бита, домакински уреди, съдове и прибори; на детето е осигурена самостоятелна стая с кът за учене и игра. Макар и трайно безработна, със средно образование, С. Т. издържа и отглежда двете си деца; поддържа дома си, отглежда домашни животни и зеленчуци, приготвя зимнина;  подпомагана е социално с помощи в размер на 50.00 лева месечно; подпомагана е от родителите си – пенсионери, и общите им доходи са използвани основно за задоволяване на техните и на децата в семейството нужни от храна и облекло, и плащане на комунално-битови разходи. Живее в едно домакинство с родителите си.

          В подкрепа на фактите, твърдяни с исковата молба, и потвърдени от разпитания по делото свидетел, са и приложените към представените по делото на основание чл.15, ал.6 от ЗЗДетето Становища  на Дирекция „СП”, Отдел “Закрила на детето” – гр. Кубрат. След извършено анкетиране, директора на цитираното социално учреждение в гр. Кубрат изразява мнение, че при майката правата и интересите на малолетното дете ще бъдат защитени по най-добър начин; бащата на детето не търси и не установява контакт с него и не изпраща средства за издръжката му, поради което считат емоционалната връзка между детето и бащата за късно установена и прекъсната.

          Изслушана в съдебно заседание майката заявява обич и привързаност към детето; признава, че страда от липсата на подкрепа от страна на бащата, тъй като трудно се справя не с отглеждането, а с издръжката му; детето често боледува, поради което освен текущите разходи за храна и облекло, е необходимо да заплаща за него и лекарства.

          Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявените искове, квалифицирани с правно основание чл.127 ал.2, във вр. с чл. 59, ал.2 и чл.143, ал.2  СК, са основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.

           А. Т.Б. е малолетно дете, родено от прекратено между родителите му – страни по делото,  фактическо съпружеско съжителство. Макар и двамата да са родители и да следва от разпоредбата на закона, че заедно и поотделно упражняват родителски права, при положение, че са разделени, това е обективно невъзможно. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето и на родителя, който е ангажиран с отглеждането и възпитанието му лично и непосредствено, както и на родителя, който е лишен от възможността ежедневно да се грижи и общува с него, се разрешава с иск по чл.127, ал.2 от СК, тъй като те, поради влошените си лични отношения и липсата на контакт, не могат да постигнат съгласие. Разглеждайки го, съдът със съдебно решение, при липсата на споразумение между родителите, ще определи при кого от тях ще живее  детето;  ще определи кой ще упражнява родителските права по отношение на него; ще определи личните отношения на детето с родителя, при който то не живее постоянно, както й ще определи необходимата му парична издръжка.

           Установи се по несъмнен начин, че ищцата е родителя, непосредствено ангажиран с отглеждането и възпитанието на детето от раждането му и до сега. Въпреки няколко опита за възстановяване на съжителството, родителите са трайно разделени; бащата не поддържа контакти с майката и детето; не участва в издръжката му; не се установи системно да изпраща или да е дава пари и подаръци за него, вкл. и чрез родителите си, извън установените от показанията на разпитаната по делото свидетелка – не повече от 200.00 лева, годишно.  

          По отношение упражняването на родителските права над роденото от фактическо съжителство между тях малолетно дете А., съдът прецени, че следва да се предостави на майката. Бащата няма претенции в този смисъл, практически не е живял и не е общувал с него, а и с оглед неговата възраст – детето е навършило 5-годишна възраст,  майката е по – пригодна да му осигури адекватни грижи и обич. Детето се нуждае от непосредствени майчини грижи и при положение, че майката иска и обективно има възможности да му ги даде, то А. не следва да бъде лишена от тях. Интереса на детето налага да бъде то оставено на грижите на своята майка.

          На бащата, отчитайки базисния интерес на детето да познава и да общува и с другия си родител, въпреки установената липса на емоционална ангажираност и привързаност между баща и дете, съдът следва да определи режим за поддържане на лични отношения с него, обичаен, съответен на практиката на съда,  като приема за подходящо да му  даде право да го вижда и взема всяка първа събота и неделя от месеца, с преспиване в дома му,  от 09.00 часа на съботния ден  до 16.00 часа на неделния, както и по двадесет дни през лятната ваканция на детето, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката С.Ш.Т..

          Относно дължимата за малолетното дете издръжка: Родителите дължат такава на своите не навършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни или могат да се издържат от имуществото си. Безспорно детето е малолетно – А. е навършил 5 години, и издръжка му се дължи. Съобразявайки нуждите му от храна, съобразена с възрастта  като вид и качество; облекло – дрехи, обувки и пр., лекарства и лечение, съдът приема, че необходима и достатъчна ежемесечно сума за издръжката е в размер на  200.00 лева, от които майката следва да поеме  60.00  лева, а бащата – разликата от 140.00 лв. При формирането на този извод съобрази разпоредбата на чл.142, ал.2 СК, във връзка със служебното начало в процеса. При разпределението на тежестта по осигуряване на издръжката, съдът се съобразява и с обстоятелството, че майката, подпомагана от близките си,  е тази, която полага ежедневните грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Възможностите на родителите да осигуряват издръжка са обективно равни – и ищцата  и ответника са работоспособни; и двамата живеят в недвижимите имоти на своите близки и се ползват от помощта им. Така определената издръжка следва да се присъди, считано от датата следваща завеждане на исковата молба – 15.09.2015  г., и в този размер тя следва да се заплаща до изменение на обстоятелствата. За предходната 1 година, предвид заявеното  изрично искане на майката, на бащата е определено да заплаща издръжка в размер на 130.00 лева месечно, съответно на нуждите на детето и възможностите на родителя. От социалното анкетиране по делото и показанията на разпитаната свидетелка се установява, че бащата работи извън страната – в К Белгия, като шофьор – международни превози, поради което съдът приема, че той разполага с материална възможност да участва в издръжката на детето си.

           Относно разноските, претендирани от ищцата, същите й се дължат в доказан размер на 300.00 лева – платено от нея възнаграждение на един адвокат, на основание чл. 78, ал.1 ГПК. 

          Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на РС – Кубрат сумата 201.60 лева, съставляващи дължимата държавна такса върху присъдения в негова тежест размер издръжка.  

           Водим от изложеното, съдът постанови своя акт.

 

                                                                           Районен съдия: /п/