О П Р Е Д ЕЛ Е Н И Е

 

№ 340

 

гр.Кубрат, 23.12.2015г.

 

  

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

Кубратският районен съд в публично съдебно заседание проведeно на двадесет и пети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:  

                                                    Председател: Албена Великова

 

при участието на секретаря В.Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 290  по описа на КРС за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното: 

Производството е по предявени искове с правно основание  чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД.

Ищците С.Н.Х., Х.П.Х. и Я.П.Х. твърдят, че по силата на наследствено правоприемство, за времето от 02.12.2008г. до 30.04.2015г., са били съсобственици на земеделска земя, находяща се в землището на село Юпер, община Кубрат, ЕКАТТЕ 86091, а именно: 1/ Поземлен имот с начин на трайно ползване Нива с площ 9.998 дка, трета категория в местността „Косора”, съставляващ имот № 528018 по плана за земеразделяне, и 2/ Поземлен имот с начин на трайно ползване Нива с площ 6.000 дка, четвърта категория в местността „Мъджеран”, съставляващ имот № 438003 по плана за земеразделяне. На посочената дата – 30.04.2015г. ищците извършили разпоредителна сделка със собствените си ниви. Твърдят, че нито общият им наследодател П.Х.С., б. ж. на гр.Русе, нито те, възмездно или безвъзмездно са предоставяли на някого фактическата власт върху описаните по-горе две ниви, въпреки, че през посочения период от време, без тяхно съгласие и знание, без каквото и да е законно основание, ответникът ЕТ „Марад-Т.М.”*** е ползвал същите имоти, като е получавал добиви, субсидии, реализирал приходи, обогатявайки се за сметка на тяхното недвижимо имущество. Заявяват, че ответникът отказал доброволно да ги възмезди за ползите, от които били лишени, тъй като поради упражняваната от него фактическа власт те не са имали възможност да добиват естествени или граждански плодове от собствеността си. Поради това и на основание чл.59 от ЗЗД всяка от ищците предявява претенция ответникът да бъде осъден и да заплати по 928.72 лева, представляващи обезщетение за неоснователно обогатяване за чужда сметка за периода от  30.04.2010г. до 30.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане, като претендират и направените по делото разноски. Заявяват, че ако съдът намери, че отношенията между страните не се подчиняват на правната регламентация на неоснователното обогатяване, в условията на евнтуалност претендират, че в резултат на описаното неправомерно поведение на ответника на всяка от ищците са причинени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер на 2 786.15 лева или по 928.72 лева за всяка от тях, които да им бъдат присъдени ведно със законната лихва от датата на увреждането по чл.84, ал.3 от ЗЗД до окончателното плащане, като претендират и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание на 25.11.2015г. пълномощникът на ищците заявява, че не поддържа иска по чл.45 от ЗЗД, предявен в условията на евентуалност. Претендира изменение на така предявените искове по чл.59 от ЗЗД и с протоколно определение съдът на основание чл.214 от ГПК е допуснал изменение на същите от 2 786.15 лева на 3 076.88 лева или по 1025.63 лева за всяка от ищците.

Ответникът ЕТ „Марад-Т.М.”*** представляван от собственик Т.А.М. ангажира становище за недопустимост на исковете по чл.59 от ЗЗД и допустимост на тези с правно основание чл.45 от ЗЗД. Отделно заявява, че исковете с правно основание чл.59 от ЗЗД са и неоснователни, поради което ги оспорва по основание и размер. Предявява възражение за изтекла давност по чл.110 от ЗЗД, тъй като за част от процесния период – от 30.04.2010г. до 07.07.2010г. исковата претенция е погасена по давност. Исковете са неоснователни, поради това, че ответникът не се е обогатил неоснователно за чужда сметка, тъй като със знанието и съгласието на ищцата С.Н.Х. процесните имоти са обработвани от ЕТ за част от процесния период, а именно от 2010г. до 22.01.2013г. въз основа на неформален договор за наем, сключен с Л.П.Ф. – близка на ищците, като договорените рентни плащания са правени на същото лице със знанието и без противопоставянето на ищците. Отделно от това твърди, че за стопанската 2011г. рентата за двата имота е платена лично на първата ищца. Заявява, че и трите ищци през целия периода са знаели, че имотите се обработват от ответника на основание неформален договор за наем, сключван ежегодно с Л.П.Ф., която самата ищца Снежа Н.Х. е посочила като собственик на процесните два имота и по чието настояване той обработвал земите и изплащал рента на третото лице. Категорично твърди, че е налице недобросъвестно поведение от страна на ищцата С.Н.Х., която през целия процесен период е знаела, че ответника е ползвал земите на правно основание, както и че рентата за земята е заплащана на Л.П.Ф.. Поради това твърди, че не са налице всички елементи от фактическия състав на чл.59 от ЗЗД, тъй като не ответника, а трето лице се е обогатило за чужда сметка. Отделно представя и договор за наем на процесните имоти с нотариална заверка на подписите, сключен на 22.01.2013г., по силата на който Л.П.Ф. е предоставила процесните два имота за ползване на срок от 10 години. В изпълнение на така сключения писмен договор всички рентни плащания ответникът изплатил на третото лице Л.П.Ф., за което представя и съответните РКО-ри. Отделно от това ответникът оспорва и евентуалните искове по чл.45 от ЗЗД, като твърди, че не е налице непозволено увреждане, тъй като поведението му е правомерно. Поради това моли съда да отхвърли предявените против ЕТ „Марад-Т.М.”*** искове като неоснователни и недоказани и му присъди сторените деловодни разноски.

В съдебно заседание твърди, че не са налице всички елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване в хипотезата на чл.59 от ЗЗД, поради което моли за отхвърлянето на исковата претенция.

По делото е конституирано като трето лице – помагач на ответника Л.П.Ф., която в първото съдебно заседание заявява, че поддържа писмения отговор на исковата молба депозиран от ответника.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и се установява от приобщените  по делото доказателства, че и трите ищци С.Н.Х., Х.П.Х. и Я.П.Х. са наследници – съответно съпруга и дъщери - на П.Х.С., б. ж. на гр.Русе, поч. на 02.12.2008г., съгласно представеното Удостоверение за наследници № 3-1559/23.03.2015г., издадено от Община Русе.

От съдържанието на приложеното Удостоверение за наследници № 3-1560/23.03.2015г. се установява, че на основание наследствено правоприемство по заместване на покойния П.Х.С., б. ж. на гр.Русе, ищците в настоящото производство се явяват законни наследници на П.С.А., поч. на 22.07.2001г.

От представените два броя договори за доброволна делба е видно, че приживе общата им наследодателка П.С.А. е получила в дял и е станала собственик на следните имоти, находящи се в землището на село Юпер, община Кубрат, ЕКАТТЕ 86091: 1/ Имот № 528018, представляващ нива с площ от 9.998 дка в м. „Косора”, трета категория; 2/ Имот № 438003, представляващ нива с площ от 6.000 дка в местностттаМъждеран”, четвърта категория.

Не се спори между страните, а се установява от обясненията им дадени по реда на чл.176 от ГПК, че процесните два имота са били отдавани под наем от Л.П.Ф. първоначално с устна договорка, а впоследствие писмено - Договор за наем на земеделска земя  от 22.01.2013г. – на ответника ЕТ „Марад – Т.М.”, начиная от стопанската 2010/2011г. до 30.04.2015г. Не е спорно и обстоятелството, че третото лице е получавало от ответника договорения между тях наем за всяка стопанска година от процесния период.

На 30.04.2015г. ищците чрез договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 155, том II, рег. № 1867, дело № 260/2015г. на Нотариус рег. № 573 с р-н на д-е РС гр.Кубрат, се разпоредили с процесните имоти в полза на трето лице.

От приетата съдебнооценителна експертиза се установява, че средната пазарна годишна рента в лева за декар възлиза за съответните периоди както следва: 

08.07.2010г. - 30.09.2010г. – 5.07 лева;

01.10.2010г. – 30.09.2011г. – 30.00 лева;

01.10.2011г. – 30.09.2012г. -37.50 лева;

01.10.2012г. – 30.09.2013г. – 43.75 лева;

01.10.2013г. – 30.09.2014г. – 46.25 лева;

01.10.2014г. – 30.04.2015г. – 29.77 лева.

При тази фактическа установеност съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът,съобразявайки изложените факти и обстоятелства в исковата молба и искането за съдебна защита и не на последно място съдебната практика, с изготвения с определението по чл.146 ГПК доклад е определил правната квалификация на спорното право.

Искът се основава на твърденията, че ищците са били собственици на недвижими имоти до 30.04.2015г., които са били обработвани от ответника, който се е обогатил за тяхна сметка, заплащайки съответната за стопанската година рента на неправоимащо лице. Изрично в исковата молба сочат, че ответникът като е получавал добиви, субсидии и реализирал приходи, обогатявайки се по този начин за сметка на тяхното недвижимо имущество, им дължи обезщетение до размера на тяхното обедняване. Поради това съдът е приел, че е сезиран с иск по чл.59 от ЗЗД.

Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): ищецът да е собственик на недвижимия имот, като същият да не е могъл да ползва имота по предназначението му; 2. ответникът да е ползвал през релевантния период без правно основание (без да е съществувал действителен правопораждащ юридически факт) процесния имот; 3. ответникът да се е обогатил; 4. ищецът да е обеднял, тъй като не е могъл да ползва имота или да получава от него граждански плодове; 5. връзка между обедняването и обогатяването, която не следва да е причинно-следствена, а да е предпоставена от един или от няколко общи факта и 6. за ищеца да липсва друг ред за защита на твърдените права.

При този иск ищецът следва да докаже, че е намалял актива на имуществото му, пропуснал е да го увеличи и/или се е увеличил пасива на имуществото му; че ответникът се е обогатил - увеличил е своето имуществено състояние, намалил е пасивите си или си е спестил разходи за сметка на ищеца, че обогатяването и обедняването на страните по делото произтичат от общ факт, т.е. наличието на връзка между тях и че ищецът няма друго средство за правна защита, защото в противен случай искът му ще е лишен от правен интерес. Такова право няма да има ищецът, ако разполага с договорен, деликтен иск или иск, който може да се предяви на някое от основанията по специалните състави на неоснователното обогатяване - чл. 55-58 от ЗЗД.

В случая съдът намира, че не са налице всички елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.59, ал.1 от ЗЗД, а именно ответникът не се е обогатил с претендираната от ищците сума, тъй като той е престирал дължимата за съответната стопанска година от процесния период наемна цена на третото лице Л.П.Ф.. 

Предпоставка за допустимост на този иск е лицето да не може да предяви иск по чл. 55-58 от ЗЗД или друг иск, почиващ на договорно или деликтно основание, поради което и искът по  чл. 59 от ЗЗД се означава като субсидиарен. В случая ищците разполагат с възможността да реализират правата си с иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД, при което липсва правен интерес от предявяването на иска по чл.59 от ЗЗД. От това следва, че производството по делото следва да се прекрати.

По разноските: 

При този изход на делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК претенцията на ответника за присъждане на сторените по делото разноски се явява основателна в размера  350.00 лева – съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Водим от изложеното, Кубратският районен съд

 

О П Р Е Д Е Л  И  :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по делото, образувано по иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, предявен от С.Н.Х., ЕГН**********, Х.П.Х., ЕГН ********** и Я.П.Х., ЕГН  **********,***  против  ЕТ „Марад-Т.М.”, ЕИК 826048572 със седалище и адрес на управление с.Юпер, общ.Кубрат, обл.Разград, ул. Христо Ботев № 23, представляван от собственик Т.А.М. за заплащане по 1025.63 лева на всяка от тях или общо на сумата 3 076.88 лева, представляваща  обезщетение до размера на обедняването на всяка от тях поради недопустимост.

ОСЪЖДА С.Н.Х., ЕГН**********, Х.П.Х., ЕГН ********** и Я.П.Х., ЕГН  **********,*** да заплатят  на ЕТ „Марад-Т.М.”, ЕИК 826048572 със седалище и адрес на управление с.Юпер, общ.Кубрат, обл.Разград, ул. Христо Ботев № 23, представляван от собственик Т.А.М. сумата 350.00 лева (триста и петдесет лева, нула стот.) – сторени разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Делото е разгледано при участието на трето лице помагач на ответника Л.П.Ф., ЕГН ********** ***.  

Определението подлежи на въззивно обжалване пред ОС гр.Разград в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

             Председател: /П/ Ал. Великова