Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     37

 

Гр. Кубрат, 30.12.2015 год.

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Кубратският районен съд в открито съдебно заседание на трети декември две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                 Председател: Албена Великова

 

при секретаря В.Д., като разгледа докладваното от съдията брачно дело № 27 по описа на КРС за 2015 год., за да се произнесе съобрази следното: 

Производството е по реда на чл.318 и сл. от ГПК по предявени искове с правно основание чл.49, ал.1 и ал.3 СК и чл.53 СК.

Ищцата А.О.Ф., ЕГН ********** *** чрез пълномощник адв.Людмил Петков от АК гр.Варна, установявайки, че е в граждански брак с ответника Д.Е.Ф., ЕГН ********** ***, от който нямат родени деца,  твърди, че още от самото начало на съвместното им съжителство била игнорирана и незачитана. Върху нея бил упражняван психически и емоционален тормоз, като й било внушавано, че не значи нищо за съпруга си и семейството му. Имало моменти, когато е била блъскана, вследствие на което падала и се удряла в насрещни мебели. Заявява, че ответникът напълно игнорирал семейните си задължения, подхождал към нея с безразличие под предлог за прекалена заетост с други неща несвързани със семейството. Твърди, че няколко пъти била гонена от семейното жилище, а от 01.03.2015г. са във фактическа раздяла с ответника. Тази фактическа обстановка довела до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, който не може да се заздрави и на практика е била прекъсната духовната и физическата близост между страните. С оглед изложеното заявява, че бракът им съществува само формално и на основание чл.49, ал.1 от СК моли за прекратяването му с развод по вина на ответника, като след прекратяването на брачния съюз ищцата да възстанови предбрачното си фамилно име – А..

В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител заявява, че желае прекратяването на брака с развод и пледира за уважаване на исковата молба.

Ответникът Д.Е.Ф. при редовност в призоваването не ангажира становище по предявените искове, не се явява в съдебно заседание и не се представлява.

Кубратският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и на доводите на страните, приема за установено от фактическа страна  следното: Страните по делото са съпрузи, сключили граждански брак – първи за двамата, на 05.09.2010 год. с Акт № 0046/05.09.2010 год. на Община Кубрат. От брачното си съжителство нямат родени деца.

След като сключили граждански брак, съпрузите заживели в дома на родителите на ответника. Последният обаче работел в Англия, като се прибирал за кратко в страната. През времето, когато били заедно обаче, съпругът многократно осъществявал психически тормоз над съпругата си и последната била гонена от семейното жилище. Ф. не я зачитал и уважавал като равностоен брачен партньор, обиждал я, лишавал я е от финансови средства, поради което тя била принудена да търси такива от своя баща. Под натиск на съпруга си ищцата подписала и договор за поръчителство към кредитен договор, по който парите изцяло не са били използвани за семейството на страните. В резултат от непогасяването на вноските по този кредит, съпругата следвало да изплаща задълженията по същия. Въпреки това ищцата направила опит да заздрави брачната връзка като се установила да живее в Англия при съпруга си, но отношението на партньора й към  нея не се променило, в резултат на което тя отново се върнала в България. От 05.03.2015г. страните са във фактическа раздяла, като не са правили опити да се съберат отново, а връзката им се е разпаднала безвъзвратно. Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото гласни доказателства – показания на св.Осман Османов и св.Юксел Ахмедов, които макар и в родствени връзки с ищцата, съдът кредитира изцяло, тъй като отразяват факти и обстоятелства, които са възприели лично, както и не се оспорват от ответната страна.

Въз основа на така установеното от фактическа  страна, съдът направи следните правни изводи: Изложените обстоятелства налагат извода, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. В резултат на поведението на ответника и проявеното от него неуважение и незачитане на брачния партньор, е настъпила фактическата раздяла на страните, бракът им е изпразнен от дължимото съдържание, не изпълнява своята социална функция, поради което следва да бъде прекратен с развод. Запазването на брака би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност. По изложените съображения бракът им следва да бъде прекратен с развод.

Ищцата е направила искане съдът да се произнесе при условията на чл.49, ал.3 от СК относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. От анализа на събраните по делото гласни доказателства, неоспорени от ответната страна и кореспондиращи на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, също неоспорени от ответника, по безспорен начин се установи, че ответникът за краткото време, което е бил със съпругата си е проявявал спрямо нея психическо насилие, гонил я е от семейното жилище, не проявявал уважение към нея и не я зачитал като партньор. Действал и недобросъвестно спрямо нея, принуждавайки я да подпише и договор за поръчителство към договор за кредит, който не е погасявал редовно, в резултат на което кредиторът е насочил претенцията си за плащане към ищцата като поръчител. Въпреки всичко ищцата е била тази, която е проявявала усилия и търпение да възстанови и заздрави брачната връзка, но безрезултатно. В създалата се ситуация съпругът не е проявил в достатъчна степен търпение и разбиране спрямо съпругата си, не е положил необходимите усилия да се намери общо решение на проблемите, за преодоляване на фактическата раздяла и възстановяване на нормалната семейната връзка. Съпругът въпреки проявеното от ищцата желание за взаимни компромиси с цел запазване на семейството, е допуснал бракът им да бъде дълбоко и непоправимо разстроен. Горното сочи установено изявено противобрачно поведение на съпруга, причинило дълбокото и непоправимо разстройство на брака, поради което вина за това състояние на брачната връзка има той.

Ищцата желае след прекратяването на брака да възстанови предбрачното си фамилно име - А., което на основание чл.53 от СК следва да се уважи.  

На основание чл.329, ал.1 от ГПК, разноските следва да се поемат от страните съобразно вината относно разстройството на брачната връзка. С оглед на обстоятелството, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения има съпругът, той следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените от нея разноски по делото в размер на 1225.00 лева, от които 25.00 лева – държавна такса по сметка на съда и 1200.00 лева – платено адвокатско възнаграждение, както и по сметка на Районен съд гр. Кубрат окончателна държавна такса по бракоразводния иск в размер на 25.00 лева.  

Водим от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод, сключения между А.О.Ф., ЕГН **********, с адрес *** Иван Асен ІІ № 47А и Д.Е.Ф., ЕГН **********,***, с Акт № 0046/05.09.2010 год. на Община – Кубрат, граждански брак, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ОБЯВЯВА, на основание чл.49, ал.3 от СК, че вина за разстройството на брачните отношения има съпругът Д.Е.Ф..

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.53 от СК, след прекратяването на брака А.О.Ф. да възстанови предбрачното си фамилно име – А..

ОСЪЖДА Д.Е.Ф. да заплати на А.О.Ф. сумата 1 225.00 (хиляда двеста двадесет и пет лева, нула стот.) лева – сторени по делото разноски.

ОСЪЖДА Д.Е.Ф. да заплати по сметка на Районен съд гр.Кубрат окончателна държавна такса по бракоразводния иск в размер на 25.00 (двадесет и пет лева, нула стот.) лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис, пред ОС – гр. Разград.

                                              

                                                  Председател: /П/ Ал. Великова