МОТИВИ  КЪМ ПРИСЪДА № 70/ 22.12.2015 ГОД. ПО НОХД № 243/ 2015 ГОД. ПО ОПИСА НА  РС – КУБРАТ

 

           Кубратска Районна Прокуратура обвинява подсъдимите: 1/ В.Ш.Р. - роден на ***г***, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, безработен, ЕГН **********, в това, че на 30.10.2015г. в с.Медовене, обл.Разград, около 07,30ч., действайки в съучастие, с Ю.А.Ю., като съизвършител, е отнел чужди движими вещи - мобилен телефон марка „Нокия 7610“ на стойност 22,00 лева, и пари - сумата от 249,00 лв./банкноти с различен номинал/, всичко на обща стойност 271,00 лв. от владението на З.М.С. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила — нанесли побой с дървени предмети/сопа и дъска/- престъпление по чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК; и 2/ Ю.А.Ю. - роден на ***г***, живущ ***, български гражданин, със средно-специално образование, женен, неосъждан, пенсионер, ЕГН **********, в това, че на 30.10.2015г. в с.Медовене, обл.Разград, около 07,30ч., действайки в съучастие, с В.Ш.Р., като съизвършител, е отнел чужди движими вещи - мобилен телефон марка „Нокия 7610“ на стойност 22,00 лева и пари-сумата от 249,00 лв./банкноти с различен номинал/, всичко на обща стойност 271,00 лв. от владението на З.М.С. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - нанесли побой с дървени предмети/сопа и дъска/- престъпление по чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

           Представителят на държавното обвинение -  прокурорът от РП – Кубрат в открито съдебно заседание поддържа предявените обвинения, като посочва, че те са доказани, от  всички събрани в хода на разследването и в съдебното следствие доказателства. Пледира за налагане на наказание на подс. В. Р.  лишаване от свобода за срок от три години,  което на осн. чл.66 от НК бъде отложено с петгодишен изпитателен срок, а на подс. Ю. Ю. – лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, при приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, при наличието на следните сочени многобройни  смекчаващи обстоятелства: чистото съдебно минало, признание за  виновност, демонстрирано още по БП, оказаното съдействие на органите на ДП и в съдебно заседание, което на осн.чл.66 от НК да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок.

          Подсъдимите В. Р. и Ю. Ю. се явяват в съдебно заседание и дават подробни обяснения по обвинението. И двамата се признават за виновни за това, че са отишли до имота на св. З.М.С., и двамата са влезли в двора, а подс. В. Р. и в жилището на посочения като пострадал, макар и да не са били канени и допуснати от него, участвали са в сбиване със св. З.М.С., като подс. В. Р. му е нанесъл множество удари по тялото с предявеното му веществено доказателство - дървената летва с дължина 75 см. и квадратно сечение с размер 3,5 см./3,5 см. от буков материал, а подс. Ю. Ю., полагайки усилия да ги разтърве в двора на имота, е вдигнал срещу свидетеля намерената на място дървена дъска с размери 147 см./9,5 см. – предявено му веществено доказателство, но отрича да му е нанасял удари с нея.

           И двамата не се признават за виновни по повдигнатото им обвинение – отричат посещението в дома на св. З.М.С. да е имало за цел извършването на отнемане на чужди, а именно собствени на св. З.М.С., движими вещи - мобилен телефон марка „Нокия 7610“ на стойност 22,00 лева, и пари - сумата от 249,00 лв./банкноти с различен номинал/, всичко на обща стойност 271,00 лв. от владението на З.М.С. ***, с намерение противозаконно да ги присвоят, за осъществяването на което да са употребили сила — нанесли побой с дървени предмети/сопа и дъска/- престъпление по чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

         Обясняват, че целта на навлизането им в имота на св. З.С. е била да намерят Г. - „жената” на подс.В. Р. и „сватя” на подс. Ю. Ю., или да получат информация за нейното местонахождение, защото преди това в телефонен разговор с първия от тях, макар и да го е напуснала през лятото на 2015 г. след продължило повече от 20 години фактическо съжителство в с. Божурово, за да заживее на съпружески начала със св. З.С.,***, тя потърсила помощта му – искала да се върне при него; страхувала се от З., защото забременяла от него, а той я тормозел, заплашвал, че ще я заколи и ще я накълца с брадва.  Не намерили Г. в дома на св. З.С.. На въпросите на подс. В. Р. къде е Г., св. З.С. отговорил, че я няма, но отказал да посочи къде е и да даде обяснения за отсъствието й; сбили са се вътре в сградата, продължили да си нанасят удари и в двора, през който З.С. искал да избяга от нападателя си В. Р. и притеклия му се на помощ Ю. Ю.. В негово – на З.С., отсъствие, подс. В. Р. се върнал в къщата, продължил да търси във всички помещения на къщата жена си Г. – жива или посечена, но не я намерил. Тогава видял върху една от масите в помещението, в което преди това заварил З.С., мобилен телефон марка „Нокия” с плъзгащ черен панел и решил да го вземе, считайки го, като „малък” за ползван от нея, за да провери записаните в него телефонни номера и да установи контакт с „жена си”. Видял, че върху същата маса има музикална уредба и пари в книжни банкноти, но отрича да ги е вземал – част от тях или всички. Знаел, че избягалия З. е тръгнал да търси помощ и като не намерил Г., излязъл от къщата и двора, качил се в колата при подс. Ю. Ю. ***.

              При последната дума, дадена по реда на чл.297 от НПК, и двамата подсъдими молят да не бъдат осъждани – отишли са в дома на св. З.С. да търсят жената, съжителствала с първия от тях, а не за да отнемат негови вещи и пари; телефонния апарат взел от жилищното помещение подс. В. Р., защото мислел, че е на бившата му съжителка Г., за да потърси информация и телефонен контакт с нея.

            Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и анализирайки ги, намери от фактическа страна за установено следното:

             Подсъдимият В.Р. е роден на *** ***, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан. Съжителствал на семейни начала с Г. Ю. до лятото на 2015 г., от което съжителство имат родено едно непълнолетно дете – К., видно от подписаната от него Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние – л. 14 от ДП, и пълнолетна дъщеря, което се установява от обясненията и на двамата подсъдими. Видно от цитираната декларация, не работи по трудов договор, но реализира трудови доходи от земеделска работа, притежава два недвижими имота – жилищни сгради с дворни места. 

            Подсъдимият Ю.Ю. е роден на ***г***, живее в с.Бисерци, обл.Разград, ул.„Родопи” № 30, български гражданин, със средно-специално образование, женен, неосъждан, пенсионер. Видно от подписаната от него Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние – л. 19 от ДП, живее в едно домакинство със съпругата си Р.М., няма непълнолетни деца, получава обезщетение за инвалидност, обработва собствена земеделска земя в размер на 56 дка,  притежава  собствен недвижим имот – жилищни сгради с дворно място. 

            От обясненията и на двамата подсъдими се установява, че са в родство по сватовство, тъй като пълнолетната дъщеря на подс. В. Р. е съпруга на пълнолетен син на подс. Ю. Ю..

             От обясненията на двамата подсъдими, потвърдени в тази им част от показанията на св. З.С. – л.20-21 ДП, се установява, че до м.07.2015 год. подс. В. Р., повече от 20 години, съжителства на съпружески начала в с. Божурово, общ. Кубрат с жена на име Г., от което съжителство имат родени две деца, както и че за времето от м.07.2015 г. до 30.10.2015 год. – деня на осъществяване на деянията, за които на подсъдимите са повдигнати обвинения, и на разпита на св. З. С., напусналата дългогодишния си съжител Г. живее в извънбрачно съпружеско съжителство със св. З. С.,***. Видно от показанията на св. З. С.: „… с В. имаме стари дразги, заради Г.. Преди около 3 месеца бях подал жалба в полицията срещу него. Последно преди около седмица той идва в къщи, чука по прозорците и ме заплаши, че ще ни убие мен и Г.. По този повод аз извиках полиция, но В. беше избягал.”

              Установено по несъмнен начин от показанията на свидетелите З.С., потвърдени в тази им част от показанията на св. Б. М., дадените в досъдебното производство и изслушани в съдебно заседание, че на 30.10.2015 г., около 7.30 часа, подсъдимия В. Р., докаран с личния автомобил на подс. Ю. Ю. ***, пред дома на св. З. С.. Слязъл от автомобила, отправил се към жилищната сграда и започнал да чука с ръка по стъклото на прозорец от къщата – от външната страна към улицата, викайки името на съжителката си Г.. З. С. спял в същото помещение, станал от леглото и видял, че по прозореца чука В.Ш. ***, който е цитирам: „живял на семейни начала, без да има сключен граждански брак  с настоящата ми приятелка Г. от с. Божурово.” Подс. В. Р., викайки името „Г.”, започнал да дърпа крилото на прозореца от външната страна, но не успял да отвори. Тогава се насочил към входната врата на двора, но като я намерил заключена решил да прескочи през дървената ограда. При прескачането няколко дъски от оградата паднали. От сн. 1 на изготвения в ДП фото албум – л. 6 ДП, се установява, че оградата е паянтова, изградена от подпрени на, вероятно, метални лайсни, а не трайно закрепени, дървени дъски. Чул шума от падналите дъски, възприелия идването на подсъдимия в дома му, З. С. се изплашил, усетил, че „ще стане нещо” и   тръгнал към входната врата на къщата – жилищната сграда, застроена в дворното място. В същия момент подс. В. Р. с удар с крак разбил намерената от него заключена дървена входна врата на сградата и влязъл в първото жилищно помещение. Взел в ръце, според показанията на св. З. С., цитирам: „дървена сопа, която държа в помещението с цел предпазването ми от подобни човешки прояви” – вещ. доказателство № 2, описано като дървена летва с дължина 75 см. и квадратно сечение с размер 3.5 см./ 3.5 см. от буков материал, предявено на подсъдимите, вкл. и на В. Р., според който З. С. си е приготвил предварително буковата летва и тесла, за да го бие с тях, защото е чакал идването му: „Той беше се приготвил да ме бие. Аз, обаче, я взех – буковата летва, пръв.” Започнал с оформената – със стругована ръкохватка, буковата летва да нанася удари по тялото на св. З. С., който се бранел с вдигнати ръце, докато не хванал двете ръце на подс. В. Р. и го избутал навън – към двора на имота. В двора на имота подс. В. Р. повикал на помощ, останалия пред дворната врата подс. Ю. Ю., който влязъл в двора през отвора в паянтовата ограда, взел една от падналите от оградата дъски и с нея тръгнал срещу биещите се В. Р. и  З. С.. От обясненията на подс. В. Р. и показанията на св. З. С., се установява, че въоръжения с дървената дъска – вещ.доказателство № 3, описано като дървена дъска с размери 147 см./ 9.5 см., предявено на подсъдимите, вкл. и на Ю.Ю., нанесъл един удар с нея по лявата ръка на св. З. С., в областта на лакътя. В момента, в който той се предпазвал от удара на Ю., под. В. Р. му нанесъл нови два удара в областта на двата крака, коленете, и един удар по гърба с буковата летва. След тези удари св.З. С. успял да избяга към улицата, през отвора в паянтовата ограда на имота, и тръгнал към кметството да търси помощ. Спрял пред дома на св. Б.М., откъдето позвънил за помощ на тел.112. Върнал се обратно в дома си, защото бил по пижама, и видял отпътуването на автомобила, с който дошли пред дома му подсъдимите.

           От обясненията на подсъдимите се установява, че след като св. З. С. избягал на улицата, подс. В. Р. се върнал в къщата и продължил да търси Г., защото, именно, за да я спаси от заплашващия я с физическо насилие нейн нов съжител – св. З. С., отишли в дома му. Обходил всички помещения в жилището, вкл. и складово или сервизно такова, но не я намерил. В помещението, на чийто прозорец почукал при идването си, и в което според показанията на св. З. С. той спял при идването им, видял на маса 2 телефонни апарата – един „голям” и един „малък”, както и пари – банкноти. Като не намерил „жена си”, притеснен за живота и здравето й, взел „малкия” телефон, защото мислел, че той е нейния и/или може да му послужи, за да намери нейн телефонен номер, и да се свърже с нея.

            Подс. В. Р. отрича да е взел всички или част от видяните от него на масата пари в банкноти, не ги е броил и знае на колко възлиза сумата от тях. В потвърждение на тези обстоятелства са и обясненията на подс. Ю. Ю., който отрича да е влизал в жилището на свидетеля, – връщайки се в автомобила, В. Р. му казал и показал взетия телефонен апарат, както и защо го е взел – за да търси контакт с жена си Г..

            Още същия ден – на 30.10.2015 год., по повод предприети от органите на РУ на МВР – гр. Кубрат действия по проверка на заявеното от св.З. С. оплакване срещу подсъдимите, В. Р. с Протокол за доброволно предаване – л.34 ДП, е предал доброволно на разсл.полицай вещ.доказателство № 1, описано като мобилен телефон марка „Нокия – 7610 s”, IMEI  № 355707/02/278715/5, с липсваща сим карта, черен панел, както и вещ.доказателство №2 – дървена летва. От обясненията и на двата подсъдими се установява, че много скоро след като отпътували от с. Медовене към с. Бисерци, са били задържани и доведени в управлението на полицията в гр. Кубрат, дали са изчерпателни обяснения за повода за конфликт между първия от тях и св. З. С.,  който „взел жената на В.”, както и за конкретната причина да отидат в дома му в същия ден – да търсят „жената” на подс. В. Р.; признали са за нанесените удари с дървената летва, от подс. В. Р.  и един удар от подс. Ю. Ю.; предали са взетата от дома на св. З. С. движима вещ – тел. апарат, тъй като първия от тях установил, че  в него няма сим карта и записи на телефонни номера. От подсъдимите не са предадени и не са иззети други вещи или банкноти, вкл. съставляващите паричната сума, предмет на обвиненията в извършване на грабеж в настоящото производство.

           Информация за отнемането на пари – сумата от 249.00 лева/банкноти с различен номинал/, според обвинителния акт, се съдържа единствено в показанията на св. З. С., дадени в ДП, прочетени в съдебното следствие по реда на чл. 281, ал.5, във вр. с ал.1, т. 4 и т.5 НПК, тъй като е удостоверено редовно, че свидетелят е напуснал страната, не може да бъде намерен, за да бъде призован, не се явява в съдебно заседание, и подсъдимите и техния защитник са дали съгласие за това. Съдът не дава вяра на същите, тъй като, обратно на твърдяното от представителя на РП – гр. Кубрат, подсъдимите в нито един момент от образуване на ДП до провеждането на съдебното следствие, в частност подс. В. Р., не са признавали обстоятелството, че са взели или отнели лично или от дома на св. З. С. пари – сумата от 249.00 лева/банкноти с различен номинал/, макар и да са признали навлизането в имота му, нанасянето на удари по тялото му с твърди предмети и вземането на телефонния апарат, не с цел той да бъде отнет от св. З. С. и съответно присвоен от тях, а с мисълта, че именно той – „малкия” телефон е на издирваната от тях жена, за разлика от „големия” телефон, който подс. В. Р. считал за принадлежащ на съжителя й З. С., за да си осигури първия от подсъдимите възможността за телефонен контакт с напусналата го и заживяла с З. С. негова съжителка и майка на децата му -  Г.. Показанията на пострадалия от твърдяния грабеж - св. З. С., не са проверени в хода на ДП с предвидените процесуални способи за това – обиск по реда на чл. 164, ал.1, т.2 НПК, претърсване и изземване по реда на чл. 160 и сл. НПК, разпознаване на предмети по реда на чл. 169 НПК, очна ставка по реда на чл. 143, ал. 1 НПК, не са извършени допълнителни процесуални действия и не са събрани допълнително доказателства за установяване както на притежанието или владението на св. З. С. по отношение на процесните пари, така и за отнемането и присвояването им, при установена идентичност на вещите, от подсъдимите. При липсата на извършени процесуални действия, установяващи притежанието, отнемането и установяването на владение от двамата подсъдими, или от единия от тях, по отношение на несъмнено идентични пари – сумата от 249.00 лева, т.нар. банкноти с различен номинал, съставляващо индивидуализация на отнетото, при която е налице базисна невъзможност за установяване на идентичност между притежавано и съответно отнето имущество, дадените от св. З. С. под форма на свободен разказ – чл. 139, ал.5 НПК, показания имат стойност на свободни съчинения със спорна достоверност, предвид безспорно установения 3-месечен, считано от м.07.2015 г. до 30.10.2015 г., остър личен конфликт между него и подс. В. Р. по повод жена, живяла над 20 години на семейни начала с В. Р., майка на двете му деца, заживяла със св. З. С., определяна от него като „настоящата ми приятелка”, назована по делото единствено със собственото й име Г..

            Предвид изложеното, съдът приема, че по делото не са установени от фактическа страна, твърдяните с обвинителния акт обстоятелства, че подсъдимите в съучастие, като съизвършители, на 30.10.2015 г., около 07.30 часа, са отнели чужди движими вещи -  пари - сумата от 249,00 лв./банкноти с различен номинал/, от владението на З.М.С. ***.

             По делото, с годни доказателствени средства, макар и да е установено отнемането от дома на св. З. С. на движима вещ - мобилен телефон марка „Нокия 7610“ на стойност 22,00 лева, съгласно заключението на приетата по делото СИЕ, не е установено намерение у подсъдимите за присвояването му. Дадените от подсъдимите устно и непосредствено пред съда обяснения са изчерпателни и логически последователни, неоспорени надлежно от обвинението, и от тях съдът приема за установено отнемането на тел. апарат единствено от подс. В. Р., с намерението той временно да си послужи с процесната движима вещ, която, на първо място, е считал за собственост на бившата му съжителка – Г., тъй като е „малък”, т.е. присъщ да се ползва от жена, и чрез която вещ, на второ място, е искал да си осигури възможност за телефонен контакт с нея.

             По делото, с годни доказателствени средства, не се установява твърдяното с обвинителния акт участие на подс. Ю. Ю., цитирам: „При напускането на двора З.С. видял как двамата обвиняеми влезли в къщата му. След като употребили сила и нанесли побой над С. в съучастие като съизвършители двамата влезли в къщата му. … възползвайки се от употребената спрямо С. сила и нанесения побой, от стая в къщата обв. Р. и обв. Ю. противозаконно отнели намиращите се там вещи …” В свидетелските показания на З. С., изложени на л.20-21 ДП, такова твърдение няма. Свидетелят, видно от същите, връщайки се от дома на св. Б. Мехмедов, забелязал автомобилът, с който бяха дошли В. и непознатия, които си заминавали. Липсват каквито и да било други – преки или косвени доказателства, за установяване на твърдението на обвинението, че подс. Ю. Ю. е влизал в жилището на З. С. и като съизвършител е участвал в отнемането на каквито и да било вещи и пари от него. 

             В съответствие с приетото експертно заключение по извършената в ДП съдебно медицинска експертиза, изслушано в съдебното производство, съдът приема за установено, че в резултат на нанесените множество удари от подс. В. Р., и един удар от подс. Ю. Ю. по тялото на св. З. С., той е получил следните наранявания: хематом на лява предмишница с охлузване на кожата в горната част на увреждането; кръвонасядане на меките тъкани в лява мишнична област, по гръбна повърхност на лява мищница, зад раменната линия от лявата страна и в дясна хълбочна област, откъм гръбно; палпаторна болка над горновътрешната дъга на капачката на десния крак и в средата на вътрешностранична повърхност на лява подбедрица-видимо б.о., които по своята медико-биологична характеристика травматични увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия - лека телесна повреда.

              По делото, с годни доказателствени средства, не се установява употребената по отношение на св. З. С. сила да има за цел отнемане от негово владение на движимите вещи, предмет на обвинението - мобилен телефон марка „Нокия 7610“ на стойност 22,00 лева, и пари - сумата от 249,00 лв./банкноти с различен номинал/, от владението на З.М.С. ***. 

              Обратно на това – от обясненията на подсъдимите, потвърдени от показанията на св. З. С. в съответната им част, както и от показанията от незаинтересования от изхода на делото и от конфликтните лични отношения между подс. В. Р. и пострадалия З. С., съставляващи спор за жената Г., свидетел Б.С.М., се установява, че е упражнено насилие от подс. В. Р. срещу св. З. С., мотивирано от отрицателни емоции – гняв, ревност, и пр., за да бъде наказан той за това, че е станал причина за прекратяването на дългогодишното съпружеско съжителство и съвместно родителство между В. Р. и Г., че е заживял с нея на съпружески начала, и че въпреки това я е тормозил и заплашвал с побой, съсичане и пр., защото е забременяла от него, както и заради отказа му на 30.10.2015 г. да даде точна информация къде е Г., като я няма в дома му.   

 

           Предвид изложеното от фактическа страна, съдът приема за установено от правна страна следното:

           По повдигнатите срещу подсъдимите В. Р. и Ю. Ю. обвинения: за това, че на 30.10.2015г. в с.Медовене, обл.Разград, около 07,30ч., действайки в съучастие, като съизвършители, са отнели чужди движими вещи - мобилен телефон марка „Нокия 7610“ на стойност 22,00 лева и пари-сумата от 249,00 лв./банкноти с различен номинал/, всичко на обща стойност 271,00 лв. от владението на З.М.С. ***, с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила - нанесли побой с дървени предмети/сопа и дъска/- престъпление по чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, съдът приема, че  не се установява, че деянията са извършени от обективна и субективна страна.

           Извършените от подсъдимите действия не съставляват престъплението, за което по отношение на тях е повдигнато и поддържано обвинение.

           По чл.305, ал.3 НПК – събраните по делото доказателства: цитираните по – горе обяснения на подс. и свид. показания, са събрани и изготвени  по реда на НПК, поради което, като годни, са използвани от съда за формиране на изводите по делото. Несъмненото противоречие между обясненията на подсъдимите и показанията на ползвания от обвинението свидетел – З. С., не е отстранено в рамките на ДП и не може да бъде отстранено в процеса на съдебното следствие. Съдът е изложил подробно съображенията си за липсата на достоверност в показанията на св. З. С. в частта им относно факта на отнемане от негово владение от подсъдимите на пари-сумата от 249,00 лв./банкноти с различен номинал/ по – горе.

            От обективна страна по отношение на деянието е налице следното:

            Не е осъществено изпълнителното деяние на престъплението, за което е повдигнато обвинението, а именно –  по чл.198, ал.1 НК.

            Изпълнителното деяние по повдигнатото обвинение се изразява в отнемане на чужди движими вещи от владението на другиго с намерение противозаконно да се присвоят, като се употреби – за отнемането, сила или заплашване, т.е. следва да е налице функционална връзка между използваната принуда – физическа сила, в процесния случай, и отнемането на вещите от владението на другиго,  за да сломи възможна съпротива, съответно да бъде мотивирано пострадалото лице да предаде фактическата власт върху вещите.

            В тази хипотеза действията по извършено съвместно – при съизвършителство, отнемане на чужди движими вещи от владението на посочения пострадал З. С., с общо намерение у подсъдимите противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това отнемане принуда – нанесли побой на З. С. с дървени предмети, биха съставлявали актове на престъпление,   наказуемо по чл. 198, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 НК.

            Изводите на обвинението по същество относно наличието на действия – по извършено съвместно – при съизвършителство, отнемане на чужди движими вещи от владението на посочения пострадал З. С., с общо намерение у подсъдимите противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това отнемане принуда – нанесли побой на З. С. с дървени предмети, не издържат на сериозна критика, която е необходима с оглед приложението на разпоредбата на чл.301, ал.1, т.1 НПК – има ли извършено деяние ?

            При установената фактическа обстановка не може да се направи извод за наличие на твърдяните деяния, извършени от подс. В. Р. и от подс. Ю. Ю., в съучастие като съизвършители, както от обективна, така и субективна страна.

            По отношение и на двамата подсъдими не се установява с годни доказателства да са отнели от владението на св. З. С. пари - сумата от 249,00 лв./банкноти с различен номинал.

             По отношение на подс. В. Р. се установява с годни доказателствени средства – показанията на св. З. С., потвърдени от обясненията на подс. В. Р. и протокол за доброволно предаване, че той, след като е преустановен побоя над св.З. Дали, е влязъл сам в жилището му и е взел един от видяните на маса в спалното помещение два телефонни апарата, а именно: мобилен телефон марка „Нокия 7610“ на стойност 22,00 лева.

             Установи се по несъмнен начин, че нито един от двамата подсъдими не е отишъл в дома на св. З. С., за да извършат заедно отнемане на вещи, собствени на св. З. С., вкл., при нужда, употребявайки за това сила. Престъпленията, за които на всеки от тях е повдигнато обвинение, са умишлени, но липсват необходимите доказателства те да са съзнавали общественоопасния характер на деянието грабеж, да са предвиждали настъпването на общественоопасните последици и да са искали или допускали настъпването им, при наличие на предварителен сговор. По делото не е събрано нито едно доказателство, от което да се установи наличието на умисъл в поведението на подсъдимите и сговор, насочен към отнемане на чуждо имущество, чрез сила или заплашване, с цел противозаконното му присвояване.

         Липсата на умисъл в поведението на подсъдимите, както и сговор между тях, правят деянието им несъставомерни в престъпление по чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал.2 НК.

         Обясненията на подсъдимите, че по инициатива на първия от тях – В. Р., с помощта на втория – Ю. Ю., който се е съгласил да го превози с личния си автомобил от с. Бисерци  до дома на св. З. С.,***, за да потърсят и помогнат на бившата му съжителка, съжителстваща към този момент на семейни начала със св. З. С., се потвърждават изцяло от показанията на разпитания в ДП цитиран свидетел. Видно от същите, собственикът на имота  е чул почукване на прозореца на помещението, в което я спял; чул е, че някой вика на глас името на жената, с която съжителства – Г.; станал от леглото и видял, че по прозореца чука В.Ш. ***, който е цитирам: „живял на семейни начала, без да има сключен граждански брак  с настоящата ми приятелка Г. от с. Божурово.” Същият свидетелства, че са в личен конфликт с В., определен като „стари дразги”, заради Г.. 

             Несъмнено упражненото по отношение на св. З. С. насилие с дървен предмет – веществено доказателсво № 2, съставляващо дървена летва с дължина 75 см. и квадратно сечение с размер 3.5 см./ 3.5 см. от буков материал, от подс. В. Р. е мотивирано от изживяваните от него отрицателни емоции – гняв, ревност, притеснения за сигурността и здравето на дългогодишната му съжителка и майка на децата му Г., и е имало за цел „наказването” на отнелия я мъж и извличането от него на информация за актуалното й местонахождение, тъй като св. З. С., казвайки че Г. я няма в къщи,  отказвал да посочи къде е.

            Несъмнено упражненото по отношение на св. З. С. насилие с дървен предмет – веществено доказателство № 3, съставляващо дървена дъска с размери 147/ 9.5 см., от подс. Ю.Ю., е мотивирано от желанието да се помогне на родственика В. и да се преустанови боя между него и З. С., както обяснява посочения подсъдим: да ги разтърве.

            Едва след оттеглянето на св. З. С. от мястото на сбиването му с подс. В. Р., в двора на имота му в с. Медовене, В.Р. се връща в жилището и едва тогава несъмнено установено взема движимата вещ – мобилен телефон марка „Нокия 7610“.

            Дали предварително формиран или възникнал инцидентно, стои въпроса налице ли е умисъл за кражба, но не за грабеж, тъй като деянието при така установените факти, относно целта на посещението на подсъдимите, личния конфликт между първия от тях и св. З. С., не би могло да изпълва състава по чл. 198, ал.1 НК, който изисква отнемането на имуществото да е осъществено чрез употреба на сила или заплашване. В случая не е налице и хипотезата на ал.3 на чл. 198 НК, а именно кражба, при която завареният на мястото на престъплението да е употребил сила или заплашване, за да запази владението върху откраднатата вещ.

             Не се установява и умисъл за извършване на кражба от подс. В. Р. от обективно осъществените от него действия, тъй като по отношение на вмененото му виновно отнемане на парична сума в размер на 249,00 лв./банкноти с различен номинал/ липсват доказателства по делото, а по отношение на телефонния апарат е действал със съзнанието, че това е телефона на Г., чрез който, бидейки притеснен за нейното здраве и телесна неприкосновеност, с оглед знанието му за отправените към нея от актуалния й съжител – св. З. С., заплахи, е искал да извлече информация относно местонахождението й, а в последствие, установявайки, че това е невъзможно, тъй като в него липсва сим карта, не само, че не се е разпоредил с вещта, а я е върнал обратно, видно от съставения в деня на случилото се протокол за доброволно предаване.

              По делото липсват каквито и да било доказателства по повдигнатото срещу подс. Ю. Ю. обвинение, че е участвал в грабежа като съизвършител, тъй като заедно с подсъдимия В. Р. е влязъл в къщата на св. З. С. и възползвайки се от употребената спрямо него сила и нанесения побой, заедно с него противозаконно отнел посочената парична сума и мобилен телефон. Не се установява той изобщо да е влизал в жилището на свидетеля и да е участвал в отнемането им; не се установява той да е участвал заедно с другия подсъдим в употребата на сила, предназначена да се осъществи отнемането на процесните чужди движими вещи, или да се задържат те; не се установява той да е установявал своя фактическа власт върху тях. Липсват каквито и да било доказателства поведението му да бъде определено, ако не като съизвършителство, то като помагачество както за извършване на грабеж, така и на кражба по отношение на същите. Липсват доказателства за

               От обективна и субективна страна обективираните от подсъдимите действия на посочените в обвинителния акт време, място и пострадало физическо лице, сочат на извършено от тях престъпление от частен характер – чл. 130 НК, несъмнено причинено другиму разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия св.З. С., или от общ характер – чл. 325, ал. 1 НК, с оглед въпроса на представителя на прокуратурата към подс. В. Р. кой му дава право в такъв ранен час да ходи в чуждите къщи, по които съдът не може да се произнесе.

               При установеното в хода на съдебното следствие същественото изменение на обстоятелствената част на обвинението, би било недопустимо съдът сам да го измени и за първи път – с очакваната от обвинението присъда, да приеме за установени нови обстоятелства, които изменят фактическия състав на описаното в обвинителния акт деяние, без инициатива на прокурора по реда на чл. 287 НПК, в частност при условията на ал.5 от цитирания. По този начин сериозно би било накърнено правото на защита на подсъдимите, тъй като ще са поставени в положение да се защитават, срещу факти, които не са им били предявени по надлежния ред. Обстоятелствената част на обвинението са отразените в обвинителния акт фактически предпоставки на извършеното престъпление. Това са всички обстоятелства, върху които се гради обвинението, които имат значение за определяне на фактическия състав на престъплението от обективна и субективна страна, и с които всеки един от подсъдимите трябва да бъде запознат, за да реализира правото си на защита. Изменението е съществено, когато установените на съдебното следствие нови обстоятелства изменят фактическия състав на описаното в обвинителния акт деяние, независимо дали предпоставят прилагане на закон за същото, еднакво, по-леко или по-тежко наказуемо престъпление, като винаги се налага намесата на прокурора, който да предяви новите обвинения, по които подсъдимият не се е защитавал. Когато са установени такива нови факти, непосочени в обвинителния акт, те винаги изискват изменение на обвинението от прокурора, който е процесуалният субект, осъществяващ функцията по повдигане и поддържане на обвинението в наказателния процес. (В този смисъл съдебната практика е приела задължителни разрешения - ТР № 61/77 г. и ТР № 57/1984 г. на ОСНК на ВС, последователно следвани от практиката на ВКС).

                  При процесните обвинения и при това процесуално поведение на представителя на обвинението, при липса на конституиран частен обвинител, съдът, при липсата на правомощие да замести бездействието на прокурора и на посочения от него пострадал – св. З. С., установявайки, че подсъдимите както в съучастие, така й поотделно не са извършили деянията, за които им е повдигнато обвинение по чл. 198, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 НК, следва да ги признае за невинни и ги оправдае по същите.

           Отговаряйки отрицателно на въпросите, визирани в разпоредбата на чл.301, ал.1, т.1 и 2 от НПК, по отношение и на двамата подсъдими, разглеждайки действията им заедно и поотделно, съдът постанови своя акт.

 

                                                        Районен съдия: /П/ Д. П. - Енева