МОТИВИ  КЪМ  ПРИСЪДА  ПО  НОХД № 254/2015Г. ПО ОПИСА НА  РАЙОНЕН СЪД – ГР.  КУБРАТ

 

 

Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура гр.Кубрат обвинителен акт срещу подсъдимия И.Я.А. ***, Разградска област за това, че  на 23.08.2015г. в с.Беловец, обл.Разградска е причинил средна телесна повреда на Б.С.Х. ***, изразяваща се в счупване на късия израстък на най-долната част (процесус стилоидеус) на лакътната кост; счупване на основната (проксимална) фаланга на втори пръст на лявата ръка, довели до трайно затруднение в движенията на ляв горен крайник на пострадалия Б.С.Х.  - престъпление по чл.129, ал.1 във вр. с ал.2 от НК.

          В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е било възведено с обвинителния акт. Заявява, че събраните по досъдебното производство и на съдебното следствие доказателства, както и самопризнанията на подсъдимия, установяват по безспорен начин авторството му в извършване на инкриминираното деяние.  Пледира на подс.А. да се наложи предвиденото за това престъпление наказание лишаване от свобода, ориентирано над минимума – една година, което с оглед разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие на основание чл.58а от НК бъде редуцирано с 1/3 поради което на дееца се наложи наказание осем месеца лишаване от свобода, което бъде отложено за тригодишен изпитателен срок. Гражданският иск пледира да бъде уважен по справедливост.

          Пострадалото лице Б.С.Х. заявява претенция да бъде конституиран като граждански ищец в наказателния процес. Последната е уважена като е приет за съвместно разглеждане предявения от него граждански иск в размер на 12 000.00 лева и е конституиран същия като граждански ищец в процеса. Повереникът му пледира за уважаване в пълен размер на претенцията по чл.45 от ЗЗД за репариране на причинените от подсъдимия неимуществени вреди.

          Подсъдимият И.Я.А., както на досъдебното производство, така и в съдебно заседание, се признава виновен в извършване на деянието, за което е обвинен. Заявява, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тези факти, като моли съда делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. Защитникът на подсъдимия А. пледира за постановяване на осъдителна присъда, с оглед на събраните по делото доказателства и направените самопризнания от подзащитния му, като наложи  наказанието предвидено за това престъпление – лишаване от свобода, което да бъде намалено с една трета при условията на чл.58а от НК и при приложението на института на условното осъждане.По отношение на предявения граждански иск заема становище, че същият е прекомерно завишен, поради което пледира за уважаването му съобразно събраните доказателства.

          Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          Подс.И.Я.А. е 24-годишен, български гражданин, неженен, неосъждан, с начално образование, безработен.

Св.Б.Х. ***. Същият бил регистриран като земеделски производител.

На 22.08.2015г. Х. разбрал от св.Ю., че подс.И.А. /с турски имена О.Я./ обрал ореховото му дърво, което се намирало в градината му в края на с.Беловец.

На 23.08.2015г. след обяд пред къщата на св.Б.Х. минал подс.А.. В него момент Х. се намирал пред гаража си. Х. поискал да разговаря с подс.А. за обраният му орех, като го помолил да спре, но последния отказал и отправил обидни думи и закани към св.Х.. По-късно същият ден на 23.08.2015г. около 19,30 часа св.Х. отишъл с автомобилът си до магазина на св.Ю., който се намирал до автобусната спирка в центъра на с.Беловец. На излизане от магазина св.Х. забелязал  А., който бил заедно със св.Т., като двамата пиели алкохол на маса до магазина. Подс.А. започнал да вика към св.Х., като му отправил обидните думи: „Ей педераст". Х. казал на обвиняемия да не се занимава с него и да внимава какво говори, като тръгнал към автомобила си.  А. тръгнал към св.Х., като продължавал да отправя обидни думи, псувни и закани към него. Х. стигнал до автомобила си и понеже видял, че подс.А. приближава към него явно да се самораправя св.Х. извадил от автомобила си метална тръба, за да се предпази от евентуални нападки от страна на обвиняемия.  А. като видял тръбата се дръпнал назад, но малко след това отново тръгнал към св.Х., който се опитвал да се качи в автомобила. С подсъдимия тръгнал и св.Т.. Като стигнал до Х.  А. успял с юмрук да удари пострадалия Х. в областта на рамото. След удара св.Х. се уплашил и побягнал, като в този момент подс.А. взел от земята един камък, който хвърлил по св.Х.. С камъка, който хвърлил А. улучил св.Х. в областта на лявата ръка, при което Х. изпитал болка в лявата ръка. С този удар в областта на лявата ръка подсъдимият А. счупил късия израстък на най-долната част /процесус стилоидеус/ на лакътната кост лакътната кост и основната /проксимална/ фаланга на втори пръст /средна телесна повреда/ на св.Х..

На 26.08.2015г. св.Х. посетил съдебен лекар в МБАЛ гр.Русе, където бил прегледан и му било издадено съдебно-медицинско удостоверение. За причинената телесна повреда св.Х. ***.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на нанесения удар с камък от подсъдимия А., Б.Х. е получил: счупване на късия израстък на най-долната част /процесус стилоидеус/ на лакътната кост; счупване на основната /проксимална/ фаланга на втори пръст; оток и хематом на лява ръка. Описаните увреждания са довели до трайно затруднение в движенията на ляв горен крайник на пострадалия Б.С.Х.. Експертизата сочи, че най-вероятно след удара с камък, попаднал в областта на дланта и/или китката, е настъпила рязка контрактура на мускулите при което се получават т. нар. авулзионни фрактури /откъсване на част от коста/ и могат да бъдат получени по начина както се съобщава в делото-при удар с камък.

От заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза на подс.И.А. се установява, че по време на извършване на деянието същият се е намирал в състояние на Обикновено алкохолно опиване - лека, към умерена степен, поради което е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. При извършване на деянието емоционалните реакции на подс.А. не достигат дълбочината на физиологичен афект.

         По доказателствата:          

С оглед направеното от подсъдимия И.Я.А. самопризнание относно фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и одобреното от съда съгласие да не се събират доказателства за тези факти, съдът приема за безспорно установена изложената фактическа обстановка. Това е така, защото самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от доказателствата събрани на досъдебното производство, а именно – обяснения на подсъдимия, показания на свидетелите Х., А., А., Ю., Т. и Ц.,  съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертизи, справка  за съдимост. Тези доказателства са събрани по реда предвиден в НПК, поради което представляват годни доказателства, установяващи по несъмнен начин извършването на инкриминираното деяние от подсъдимия.

От правна страна:

По описания начин с деянието си подс.И.Я.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 от НК, тъй като  на 23.08.2015 год. в с. Беловец, обл. Разград, е причинил средна телесна повреда – на Б.С.Х. ***, изразяваща се в счупване на късия израстък на най-долната част (процесус стилоидеус) на лакътната кост; счупване на основната (проксимална) фаланга на втори пръст на лявата ръка, довели до трайно затруднение в движенията на ляв горен крайник на пострадалия.

           От обективна страна елементите от състава на изпълнителното деяние са налице: след като подсъдимия е нанесъл удар с камък в областта на ръката на св. Б.С.Х., пострадалият получил   счупване на късия израстък на най-долната част (процесус стилоидеус) на лакътната кост; счупване на основната (проксимална) фаланга на втори пръст на лявата ръка. Това увреждане е довело до трайно затруднение в движенията на ляв горен крайник на пострадалия, което обективира признака на средна телесна повреда. Този вредоносен резултат е  в пряка причинно-следствена връзка с поведението на подсъдимия.

           Деянието подс.А. е осъществил умишлено, с ясното съзнание за противоправността на извършеното, за опасността от увреждания, които може да получи св. Б.С.Х. при нанесения му удар, но воден от желанието да се саморазправи с него и да демонстрира надмощието си, се съгласил с този резултат.

         По наказанието:

Предвид изложеното съдът призна подс.И.Я.А. за виновен в извършване на престъплението по чл.129, ал.1 във вр.с ал.2 от НК, като при индивидуализацията на наказанието съобрази: смекчаващи отговорността обстоятелства: чисто съдебно минало, признание за виновност; отегчаващи отговорността обстоятелства: висока степен на обществена опасност на деянието. С оглед изложеното и предвид разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, съдът определи наказание шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.58а от НК намали с една трета, поради което наложи на подсъдимия А. наказание четири месеца лишаване от свобода. С оглед чистото минало на дееца, съдът отчете, че изпълнението на наложеното наказание следва да се отложи за тригодишен изпитателен срок считано от влизане в сила на присъдата.

Така определеното наказание съдът намира за справедливо и съобразено с  целите на чл.36 НК: ще въздейства предупредително и ще го накара да преосмисли поведението си, да отчете и оцени постъпките си, ще го мотивира за в бъдеще да се въздържа от противообществени прояви и да се съобразява с общоприетите принципи на морала и форми на общуване.

 

ПО  ГРАЖДАНСКИЯ  ИСК

Гражданският иск в размер на 12 000.00 лева е доказан по своето основание. Деянието на подсъдимия представлява непозволено увреждане и на основание чл.45 от ЗЗД, той е длъжен да репарира вредите, които пострадалият е понесъл. Съдът като отчита тежестта на увреждането – касае се за увреждане причинено в областта на ръката, съчетано и с други по-леки увреждания, понесените болки и страдания, дискомфорта, който е преживял,  оздравителния срок, приема, че за репариране на понесените неимуществени вреди сумата от 8 000.00 лева се явява справедлива, а в останалата част до 12000.00 лева исковата претенция следва да се отхвърли като недоказана. Претенцията за присъждане на разноски се явява основателна и доказана в размер на 500.00 лева.

Подсъдимият И.Я.А. дължи на основание чл.189, ал.3 от НПК разноските по делото, като  следва да заплати в полза на ОД на МВР Разград сумата 148.63 лева – разноски на досъдебното производство и по с/ка на РС гр. Кубрат сумата 320.00 лева – държавна такса върху уважения граждански иск.            

           В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

                            Председател: /П/ Ал. Великова