Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 176

 

Гр. Кубрат, 27.10.2016 год.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Кубратският районен съд в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                      Председател: Албена Великова

 

при  секретаря В.Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 481 по описа на КРС за 2015  година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.341 и сл. от ГПК  - съдебна делба на съсобствен недвижим имот във фазата по извършването й.

С Решение № 48/01.03.2016 год., влязло в законна сила на 28.03.2016 год., по делото е допусната съдебна делба между Ш.А.М., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка С.С.А., ЕГН **********,*** и Н.Е.М., ЕГН ********** ***, на следния недвижим имот,   а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в землището на с.Горичево, общ.Кубрат, ЕКАТТЕ 16105, начин на трайно ползване –  НИВА с площ 37.298 дка, трета категория, находящ се в местността „АКБОРУН”, съставляващ имот № 235035, при съседи: имот № 235037 – нива на Л.А.Д.; имот № 235001-нива на Държавен поземлен фонд; имот № 235034-нива на Държавен поземлен фонд; имот № 230001-нива на М.К.Е., при равни права:  1/2 ид. части за Ш.А.М. и 1/2 ид. части за  Н.Е.М..

С влязло в законна сила Решение № 134/22.07.2016г., е обявен на страните окончателния разделителен протокол по допуснатата с горецитираното съдебно решение делба, с който от делбения имот са обособени два равни по големина и стойност реални дяла, съобразно броя на съделителите.

В първото съдебно заседание след допускане на делбата ищцата е предявила претенция по сметките, с която претендира за осъждане ответника да й заплати сумата 1243.27 лева, представляваща обезщетение за ползата, от която Н.Е.М. я е лишил като самостоятелно е ползвал делбения имот, за времето от 11.12.2014г. до 04.05.2016г., ведно със законната лихва считано от предявяване на искането до окончателното плащане.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съобразени с доводите на страните, съдът намери следното:

По извършване на делбата

По делото е извършена съдебно-техническа и оценителна експертиза, въз основа на която е съставен разделителен протокол. Съставянето и обявяването за окончателен на изготвения от вещото лице разделителен протокол предполага извършване на делбата чрез теглене на жребие, защото дяловете са равни.

В съдебно заседание на 28.09.2016г., в рамките на което се яви само ответната страна, се пристъпи към тегленето на жребие, при което ответникът изтегли дял втори от окончателния разделителен протокол. С оглед на това делбата на процесния имот следва да се извърши, като на ищцата се постави в дял имота представляващ дял първи, включващ имот № 235044, от картата на възстановената собственост, в местността „АКБОРУН” с площ 18.649 дка, трета категория, в землището на с. Горичево, ЕКАТТЕ 161, а на ответника – дял втори включващ имот № 235045, от картата на възстановената собственост, в местността „АКБОРУН” с площ 18.649 дка, трета категория, в землището на с. Горичево, ЕКАТТЕ 16105.

По претенцията по сметки по чл.346 ГПК

В преклузивния срок на  чл. 346 от ГПК е предявена претенция от ищцата против ответника на основание чл. 31, ал.2 от ЗС за сумата от 1243.27 лева, представляваща обезщетение за лишаването му от ползването на процесния имот, считано от 11.12.2014г. до 04.05.2016г., ведно със законната лихва считано от 04.05.2016г. до окончателното плащане.

Съдът намира претенцията за основателна по следните съображения – съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.2 от ЗС, когато един съсобствен имот се ползва лично само от някой от съсобствениците, то той дължи обезщетение на другите съсобственици за ползите, от които ги е лишил, от деня на писменото поискване на тези ползи. Следователно, за да се дължи обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС, е необходимо да са налице две кумулативно дадени изисквания – съсобственикът, който е лишен от ползването да е направил писмено искане за заплащане на обезщетение и съсобственика, който ползва имота да го ползва лично, включително и частта на претендиращия обезщетението. В конкретния случай, съдът приема, че е налице „писмено искане” по смисъла на закона от страна на ищцата за заплащане на обезщетение – с покана, връчена на ответника на 11.12.2014г., същата е предявила своята претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на нейната идеална част от имота. Следователно първата предпоставка е налице, като обезщетението ще се дължи именно от датата на писменото поискване – 11.12.2014г. и ще се дължи за периода до съдебното заседание, когато е направена претенцията – 04.05.2016г., тъй като срокът за искания по сметки е преклузивен/чл. 286 ГПК/, поради което с изтичането му се погасява правото на ответника да претендира обезщетение за бъдеще време след изтичането му /в този смисъл е константната практика на ВКС – решение № 524/ 23.04.1985 г. по гр.д.№ 739/84 г. на І г.о. на ВКС, решение № 444/17.10.89 г. по гр.д. № 383/89 г. на І г.о. на ВКС, решение № 197/05.04.1993 г. по гр.д.№ 895/92 г. на І г.о. на ВКС/. Предвид гореизложеното, съдът счита, че претенцията следва да бъде уважена за периода от 11.12.2014г. до 04.05.2016г.

Налице е и второто кумулативно дадено изискване на закона – ответникът да е ползвал лично съсобствения недвижим имот. Страните не спорят относно факта, че процесният поземлен имот е ползван изцяло от ответника. Предвид изложеното, съдът приема за безспорно установено и доказано по делото, че през процесния период ответникът е ползвал лично процесната нива и е получавал съответните добиви от нея, поради което  дължи на ищцата обезщетение за ползваната от него част от имота за посочения период съобразно нейната квота в съсобствеността. Поради това, че ползата, от която е била лишена ищцата следва да се определи с оглед наемната цена, която би могла да се получи при отдаване на имота под наем, по делото е назначена и изслушана съдебно–икономическа експертиза, чието заключение се възприема изцяло от съда като изготвено компетентно и добросъвестно.

Според заключението на съдебно–икономическата експертиза, обезщетението за лишаване от ползване на ищцата за 1/2 идеална част от поземления имот за периода от 11.12.2014г. до 04.05.2016 г. е в размер на 993.60 лева. Ето защо, претенцията следва да се уважи до този размер,  а за разликата до предявения размер от 1 243.27 лева е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, върху претенцията на ищцата за обезщетение следва да се присъди и законна лихва, считано от 04.05.2016 г. до окончателното изплащане на същото.

Съгласно чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да заплати държавна такса, която е 4% върху стойността на дела му. Според чл. 10 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за подобрения, искани във форма на възражение, се събира такса 4% върху признатите с решенето суми, но не по-малко от 20 лева.

С оглед стойността на дела си, всеки от съделителите следва да заплати по сметка на РС гр.Кубрат държавна такса в размер на 671.36 лева, а ответникът следва да заплати и държавна такса върху уважения размер на претенцията по сметки в размер на 39.75 лева.

Ищцата е направила и искане за присъждане на сторените по делото разноски, за което представя списък и претендира присъждане на сторени такива, както следва: 800.00 лева – адвокатско възнаграждение, 10.00 лева – държавна такса за вписване на искова молба, 10.00 лева – такса за презаверяване на скица и издаване на удостоверение, 130.00 лева – възнаграждение на вещо лице и 14.00 лева – такса за изработване проект за делба, т. е. общо 964.00 лева. Искането е частично основателно, а именно само до сумата 164.00 лева, тъй като претендираната от нея сума 800.00 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, остава за нейна сметка, тъй като в делбените производства не се присъждат такъв вид разноски. Ищцата е доказала разноски за възнаграждение на експерт и такси за съдебни удостоверения и проект за делба в размер на 164.00 лева. Така съразмерно на дела си  ответникът Н.Е.М. следва да й заплати за направените от нея разноски по делото сумата 82.00 лева.  

Водим от изложеното и на основание чл.353 ГПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОСТАВЯ  в   ДЯЛ на  Ш.А.М., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка С.С.А., ЕГН **********,***, описания в Дял първи недвижим имот, находящ се в землището на село Горичево, ЕКАТТЕ 16105, община Кубрат, обл. Разградска, а именно:

   НИВА, представляваща поземлен имот № 235044, от картата на възстановената собственост, в местността „АКБОРУН” с площ 18.649 дка, трета категория, в землището на с. Горичево, ЕКАТТЕ 16105, при граници и съседи:

         № 230001, нива, М.К.Е.;

         № 235034, нива, Държавен поземлен фонд;

         № 235001, нива, Държавен поземлен фонд;

         № 235045, нива, Н.Е.М. и др.,

 

         на стойност 16 784.10 (шестнадесет хиляди седемстотин осемдесет и четири лева, десет стот.) лева. 

 

ПОСТАВЯ  в ДЯЛ  на   Н.Е.М., ЕГН ********** ***, описания в Дял втори недвижим имот, находящ се в землището на село Горичево, ЕКАТТЕ 16105, община Кубрат, обл. Разградска, а именно:

 НИВА, представляваща поземлен имот № 235045, от картата на възстановената собственост, в местността „АКБОРУН” с площ 18.649 дка, трета категория, в землището на с. Горичево, ЕКАТТЕ 16105, при граници и съседи:

         № 235044 нива, Н.Е.М. и др.;

         № 235001, нива, Държавен поземлен фонд;

         № 235037, нива, Л.А.Д.;

         № 230001, нива, М.К.Е.,

 

на стойност 16 784.10 (шестнадесет хиляди седемстотин осемдесет и четири лева, десет стот.) лева. 

 

ОСЪЖДА, на основание чл.346 ГПК във вр. с чл.31, ал.2 от ЗС, Н.Е.М., ЕГН ********** *** да заплати на Ш.А.М., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка С.С.А., ЕГН **********,*** сумата 993.60 (деветстотин деветдесет и три лева, шестдесет стот.) лева, представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на процесния имот, считано от 11.12.2014г. до 04.05.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.05.2016г. до окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до предявения размер от 1243.27 лева като неоснователен.

ОСЪЖДА, на основание чл.355 от ГПК, Н.Е.М., ЕГН ********** ***  да заплати на Ш.А.М., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка С.С.А., ЕГН **********,***, съответно на дела му,  направените от ищцата разноски по извършване на делбата в размер на 82.00 (осемдесет и два лева, нула стот.) лева.

ОСЪЖДА Ш.А.М., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка С.С.А., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на РС – гр. Кубрат държавна такса върху стойността на припадащия й се дял в размер на 671.36 (шестстотин седемдесет и един лева, тридесет и шест стот.) лева.

ОСЪЖДА Н.Е.М., ЕГН ********** *** да заплати  по сметка на РС – гр. Кубрат държавна такса върху стойността на припадащия му се дял в размер на 671.36 (шестстотин седемдесет и един лева, тридесет и шест стот.) лева.

ОСЪЖДА Н.Е.М., ЕГН ********** *** да заплати  по сметка на РС – гр. Кубрат държавна такса върху присъденото обезщетение в размер на  39.75 (тридесет и девет лева, седемдесет и пет стот.) лева.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис пред ОС – Разград.

 

                   Председател: /П/ Ал. Великова