Р Е Ш Е Н И Е

 

177

 

гр.Кубрат, 28.10.2016 год.

 

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

Кубратският районен съд в публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Великова

 

При секретаря В.Д. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 153 по описа на КРС за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искове с правна квалификация чл.127, ал.2 във вр. с чл.59, ал.9, чл.143, ал.2 и чл.149 от СК.

Ищецът Г.Ф.Ш., ЕГН ********** като баща и законен представител на Г.Г.Ф., ЕГН ********** и Г.Г.Ф.., ЕГН **********, твърди, че с ответницата А.А.Б. са родители на малолетните Г. и Г.. Заявява, че продължилото около шест години съвместно съжителство с майката на децата приключило през 2009 год., като от тогава той е поел непосредствените грижи за отглеждане и възпитание на малолетните, ползвайки и помощта на своите родители. Поради това моли съда да постанови решение, с което да определи местоживеенето на Г. и Г. при него и му предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетните, а на майката да определи подходящ режим на лични отношения, да я осъди да заплаща за бъдеще време и минало време месечна издръжка за голямото дете в размер но 120.00 лева и за малкото дете в размер на 100.00 лева, до настъпване на условията за изменението или прекратяването им, както и издръжка в претендирания размер за минало време, а именно от 29.03.2015г. до 29.03.2016г.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител пледира за уважаване изцяло на предявените искове.

Ответницата А.А.Б., ЕГН ********** не е открита на регистрираните от нея постоянен и настоящ адрес в страната. Назначеният й особен представител депозира писмен отговор в срок, с който заявява становище за допустимост и основателност на предявените искове.

В съдебно  заседание след събиране на всички докадателства по делото, особеният й представител заявява, че исковете са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.                

След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:

 Г.Ф.Ш. и А.А.Б. заживели заедно през 2002г. От съвместното им съжителство на ***г. се родил синът им Г.Г.Ф., а на 07.06.2008г. се родила и дъщеря им Г.Г.Ф.., видно от Удостоверения за раждане издадени въз основа Акт за раждане № 0086/17.05.2004г. и Акт за раждане № 0111/09.06.2008г., и двата съставени от Община Кубрат.

Видно от показанията на разпитаните свидетели, страните по делото живеели в дома на ищеца в с.Сушево, като семейството живеело в сговор и разбирателство съвместно с родителите на ищеца. Година и половина след раждането на сина им, страните се установили да живеят и работят в столицата, а детето било отглеждано от бабата по бащина линия – св.П.С.. След като се родила и дъщеря им, непосредствените грижи за момиченцето полагала отново св.С..

През 2009г. ответницата категорично заявила желанието си да прекрати съвмеството съжителство с Г.Ф.Ш., след което заживяла с друг мъж. От тогава грижите за отглеждането и възпитанието на децата поел ищеца с изключителната помощ на своята майка. През септември 2015г. ищецът сключил граждански брак със св.Д. Ш., с която имат родено едно дете.

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че от 2009г. единствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата полага бащата с помощта на неговата майка, а впоследствие и на съпругата си. През учебната 2015/2016г. Г. е ученик в 6-и клас, а Г. – във 2-и крас на ОУ „Васил Левски” с.Сушево. Заявяват, че ответницата от датата на раздялата им не е изпращала пари за издръжката им, нито подаръци, обаждала се само по телефона за рождените дни. Само веднъж – през  настоящата година взела децата при себе си за няколко дни. 

Съдът кредитира показанията на свидетелите, защото същите възпроизвеждат факти, които са възприели лично и непосредствено.

Изслушан в съдебно заседание ищецът изявява желание лично да упражнява родителските права по отношение на децата.

Изслушан в съдебно заседание синът на страните Г.Г.Ф. заявява категоричното си желание да продължи да живее при своя баща.

От изготвения Социален доклад № 1702-11-00-0343/ 16.09.2016г. на Отдел „Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане” гр. Кубрат се установява, че жилището, което обитават бащата и децата е собствено на ищеца. Осигурени са много добри битови и хигиенни условия за живот на малолетните, като имат обособена отделна детска стая, обзаведена с необходимите за бита вещи, поддържа се добра хигиена, жилището е електрифицирано, водоснабдено, със санитарен възел. Съпругата на ищеца също го подпомага в грижите за децата. 

От изложеното в социалния доклад и признанието на ищеца се установява, че същият работи по трудов договор и осигурява средства за издръжката на семейството си в размер на 440.00 лева месечно.

От правна страна съдът намира за установено следното:

Исковете са допустими като подадени от правно легитимирано лице имащо интерес от търсената защита. Разгледани по същество се явяват основателни.

По отношение на родителските права и определяне местоживеенето на детето:

Искът по чл. 127, ал. 2 от СК е единственият правен способ за разрешаване на разногласията между родителите относно упражняването на родителските права. В това производство, което по своя характер представлява съдебна администрация на граждански отношения, съдът не се ръководи от желанията на единия или другия родител, а от интересите на децата.

Решението за предоставяне упражнението на родителските права следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед следните обстоятелства:  родителски качества, полагане грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици,  морални качества на родителя,  социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на децата,  привързаност между деца и родители и между децата;  помощ на трети лица и др.

От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че бащата има желание и възможност да се грижи за отглеждането и възпитанието на своите деца. Децата не са на прекалено ниска възраст, поради което бащата се явява пригоден родител за отглеждането им. При постановяване на решението си съдът следва да следи преди всичко интереса на децата и да ги постави в тази семейна среда, която би била най благоприятна, в дадения момент, за тяхното физическо и духовно развитие. Ирелевантни са обстоятелствата досежно вината на единия или другия родител за прекратяване на семейното им съжителство. Поради това родителските права следва да се предоставят за упражняване на бащата, който вече е осигурил нормални битови условия и семейна среда подходящи за отглеждане на малолетните. В тази насока съдът изцяло кредитира както събраните гласни доказателства на посочените свидетели, така и изготвения по делото социален доклад. В подкрепа на този извод на съда е и желанието на детето Г., изразено в съдебно заседание.

По отношение на режима на личните отношения:

Както критериите при определянето на родителските права се ръководят изцяло от интереса на децата, така и конкретните мерки на лични отношения между децата и родителя, който не упражнява пряко родителските права, следва да бъдат определени от интереса на децата. Тук съдът намира, че следва да определи подходящ режим на лични отношения на майката с децата, като запазването на тази връзка е важна за оформяне личността на малолетните, за тяхното правилно израстване.

Трайната съдебна практика при определяне на режима на личен контакт се е насочила към даване на възможност на родителя, който не упражнява родителските права над детето да вижда и взима същото поне два пъти месечно, било то всяка първа и трета събота и неделя от месеца, било то всяка втора и четвърта, като когато интересите на детето са защитени следва да се даде възможност и за приспиване на последното в определените дни за контакт. Интересите на детето следва да бъдат изследвани съобразно различни обективни и субективни критерии. От една страна прекалено ниската възраст на детето би  представлявала обективна трудност свързана с приспиване на същото при родителя, който не упражнява пряко родителските права над детето, доколкото следва да се предположи, че същия би бил в невъзможност да задоволи специфичните потребности на същото. От друга страна следва да бъде посочено, че за емоционалното израстване на детето е важно същото да поддържа една стабилна, силна и постоянна връзка с кой да е от своите родители. Сред обективните критерии за определяне на режима на личен контакт на детето с родителя, който критерия не е свързан със самото дете, е и самото здравословно състояние на самия родител.

При тези доводи съдът намира, че следва да даде възможност на майката на децатаА.А.Б. да го вижда и взима всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09:00 часа на съботния до 16:00 часа на неделния ден - с преспиване, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата.

По отношение на издръжката за бъдеще време:

Предвид безусловния характер на задължението за издръжка на ненавършило пълнолетие дете следва да се определи адекватна на нуждите на детето издръжка, съобразно неговата възраст и възможността задълженото лице да престира последната.

Предвид изложеното съдът намира, че следва да определи издръжка, която да е съобразена от една страна с нуждите на децата, а от друга страна с възможността и на двамата родители, не само на ответницата да престират такъв, като вземе предвид техните възможности. При така изложеното съдът намира, че следва да бъде определена издръжка на детето Г. в размер на 230.00 лева, от които ответницата следва да поеме по 120.00 лева, като по-малкото парично участие на ищеца е за сметка на ежедневните грижи за отглеждането и възпитанието на детето, които той полага. За детето Г. ищецът претендира издръжка в размер на 100.00 лева, която обаче се явява под минимума, визиран в СК, поради което съдът намира, че за Г. е необходима издръжка в общ размер на 210.00, която следва да се поеме по равно от всеки от родителите, като майката следва да плаща по 105.00 лева месечно. Съдът намира, че ответницата няма да бъде затруднена в нейното изплащане, доколкото съобрази, че тя е в трудоспособна възраст, липсват доказателства, които да установят, че са налице здравословни причини, които възпрепятстват възможността същата да упражнява труд по трудово правоотношение,  като реализира доходи, които няма да я затруднят при заплащане на дължимата издръжка за децата. Издръжката за бъдеще време се дължи от подаването на исковата молба – 29.03.2016г., с падеж  1-во число на месеца, за който се дължи издръжката ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване.

Претенцията за заплащане на издръжка за минало време:

Претенцията за заплащане на издръжка за минало време – от 29.03.2015г. до 29.03.2016г. съдът намира основателна по следните съображения: Установи се, че през този период от м. март 2015г. и до сега непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на децана е полагал ищеца. През този период от време майката не се е виждала с тях нито веднъж, не е изпращала пари и подаръци. Тотално се е дезинтересирала от тяхното емоционално и физическо развитие. Ето защо и искът по чл.149 от СК следва да се уважи, като се осъди ответницата да заплати и издръжка за минало време за всяко от децата в размер на 90.00 лева – от 29.03.2015г. до 29.03.2016г.

По разноските:

Ищецът не е направил искане за присъждане на направените по делото разноски, поради което такива не следва да се възлагат.  

Ответницата А.А.Б. следва да плати по сметка на РС Кубрат сумата 324.00 лева - държавна такса върху тригодишните платежи на присъдения размер на издръжките за бъдеще време и сумата 86.40 лева – държавна такса върху присъдените издръжки за минало време.  

Мотивиран така и на основание чл.127, ал.2 от СК, съдът

 

Р Е Ш И :  

 

УВАЖАВА предявения от Г.Ф.Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, срещу А.А.Б., ЕГН **********,***, представлявана от особения представител адв. Исмигюл Семед от АК гр.Разград, иск и ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителски права по отношение на децата Г.Г.Ф., ЕГН ********** и Г.Г.Ф.., ЕГН **********, на бащата – Г.Ф.Ш..

ПОСТАНОВЯВА децата Г.Г.Ф. и Г.Г.Ф.. да живеят при баща си – Г.Ф. ***.

ОПРЕДЕЛЯ на майката – А.А.Б. режим за поддържане на лични отношения с децата си Г.Г.Ф. и Г.Г.Ф.., с право да го вижда и взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа в съботния ден до 16:00 часа в неделния ден, с преспиване, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата.

ОСЪЖДА А.А.Б. да заплаща на детето си Г.Г.Ф., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 120.00 (сто и двадесет) лева, считано от 29.03.2016 год. до изменение на обстоятелствата, с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила, платими чрез неговия баща и законен представител Г.Ф.Ш..

ОСЪЖДА А.А.Б. да заплаща на детето си Г.Г.Ф.., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 105.00 (сто и пет) лева, считано от 29.03.2016 год. до изменение на обстоятелствата, с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила, платими чрез неговия баща и законен представител Г.Ф.Ш..

ОСЪЖДА А.А.Б., ЕГН **********,*** да заплати, на основание чл.149 от СК, издръжка за минало време в полза на детето Г.Г.Ф., ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител Г.Ф.Ш., в размер на 90.00 (деветдесет) лева, считано от 29.03.2015 год. до 29.03.2016 год.

ОСЪЖДА А.А.Б., ЕГН **********,*** да заплати, на основание чл.149 от СК, издръжка за минало време в  полза на детето Г.Г.Ф.., ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител Г.Ф.Ш., в размер на 90.00 (деветдесет) лева, считано от 29.03.2015 год. до 29.03.2016 год.

ОСЪЖДА А.А.Б. да заплати по сметка на РС - гр. Кубрат държавна такса по присъдената издръжка в размер на 324.00 (триста двадесет и четири) лева и държавна такса по присъдената издръжка за минало време в размер на 86.40 (осемдесет и шест лева, четиридесет ст.) лева.

         Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис, пред Окръжен съд гр.Разград.

 

                                                                   Председател: /П/ Ал. Великова