Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

  № …175..

 

гр.  Кубрат, 27.10.2016 г.

 

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

        Кубратският районен съд, в публично заседание на деветнадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

Районен съдия:  Диана П. – Енева

 

при  секретаря П.П. и в присъствието на прокурора . . . . като разгледа докладваното гр.дело № 156 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

        Искът, предявен в размер на 7 780.00 лв., ведно с законната лихва върху тази сума, намира правното си основание в разпоредбата на чл.79, във вр. с чл.200 от ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД.

        С.Ш.Ю., ЕГН ********** ***, съд. адрес ***, като твърди, че през есента на 2013 год. е продал и предал на ответниците Г.Й.П., ЕГН ********** ***, и З.А.Р., ЕГН **********, с пост./наст. адрес ***, стока – 23 560 кг. маслодаен слънчоглед, приета с кантарни бележки,  в размер на 11 308.80 лева, но от първата ответница получил през м.12.2013 г. сумата 2 000.00 лева, а разликата до договорената продажна цена останала неплатена; по повод негова жалба вх. № 1407/ 2014 г.  до органите на РП – гр. Разград и ОД на МВР – гр. Разград и образувано досъдебно производство № 54/ 2015 г. по описа на РУМВР – гр. Кубрат срещу първата ответница за извършено по отношение на него престъпление, получил от втория ответник сумата 2 000.00 лв. на 16.10.2014 год., но останал дължим остатък в размер на 7 780.00 лв., който въпреки поетото от втория ответник задължение в този смисъл останал неиздължен. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди и двамата ответници солидарно, евентуално първата от тях или алтернативно втория от тях,  да му заплатят  сумата 7 308.80 лева в изпълнение на договорното си задължение към него, като продавач, за плащане на цената на продадена им през есента на 2013 г. стока – маслодаен слънчоглед, ведно с законната лихва от завеждането на делото до окончателното й изплащане, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. 

Ответницата Г.Й.П., ЕГН ********** ***, на която е връчено съобщение, е дала писмен отговор в срок, чрез адв. Д. Ц., АК – гр. Разград, с който заявява становище за недопустимост, а по същество – неоснователност, на исковите претенции срещу нея. Отрича да е налице договорно отношение между нея и ищеца; отрича да е получавала от ищеца 23 560 кг. слънчоглед през есента на 2013 година.

        Ответникът З.А.Р., ЕГН ********** ***, на който е редовно връчено съобщение чрез упълномощения от него адв. Р. К., АК – гр. Разград, е дал писмен отговор в срок, чрез цитирания пълномощник, с който заявява становище за недопустимост, а по същество – неоснователност, на исковите претенции срещу него. Отрича да е налице договорно отношение по продажба на 23 560 кг. слънчоглед през есента на 2013 година между него, като купувач, и ищеца, като продавач; признава, че е бил в трудовоправни отношения с „Милениум 2000”, поради което възразява, че никога в лично качество не е приемал и изкупувал селскостопанска продукция в Зърнобаза в гр. Кубрат, вкл. и предадена от ищеца през есента на 2013 година.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Ш.Ю., Б.А. и А.А., се установява по несъмнен начин, че през есента на 2013 год. С.Ш.Ю. е постигнал с ответницата Г.П. договореност за продажба на ожънатия от него, като земеделски производител, маслодаен слънчоглед - 23 560 кг.,  при цена 0.48 лв. за 1 кг., общо в размер на 11 308.80 лева, която е следвало да му бъде изплатена от приелия доставката З.Р.. В този смисъл фактите са признати извънсъдебно от отв. Г.П., видно от изходящите и подписани от нея Обяснения от 07.01.2015 г. – л. 65-66 ДП № 54/ 2014 г.на РУМВР, приети като доказателство по делото, чиято истинност не е оспорена по делото. С цитираните отв. Г. П. признава, че е закупила  процесното количество - 23 560 кг. слънчоглед; З.Р. е извършил приемането на слънчогледа и е бил длъжен да го плати от оставените му от нея пари за целта; не е изготвяла и подписвала никакви документи относно покупката, транспортирането, продажбата и заплащането на купената продукция.

          От показанията на цитираните свидетели се установява, че ищецът, чрез четири товарни  курса, е предал на ответника З.А.Р., в един от складовете за зърно на Зърнобаза, находяща се в гр. Кубрат  на улица „ Арда” № 2, произведената от него като регистриран земеделски производител стока – маслодаен слънчоглед, приета с кантарни бележки за 23 560 кг.. Предаването на стоката в посоченото количество се признава от ответника З.Р.  извънсъдебно, видно от изходящите и подписани от него Обяснения  от 26.11.2014 г. – л.52-53 ДП № 54/ 2014 г.на РУМВР, приети като доказателство по делото, чиято истинност не е оспорена по делото. Свидетелите лично са възприели отказа на отв. З.Р. да изплати на С.Ю. в момента на доставката дължимата цена, тъй като „свършил парите”, и обещанието му на следващия ден отв. Г.П. да плати цената. Въпреки провежданите по – късно лично с нея разговори с претенции за плащане на дължимата му се цена за продаденото и предадено количество маслодаен слънчоглед, едва през м. 12.2013 г. отв. Г.П. платила на ищеца С. Ю. сумата 2 000.00 лева, които му предала чрез брат си П. в гр. Кубрат, който факт той съдебно признава в исковата молба.

           Тъй като отв. Г.П. започнала да се крие от него и да не отговаря на телефонните му позвънявания, ищецът като се счел за измамен от нея подал жалба вх. № 1407/ 2014 г.  до органите на РП – гр. Разград и ОД на МВР – гр. Разград, въз основана която било образувано и водено досъдебно производство № 54/ 2015 г. по описа на РУМВР – гр. Кубрат за извършено по отношение на продавача престъпление – измама по чл. 209, ал.1 НК.

           В хода на разследването, докато видно от обясненията на Г.П. и З.Р. те, макар и първата да признавала, че по занятие извършва търговия със зърно, за която обикновено не съставя първични счетоводни документи, както и че през есента е изкупувала маслодаен слънчоглед от земеделски производители от с. Точилари, включително и процесното; а вторият, че е приел доставката на същото количество зърно, предадено от ищеца С.Ю., спорели кой от тях следва да го плати, защото Г.П. твърдяла, че за всяко предадено на З.Р. количество зърно е предала на него парите за плащането му, поради което счита, че е изпълнила задълженията си по покупките, вкл. и по отношение на ищеца, а той отричал да са му предавани от нея пари в размер на сумата 11 308.80 лева, за да ги изплати на С.Ю., видно от съдържанието на подписаната на 16.10.2014 г. в гр. Разград от З.А.Р.  Разписка – л. 37 ДП № 54/ 2014 г.на РУМВР, се установява, че на същата дата той е предал на адв. Д.Й.,***, като пълномощник на С.Ш.Ю., сумата 2 000.00 лева по жалба вх. № 1407/ 2014 г.  по описа на Районна прокуратура – гр. Разград – изходящата от ищеца, и се е задължил остатъка от 7 780.00 лева да изплати по 500.00 лева всеки месец, до изплащане изцяло на сумата 7 780.00 лева.

 Тази разписка ищецът е представил на съда  като доказателство с исковата си молба. Ответникът З.Р., макар и с писмения си отговор да оспорва исковата претенция като неоснователна, не заявява възражение относно истинността на коментираната разписка, съставляваща изходящ от него частен, в едната си част свидетелстващ – относно предаване на сумата 2 000.00 лева, а в останалата част диспозитивен документ – относно поетото от него задължение да плати на С.Ш.Ю. остатъка от 7 780.00 лева, разсрочен по 500.00 лева всеки месец; не се спори относно датата на съставянето й – 16.10.2014 г.; не се спори относно верността на удостоверения факт на предаване на сумата 2 000.00 лева; не се спори за автентичността на подписа на издателя З.Р., който е поел задължение да изплати на представлявания от адв. Д.Й.С.Ш.Ю. остатък от 7 780.00 лева,  чрез плащания по 500.00 лева всеки месец, до изплащане изцяло на сумата 7 780.00 лева. Същата разписка в оригинал е приета като доказателство по делото, като част от  ДП № 54/ 2014 г.на РУМВР. Съответно на разпоредбата на чл.180 ГПК тези документи – разписка, и подписани обяснения, цитирани по – горе, неоспорени от ответника, имат обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на тях  са установени фактите по делото.

Събраните по делото гласни доказателства, годно служат за установяване действителните отношения между страните – изпълнението на договора за продажба от страна на ищеца по отношение на първата ответница, чрез предаването на стоката на представляващия я втори ответник; относно тяхната достоверност не се спори; показанията на св. Шукрю Ю. – баща на ищеца С.Ю., преценени по реда на чл. 172 ГПК – с оглед на всички други гласни и писмени доказателства, събрани по делото, съдът също приема за изчерпателни и достоверни. 

Не се установява с годни – писмени, доказателства по делото отв. Г. П. – като купувач, да е платила на ищеца остатък до договорената продажна цена в размер на 7 780.00 лева, или отв. З.Р. да е изпълнил поетото към ищеца – лично или чрез адв. Д.Й., задължение да му плати сумата, посочена като дължим остатък, в размер на 7 780.00 лева,  чрез плащания по 500.00 лева всеки месец, т.е. за 15.5 месеца - до м.01-м.02.2015 г.. Съобразно разпоредбата на чл.180 ГПК тези документи, неоспорени от ответниците, имат обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на тях  са установени фактите по делото.

 

          Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното:  Безспорно установено по делото е, че ищецът и първата ответница са установили помежду си облигационно правоотношение, произтичащо от сключен между тях през есента на 2013 г. договор за продажба на зърно – маслодаен слънчоглед, в количество в размер на 23 560 кг., при цена 0.48 лв. за 1 кг., или общо  в размер на 11 308.80 лева, която е следвало да бъде изплатена на ищеца като продавач от приелия доставката З.Р.. За ищецът, който не получил при доставката цената на продаденото и предадено на този отв. З.Р., като представител на отв. Г.П., количество маслодаен слънчоглед, е била налице яснота, кой е действителния купувач на стоката, тъй като той лично и  чрез св. Б.А. е договарял продажбата на слънчогледа с отв. Г.П. ***, цената  и начина на плащане – в брой, чрез приелия стоката отв. З.Р., като нейн представител, в който смисъл е и извънсъдебното признание на фактите от посочената ответница, в неоспорения като частен, изходящ и подписан от нея свидетелстващ документ, а именно Обяснения от 07.01.2015 г. – л. 65-66 ДП № 54/ 2014 г.на РУМВР.

           Ответниците – първата като купувач, а втория като нейн представител, приел изпълнението по договора от страна на ищеца, т.е. предаването на стоката, не установяват положителния факт на изпълнение на задължението на купувача – да плати стоката при предаването й в Зърнобаза в гр. Кубрат, ул. „Арда” № 2.

  По признание на ищеца през м. 12.2013 г., като част от цената на продадените от него 23 560 кг.маслодаен слънчоглед, той получил в брой от купувача – отв. Г. П., сумата 2 000.00 лева, предадени му от нейн родственик, а на 16.10.2014 г. е получил в брой от представляващия купувача, приел предадената му стока – З.Р., сумата 2 000.00 лева, като му е бил предаден документ, наименован Разписка, изходящ и подписан от З.Р., с който на  16.10.2014 г. той се е задължил, наред и независимо от купувача, да изплати на продавача остатъка от продажната цена в размер на 7 780.00 лева,  чрез плащания по 500.00 лева всеки месец.

  Предмет на делото е сумата 7 308.80 лева, която не е изплатена на продавача от купувача – отв. Г.П., до приключването на съдебното дирене.          

Видно от съдържанието на съставената от втория ответник – З.Р., Разписка от 16.10.2014 г., той в личното си качество се е задължил наред и независимо от купувача, да изплати на ищеца като продавач, както е указано в самия документ – „по Жалба вп. № 1407/ 14 г.по описа на Районна прокуратура – гр. Разград”,  остатъка от продажната цена в размер на 7 780.00 лева,  чрез плащания по 500.00 лева всеки месец.  Нито продавачът, нито втория ответник са изпълнили на падежа задължението си да платят остатъка от продажната цена в размер на 7 780.00 лева, претендиран от ищеца по делото в по-нисък размер – 7 308.80  лева, поради което основателна е претенцията на ищеца да търси реално изпълнение на задължението на отв. Г.П. – като купувач, да заплати изцяло действително договорената между тях продажна цена, на основание разпоредбата на чл.79, ал.1, във вр. с чл.200 ЗЗД, а втория ответник – солидарно с първата, на основание чл. 200, във вр. с  чл. 101 ЗЗД, със законната лихва от завеждане на исковата молба – 30.03.2016 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 101 ЗЗД, трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. В случая ищецът, като кредитор, е одобрил съглашението за встъпване, сключено между отв. Г.П. и отв. З.Р., получавайки предадената от него на пълномощника му – адв. Д.Й., на 16.10.2014 г. сума в размер на 2 000.00 лева за погасяване на част от дължимата му се продажна цена, поради което постигнатото между двата ответници съглашение за встъпване на втория от тях в дълга на първата, не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие, макар и процесуалното поведение на ответниците, видно от подадените от тях писмени отговори на исковата молба, да свидетелства за воля на първата ответница да прехвърли отговорността за вземането на ищеца в тежест на втория от тях, както и за воля на втория ответник да се оттегли от постигнатото между него и задължения купувач споразумение за встъпване в дълга за плащане на цената на купения от първата, и приет като доставка от втория маслодаен слънчоглед . Поради това в полза на ищеца следва да се приложи предвидената от закона с цитираната разпоредба солидарна отговорност между първоначалният длъжник – отв. Г. П., и встъпилото лице – отв. З. Р., като разяснения в този смисъл са изложени в постановено по реда на чл. 290 ГПК Решение № 430 от 20.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1673/2014 г., IV г. о., ГК.

 Неоснователни и недоказани са заявените от отв. Г. П. възражения, че не е налице договорно отношение между нея и ищеца, както и отричане на факта да е получавала от ищеца 23 560 кг. слънчоглед през есента на 2013 година, предвид извънсъдебното й признание на същите, изложено в дадените и подписани от нея Обяснения от 07.01.2015 г. – л. 65-66 ДП № 54/ 2014 г.на РУМВР, приети като доказателство по делото, чиято истинност не е оспорена по делото по реда на чл. 193 ГПК. Те са частен документ, подписан от нея като издател, и съгласно чл. 180 ГПК съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях са направени от нея, а видно от съдържанието на същите с тях се признава факта на наличие на договор за продажба на процесното количество маслодаен слънчоглед, както и предаването му от ищеца на втория ответник, на който тя е възложила приемането на стоката, закупена от нея и съхранявана в Зърнобаза – гр. Кубрат. В същите се съдържа и информация за постигнатото между нея и отв. Р. споразумение за встъпването му в нейния дълг към ищеца, претендирано неоснователно с отговора на исковата молба като съглашение за заместването й в същия дълг.

 Неоснователни и недоказани са заявените от отв. З. Р. възражения, че никога в лично качество не е приемал и изкупувал селскостопанска продукция в Зърнобаза в гр. Кубрат, вкл. и предадена от ищеца през есента на 2013 година. От събраните по делото гласни доказателства се установи по несъмнен начин, че именно той през есента на 2013 година е получил продаденото от ищеца на първата ответница – Г.П., процесно количество маслодаен слънчоглед, и е отказал като нейн представител да му го плати, защото по собствените му думи „свършил парите”.

Неоснователни са възраженията и на двамата ответници, че между тях и ищеца не са сключвани писмени договори. За действителността както на договора за продажба между първата от тях и ищеца не е необходима писмена форма, както такава не е необходима и за съглашението между двамата ответници за встъпването на втория в дълга на първата към ищеца, в качеството му на продавач. За наличието на същите свидетелстват както разпитаните по делото свидетели, така и самите ответници в цитираните по – горе в мотивите съставени и подписани от тях частни документи – обяснения, представени по ДП № 54/ 2015 г. по описа на РУМВР – гр. Кубрат.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата 1 079.35 лева разноски по делото, съгласно представения по реда на чл. 80 ГПК списък на разноските, при липса на заявени възражения за прекомерност на платения от ищеца адв.хонорар.   

 

            Воден от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш    И:

 

            ОСЪЖДА  Г.Й.П., ЕГН ********** ***, на основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.200 ЗЗД, и З.А.Р., ЕГН **********, с пост./наст. адрес ***, на основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.200,  във вр. с  чл. 101 ЗЗД, солидарно ДА  ЗАПЛАТЯТ на С.Ш.Ю., ЕГН ********** ***, съд. адрес ***,  сумата 7 308.80 /седем хиляди триста и осем лева, осемдесет ст./ лева,  неплатена разликата до договорена за плащане цена в размер на 11 308.80 лева за продадена на Г.Й.П. през есента на 2013 г. стока – 23 560 кг. маслодаен слънчоглед, съставляваща дълг, в който е встъпил З.А.Р., ведно със законната лихва, на основание чл. 86 ЗЗД, считано от датата на завеждане на исковата молба – 30.03.2016 г.,  до окончателното й изплащане.

             ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,  Г.Й.П., ЕГН ********** ***, и З.А.Р., ЕГН **********, с пост./наст. адрес ***, да заплатят на С.Ш.Ю., ЕГН ********** ***, съд. адрес ***, за разноски по делото 1 079.35 /хиляда седемдесет и девет лева, тридесет и пет ст./ лева. 

             Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на преписи.

 

                                                                     Районен съдия: