Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

  173

 

гр.Кубрат, 20.10.2016 г.

 

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Кубратският районен съд в публично заседание на двадесети септември, две хиляди и шестнадесета  година в състав:

 

Председател: Албена Великова

 

при  секретаря В.Д. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело184 по описа на КРС за 201., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по предявен иск с правно основание чл.29, ал.3 от СК.

Ищцата В.Й.Г., ЕГН ********** *** твърди, че сключения на 17.05.1990г. с ответника С.Й.С., ЕГН ********** *** граждански брак е прекратен с влязло в законна сила на 24.04.2015г. Решение № 10/07.04.2015г. по бр. дело № 2/2015г. по описа на РС гр.Кубрат по вина на мъжа. Заявява, че по време на брака са придобили следното имущество:

1/ Недвижим имотапартамент, находящ се в гр.Глоджево, обл.Русе, на ул.Александър Стамболийски № 2, вх.Б, ет.1, ап.2, със застроена площ 71.09 кв. метра, подробно описан в допълнителната искова молба;

2/ Лек автомобил маркаФорд”, моделФиеста” с рег. № РР 18 65 АР, подробно описан в допълнителната искова молба.

Посочва, че след прекратяване на брачната връзка и по силата на законовата презумпция вещите бивша СИО са съсобствени на всеки от бившите съпрузи при равни права. Ищцата твърди, че й се следва по-голям дял от обикновената съсобственост, поради това, че по време на съвместното съпружеско съжителство ответникът е бил безработен, злоупотребявал с алкохол, и де факто съпругата е била тази, която е отделяла нужните средства както за осигуряване на ежемесечните разходи на семейството, така и за поддръжката на имота и посрещане на всекидневните нужди. Заявява, че приносът й в придобиването на вещите СИО значително надхвърля този на бившия й съпруг и е в размер на 90% от цялата съсобственост или 9/10 ид. части, поради което моли съда да постанови решение, по силата на което да определи по-голям дял в размер на 9/10 ид. части от прекратената имуществена общност на ищцата В.Й.Г. поради по-голям принос в придобиването на имуществото, като претендира и възлагане на сторените по делото разноски

В съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа така предявения иск и моли за уважаването му изцяло.

Ответникът С.Й.С. не депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК. В съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител, който пледира за отхвърляне на иска като неоснователен и претендира за направените по делото разноски.

Кубратският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки същите със становището на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че те са сключили граждански брак в гр. Глоджево, община Ветово, област Русе на 17.05.1990 год. С Решение № 10/07.04.2015г.  по брачно дело № 2/2015 год. по описа на РС гр.Кубрат, влязло в законна сила на 24.04.2015 год., бракът им е прекратен на основание чл.49, ал.1 от СК, по вина на ответника.

По време на брака си, страните са придобили в режим на СИО недвижим имот и лек автомобил. С договор от 14.10.1997г. за продажба на общинско жилище по реда на чл.47 от ЗОС, на името на ответника е придобит, апартамент № 2, състоящ се от три стаи, кухня, коридор и сервизни помещения, със застроена площ 71,00 кв. м. и прилежащото към него таванско помещение № 10, със застроена площ 71.09 кв. м, намиращ се в гр.Глоджево, на ул. Александър Стамболийски № 2, вх.Б, ет.1, ап.2 образуван от имот 601.550  по плана на гр.Глоджево, одобрен със Заповед № 163/24.02.1976г. В договора е посочено, че 493 404 лева от цената на жилището е заплатена със собствени средства, а 1 140 000  лева със заемни от ДСК.

С договор за покупко-продажба от 14.01.2009 г., на името на ищцата е придобит лек автомобил маркаФорд”, моделФиеста”, който впоследствие е регистриран на нейното име с рег. № РР1865АР. Покупната стойност на автомобила посочена в чл. 2 на договора е 2098.00 лева.

Разпитаните по делото свидетели К.Й.И. (сестра на ищцата), И.Т.И. (зет на ищцата) и Т.А.В. (колега и приятел на ищцата), установяват, че отношенията между страните по време на брака им не били добри, ответникът злоупотребявал с алкохол, не полагал грижи за семейството и не участвал в издръжката му. През повечето време бил безработен и не разполагал със средства. Издръжката на семейството осигурявала единствено ищцата, с получаваната от нея заплата. И тримата свидетели са категорични, че както жилището, така и автомобилът, страните са придобили чрез изтеглени кредити, които били изплащани само и единствено от ищцата, без помощта на ответника. Съдът кредитира изцяло събраните по делото гласни доказателства, въпреки  родствените връзки на ищцата с някои от свидетелите, тъй като всеки от тях възпроизвежда факти, които е възприел лично и показанията им са дадени под страх от наказателна отговорност.

Изслушана и в съдебно заседание ищцата В.Й.Г. заявява, че жилището в гр.Глоджево е закупено по време на брака й с ответника чрез ипотека и го е изплащала само тя. Лекият автомобил закупили през 2008 год., като отново ищцата е изтеглила кредит от „СЖ Експресбанк” и тя го е изплатила изцяло. Въпреки че по делото не се представят писмени доказателства, съдът намира за безспорно установен факта, че имуществото бивша СИО, предмет на настоящата претенция е придобито чрез кредити.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Когато при прекратяване на общността поради развод приносът на единия съпруг в придобиване на семейното имущество значително надхвърля приноса на другия съпруг,  чл.29, ал.3 СК дава възможност на съда да определи по-голям дял от общото имущество на този съпруг, който е допринесъл значително повече за придобиването му. Този иск е конститутивен и по този начин законът е предвидил изключение от принципа за равенство на дяловете в прекратената съпружеска имуществена общност, за да се вземе предвид значителния принос на единия съпруг в придобиване на семейното имущество за сметка на другия. Този принос според чл. 21, ал. 2 СК може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството, като нито един от изброените начини не е възприет от законодателя като имащ преимуществено значение. Съгласно правната теория и константната практика на ВКС понятието „съвместен принос” включва: - средствата от трудова дейност на съпрузите по време на брака, тъй като се счита, че такива средства са предназначени да обслужват нуждите на семейството; - положен труд и грижи за отглеждане и възпитание на децата в семейството, за осигуряване спокойна среда за работа и творчество на другия съпруг, тъй като се счита, че тези дейности са по същество един особен вид труд, който макар и да няма материално изражение, е израз на грижа за семейството и принос в неговото развитие и благополучие, съгласно чл. 17 СК; - средства в пари или в натура (подслон, материални блага - продукти, вещи и др.), получени безвъзмездно от близки на съпруга при посрещане нужди на семейството му - счита се, че такива средства се предоставят за подпомагане на семейството при посрещане на нуждите му, поради което средствата се третират като резултат от съвместен принос на брачните партньори; - заемни средства, предоставени от близки на единия съпруг за закупуване на вещ или за други нужди - например кредити, изтеглени от близък на съпруга, тъй като дори когато предоставената в заем от близък сума е вложена в закупуване на движима вещ или недвижим имот - СИО, характерът на средствата не е личен, доколкото спрямо двамата съпрузи възниква солидарно задължение за погасяване на заема към заемодателя, съгласно чл. 32, ал.2 СК. Всеки един от съпрузите може и е длъжен да плати дълга, поради което е налице съвместен принос.

 Затова като принос на съпрузите следва да се вземат предвид не само получаваните доходи от работа по трудово/служебно правоотношение и безвъзмездно предоставени средства от близки в пари или в натура, а и личният труд, положен в домакинството и в отглеждането и възпитанието на децата, в който смисъл е и задължителната съдебна практика - ППВС № 5/1972 г., ТР № 63/1984 г. на ОСГК, Решение № 133 от 23.03.2011 г. по гр.д.№ 1700/2010 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 215 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 1014/2010 г. на ВКС, II г.о., Решение № 237 от 27.06.2011 г. по гр.д.№ 931/2010 г. на ВКС, I г.о. и др.

 В конкретния случай се установява, че бракът на страните е прекратен с развод, като по време на брака си те са придобили в режим на СИО описаните в исковата молба недвижим имот и лек автомобил. Безспорно събраните по делото доказателства подкрепят изложената и от ищцата, както в исковата молба, така и в съдебно заседание, фактическа обстановка, а именно, че апартаментът и автомобилът са придобити по време на брака й с ответника изцяло със заемни средства.

Отчитането на приноса на всеки от съпрузите в придобиването на един имот, следва да става към момента на придобиването - тогава, когато настъпва вещно прехвърлителното действие на съответния придобивен способ. Изплащането на заемите (разходвани за закупуването на вещите, т.е. за семейни нужди) създава обаче само облигационни отношения между съпрузите, без да има значение за правото на собственост, което възниква в резултат на придобивната сделка. В случая страните като бивши съпрузи са солидарно задължени за изплащането на получените кредити по силата на закона - чл. 32, ал.2 от СК. Обстоятелството, че единствено ищцата е връщала заемите, може да породи само облигационни претенции спрямо бившия съпруг, но няма отношение към собствеността на закупените със заемните средства вещи.

След като в конкретния случай придобитото в режим на СИО имущество се изчерпва с процесните вещи  и те са придобити изцяло със заемни средства, за връщането на които и двамата съпрузи са солидарно задължени, то липсва основание да се приеме, че приносът на единия солидарен длъжник надхвърля този на другия. Както вече се посочи, изплащането на поетите солидарно задължения изцяло или в по-голяма част от единия съпруг, поражда единствено облигационни отношения между страните и разрешаването им следва да е на тази плоскост.

Предвид изложеното така предявения иск за определяне на по-голям дял от общото имущество бивша СИО е неоснователен и следва да се отхвърли.

При този изход на правния спор, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника С.Й.С. следва да се присъдят сторените в производството разноски, които възлизат на 500.00 лева – платен адвокатски хонорар за един адвокат. 

Водим от изложеното, Кубратският районен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.29, ал.3 от СК, иска предявен от  В.Й.Г., ЕГН ********** *** против С.Й.С., ЕГН ********** *** за определяне на по-голям дял поради значително по-голям принос в придобиване на семейното имущество в размер на 90% за В.Г. и 10% за С.С., като неоснователен.  

ОСЪЖДА В.Й.Г., ЕГН ********** ***   да заплати на С.Й.С., ЕГН ********** *** сумата 500.00 (петстотин лева, нула стот.) лева – разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис, пред ОС – гр. Разград.

 

                                                        Председател: /П/ Ал. Великова