Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 168

 

Гр. Кубрат, 14.10.2016 год.

 

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

Кубратският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесети септември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                         Председател: Албена Великова

 

При секретаря В.Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 312 по описа на КРС за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното: 

Производство по иск с правно основание чл.150 във вр. с чл.143, ал.2 от Семейния кодекс (СК).

Ищцата М.М.А., ЕГН ********** действаща като майка и законен представител на малолетната Г.И.И., ЕГН ********** *** чрез пълномощник адв.Мариета Димитрова от АК гр.Разград, твърди, че от момента на постановяване на Решение № 841/11.12.2013г. по гражданско дело  № 990/2013 год. по описа на ОС гр.Русе, по силата на което бащата – И.Ц.И. е осъден да плаща месечна издръжка за малолетната им дъщеря в размер на 100.00 лева считано от 20.09.2013г., са се изменили обстоятелствата – променени са икономическите условия в страната и съответно са нараснали нуждите на детето – вече навършила 11-годишна възраст, учаща и със здравословни проблеми, моли съда да постанови решение, с което да бъде изменена присъдената с цитираното решение издръжка от 100.00 лева на 150.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба  в съда до настъпване на законовите изисквания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

Ответникът И.Ц.И. чрез пълномощник адв.Веселина Йорданова от АК гр.Русе заявява становище, че така предявеният иск е допустим и частично основателен. Твърди, че към настоящия момент бащата стриктно е изпълнявал задължението си и плащал дължимата на детето му издръжка. Заявява, че претендираната от ишцата издръжка в размер на 150.00 лева е прекомерно завишена. Представя доказателства за доходите, които реализира по трудово правоотношение. Поради това, че ищцата не представя такива, а е регистрирана като ЕТ и осъществява търговска дейност, моли съда да задължи майката да представи доказателства както относно доходите си, така и за установяване на обстоятелствата учи ли детето и дали предписаните й лекарства са безплатни. Заявява, че е в състояние да плаща увеличена издръжка в размер на 130.00 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Ищцата М.М.А. и ответникът И.Ц.И. са родители на малолетната Г.И.И., ЕГН **********, видно от представеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0071/09.05.2005г. изд. от Община Кубрат.

С влязло в законна сила Решение № 841/11.12.2013г. по гражданско дело  № 990/2013 год. описа на ОС гр.Русе, ответникът И.Ц.И. като баща на Габрриела е бил осъден да плаща месечна издръжка в размер на 100.00 лева, считано от 20.09.2013 год. до промяна на обстоятелствата.

Към датата на подаване на исковата молба в съда, съгласно цитираното по-горе удостоверение за раждане, се установява, че детето Г. е навършило 11 години.

От представеното Удостоверение № УВ 20/16.09.2016г. се установява, че детето Г. е ученичка в пети клас през учебната 2016/2017 год., дневна форма на обучение, в ОУ „Христо Смирненски” гр.Кубрат. Детето е диагностицирано със заболяване бронхиална астма, налагащо ежемесечно лечение с медикаменти, които видно от изложеното в молба вх. № 1943/20.09.2016г., и от приложената рецептурна книжка, се покриват изцяло от НЗОК. От представените три броя епикризи се установява, че е боледувало от пневмония през 2015г. и 2016г., а през 2011г. е било на лечение в ДСБДПЛББ „Царица Йоанна” ЕООД гр.Трявна.

Видно от Служебна бележка изх. № 22/25.07.2016г. издадена от ЗКПУ „Тетово” с.Тетово, обл.Русе бащата на детето работи по трудово правоотношение от 18.03.2016г. като тракторист и получава средно месечно нетно възнаграждение в размер на 617.70 лева.

         От приетите като писмени доказателства удостоверение № 2/19.09.2016г. и декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице се установява, че майката на детето упражнява търговска дейност в качеството си на ЕТ с фирма „Габи-М.А.”*** и за периода от м. август 2015г. до м.юни 2016г. е реализирала средно месечно нетно възнаграждение в размер на 205.65 лева. От 29.06.2016г. ответницата е прекъснала търговската си дейност. От приложената на л.34 декларация изходяща от М.А. се установява, че в периода от 11.07.2016г. до 12.08.2016г. майката е реализирала трудово възнаграждение в общ размер на 240.00 лева като помощник-готвач на четиричасов работен ден в „Беа” ЕООД.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното:

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.

Задължението за издържане на едно лице до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК, в сила от 01.10.2009 год., те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 СК. Алинея втора на чл.142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

По отношение на първата група обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство съдът намира от една страна, че действително е налице промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка. Особено същественото в случая е това, че при определяне на първоначалния размер на дължимата издръжка то и имало нужда от по-малко средства за посрещане на ежемесечните му потребности. Това се дължи на факта, че за разлика от тогава, понастоящем то е пораснало, преминало е в прогимназиален етап на училищно образование, а това неизбежно е свързано с допълнителни разходи за облекло, учебни помагала, храна, извънкласни дейности и други. Освен това установи се, че Г. с оглед основното си заболяване, по-често страда и от други свързани с диагнозата й заболявания като пневмония и вирусни инфекции, което означава задължително осигуряване и на медикаменти за лечение.

Предвид гореизложеното съдът е на становище, че понастоящем нуждите на детето от издръжка действително са нараснали. Още повече, че в момента дължимата от ответника издръжка от  100.00 лева на месец не отговаря на критерия, заложен в ал.2 на чл.142 от СК, а именно да е 1/4 от минималната работна заплата за страната, тоест понастоящем абсолютният минимум на дължимата издръжка за едно дете възлиза на 105 лв. месечно.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 240.00 лева, от които минимум 100 лв. за храна, а останалите – за дрехи, пособия и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани с образованието и здравето на детето. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че децата се отглеждат от майката и същата полага ежедневни грижи за тях.

Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 140.00 лева месечна издръжка на детето, а останалите средства следва да се поемат от майката, която полага грижи и за фактическото му отглеждане. В останалата част претенцията на ищцата следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата по сметка на РС гр.Кубрат държавна такса върху увеличения размер издръжка.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът има право на направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.  Представя доказателства за направени такива в размер на 300.00 лева – платено адвокатско възнаграждение и съразмерно с уважения иск ответникът дължи на ищцата за разноски сумата 280.00 лева.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също претендира да му бъдат възложени сторените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Представя доказателства за направени такива в размер на  300.00 лева и с оглед отхвърлената част от претенцията ищцата следва да заплати на ответника за разноски сумата 20.00 лева.

По компенсация, на присъждане в полза на ищцата подлежи сумата 260.00 лева за направените от нея в настоящото производство разноски.  

Водим от гореизложеното и на основание чл.150 от СК, съдът

 

Р Е Ш И :  

 

ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение № 841/11.12.2013г. по гражданско дело  № 990/2013 год. по описа на Окръжен съд гр.Русе издръжка като:

ОСЪЖДА И.Ц.И., ЕГН **********,*** да заплаща на детето Г.И.И., ЕГН **********, с адрес ***, чрез нейната майка и законен представител М.М.А., ЕГН **********, от с.гр. и адрес, месечна издръжка в размер на 140.00 (сто и четиридесет лева, нула стот.) лева, считано от 06.07.2016 год. до изменение на обстоятелствата, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила.

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер от 150.00 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА И.Ц.И. да заплати на  М.М.А., като майка и законен представител на Г.И.И., направените от нея разноски в размер на 260.00 (двеста и шестдесет) лева.

ОСЪЖДА И.Ц.И. да заплати по сметка на РС – гр. Кубрат държавна такса за изменената издръжка в размер на 57.60 (петдесет и седем лева, шестдесет стот.) лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис пред ОС гр. Разград.

                                                  

 

                                  Председател: /П/ Ал. Великова