Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 167

 

Гр. Кубрат, 12.10.2016 год.

 

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

Кубратският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                         Председател: Албена Великова

 

При секретаря В.Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 370 по описа на КРС за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното: 

Производство по иск с правно основание чл.150 във вр. с чл.143, ал.2 от Семейния кодекс (СК).

Ищецът Т.С.А., ЕГН ********** действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител С.Ф.С., ЕГН**********,***. Й. Вапцаров № 17, като твърди, че от момента на постановяване на решение по гражданско дело № 492/2011г. по описа на РС гр.Кубрат, с което бащата С.А.Т. е бил осъден да плаща месечна издръжка в размер на 80.00 лева, считано от 21.07.2011г. са се изменили обстоятелствата и са нараснали негивите нужди, моли съда да постанови решение, с което да бъде изменена присъдената с цитираното решение издръжка от 80.00 лева на 140.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законовите изисквания за нейното изменение или прекратяване. Моли съда да  присъди направените по делото разноски и да допусне предварително изпълнение на решението. 

Ответникът С.А.Т., ЕГН ********** с пост. адрес *** чрез процесуалния си представител заявява становище, че предявения иск е допустим и частично основателен. Признава, че от датата на присъждане на първоначалната издръжка са се изменили обстоятелствата, при което така постановената месечна издръжка в размер на 80.00 лева се явява под законовия минимум. Твърди, че претендираната от ищеца сума за издръжка в размер на 140.00 лева е прекомерно завишена. Заявява, че макар да работи по трудово правоотношение, живее под наем, заплаща разходи за ел. енергия и др., поради което е в състояние да плаща на сина си увеличен до 120.00 лева размер ежемесечна издръжка.

В съдебно заседание  страните представят спогодба, с която са постигнали съгласие бащата С.А.Т. да плаща увеличена от 80.00 лева на 140.00 лева месечна издръжка, считано от подаване на исковата молба в съда. Така постигнатата спогодба при условията на чл.234 от ГПК е одобрена от съда с Определение № 261/29.09.2016г., с което съдът осъди ответника да заплати и следващата се държавна такса в размер на 43.20 лева.

Страните не постигнаха съгласие относно сторените по делото разноски, като процесуалният представител на ищеца поддържа претенцията си, обективирана и в исковата молба, разноските за адвокат направени от ищеца да се възложат в тежест на ответната страна.

Ответникът С.А.Т. чрез процесуалния си представител оспорва това искане и ангажира становище, че разходите за адвокат следва да останат така както са направени от всяка страна.

Поради това, че страните не постигнаха съгласие по отношение на разноските, производството по делото не бе прекратено и продължи на основание чл.234, ал.4 от ГПК в неспогодената част.       

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните по делото в съдебно заседание на 29.09.2016г. представят спогодба, с която ответникът С.А.Т. се съгласява да плаща увеличен размер издръжка на сина си Т.С.А., а именно – 140.00 лева месечно от подаване на исковата молба в съда.

С Определение № 261/29.09.2016г. съдът е одобрил спогодбата по отношение на дължимата се на ищеца издръжка и осъдил ответната страна да заплати държавна такса върху определения размер от 43.20 лева.

Ищецът претендира ответникът да му заплати направените разноски в размер на платеното адвокатско възнаграждение. Последното видно от приложения на л.15 от делото договор за правна защита и съдействие е в размер на 300.00 лева.

Съдът намира претенцията на ищеца за присъждане на разноски неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.9 от ГПК, разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго. Поради това, че с така представената и одобрена от съда спогодба страните не са уговорили друго, то разноските следва да останат за всяка от тях така както са направени.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Т.С.А., ЕГН ********** действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител С.Ф.С., ЕГН**********,***. Й. Вапцаров № 17 чрез адв.Петко Дечев от АК гр.Шумен за заплащане направените по делото разноски в размер на 300.00 лева – адвокатско възнаграждение, като неоснователен.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок считано от 12.10.2016 год. пред ОС гр.Разград.

 

                                                                  Председател: /П/ Ал. Великова