О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 268

 

04.10.2016 г., гр. Кубрат

 

 

 

          Кубратският районен съд, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври, две хиляди и шестнадесета  година в състав:

 

Районен съдия:  Диана Петрова – Енева

 

при секретаря ........... и в присъствието на прокурора  ..................... като разгледа докладваното от съдията Диана Петрова – Енева гр.д. № 433 описа за 2016 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

          Производството е по предявен по реда на чл. 415, ал.1 ГПК положителен установителен иск относно вземане на ищеца С.Ю.Р., ЕГН ********** ***0, срещу А.И.С., ЕГН ********** с пост.адрес ***, за сумата: 4 000.00  /четири хиляди/ лв., главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 във вр. с чл. 130, ал.1 НК, извършено на 25.05.2012 г. в гр. Кубрат, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от 04.08.2016 г. до окончателното плащане; и 1 708.90 /хиляда седемстотин и осем лева, деветдесет ст./ лева – мораторна лихва за забава от деня на деликта – 25.05.2012 г. до 04.08.2016 г., за което в полза на ищеца е издадена Заповед № 173 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 10.08.2016 г. по ч.гр.дело № 368/ 2016 г. по описа на РС – гр. Кубрат.

         Своя правен интерес от установяване на вземането ищецът обосновава с подадено от А.И.С., ЕГН ********** с пост.адрес ***, като длъжник, възражение вх. № 1748/ 16.08.2016 г. срещу връчената му на 15.08.2016 г. на адреса в град Кубрат Заповед № 173 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 10.08.2016 г. по ч.гр.дело № 368/ 2016 г. по описа на РС – гр. Кубрат.

          Предявеният положителен установителен иск съдът намира за недопустим, тъй като искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК е в противоречие със закона, по смисъла на  чл. 411, ал. 2, предл. 2 от ГПК, защото заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение срещу посочения длъжник, за вземане, произтичащо от извъндоговорно основание, а именно – непозволено увреждане.

          Действително, съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму; действително, съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а в случая се претендират неимуществени такива, но единствено в исково производство по осъдителен иск – за да възстанови правото си, когато то е нарушено, съгласно разпоредбата на чл. 124, ал.1, предл.първо ГПК, ищецът може да реализира претенцията си за присъждането им, като докаже осъщественото от ответника по отношение на него непозволено увреждане, причинно следствената връзка между увреждането и претендираните неимуществени вреди, за да даде възможност на съда, в съответствие с правилото на чл. 52 ЗЗД, да определи дължимото му се обезщетение за същите по справедливост.

Законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 411, ал. 2 от ГПК възможност сезирания районен съд да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в определени, лимитативно изброени хипотези. Сред тях е и случаят, когато искането е в противоречие със закона. В случая с издаването на Заповед № 173 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 10.08.2016 г. по ч.гр.дело № 368/ 2016 г. по описа на РС – гр. Кубрат е нарушено изискването на  чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК – искането е в противоречие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, несъмнено и видно от твърдяните в т. 12 от заявлението обстоятелства, тъй като не се касае за ликвидно вземане – определено от съда по справедливост обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди на ищеца, поради което заповедта противоречи на закона.

В съответствие с разясненията, дадени с т. 11г, ТР№ 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК.

Съдът, като счита предявеният положителен установителен иск за недопустим, съгласно  разпоредбата на чл. 130 ГПК, тъй като искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК е в противоречие със закона, по смисъла на  чл. 411, ал. 2, предл. 2 от ГПК, 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА  производството по гр.д. № 433/ 2016 год. по описа на РС – гр. Кубрат.

            ВРЪЩА исковата молба на С.Ю.Р., ЕГН ********** ***0, за установяване на вземането му срещу  А.И.С., ЕГН ********** с пост.адрес ***, за сумата: 4 000.00  /четири хиляди/ лв., главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 във вр. с чл. 130, ал.1 НК, извършено на 25.05.2012 г. в гр. Кубрат, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от 04.08.2016 г. до окончателното плащане; и 1 708.90 /хиляда седемстотин и осем лева, деветдесет ст./ лева – мораторна лихва за забава от деня на деликта – 25.05.2012 г. до 04.08.2016 г., за което в негова полза е издадена Заповед № 173 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 10.08.2016 г. по ч.гр.дело № 368/ 2016 г. по описа на РС – гр. Кубрат.

ОБЕЗСИЛВА издадената по ч. гр. дело № 368/ 2016 г. по описа на РС – гр. Кубрат Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 173/ 10.08.2016 г.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца с връчване на препис пред ОС – Разград.

            След влизането в сила на настоящото определение, да се отбележи върху акта -  Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК 173/ 10.08.2016 г., че е обезсилен. 

 

                                                           Районен съдия: /П/