Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 № __65___

 

гр. Кубрат, 10.10.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

      Кубратският районен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети септември, две хиляди и шестнадесета  година, в състав:

 

Районен съдия:  Диана П. – Енева

 

при секретаря П. П. и в присъствието на прокурора ..........., като разгледа докладваното от съдията АНД  № 150  по описа за 2016 година за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С  Наказателно постановление № 16-0290-000110/ 04.05.2016 г.  на Началника на група към ОДМВР – гр. Разград, упълномощен с МЗ № 8121з-748 от 24.06.2015 год., на С.А.Ю., ЕГН  ********** ***, са наложени административни наказания глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, първото от които на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, както и глоба в размер на 2 000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, – на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП,  за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 103 от ЗДвП – за първото, и чл. 174, ал.3 от ЗДвП – за второто, за това, че на 14.04.2016 год., около 23.00 часа в село Севар, община Кубрат, на ул. „Стефан Караджа” е управлявал собствения си лек автомобил „Форд”, модел Ескорт, с рег. № РР 8897 АР, спира пред дом № 2, след което осуетява извършването на проверка като влиза в двора на дома си, заклюва дворната врата и отказва да предаде поисканите му от мл.автоконтрольор В.В. документи за самоличност и документите за управлявания от него непосредствено преди проверката автомобил, както и отказва да излезе, за да бъде изпробван с техн.средство Алкотест Дрегер 7510 за установяване употребата на алкохол, въпреки че е в явно нетрезво състояние, лъха на алкохол и заявява,че е изпил няколко ракии.

         Недоволен от така издаденото НП е останал С. Ю., който обжалва същото изцяло, с оплакване за неправилност, необоснованост и нарушение на процедурата за издаване на наказателни постановления.

         Въззиваемата страна поддържа издаденото срещу жалбоподателят наказателно постановление и счита същото за правилно и законосъобразно.

         Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и посочените в жалбата отменителни основания, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е допустима. Разгледана по същество е  неоснователна.

          Установи се по несъмнен начин, че на посочената дата и място жалбоподателят  около 23.00 часа е управлявал собствения си, цитиран в АУАН и НП, лек автомобил, прибирайки се от хранителен магазин на ул. „Цар Симеон” в дома си на ул. „Стефан Караджа” № 2. По същото време длъжностни лица от състава на РУ на МВР – гр. Кубрат – В.В.А., в качеството си на мл. автоконтрольор, и Г.Г., в качеството си на командир на отделение, се намирА.в село Севар на установъчен контролен пункт на кръстовището на улица „Цар Симеон” и ул. „Христо Смирненски”, лично възприели движещия се по улица „Цар Симеон” лек автомобил -  „Форд”, модел Ескорт, с рег. № РР 8897 АР, управляван от мъж, както и че в автомобила няма пътници. Виждайки спрелия на кръстовището служебен автомобил на МВР, водачът рязко променил посоката на движение на управлявания от него автомобил в ляво по улица „Стефан Караджа”, патрулиращите го последвА. със служебния на МВР автомобил с включени светлини, през цялото време имА. зрителен контакт с движещият се пред тях лек автомобил „Форд”, възприемайки рег. му номер и обективни характеристики – рег. №, цвят, фигурата на водача. Видели, че автомобила спира пред дом с № 2, от него слязъл единствено водача – жалбоподателя С.Ю., и незабавно влязъл в двора на имота през двукрилата му порта. Видно от показанията на св. В. А. и св. Г. Г., първият от тях му извикал да спре, представили се в длъжностните си качества, и вторият от тях поискал С. Ю. да му представи личните си документи за самоличност, за правоуправление, както и тези на автомобила, за да му бъде извършена проверка. Докато св. Г. разговарял с С. Ю., който казал единния си граждански номер, но отказал да излезе от двора на имота си, за да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол, както и отказал да им даде за проверка, исканите от тях документи. Междувременно св. В. А. използвал възможността за мобилен служебен достъп до база национални данни от системата на МВР и по съобщения му ЕГН и рег. № на лекия автомобил установил самоличността на лицето, а именно, че това е жалбоподателя С. Ю. и че следвания от тях автомобил, управляван от същото лице, е негова собственост. От показанията на двамата свидетели се установява, че той е бил видимо в нетрезво състояние – лъхал на алкохол, както и сам им обяснил, че бил на автоспирката – хранителния магазин на ул. „Цар Симеон”, където е употребил алкохол. Поради установения отказ на С. Ю., като водач на лек автомобил, да им представи в качеството на контролни органи исканите от него документи, длъжностното лице мл.автоконтрольор В. А., от състава на териториално компетентното РУ на МВР – гр. Кубрат, съставил  по отношение на С. Ю. Акт за установяване на административно нарушение серия Г № 080786, заведен с № 120 - А/ 18.04.2016 год. на РУ на МВР - гр. Кубрат, в присъствието на свидетеля Г.Г., и поискал да го предявил на водача. С. Ю. отказал да го подпише и да получи препис от същия, поради което АУАН му е връчен на 18.04.2016 год. от зам. пол.инспектор Й. П..

               Независимо от отказа да подпише и получи препис от съставения срещу него АУАН, с които са му повдигнати обвинения за извършени нарушения по чл. 103 и чл. 174, ал.3, във вр. с чл. лл – не се чете, ЗДвП и чл. 175, ал.1, т.3 ЗДвП, на 20.04.2016 г., след връчването на препис от АУАН на 18.04.2016 г., жалбоподателят е депозирал пред началника на РУ на МВР – гр. Кубрат писмени възражения – л.12 от делото, с които заявил, че не е съгласен констатациите на актосъставителя в акта, защото не е управлявал посоченото в него МПС; в същия ден и час, собствения му автомобил бил управляван от съседа му  Н. М., който го прибрал от хранителния магазин до дома му; когато полицаите пристигнА. пред дома му той вече си бил в двора и отказал да им даде исканите от тях документи на колата и шофьорската му книжка, както и да даде проба за алкохол, тъй като не е шофирал собствения си автомобил. 

                След извършена допълнителна проверка на фактите, чрез събиране на сведения от посочените от С. Ю. лица – Н.А. М., Х.м.с. и Г.А.В., л. 8-10 от делото, разпитани като свидетели по делото, и депозираните Докладна записка рег. № 290р3703/ 18.04.2016 г. на свидетеля  Г.Г. – очевидец на извършването на нарушенията и Докладна записка  рег. № 290-4276/ 03.05.2016 г. за извършената допълнителна проверка по образуваната по възражението на С. Ю. преписка с вх. № 290000-1696/ 21.04.2016 г., видно от  Наказателно постановление № 16-0290-000110/ 04.05.2016 г.,  Началника на група към ОДМВР – гр. Разград, упълномощен с МЗ № 8121з-748 от 24.06.2015 год., възприемайки фактите, установени с АУАН, за достоверни, за разликата от обясненията на допълнително посочените от водача на МПС С. Ю. лица, както и правната квА.фикация на деянията, приел, че С. Ю. виновно е нарушил разпоредбите на разпоредбите на чл. 103 от ЗДвП и чл. 174, ал.3 от ЗДвП, поради което му наложил административните  наказания, предвидени в разпоредбите на чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, за първото и чл. 174, ал.3 от ЗДвП за второто от нарушенията, отмервайки по първата глоба в размер на 100. 00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, а по втората - глоба в размер на 2 000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

              Осъществяването на фактите жалбоподателят оспорва – твърди, че не е нарушил правилата за движение, тъй като не е управлявал собствения си автомобил в посоченото време и на посоченото място.  За установяването на фактите, както ги твърди, сочи свидетели  – св. Х. С., който потвърждава дадените от него сведения за случилото се, а именно, че не знае кой е подкарал автомобила на С. Ю. при разотиването им; св. Г. А., който не е видял с очите си Никой М. да се качва в колата на С.Ю., за да шофира; и  св. Н. М., на показанията на който съдът не дава вяра. Твърдението на този свидетел, че е управлявал лекия автомобил на жалбоподателя до дома му, където в близост е бил паркиран собствения му автомобил, не съответстват на обясненията на самия жалбоподател, че Н. М. е дошъл със собствения си автомобил пред т.нар. хранителен магазин, пред който той е употребил алкохол и от където в последствие са отпътувА. с неговия автомобил марка „Форд”; твърденията му не съответстват и с показанията на св. В. А. и Г. Г., които лично са възприели управлението на л.авт. „Форд” с рег. № РР 8897 АР  от жалбоподателя - мъж, пътуващ сам в автомобила, спрял пред дом на ул. „С. Караджа” № 2, слязъл от него и влязъл в двора на имота.  Поради изложеното несъотстветствие на показанията на свидетеля с действително осъществилите се факти, съдът намира  възраженията на жалбоподателя, че не е управлявал собственото си МПС непосредствено преди длъжностни лица от състава на РУ на МВР да поискат да извършат проверка на личните му документите, както и на тези на автомобила, и да установят дА. той е употребил алкохол преди да предприеме управлението на автомобила си, за неоснователни и недоказани. Поради изложеното съдът приема фактите, твърдяни с АУАН и НП,  за установени изцяло, въз основа на приложените по делото писмени доказателства – неоспорени от страните, и възприетите за достоверни гласни такива, осигурени от показанията на св. В. А. и Г. Г., по отношение на които не се сочат обстоятелства, обуславящи тяхна заинтересованост във вреда на жалбоподателя.

            Съдът следва да извърши цялостна проверка на обжалваното НП, относно неговата законосъобразност.

            Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, изложени в жалбата, че атакуваното НП е издадено незаконосъобразно.  Установи се по несъмнен начин, че той е извършил вменените му нарушения, виновно – при несъмнени задължения за действие, той е отказал да ги извърши, поради което следва да носи административнонаказателна отговорност. Същата административнонаказателния орган е определил правилно, около средния размер на предвиденото с разпоредбата на чл. 175, ал.1 т. 3 ЗДвП, а именно глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, при предвидени от същата кумулативно наказания глоба в размер до 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца, и в съответствие с разпореденото наказание с чл. 174, ал.3 ЗДвП.

               Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Кубратския районен съд

 

Р   Е   Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-0290-000110/ 04.05.2016 г.  на Началника на група към ОДМВР – гр. Разград, упълномощен с МЗ № 8121з-748 от 24.06.2015 год., на С.А. Ю., ЕГН  ********** ***, са наложени административни наказания глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, първото от които на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, както и глоба в размер на 2 000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, – на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП,  за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 103 от ЗДвП – за първото, и чл. 174, ал.3 от ЗДвП – за второто, като законосъобразно. 

                  Решението подлежи на касационно обжалване пред АС – Разград в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                         Районен съдия: