МОТИВИ  КЪМ  ПРИСЪДА ПО НОХД № 279/2013Г. ПО ОПИСА НА  РАЙОНЕН СЪД  – ГР. КУБРАТ

 

 

            Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура гр.Кубрат обвинителен акт срещу подсъдимата С.З.П. *** за това, че в периода от месец октомври 2009 год. до 05.11.2011 год. в гр.Завет, обл.Разград, действайки в условията на продължавано престъпление и в съучастие като извършител с В.Н.В. от с.гр., с цел да набави за себе си и за В.Н.В. имотна облага, е възбудила и поддържала у Т.А. - гражданин на Израел, живущ гр.Тел Авив, заблуждение, че ще заживее при него в Израел и ще сключи брак с него и с това му е причинила имотна вреда в големи размери - 9 622.45 евро и 16 905.02 щатски долара (левова равностойност 42 420.87 лева - четиридесет и две хиляди четиристотин и двадесет лева, осемдесет и седем ст.) - престъпление по чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение и срещу подсъдимия В.Н.В. ***, за това,  че в периода от месец октомври 2009 год. до 05.11.2011 год. в гр.Завет, обл.Разград, действайки в условията на продължавано престъпление и в съучастие като извършител със С.З.П. от с.гр., с цел да набави за себе си и за С.З.П. имотна облага е възбудил и поддържал у Т.А. - гражданин на Израел, живущ гр.Тел Авив, заблуждение, че е брат на С.З.П., която ще заживее при А. в Израел и ще сключи брак с него и с това му е причинил имотна вреда в големи размери - 9 622.45 евро и 16 905.02 щатски долара (левова равностойност 42 420.87 лева - четиридесет и две хиляди четиристотин и двадесет лева, осемдесет и седем ст.) - престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

 

В съдебно заседание представителят на районната прокуратура поддържа обвинението, така както е било възведено с обвинителния акт. Заявява, че събраните по досъдебното производство и на съдебното следствие доказателства, установяват по безспорен начин авторството им в извършване на инкриминираното деяние. Пледира на подсъдимата П. с оглед обремененото й съдебно минало да бъде наложено предвиденото за извършеното престъпление наказание ориентирано над минимума, което тя да изтърпи ефективно при първоначален строг режим в условията на затвор. Поради това, че деянието предмет на обвинението е извършено в изпитателния срок на наложеното й условно наказание по НОХД № 14993/2007 год. по описа на РС гр.София, пледира на основание чл.68, ал.1 от НК, същото в размер на три месеца лишаване от свобода да бъде приведено в изпълнение и изтърпяно отделно при първоначален строг режим. По отношение на подсъдимия В., който е с чисто съдебно минало, пледира налагането на наказание предвидено за престъплението – лишаване от свобода на минимума и при приложението на института на условното осъждане.

В срока по чл.85, ал.3 от НПК пострадалото от престъплението лице Т.А. чрез назначения му служебно от съда повереник предявява искане за конституиране като частен обвинител в наказателния процес, което е уважено от съда.

Подсъдимите С.З.П. и В.Н.В., както на досъдебното производство, така и в съдебно заседание не се признават виновни в извършване на деянията, за които са обвинени.

Подсъдимата П. признава, че през инкриминирания период е комуникирала с израелският гражданин Т.А., но като разбрала, че той бил в затвора, отказала се от намерението да сключи граждански брак с  него. Заявява, че пострадалият по свое желание й е изпращал пари. Защитникът й пледира за постановяване на оправдателна присъда, тъй като обвинението е недоказано и необосновано. Категорично заявява, че не оспорва фактите, изложени от обвинението, но твърди, че не е налице субективния елемент от състава на престъплението по чл.209 от НК.

Подсъдимият В. признава, че с П. живеят на семейни начала, като имат две общи деца и всеки от тях свои деца от предходни съжителства. Твърди, че за кратко се били разделили с П. и тогава тя е осъществила контакт с Т.А.. Признава, че са получавали пари от този гражданин, но твърди, че те са били назаем във връзка с уговорка да му намери работа в Израел. Защитникът му заявява, че по делото не са събрани категорични и безспорни доказателства, установяващи тезата на обвинението, а именно, че подзащитният му е въвел и поддържал заблуждение у израелския гражданин Т.А.. Твърди, че макар да съжителства с подсъдимата С.П., последната е свободна жена, тъй като не е обвързана в брачна връзка и няма забрана или друга пречка да сключи брак с израелския гражданин или с друг мъж. Поради това пледира за постановяване на оправдателна присъда.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подс.С.З.П. е 34-годишна, с българско гражданство, неомъжена, осъждана, с начално образование, безработна.

Подс.В.Н.В. е 40-годишен,  с българско гражданство, неженен, неосъждан, с основно образование, безработен.

Свидетелят Т.А. е гражданин на Израел, който през 2009 год. излязъл от затвора, където изтърпял наказание от 11 месеца лишаване от свобода. След излизането от затвора, в началото на месец октомври 2009г.  получил покана за приятелство по интернет-комуникатора „Скайп” от непознато момиче, с което започнал да си пише на турски език. Поканата била изпратена от подсъдимата С.З.П., от скайп-профила й ,,ebruli879” с потребителско име „habibe.azeri”. П. се представила с името Х., на 35 години, несемейна, девствена, никога не е имала деца, както и че търси мъж с цел брак. Постепенно двамата започнали да си комуникират ежедневно, както по „Скайп” - разговори и чат, така и по телефон с № +359895177931 - предоставен от П.. С течение на времето пострадалият А. повярвал на думите на П. и започнал неусетно да изпитва чувства към нея – „Тя все едно ме беше хипнотизирала. Толкова бях влюбен …”. Подсъдимата му пишела, че е сама в Холандия, че родителите й са починали, а единственият й брат и снаха с децата са се върнали в България. Оплаквала се, че няма дом, че е бедна, като заставайки пред камерата била облечена в стари и мизерни дрехи; че е много студено. Това мотивирало свидетеля да й изпрати пакет с дрехи. Впоследствие писала, че е гладна, че няма средства. Заблуден от нейните думи пострадалият започнал да й изпраща и пари чрез системата за парични преводи „Уестърн Юниън”, като първият такъв превод в размер на 293.41 евро е извършен на 11.10.2009 год. Скоро П. му съобщила, че при нея в Холандия пристигнали брат й и семейството му, които са също без дом, без  работа и средства. Подсъдимата представила на израелския гражданин подс.В.В. като свой брат и той на няколко пъти също провел разговори със св.А., заблуждавайки го, че са брат и сестра, че нямат средства дори за храна, че „сестра” му – П. – ще сключи граждански брак с него и ще заживее в Израел. Впоследствие му обяснили, че баща им оставил много дългове, които следвало да погасят. П. го убеждавала: „Аз съм много праведна жена с чисто сърце, ако се ожениш за мен изобщо няма да съжаляваш”. Както посочва свидетелят А., той също искал да се ожени, защото тъкмо излязъл от затвора и му омръзнало да бъде сам, а момичето било туркиня – както посочва той - „от моя народ”. „От цялото си сърце казах, че ще се оженя за нея. И тя ми каза, че ме иска и да я взема в Израел и ще се оженим”.

В действителност П. живеела с В. на семейни начала в България, в град Завет, като имали две общи деца и деца от предходни съжителства, и въвели в заблуждение св.А., като му разказали определени факти напълно различни от действителността. След като в разговорите си с А.П. и В. успели да го заблудят, по искане на подсъдимата А. продължил да й изпраща пари чрез системата за парични преводи „Уестърн Юниън”. Когато П. обявила сериозните си намерения да отиде при чуждия гражданин в Израел и да сключат брак, св.А. я запознал чрез Скайп и със семейството си, което я приело като своя снаха. Вярвайки на думите на П., че тя ще да отиде при него и ще сключат брак, А. изпращал различни суми. При всяко позвъняване и молба от подсъдимата, той изпращал исканите от нея суми, тъй като смятал, че ги предоставя на бъдещата си съпруга. При някои от разговорите по Скайп помежду им св.А. заснел двамата подсъдими от компютъра си, като предоставил снимките на разследващите органи и същите са приложени по ДП. Впоследствие за да поддържат заблуждението у А., че подсъдимата ще отиде при него в Израел, В. и П. решили да покажат и билет. Подсъдимата показала билет (автобусен билет, който е иззет и приложен като веществено доказателство по делото), за който обяснили, че е самолетен билет с дестинация от Холандия до Израел. Впоследствие П. започнала да твърди, че на летището не я пускат, тъй като й трябват пари, при което А. продължавал да изпраща парични суми. Част от изпратените пари били преведени от негов приятел - А.Д.. А. и Д. изпращали сумите както на П., така и на подс.В.Н.В., който се представял за неин брат и по този начин продължили да поддържат заблуждението у А., че В. е роднина на П.. Еднократно суми били изпратени и на св.Г.А. - сестра на П., на св.Г.Й. – нейна майка, и на Н.В.Н. - син на подс.В. от предходно съжителство. Св.А. изпращал сумите на лицата, които му посочвала самата П., но знаел, че парите са предназначени за нея. Така в периода от 11.10.2009г. до 05.11.2011г., на няколко пъти св.А. извършил 38 превода на различни суми в общ размер на 9 622.45 евро и 16 905.02 щатски долара, които били получени от подс.П. и подс.В. и еднократно от свидетелите А., Й. и Н. в бюра на „Уестърн Юниън” в градовете Силистра, Русе и Завет. Един превод е бил направен до Холандия и получен от св.Г.А., която препратила парите на П..

В действителност С.П. живеела в България, на семейни начала с подс.В.В., с децата им от предходни съжителства, като  имали и две общи деца. П. не е имала намерение да напуска страната и да заминава за Израел, за да сключва брак с пострадалия. Историите, които разказвала на пострадалия заедно със съжителстващия с нея мъж – подс.В., били единствено с цел да набавят за себе си имотна облага по неправомерен начин.

Тази ситуация продължила около две години - до месец август 2011г., когато С.П. поискала от А. голяма сума пари - 10 000 долара, за да „излезе от летището”, на което била „заседнала”. Тъй като А. бил затънал в дългове, не можел да изпраща пари, при което С. спряла да му вдига телефона и преустановила контактите си с него. Тогава св.Т.А. подал жалба в Интерпол срещу нея.

След като подал жалбата в разговор със своя приятел Д. свидетелят разбрал, че на 05.11.2011г. същият е изпратил пари на подсъдимата, тъй като тя се свързала с него и казала, че е заседнала на летището, като убедила Д. да не съобщава за превода на А., за да не го ядоса.

По доказателствата:

На 16.11.2011г. в гр. Завет на ул.Хан Крум № 10, в къщата, в която живеели П. и В.,*** - домът на св.А. и св.Й., е било извършено претърсване и изземване, при което са били иззети вещи имащи значение за делото: мобилни телефони, сим-карти, компютри и др. подробно описани в протоколите за претърсване и изземване, одобрени от съдия при РС гр.Кубрат. Част от иззетите вещи са върнати на собствениците на основание чл.111, ал.2 от НПК. Като веществени доказателства по делото са приложени част от иззетите вещи, послужили да извършване на престъплението: преносим компютър „HP Compaq” със сериен № CND42901GW; мобилен телефон „Нокия 1800” с IMEI 353768045556631 и монтирана в него СИМ-карта; мобилен телефон „Нокия 5130-с” с IMEI 358229036090960 и монтирана в него СИМ- карта; 1 бр. автобусен билет, на името на Habibe Hasan Mehmed; 1 бр.тетрадка със спирала, черна на цвят, с картинка на риба.

От заключението на съдебно-финансовата експертиза изготвена по ДП се установява, че общият размер на изпратените от св.Т.А. суми в различни валути  - 9 622.45 евро и 16 905.02 щатски долара, възлиза на левова равностойност 42 420.87 лева.

От заключението на изготвената техническа експертиза е видно, че в иззетите от дома на подс.П. и подс.В. мобилни телефони „Нокиа 1800” с IMEI 353768045556631 и „Нокиа 5130-с” с IMEI 358229036090960 (приложени като веществени доказателства) са налични записи в телефонните указатели с номера на пострадалия А.. В телефона „Нокия 1800” и СИМ-картата са налични множество СМС-и от и към пострадалия А. - преведени впоследствие, от които е видно, че подсъдимата е комуникирала с А., който й е изпращал данни за номера на всеки превод и сумата, която е превеждал за нея.

От извършените справки към мобилните оператори е видно, че телефон +359895177931 е собственост на подс.В.В. и в периода от 28.01.2011г. до 19.02.2011г. е ползван от телефон с IMEI 358229036090960, а впоследствие с телефон с IMEI 353768045556630/1. Монтираните в двата мобилни апарата СИМ-карти - b-connect, са собственост на подс.В..

В иззетия от дома на подс.П. преносим компютър марка „НР” (приложен като веществено доказателство) е инсталиран комуникаторът „Скайп”, който е бил използван от множество потребители, един от които - ,,ebruli879”. Голяма част от чат-разговорите на този потребител са именно с потърпевшия А. - с потребителско име ,,sayyar66" и профилно име AZERI. Тъй като комуникацията е водена на турски език, по ДП е извършен и приложен към делото превод на същата от 03.12.2010г. до 20.08.2011г.

Всички доказателства в своята съвкупност сочат, както авторството на подсъдимите, така и индивидуализират деянието им. Частично обясненията на подсъдимите и приобщените свидетелски показания на пострадалото лице се подкрепят от писмените доказателства по делото: протоколи за оглед на местопроизшествие, фотоалбуми, съдебно-техническа експертиза, съдебнофинансова експертиза, справки от мобилни оператори, оригинали на получени парични преводи чрез „Уестърн Юниън”, справки за съдимост.  

Съдът кредитира изцяло показанията на св.Т.А.. Същите са логични и безпротиворечиви и съответстват на останалите събрани по делото доказателства – справки от мобилни оператори, съдебнотехническа експертиза, оригинали от парични преводи чрез системата на „Уестърн Юнион”. Същите изцяло опровергават обясненията на подсъдимите в частта им, че П. е обещала да сключи брак с пострадалия и да замине за Израел, но се отказала, след като разбрала, че пострадалият лежал в затвора; че имал много деца; че същият не е бил принуждаван да праща пари, а извършвал това доброволно.

Съдът не кредитира показанията на разпитаните свидетели, които с оглед родствените си връзки с подсъдимите излагат факти в подкрепа на заетата от тях защитна позиция. Тези показания остават изолирани и неподкрепени от събрания доказателствен материал.    

Съдът кредитира изцяло останалите събрани по делото писмени доказателства. Същите кореспондират, както помежду си, така и в цялост на установената по делото фактическа обстановка.  

От правна страна:

С действията си всеки от подсъдимите С.З.П. и В.Н.В. е осъществил състава на престъпление по чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода от месец октомври 2009 год. до 05.11.2011 год. в гр.Завет, обл.Разград, действайки в условията на продължавано престъпление и в съучастие, с цел да набавят за себе си имотна облага възбудили и поддържали у Т.А., заблуждение, че П. ще заживее при него в Израел и ще сключи брак с него, а В. – че е неин брат, и с това му  причинили имотна вреда в големи размери - 9 622.45 евро и 16 905.02 щатски долара или в левова равностойност 42 420.87 лева.

От обективна страна: Подсъдимите С.З.П. и В.Н.В. при разговорите през социалните мрежи и по телефон, са създали неправилна представа у св.Т.А., че родителите им са починали, че са бедни, нямат средства дори за прехрана, че баща им оставил много дългове, че П. живее сама в Холандия, а впоследствие заедно със семейството на своя „брат” В., че П. желае да живее в Израел и да сключи брак със свидетеля, няма пари за задграничен паспорт, че прави опити да премине границата, но я връщат обратно защото няма пари, че е купила самолетен билет за Израел, но е „заседнала” на летището. И двамата заявявали, че се нуждаят от парични средства. Освен, че създали тези неправилни представи, подсъдимите и поддържали заблуждението – подсъдимата се обличала в стари и мизерни дрехи, показвала закупения билет, а подсъдимия, представяйки се като единствения близък родственик на П. поддържал версията й, че са в Холандия и в затруднено финансово положение. Формираните в съзнанието на свидетеля невярни представи, са повлияли на волята му да извърши разпоредителни действия, причиняващи му имотна вреда. Същият не би ги извършил без заблуждението, в което е бил въведен, поради което предоставил на подсъдимите исканите средства, в резултат на което С.П. и В.В. установили фактическа власт върху движимите вещи - пари. В резултат на тези разпореждания, вследствие на неправилните представи, е настъпила и имотната вреда за пострадалия, която всъщност е била целта на двамата подсъдими, тъй като има характер на облага за тях и с това е и довършено престъплението. Установява се, че в инкриминирания период  - от месец октомври 2009 год. до 05.11.2011 год. са извършили няколко деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на  престъплението по чл.209, ал.1 от НК, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Ето защо  извършеното от тях следва да се квалифицира в условията на продължавано престъпление – чл.26 ал.1 от НК.

Относно наличието на квалифициращ признак големи размери, настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се касае за съставомерност на изпълнителното деяние именно по този текст на НК. Това е така, тъй като съгласно Тълкувателно решение № 6 от 1973 г. на ОСНК големите размери се определят преди всичко от паричната равностойност на предмета на престъплението, като меродавен е момента на извършване на деянието - в т.см. Решение № 277 от 23.05.1984 г. на ВС. С Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/98 г., ОСНК беше възприето, че при определяне квалифицираните признаци големи размери за различните видове престъпления, ако друго не е посочено в закона, критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението, която надхвърля седемдесет пъти установената в страната минимална работна заплата. Към момента на извършване на деянието минималната работна заплата за страната е била от 240 лева – 270 лева.  

         От субективна страна подсъдимите са действали при пряк умисъл – съзнавали са общественоопасния характер на деянието, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и видно от действията им, водени от користни мотиви са искали настъпването на тези последици.

         По наказанието:

Предвид изложеното съдът призна подс.С.З.П. за виновна в извършване на престъплението по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и й наложи наказание при индивидуализацията на което съобрази: смекчаващи отговорността обстоятелства: съдействие за разкриване на обективната истина, семейно и материално положение и отегчаващи – предишно осъждане. Отчитайки предходното съдът наложи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като отмери наказание малко над минимума   една година и три месеца  лишаване от свобода, което с оглед обремененото й съдебно минало следва да изтърпи при първоначален строг режим в условията на затвор.

Видно от справката за съдимост на подс.П., тя е извършила деянието, предмет на настоящата присъда, в изпитателния срок на наказанието наложено със Споразумение от 21.04.2008 година по НОХД № 14993/2007 год. по описа на РС гр.София, а именно – три месеца лишаване от свобода отложено за тригодишен изпитателен срок. Поради това постановявайки присъдата, съдът приведе на основание чл.68, ал.1 от НК отложеното наказание в размер на три месеца лишаване от свобода, като постанови изтърпяването му отделно от наказанието по настоящата присъда при първоначален строг режим в условията на затвор.

Предвид изложеното съдът призна подс.В.Н.В. за виновен в извършване на престъплението по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и му наложи наказание при индивидуализацията на което съобрази: смекчаващи отговорността обстоятелства: чисто съдебно минало, съдействие за разкриване на обективната истина и отегчаващи – няма. Отчитайки предходното съдът наложи наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като отмери наказание на минимума   една година  лишаване от свобода.

С оглед чистото съдебно минало на дееца и поради това, че наказанието не е над три години лишаване от свобода, съдът отчете, че целите на личната и генералната превенция ще се постигнат с приложението на института на условното осъждане, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на определеното наказание за тригодишен изпитателен срок.   

С присъдата съдът постанови, на основание чл.53, ал.1, б.„а” от НК веществените доказателства по делото:  преносим компютър „HP Compaq" със сериен № CND42901GW; мобилен телефон „Нокия 1800” с IMEI 353768045556631 и монтирана в него СИМ-карта; мобилен телефон „Нокия 5130-с” с IMEI 358229036090960 и монтирана в него СИМ-карта, да се отнемат в полза на държавата, след влизане в сила на присъдата. Веществените доказателства по делото: 1 бр.автобусен билет, на името на Habibe Hasan Mehmed, 1 бр.тетрадка със спирала, черна на цвят, с картинка на риба, да бъдат унищожени след влизане в сила на присъдата.

С присъдата съдът постанови и да бъдат върнати на съответните подагенти на „Уестърн Юнион” представените от тях оригинали от документи за извършени парични преводи, изпратени от Т.А..

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди всеки от подсъдимите да заплати направените по делото разноски, а именно по 272.68 лева в полза на ОД на МВР гр.Разград за разноски на досъдебното производство и по 596.20 лева по сметка на РС гр.Кубрат – разноски на съдебното следствие.

В този смисъл съдът постанови съдебния си акт.

 

                                                  Председател: /П/ Ал. Великова