МОТИВИ  КЪМ  ПРИСЪДА  ПО  НОХД № 142/2016Г. ПО ОПИСА НА  РАЙОНЕН СЪД – ГР. КУБРАТ   

 

Наказателното производство е образувано по внесен от Районна прокуратура гр.Кубрат обвинителен акт срещу:

 1/Подсъдимия Г.И.К. ***, за това,  че на 15.02.2015г. в с.Беловец, обл.Разград, след предварителен сговор с Б.В.Г. *** и чрез използване на моторно превозно средство  - лек автомобил „Пежо 307" с peг. № РР 8027 АТ, е отнел чужди движими вещи: 5 броя алуминиеви деветнадесет цолови джанти марка „STILE М6” за лек автомобил „BMW” - употребявани, на стойност 725.00 лева и 4 броя гуми, деветнадесет цолови, марка „Фалкен” - употребявани на стойност 240.00 лв., всичко на обща стойност 965.00 лв. - немаловажен случай, като откраднатите вещи не са под постоянен надзор, от владението на Б.М.Е. от с.с. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.2, т.4, предл.1 и т.5 във вр. с чл.194, ал.1 от НК;

2/Подсъдимия Б.В.Г. ***, за това, че на 15.02.2015г. в с.Беловец, обл.Разград, след предварителен сговор с Г.И.К. и чрез използване на моторно превозно средство  - лек автомобил „Пежо 307” с peг. № РР 8027 АТ, е отнел чужди движими вещи: 5 броя алуминиеви деветнадесет цолови джанти марка „STILE М6” за лек автомобил „BMW” - употребявани, на стойност 725.00 лева и 4 броя гуми, деветнадесет цолови, марка „Фалкен” - употребявани на стойност 240.00 лева, всичко на обща стойност 965.00 лева - немаловажен случай, като откраднатите вещи не са под постоянен надзор, от владението на Б.М.Е. от с.с. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.2, т.4, предл.1 и т.5 във вр. с чл. 194 ал.1, от НК, както и

За това, че на 20.02.2015г. в с.Беловец, обл.Разград на задна седалка на лек автомобил „Пежо 307” с peг. № РР 8027 АТ, е намерил чужда движима вещ - 1 бр. мобилен апарат „Самсунг тренд пет” на обща стойност 220.00 лева, собственост на К.Г. *** и в продължение на една седмица не е съобщил за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил - престъпление по чл.207, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на районната прокуратура поддържа обвинението, така както е било възведено с обвинителния акт. Заявява, че събраните по досъдебното производство и на съдебното следствие доказателства, установяват по безспорен начин авторството на подсъдимите в извършване на инкриминираните деяния. Пледира на всеки от подсъдимите за извършеното от тях престъпление по чл.195, ал.1 от НК да бъде наложено предвиденото наказание лишаване от свобода на минимума – една година, при приложението на института на условното осъждане. За подсъдимия Г. пледира и за налагане на наказание за извършеното от него престъпление по чл.207, ал.1 от НК, ориентирано на минимума предвиден в цитирания текст, а именно – глоба в минимален размер. Заявява, че по отношение на този подсъдим следва да се определи едно общо наказание при условията на чл.23, ал.1 от НК.

Подсъдимите Г.И.К. и Б.В.Г.,  на досъдебното производство се признават виновни в извършване на престъпленията, за които са привлечени под наказателна отговорност. Поради това, че за съдебната фаза на делото подс.К. не е намерен на адреса, а подс.Г. след връчване на обвинителния акт е напуснал страната, съдът е разгледал делото по реда на задочното производство. Назначеният им служебно от съда защитник пледира за постановяване на осъдителна присъда с оглед събраните по делото доказателства установяващи вината на подзащитните му. Счита, че наказанията на всеки от подсъдимите следва да се наложат като се отчетат смекчаващите отговорността им обстоятелства, както и че отнетите вещи са върнати на собствениците. 

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подс.Г.И.К. е 22-годишен, с българско гражданство, неженен, неосъждан, с основно образование, безработен.

Подс.Б.В.Г. е 22-годишен, с българско гражданство, неженен, неосъждан, с основно образование, безработен.

Св.Б.М.Е. ***. В дома си свидетелят имал помещение, приспособено като сервиз за автомобили.

На 15.02.2015г. през деня подсъдимите Г.К. и Б.Г. отишли с лекия автомобил „Пежо 307” с peг. № РР 8027 АТ, собственост на Г. до сервиза на св.Е. ***. Докато Е. преглеждал автомобила на Г., последния забелязал, че отвън до сервиза на този свидетел имало складирани джанти и гуми. По-късно същият ден Г. предложил на К. да отидат вечерта до дома на св.Е. и да откраднат намиращите се пред жилището му джанти и гуми. К. се съгласил с направеното предложение. Така на 15.02.2015г. след като се сговорили предварително, около 23:00 часа подс.К. и подс.Г. отишли с лекия автомобил на Г. - „Пежо 307” с peг. № РР 8027 АТ до сервиза на св.Е.. Г. спрял колата до сервиза и с К. извършили кражба на намиращите се там 5 броя алуминиеви деветнадесет цолови джанти марка „STILE М6” за лек автомобил BMW- употребявани и 4 броя гуми, деветнадесет цолови, марка „Фалкен” - употребявани, които не били под постоянен надзор. Откраднатите вещи подсъдимите натоварили в автомобила на Г., след което си тръгнали. Г. оставил К. в дома му, а той с откраднатите джанти и гуми се прибрал вкъщи.

 Няколко дни след кражбата подс.Г. продал откраднатите 5 бр. джанти и 4 бр. гуми на св.Н. *** за сумата от 300.00 лева. Преди да закупи вещите Н. попитал Г. да не би същите да са откраднати, при което подсъдимият заявил, че същите били на баща му, който заминал за чужбина. След като извършителите на престъплението били установени св.Н. предал с протокол за доброволно предаване на служител при РУ на МВР-Кубрат закупените 5 броя алуминиеви деветнадесет цолови джанти марка „STILE М6” за лек автомобил BMW -употребявани и 4 броя гуми, деветнадесет цолови, марка „Фалкен”. Срещу разписка откраднатите вещи са върнати на собственика - св.Е..

Според оценката на вещото лице стойността на откраднатите вещи от св.Е.: 5 броя алуминиеви деветнадесет цолови джанти марка „STILE М6” за лек автомобил BMW-употребявани и 4 броя гуми, деветнадесет цолови, марка „Фалкен” - употребявани възлиза на 965.00 лева.

На 19.02.2015г. подс.Г.  с  лекия си автомобил „Пежо 307” с peг. № РР 8027 АТ и свидетелите К.К. и Д.Й., и още двама свои приятели посетили гр.Кубрат. През цялото време на пътуването от с.Беловец до гр.Кубрат и обратно св.К. се возил на задната седалка на колата на подсъдимия. Около 23:00 часа се върнали в с.Беловец и подс.Г. паркирал автомобила пред дома си, а приятелите му тръгнали пеш към жилищата си. По пътя към дома си св.К. установил, че мобилния му апарат „Самсунг тренд пет” го няма. Върнали се заедно със св.Й. до автомобила на подс.Г., паркиран пред дома му. Светнали със запалка и К.  и Й. видели, че мобилният телефон е на задната седалка в колата на Г.. Понеже било късно св.К. решил да не притеснява Г., а да отиде на следващия ден и да си вземе телефона.

На следващия ден - 20.02.2015г. подс.Г. намерил на задната седалка на автомобила си мобилния апарат „Самсунг тренд пет”, за който знаел, че е на св.К. и решил да го прибере за себе си. Малко по-късно същият ден св.К. отишъл до дома на Г. и попитал за телефона си, който през нощта бил видял на задната седалка в автомобила му. Подс.Г. обяснил на К., че в автомобила му не е имало никакъв телефон и не е намирал такъв. В рамките на една седмица, считано от деня на намирането на инкриминираната вещ - мобилен апарат „Самсунг тренд пет”, подсъдимият Г. не е съобщил за местонахождението на намерената от него вещ комуто трябва /на собственика - св.К. или на полицията/, а тъй като се нуждаел от парични средства Г. го заложил в заложна къща в гр.Русе за сумата от 50.00 лева. След като свидетелят подал жалба в полицията, няколко месеца след извършване на престъплението Г. закупил от магазин нов мобилен апарат от същата марка и модел - „Самсунг тренд пет”, за да го върне на св. К.. Г. предал закупениата вещ на св.М. - баба на св.К., която го дала на внука си.

Според оценката на вещото лице стойността мобилния апарат „Самсунг тренд пет”, собственост на св. К. възлиза на 220.00 лева.

По доказателствата:

Възприетата от съда фактическа обстановка се доказва по непротиворечив начин от събраните по делото и преценени по реда на чл.14 от НПК, писмени и гласни доказателства: обясненията показанията на свидетелите Е., К., Ц. и Й., съдебнооценителна експертиза, протоколи за доброволно предаване, разписки, справки за съдимост.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели. Същите са логични и безпротиворечиви и съответстват на останалите събрани по делото доказателства.

Съдът кредитира изцяло и останалите събрани по делото писмени доказателства. Същите кореспондират, както помежду си, така и в цялост на установената по делото фактическа обстановка.  

От правна страна:        

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че подсъдимият Г.И.К. и Б.В.Г. с действията си са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.2, т.4 и т.5 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, тъй като на 15.02.2015г. в с.Беловец, след като се сговорили предварително, чрез използване на моторно превозно средство са отнели чужди движими вещи на обща стойност 965.00 лв. - немаловажен случай, като откраднатите вещи не са под постоянен надзор, от владението на Б.М.Е. от с.с. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят.

Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта обхващащо два акта: прекъсване на чуждото владение и възможност деецът безпрепятствено да се разпорежда с нея, което подсъдимите осъществили, установявайки владение върху вещите и разпореждайки се с тях като със свои.

От обективна страна предмет на посегателство са чужди движими вещи – джанти и гуми, които били собственост на свидетеля Б.Е.. Описаните вещи са годен предмет на престъплението с оглед факта, че същите имат определена стойност изчислена в пари към момента на посегателството, видно от приложената по ДП оценителна експертиза. Налице е и втората особеност на деянието – установяване на владение върху отнетите вещи. До момента на осъществяване на изпълнителното деяние те са се намирали във фактическата власт на свидетеля като след  извършването, е осъществен и престъпния резултат, като вещите са преминали във владение на извършителите и те се разпоредили с тях като със свои.  

Деянията са извършени от две лица, след като предварително се сговорили, при което с оглед стойността на откраднатите вещи и останалите квалифициращи обстоятелства, деянието не представлява маловажен случай – чл.195, ал.1, т.5 от НК.  

Безспорно се установява, че вещите предмет на престъпното посегателство са били без постоянен надзор, както и че за да пренесат и изнесат от мястото на престъплението същите, подсъдимите са използвали МПС, собственост на подс.Г., при което деянието е съставомерно на чл.195, ал.1, т.2 и т.4 от НК.

При  извършване на деянията подсъдимите Г.И.К. и Б.В.Г. са действали при пряк умисъл: съзнавали общественоопасния характер на извършеното и неговите общественоопасни последици и целели настъпването на вредоносния резултат, което е обективирано в поведението им: съзнавали, че вещите са чужда собственост, че нямат разрешение от собствениците да ги своят, но въпреки  това, преследвайки това си намерение ги отнели с цел да се обогатят.

От събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият Б.В.Г. с действията си е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъпление по чл.207, ал.1 от НК, тъй като на 20.02.2015г. в с.Беловец, обл.Разград на задната седалка на лекия си автомобил е намерил чужда движима вещ на стойност 220.00 лева, собственост на К.Г. *** и в продължение на една седмица не е съобщил за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил.

От обективна страна – подсъдимият е имал фактическа власт върху предмета на престъплението, която е получил без правно основание, но същевременно не е установил тази власт и противоправно. Движимата вещ –мобилен телефон, е излязла от фактическата власт на собственика – св.К. и той не е знаел къде се намира. Изпълнителното деяние осъществил чрез бездействие – като в продължение на една седмица не съобщил на собственика, на този който я е загубил или на властта, че вещта е у него.

При  извършване на деянието подсъдимият Б.В.Г. е действал при пряк умисъл: съзнавал общественоопасния характер на извършеното и неговите общественоопасни последици и целял настъпването на вредоносния резултат, което е обективирано в поведението му: съзнавал, че вещта е чужда собственост, че той я е намерил и че не е съобщил на когото трябва за нейното местонахождение. 

По наказанието:

Предвид изложеното съдът призна подс.Г.И.К. за виновен в извършване на престъплението по чл.195, ал.1,т.2,  т.4 и т.5 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, като при индивидуализацията на наказанието съобрази смекчаващи отговорността обстоятелства: чисто съдебно минало;  възстановяване изцяло на причинените с престъплението щети; съдействие за разкриване на обективната истина;  отегчаващи отговорността обстоятелства: няма. С оглед изложеното съдът определи наказанието при превес на смекчаващите вината на дееца обстоятелства като отмери наказание на минимума предвиден в закова – една година лишаване от свобода.

С оглед чистото съдебно минало на дееца и предвид това, че наказанието не е над три години лишаване от свобода, съдът намери, че целите на чл.36 от НК ще бъдат постигнати с приложението на института на условното осъждане, поради което отложи изтърпяването на така наложеното наказание от една година лишаване от свобода за тригодишен изпитателен срок съгласно чл.66 ал.1 от НК.   

Предвид изложеното съдът призна подс.Б.В.Г. за виновен в извършване на престъплението по чл.195, ал.1,т.2,  т.4 и т.5 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, като при индивидуализацията на наказанието съобрази смекчаващи отговорността обстоятелства: чисто съдебно минало;  възстановяване изцяло на причинените с престъплението щети; съдействие за разкриване на обективната истина;  отегчаващи отговорността обстоятелства: няма. С оглед изложеното съдът определи наказанието при превес на смекчаващите вината на дееца обстоятелства като отмери наказание на минимума предвиден в закова – една година лишаване от свобода.

С оглед чистото съдебно минало на дееца и предвид това, че наказанието не е над три години лишаване от свобода, съдът намери, че целите на чл.36 от НК ще бъдат постигнати с приложението на института на условното осъждане, поради което отложи изтърпяването на така наложеното наказание от една година лишаване от свобода за тригодишен изпитателен срок съгласно чл.66 ал.1 от НК.   

Съдът призна подс.Б.В.Г. за виновен и в извършването на престъпление по чл.207, ал.1 от НК, като при индивидуализацията на наказанието съобрази смекчаващи отговорността обстоятелства: чисто съдебно минало; възстановяване изцяло на причинените с престъплението щети; съдействие за разкриване на обективната истина;  отегчаващи отговорността обстоятелства: няма. С оглед изложеното съдът определи наказанието при превес на смекчаващите вината на дееца обстоятелства като отмери наказание на минимума – глоба в размер на 100.00 лева.

На основание чл.23, ал.1 и ал.3 от НК съдът наложи едно общо наказание на подсъдимия Б.В.Г. между наложените с настоящата присъда, а именно – една година лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок и присъедини към същото и наказанието глоба в размер на 100.00 лева.

С оглед този изход на делото – осъдителна присъда,  на основание чл.189, ал.3 от НПК, всеки от подсъдимите Г.И.К. и Б.В.Г., следва да заплати в полза на ОД на МВР – гр.Разград 20.00 (двадесет) лева – разноски на досъдебното производство и по сметка на Районен съд – гр.Кубрат сумата 10.00 (десет) лева – разноски на съдебното следствие.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

                                                     Председател: /П/ Ал. Великова