МОТИВИ  КЪМ  ПРИСЪДА  ПО  НОХД № 161/2016Г.  ПО ОПИСА НА  РАЙОНЕН СЪД – ГР. КУБРАТ

 

 

 

Наказателното производство е образувано по внесен от Районна прокуратура гр. Кубрат обвинителен акт срещу И.Х.Е. ***, за това, че  на 28.01.2016г. в с.Севар, обл.Разград, е предавал по мобилен телефон с поставена в него СИМ карта с номер 0895098667 неверни повиквания за злополука към дежурен оператор на „Национална система” на тел.112 - за катастрофа с пострадал човек в с.Севар, общ.Кубрат до ЦСМП гр.Кубрат – престъпление по чл.326, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на районната прокуратура поддържа обвинението, така както е били възведено с обвинителния акт. Заявява, че събраните по досъдебното производство и на съдебното следствие доказателства установяват по безспорен начин авторството на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние. Пледира на подсъдимия Е. да бъде наложено за извършеното престъпление по чл.326, ал.1 от НК наказание лишаване от свобода над законовия минимум, което с оглед обремененото съдебно минало на дееца той изтърпи ефективно при строг първоначален режим.             

 Подсъдимият И.Х.Е. разпитан на ДП не се признава виновен в извършване на деянието, за което е обвинен. Дава обяснения, че на посочените в обвинителния акт дата и място е бил много пиян,  че действително видял автомобил, който е катастрофирал и се обадил от своя телефон на тел.112, но не си спомнял какво е говорил. Е. е привлечен като обвиняем на 16.05.2016год. и няколко дни по-късно, въпреки поетото задължение да не променя местоживеенето си, видно от справката изискана от РУМВР гр.Кубрат, на 25.05.2016 год. е напуснал пределите на страната. За насрочените съдебни заседания не се явява, като по несъмнен начин – както от справката, така и от отбелязванията върху призовките, се установява, че подсъдимият е в чужбина. Съдът като намери, че с това си поведение подсъдимият е целял да избегне наказателното преследване предприето от разследващите органи, както и че обвинението не е за тежко престъпление по см. на НК, разгледа делото по реда на задочното производство, като отчете, че отсъствието му няма да попречи за разкриване на обективната истина. Защитникът му пледира за постановяване на оправдателна присъда, като заявява, че обвинението е недоказано. Отделно от това заявява, че дори и да е осъществено деянието, за което подзащитният му е привлечен под наказателна отговорност, то от същото не са настъпили каквито и да било вредни последици. Алтернативно, ако съдът намери, че обвинителната теза е доказана,  пледира на подс.Е. да се наложи наказание пробация, вместо поисканото от прокурора наказание лишаване от свобода.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и анализирайки ги, намери от фактическа страна за установено следното:  

Подсъдимият И.Х.Е. е 44–годишен с българско гражданство, разведен, осъждан, със средно образование, безработен.

Подсъдимият И.Х.Е. *** и няколко дни преди 28.01.2016год. закупил от магазина на св.К. предплатена карта на мобилен оператор „Теленор” . Така Е. използвал мобилен телефон със СИМ карта № 0895088667. 

         Свидетелят А.А. – съселянин на подсъдимия, ангажирал Е. с почистването на снега от плоча в дома му. След като приключил работата, домакинът поканил подсъдимия да се почерпят – хапнали, пили вино и ракия. Така около 21:45 часа на 28.01.2016 год. И.Е. решил да звънне на спешен телефон 112,  за да подаде невярно съобщение за злополука. В дома на св.А. набрал номер 112, свързал се с оператора и съобщил, че се казва М.И. и че в село Севар в района около спортната зала има пострадал от настъпила катастрофа. Операторът свързал Е. ***, като и на тях Е. *** на кръстовището пред спортната зала има пострадал от настъпило ПТП гражданин, който е в безпомощно състояние. Свидетелят А. дочул какво говори Е., скарал му се и го помолил да напусне дома му.

След постъпилото обаждане, дежурен екип от ЦСМП-Кубрат, а именно свидетелите Н.А.-М. и Т.Н. - медицински фелдшери към ЦСМП гр.Кубрат, се отправили с линейка към село Севар на посоченото от подсъдимия място, където той следвало да ги чака. При пристигането на линейката в района на спортната зала в с.Севар нямало никой -  нито катастрофирал автомобил, нито пострадал или друг гражданин. Линейката направила две обиколки в близост до посоченото място, но не открили пострадали. Там срещнали и пристигналия екип от полицията –Г.Г. и Пламен Д.-служители РУМВР Кубрат, които били изпратени от дежурен ОДЧ при РУ МВР Кубрат - св.Х.Х.. Двата автомобила - линейката и полицейският автомобил съвместно извършили обход, но не установили автомобил претъпял ПТП и пострадало лице, след което докладвали, че сигналът е неверен и се прибрали към гр.Кубрат.

От приложеното писмо и справки в електронен формат от Дирекция „Национална система 112 МВР”, Регионален център 112-Русе е видно, че от ползвания от подсъдимия Е. телефонен № 0895088667 са получени обажданията към номер 112, като при едното обаждане се е включил оператор от РЦ Русе, а при второто – от РЦ Кърджали. Така на 28.01.2016г. от телефон с № 0895088667 от подс.И.Е. са проведени два телефонни разговора - изходящи, към тел.112. Първото обаждане от този номер е било прието в 21:45 часа в централата със сигнал за пострадал човек в с.Севар при катастрофа. Второто обаждане от този номер е регистрирано в 22:22 часа и при него Е. само е разговарял с оператор, като съдържанието на тези разговори е записано на CD-R, предаден от РЦ-112 - Русе и приложен към делото като веществено доказателство.

Заключението на изготвената техническа експертиза установява съдържанието на приложения по делото диск. Изложени са в хронологичен ред разговорите проведени от подсъдимия Е. към телефон 112.

По доказателствата:

Всички доказателства в своята съвкупност сочат авторството на подсъдимия Е. в извършване на деянието по чл.326, ал.1 от НК и индивидуализират деянието му. Показанията на свидетелите Х., И., А.-М., Н., А. и К. се подкрепят от писмените доказателства по делото: техническа експертиза,   писмо от РЦ - 112 гр.Русе, писмо от РЦ 112 гр.Кърджали, справка за съдимост. 

Съдът кредитира изцяло показанията на горепосочените свидетели. От същите по несъмнен начин се установява, че на посочената дата действително подсъдимият И.Е. е звънял два пъти на телефон 112, като първият път е съобщил за пострадало от ПТП лице. В тази насока  е и изготвената техническа експертиза.

Съдът кредитира изцяло и останалите събрани по делото писмени доказателства. Същите кореспондират, както помежду си, така и в цялост на установената по делото фактическа обстановка.  

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият И.Х.Е. с действията си е осъществил състава на престъпление по чл.326, ал.1 от НК, а именно на тел.112 е предал невярно повикване за злополука.

По категоричен начин от всички събрани по делото доказателства се установи, че подсъдимият Е. на 28.01.2016г. вечерта, докато е пребивавал в дома на св.А. е позвънил на тел.112, представил се за лице с други имена – „М.И.” и съобщил, че в района на спортната зала в село Севар се намира лице, пострадало от претърпяно ПТП. Данните на мобилния оператор сочат по несъмнен начин, че неверните повиквания са извършени от телефонен номер, собственост на подсъдимия, като в тази насока са и справката от Регионален център гр.Русе към Дирекция „Национална система 112 МВР”, както и изготвената по ДП техническа експертиза, която в хронологичен вид е изложила разговорите проведени от Е. към номер 112. Отново от показанията на разпитаните свидетели – Х., А.-М. и Н. се установява, че в действителност на посоченото място не е имало нито ПТП, нито пострадало лице, т. е. Е. е предал невярно повикване за злополука.

От субективна страна И.Х.Е. е извършил деянието виновно, при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 пр. 1 от НК. Съзнавал е обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е целял тяхното настъпване.

По наказанието:

         При определяне размера на наложеното наказание на подсъдимия И.Х.Е. за извършеното деяние по чл.326, ал.1 от НК съдът се съобрази с обществена опасност на деянието и на дееца, отчитайки като отегчаващи отговорността обстоятелства предишните осъждания и смекчаващи – семейно и материално положение. Предвид изложеното съдът на основание чл.54 от НК отмери наказание малко над минимума – шест месеца лишаване от свобода, което подс.Е. с оглед обремененото съдебно минало следва да изтърпи ефективно при първоначален строг режим в условията на затвор.  

Съдът постанови, на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК, веществените доказателства по делото 1бр. CD-R с аудиозапис WAV  2бр. и справка брой обаждания  XLS 2бр.; 1бр. пластика от SIM карта, бяло-синя на цвят № 89359050100520924698, приложени по досъдебното производство, да бъдат унищожени след влизане в сила на присъдата.

Подсъдимият И.Х.Е. дължи на основание чл.189, ал.3 от НПК направените по делото разноски, като следва да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Разград сумата 40.93 лева – разноски на досъдебното производство и по сметка на Районен съд – гр. Кубрат сумата 29.70 лева – разноски на съдебното следствие.    

            Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си. 

 

          Председател:/П/ Ал. Великова