Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 8

 

Гр. Кубрат, 19.01.2017г.

 

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Кубратският районен съд в публично заседание на двадесет и първи декември, две хиляди и шестнадесета  година в състав:

 

                                                         Председател: Албена Великова

 

при  секретаря В.Д.  като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №  70 по описа на РСКт за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1, предл. второ от ГПК, предявени по реда на чл.422 от ГПК.

Ищецът „Енерго–Про Продажби”АД  гр.Варна, бул.Вл. Варненчик № 258, Варна Таурс Г, вписано в АВ – ТР с ЕИК 103533691, представлявано от Б. Д. П. и П.С.С. като членове на УС на дружеството, като твърди, че в изпълнение на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД, ответникът  Х.К.К. – негов клиент с клиентски № 1800055522, обект с абонатен № 0508201176 и адрес на потребление град Кубрат, ул. Цар Симеон № 46, не изпълнил задължението си по чл.17, т.2 от ОУДПЕЕ да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и начина, определени в тези общи условия и останал задължен, моли съда да приеме за установено по отношение на ответника Х.К.К., който е възразил по реда на чл.420 от ГПК срещу издадената срещу него Заповед № 233/02.12.2014г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 484/2014г. по описа на РС гр. Кубрат, че той дължи на ищеца претендираните суми: 1617.49 лева, представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени в периода 10.06.2014г. до 31.07.2014г. за обект с абонатен № 0508201176 с клиентски № 1800055522, ведно със законната лихва считано от 25.11.2014г. до окончателното плащане; 49.76 лева, представляваща сбора от мораторните лихви за всяка фактура, за периода от датата след падежа до 30.10.2014г.; 33.35 лева – платена държавна такса по сметка на съда; 300.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по настоящото производство.

В първото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и моли за уважаването й.

Ответникът Х.К.К. чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва твърденията, че е налице действащ договор с ищцовото дружество, тъй като още преди 1989г. е било прекъснато ел. захранването на обекта и е демонтирано СТИ. Отделно от това заявява, че имотът е необитаем, при което дори и да има СТИ, то няма как да отчита потребление на ел. енергия, тъй като такава не се консумира. Оспорва представените писмени доказателства, а именно: справка за потребление на ел. енергия, извлечение от сметка към 30.10.2014г., извлечение за фактури и плащания, както и ф-ра № 0160500125/10.06.2014г., като моли съда, ако ищецът заяви, че ще се ползва от същите, да открие производство по оспорването им и да го задължи да представи същите в оригинал. Оспорва размера на претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение.

 В течение на производството по делото е настъпила смъртта на ответника Х.К.К., поради което като правоприемници са конституирани наследниците му К.К. и Д.Я..

Съдът след като съобрази  събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира  следното:

От приложеното ч. гр. д. № 484/2014г. по описа на РС гр.Кубрат е видно, че на основание чл.410 ГПК в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 233/2.12.2014г. срещу първоначалния ответник Х.К.К. за сумите: 1617.49 лева - главница за незаплатена електрическа енергия по фактури издадени за периода от 10.06.2014г. до 31.07.2014г., за обект с абонатен № 0508201176 – находящ се в гр.Кубрат, ул.Цар Симеон № 46 по кл. № 1800055522, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 25.11.2014г. до изплащане на вземането; 49.76 лева - сбор от мораторните лихви по всяка издадена в периода от 10.06.2014г. до 31.07.2014г фактура за посочения обект, начислени от падежа на всяка една фактура до 30.10.2014г.; 33.35 лева – заплатена държавна такса; 300.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Длъжникът Х.К.К. е подал възражение против заповедта по реда и в срока по чл.414 от ГПК.

По делото са представени и приети като доказателства извлечение от сметка на името на Х.К.К., ЕГН ********** ***, към ищцовото дружество към 30.10.2014 г. /л.7-л.9/, както и копия на фактура № 0160500125/10.06.2014 год. и фактура № 3301015733/31.07.2014г., издадени от ищеца, по които се претендира, че не е извършено плащане, както и ОУДПЕЕ.

От съдържанието на фактура № 0160500125/10.06.2014г., се установява, че същата е издадена относно консумирана елекрическа енергия за периода от 26.04.2014 год. до 29.05.2014 год., начислени  за плащане 6470 кВт/ч дневна енергия и 3343 кВт/ч нощна енергия, на обща стойност 1 594.49 лева, вкл. и ДДС, с посочен срок за плащане – до 10.07.2014 г.  за обект № 0508201176 с адм. адрес гр.Кубрат, ул.Цар Симеон46. 

Фактура № 3301015733/31.07.2014г. е издадена на основание – възстановяване на захранването (стълб) и е на стойност 23.00 лева с вкл. ДДС.

С протоколно определение от 8.09.2015 год. производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК, във връзка с обстоятелството, че по повод сигнал изпратен от ответника е била образувана прокурорска преписка вх. № 246/2015г. по описа на РП-Кубрат, Досъдебно производство № 73/2016 год. по описа на РУМВР-Кубрат.

От препис-извлечение от Акт за смърт № 0018/04.01.2016г., съставен в район „Люлин”, Столична община, гр.София, се установява, че Х.К.К. е починал на 3.01.2016 год. в гр.София.

Видно от Удостоверение за наследници № 33/8.01.2016 г. издадено от Община Кубрат, след смъртта си Х.К.К. е оставил свои наследници Д.Я.Д. – съпруга и деца С.Х.К. и К.Х.К.. От представеното удостоверение, издадено по ч. гр. д. № 15/2016 год. по описа на РС-Кубрат се установява, че С.Х.К. се е отказала от наследството останало след смъртта на Х.К.К.,***.

Досъдебно производство № 73/2016 год. по описа на РУМВР-Кубрат е приключило с Постановление на РП-Кубрат за прекратяване на наказателното производство от 7.10.2016 год.

След възобновяване на производството и с оглед така представените по делото доказателства (препис-извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници) и депозирана молба, като правоприемници в процеса са конституирани наследниците на ответника Д.Я.Д. и К.Х.К..

С молба вх. № 2580/21.11.2016 год. ищецът чрез процесуалния си представител заявява, че оттегля така предявените искове, а процесните фактури са сторнирани, за което е издадено Кредитно известие № 019529868/26.02.2016 год.

Предвид изричното искане на ответниците производството да приключи със съдебен акт по същество на делото, съдът не е уважил искането на ищеца за прекратяване на производството по делото.

Въз основа на установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По оспорване истинността на справка да потребление, извлечение от сметка към 30.10.2014г., фактури № 0160500125/10.06.2014г. и № 3301015733/31.07.2014г.

Процесуалният представител на ответниците твърди, че още преди 1989г. електрозахранването на обекта, находящ се на адрес гр.Кубрат, ул. Цар Симеон № 49, е било преустановено и осъществена процедура по демонтиране на накрайниците на съществуващата въздушна кабелна връзка между стълба на електроразпределителната мрежа и къщата, обитавана от първоначалния ответник. Твърди се, че той не е обитавал имота, който повече от 20 годни е без ток, поради което няма как да е консумиран такъв. Счита, че така издадените документи от ищеца: справка за потребление, извлечение от сметка към 30.10.2014г., фактури № 0160500125/10.06.2014г. и № 3301015733/31.07.2014г. са неистински, поради което е открито производство по оспорването им. Доколкото същите не носят подписите на ответниците и на техния наследодател, т. е. на оспорващата ги страна, доказването на истинността им пада върху ищеца. Последният оттегля искането за извършване на съдебно-счетоводна експертиза и представя Кредитно известие № 019529868/26.02.2016 год. Кредитното известие е първичен счетоводен документ, с който се намалява данъчната основа на доставка или се нулира данъчната основа при развалянето на доставка, за която доставка вече е издадена фактура. Последното, както и искането за прекратяване на производството по делото, са индиция за допуснати грешки при издаването им, с оглед на което съдът приема, че така приложените към исковата молба справка за потребление, извлечение от сметка към 30.10.2014г., фактури № 0160500125/10.06.2014г. и № 3301015733/31.07.2014г.  са неистински и ги изключва от доказателствения материал по делото.

По установителния иск

В производството по установяване съществуването на вземането си, ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи договорната връзка с длъжника и размера на вземането си. Ответникът следва да докаже наличието на  правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.

От представените доказателства от ищеца, приложени към исковата молба, съдът не може да направи извод, че между ищцовото дружество и наследодателя на ответниците е налице валиден договор за предоставяне и ползване на услуги, по силата на който Х.К.К., ЕГН **********,***, да е имал задължение да заплаща тези услуги – ползваната, доставена от ищцовото дружество, електроенергия в негова собственост недвижим имот, посочен като обект № 0508201176 с адм. адрес гр.Кубрат, ул.Цар Симеон46. 

Дори и да се приеме, че е налице валидна облигационна връзка между ищеца и наследодателя на ответниците, след издаването на кредитно известие № 019529868/26.02.2016 год. съдът приема, че не е  доказан и размера на претендираното от ищеца вземане, за което е била издадена Заповед № 233/02.12.2014г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 484/2014г. по описа на РСКубрат.

Предвид събраните писмени доказателства съдът намира, че така предявения установителен иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли. 

По разноските:

При този изход на делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответниците имат право на направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. Представя списък, видно от който сторените такива   са в размер на  800.00 лева  - адвокатско възнаграждение и  66.25 лева пътни разноски.

Процесуалният представител на ищцовото дружество е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, по което съдът дължи произнасяне.

Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (за краткост Наредбата) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Изчислен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата минималният размер на адвокатско възнаграждение, което ответниците следва да заплатят с оглед материалния интерес, е 346.70 лева.

Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Първоначално между страните е имало спор и по фактите, освен по правото. Доказателствените искания на ответниците са съсредоточени в искането да бъдат приети като доказателства представените с отговора на исковата молба документи, представяне на други документи в съдебно заседание, оспорване истинността на документи, представени от ищеца, за събиране на гласни доказателства, за извършване на съдебно-техническа и електротехничекска експертиза, сигнал до РП-Кубрат във връзка със спорното право. Ответниците полагат процесуални усилия за оборване на доказателствената сила на представените от ищеца фактури, извлечения от сметки, респективно за ангажиране на други доказателства. Следва да се отчете и обстоятелството, че преди последното съдебно заседание ищецът е направил искане за оттегляне на исковата молба.

Правната сложност на делото не е голяма нито с оглед броя на страните, нито с оглед фактологията, нито с оглед особеност на развитието на правоотношенията между субектите. Ето защо заплатеното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно над сумата от 600 лева, която следва да бъде присъдена.

В този смисъл и с оглед изхода от делото на ответниците се дължат разноски в размер на 666.25 лева (включващи заплатени адвокатско възнаграждение и пътни разноски за явяване в с. з.), като ищецът следва да бъде осъден да им ги заплати, а в останалата част до 866.25 лева претенцията за разноски следва да се отхвърли като прекомерно завишена.

С оглед горното, съдът 

 

Р Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА, на основание чл.194, ал.2 от ГПК, че представените от  „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”АД  гр.Варна, бул.Вл. Варненчик № 258, Варна Таурс Г, вписано в АВ – ТР с ЕИК 103533691, представлявано от Б. Д. П. и П.С.С. като членове на УС на дружеството, справка за потребление, извлечение от сметка към 30.10.2014г., фактури № 0160500125/ 10.06.2014 год. и № 3301015733/ 31.07.2014 год.  са неистински и ги изключва от доказателствения материал по делото. 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска предявен от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”АД  гр.Варна, бул.Вл. Варненчик № 258, Варна Таурс Г, вписано в АВ – ТР с ЕИК 103533691, представлявано от Б. Д. П. и П.С.С. като членове на УС на дружеството за признаване за установено в отношенията им с К.Х.К., ЕГН ********** и Д.Я.Д., ЕГН **********,*** в качеството на наследници на Х.К.К., ЕГН **********,***, поч. на 3.01.2016 год. в гр.София, че наследодателят им дължи на дружеството сумите: 1 617.49 лева, представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени в периода 10.06.2014г. до 31.07.2014г. за обект с абонатен № 0508201176 с клиентски № 1800055522, ведно със законната лихва считано от 25.11.2014г. до окончателното плащане; 49.76 лева, представляваща сбора от мораторните лихви за всяка фактура, за периода от датата след падежа до 30.10.2014г., за които е издадена Заповед № 233/02.12.2014г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 484/2014г. по описа на РСКубрат.

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”АД гр.Варна, бул.Вл. Варненчик № 258, Варна Таурс Г, вписано в АВ – ТР с ЕИК 103533691, представлявано от Б. Д. П. и П.С.С. като членове на УС на дружеството ДА ЗАПЛАТИ на К.Х.К., ЕГН ********** и Д.Я.Д., ЕГН **********,***, в качеството на наследници на Х.К.К., ЕГН **********,***, поч. на 3.01.2016 год. в гр.София, сумата 666.25  (шестстотин шестдесет и шест лева, двадесет и пет ст.) лева – за направените от тях в настоящото производство разноски и отхвърля претенцията в останалата част до 866.25 лева като прекомерно завишена. 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Разградския окръжен съд.

 

                                                            Председател: /П/ Ал. Великова