Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 6

 

Гр. Кубрат, 17.01.2017 год.

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Кубратският районен съд в открито съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                            Председател: Албена Великова

 

при секретаря В.Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 518 по описа на РСКт за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното: 

Производството е по реда на чл.318 и сл. от ГПК по предявени искове с правно основание чл.49, ал.1 СК и чл.53 СК.

Ищецът М.А.Г., ЕГН ********** установявайки, че е в граждански брак с ответницата Н.А.Г., ЕГН **********, от който имат родено едно дете навършило пълнолетие, твърди, че в началото съпружеските им отношения протичали в пълна хармония и разбирателство, полагайки общи грижи за семейството и отглеждане на детето. Няколко години преди подаване на настоящата, семейното жилище било посещавано от приятел на ищеца, с който впоследстие узнал, че съпругата му започнала извънбрачна връзка. На 19.08.2015 год. ответницата напуснала ищеца и заживяла в гр.Разград с този мъж. От този момент преустановили контактите помежду си и не поддържали каквито и да било лични отношения. С оглед изложеното и факта, че вече от една година са във фактическа раздяла и е невъзможно да бъде възстановен брачния съюз, бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, на основание чл.49, ал.1 от СК ищцата моли за прекратяването му с развод без да се произнася съда по въпроса за вината и да постанови след прекратяване на брака съпругата да възстанови предбрачното си фамилно име.

В съдебно заседание се явява лично и чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба така, както е предявена.

Ответницата Н.А.Г., ЕГН ********** депозира писмен отговор, депозира писмен отговор, с който оспорва изложеното в обстоятелствената част на исковата молба. Твърди, че именно ищецът е този, който системно й изневерявал и поддържал връзки с други жени. Заявява, че десет години преди датата на фактическата раздяла са констатирали несходство в характерите, невъзможност да комуникират нормално и да вземат общи решения по важните семейни въпроси, изчезнали безвъзвратно отношенията на обич и взаимно доверие. Поради това моли съда да отхвърли иска като неоснователен или алтернативно да прекрати брака по вина на ищеца.

В съдебно заседание ответницата чрез процесуалния си представител депозира споразумение по чл.51 от СК с оглед прекратяване на брака по взаимно и непоколебимо съгласие на страните. Оттегля искането си съдът да се произнася по въпроса за вината. Поради обстоятелството, че ищецът не изразява съгласие за приключване на делото със споразумение, делото продължи по общия ред.

Кубратският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и на доводите на страните, приема за установено от фактическа страна  следното: Страните по делото са съпрузи, сключили граждански брак – първи за двамата, на 3.05.1997 год. с Акт № 0003/3.05.1997 год. на Община – Завет. От брачното си съжителство имат родено едно дете, навършило пълнолетие.

След като сключили граждански брак, страните се установили да живеят в гр.Завет в дома на родителите на ищеца. И двамата работили и с общи усилия се грижили за отглеждането и възпитанието на сина си. Хармонията в брачните отношения продължила до момента, в който ищецът започнал да проявява неоправдана ревност, упреквайки съпругата си, че поддържа извънбрачна връзка с друг мъж. Това довело до охлаждане на отношенията между съпрузите, конфликтите станали ежедневие, поради което през лятото на 2015 год. ответницата напуснала семейното жилище и се установила да живее заедно със сина си на квартира в гр.Разград. От този момент страните са във фактическа раздяла и престанали да контактуват един с друг. Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото гласни доказателства – показания на св.Д.А. и св.М.Ц., които съдът кредитира изцяло. Св.Ц. е без родствени връзки със страните и излага факти и обстоятелства, които е възприела лично и те сочат, че ответницата не живее с друг мъж в квартирата, а единствено със своя син. Показанията на св.А., майка на ищеца, съдът преценява на основание чл-172 от ГПК и доколкото същите кореспондират с останалите събрани доказателства, съдът дава вяра на показанията и на тази свидетелка.

 Въз основа на така установеното от фактическа  страна, съдът направи следните правни изводи: Изложените обстоятелства налагат извода, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. С течение на времето е настъпила промяна в чувствата на взаимност и привързаност между брачните партньори, настъпила е фактическа раздяла, като всеки е създал свой живот в населеното място, където живее, без да разчита на подкрепата на другия. Бракът им е изпразнен от дължимото съдържание, не изпълнява своята социална функция, поради което следва да бъде прекратен с развод. Запазването на брака би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност.

По изложените съображения бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл.49, ал.3 от СК, с развод по вина и на двамата съпрузи. С оглед искането на страните, съдът не следва да се произнася по въпроса относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка.

Ищцата желае след прекратяването на брака да възстанови предбрачното си фамилно име - Х., поради което със своя съдебен акт съдът следва да уважи искането й.

На основание чл.329, ал.1 от ГПК, разноските следва да се поемат от страните съобразно вината относно разстройството на брачната връзка. С оглед на обстоятелството, че съдът не се произнася по въпроса за вината, разноските за адвокатско възнаграждение остават за всеки от тях така както са направени, а тези за следващата се държавна такса следва да се поемат по равно. Като се отчете, че ищецът е заплатил държавна такса при образуване на делото в размер на 25.00 лева, то ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд гр.Кубрат окончателна държавна такса по бракоразводния иск в размер на 25.00 лева.

Водим от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод, сключения между М.А.Г., ЕГН **********,***,  и  Н.А.Г., ЕГН **********,***, с Акт № 0003/3.05.1997 год. на Община – Завет, граждански брак, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.53 от СК, след прекратяването на брака Н.А.Г. да възстанови предбрачното си фамилно име – Х..

ОСЪЖДА Н.А.Г. да заплати по сметка на РС - Кубрат окончателна държавна такса по бракоразводния иск в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис, пред ОС – Разград.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис, пред ОС – гр. Разград.

 

                               Председател: /П/ Ал. Великова