Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

  10 

 

гр.  Кубрат, 31.01.2017г.

 

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

        Кубратският районен съд в публично заседание на седемнадесети януари, две хиляди и седемнадесета  година в състав:

 

                                                                                                Председател: Албена Великова

 

при  секретаря В.Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело 538 по описа на КРС за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.

Ищцата Г.С.Т., ЕГН ********** *** чрез пълномощник адв.М.Н. от АК-Разград, твърди, че считано от 01.09.2014г. е била назначена на длъжност „учител” в ОУ „Св. Климент” с.**********. Впоследствие със Заповед ЧР № 7/28.09.2016г. на директора на училището, на основание чл.330, ал.2, т.10 КТ във вр. с чл.216, ал.1 и чл.215, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), трудовото й правоотношение било прекратено считано от 29.09.2016г. Като твърди, че уволнението й е незаконно, ищцата претендира съдът да постанови решение, с което да признае уволнението незаконно и да я възстанови на заеманата преди това длъжност; да осъди ответника да й заплати обезщетения: 1/по чл.225, ал.1 от КТ за времето, през което е останала без работа, поради незаконното й уволнение за времето от 29.09.2016г. до 04.10.2016г. в размер на 112.38 лева, ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане; 2/по чл.225, ал.2 от КТ за времето, през което е работила на по-нископлатена длъжност считано от 04.10.2016г. до 17.10.2016г. в размер на 181.70 лева, ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане; 3/ по чл.225, ал.1 от КТ за времето, през което е останала без работа поради незаконното й уволнение, след отпадане състоянието на временна нетрудоспособност считано от 25.11.2016г. до 29.03.2017г. в размер на 3 408.62 лева, ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане. Моли за присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител поддържа така предявените искове, като прави изменение на претенцията по чл.225, ал.1 от КТ, при условията на чл.214 от ГПК, което е допуснато от съда.

Ответникът Основно училище „Свети Климент” с. Юпер, общ. Кубрат представлявано от директор Т.Й. заявява становище, че предявените искове са процесуално допустими. Твърди, че уволнението на ищцата е извършено законосъобразно при спазване на разпоредбите на КТ и ЗПУО, поради което моли съда да отхвърли иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ. С оглед неоснователността на главния иск, моли съда да отхвърли и предявените акцесорни такива по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ. При условията на евентуалност и в случай, че главният иск бъде уважен, моли съда да допусне възражение за прихващане между претендираното от ищцата обезщетение по чл.225, ал.1 КТ и насрещно вземане на работодателя за изплатено от него без основание обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ за осем работни дни в размер на 304.80 лева до размера на по-малкото от двете вземания. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника поддържа отговора на исковата молба и моли съда да отхвърли изцяло предявените от ищцата искове.

            Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед направените доводи и възражения, намери за установено следното: Между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява наличието на трудово правоотношение между тях, като ищецът е работил на длъжността „учител” с място на работа ОУ „Св. Климент” с.Юпер, считано от 29.08.2014 год.

            Със Заповед ЧР № 7/28.09.2016г., връчена  на 28.09.2016 год., на основание чл.330, ал.2, т.10 от КТ, директорът на учебното заведение е прекратил трудовия договор с ищцата считано от 29.09.2016г.  

            Представено е заверено фотокопие от трудовата книжка на ищцата (в съдебно заседание същата е представена за справка и в оригинал), от което е видно, че след прекратяване на трудовото й правоотношение, ищцата за кратко – в периода 4.10.2016г. до 17.10.2016г. – е работила по трудово правоотношение, след което е останала без работа.

            От представения болничен лист № 1325/26.10.2016г. се установява, че ищцата за времето от 23.10.2016г. до 25.11.2016г. е била във временна нетрудоспособност поради заболяване – „счупване на горния край на раменната кост”.

            Между страните не е спорно, а се установява от приетите писмени доказателства, обстоятелството, че със Споразумение № 23/5.07.2016г. по НОХД № 177/2016г. по описа на РС-Кубрат, ищцата е била призната виновна в извършване на престъпление по чл.311, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което на основание чл.54 от НК й е било наложено наказание „пробация”, включващо двете задължителни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК.

            По инициатива на ищцата е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че месецът следващ се за база за изчисляване на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е месец август 2016г. и възлиза на 793.73 лева, а последният пълен месец, през който е работила ищцата е месец юни 2016 г. – отработени всички 22 дни. Дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 29.09.2016г. до 4.10.2016г., когато е била без работа, възлиза на 117.18 лева. Обезщетението дължимо се за периода 4.10.2016г. до 17.10.2016г., когато е работила по трудово правоотношение, но на по-ниско платена длъжност, е изчислено на 147.34 лева. Обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 25.11.2016г. до 29.03.2017г. (края на шестмесечния период считано от прекратяване на трудовото правоотношение) по месеци е както следва: за м. ноември 2016 год. – 144.32 лева, за месеците декември 2016 г., януари и февруари 2017 г. е по 793.73 лева, а за м. март 2017 г. е в размер на 685.52 лева. Съдът възприема изцяло така изготвеното заключение, като компетентно извършено, относимо към правния спор и неоспорено от страните.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

По иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ

 Искът за отмяна на Заповед ЧР № 7/28.09.2016 год. на директора на ОУ „Св. Климент” с.Юпер - работодател, с която трудовият договор с ищцата е прекратен, е основателен и доказан.

На първо място съдът намира, че така издадената от работодателя заповед е немотивирана. От правна страна е отразено обективно основанието в закона за прекратяване на трудовия договор, но липсва текстово описание на мотивите за това. Посочени са номер на дело и споразумение № 23/5.07.2016г. на РС – Кубрат и с това се изчерпват мотивите на работодателя, поради което е предприел уволнението.  

На второ място, съдът намира, че така издадената заповед е незаконосъобразна. Трудовият договор с ищцата е прекратен, поради това, че със Споразумение № 23/5.07.2016г. по НОХД № 177/2016г. по описа на РС-Кубрат е осъдена за умишлено престъпление от общ характер. Работодателят се е позовал на разпоредбата на чл.215, ал.1, т.1 от ЗПУО, съгласно която не може да заема длъжност на педагогически специалист лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер независимо от реабилитацията, а според ал.3 на същия член – при възникване на обстоятелство по ал. 1 трудовото правоотношение с педагогическия специалист се прекратява при условията и по реда на КТ. С новия ЗПУО, в сила от 1.08.2016г., в КТ е въведено ново основание за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие по чл.330, ал.2, т.10 – когато педагогически специалист е осъден за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията. 

Безспорно е, че ищцата съобразно ал.1 на чл.211 от ЗПУО е педагогически специалист, както е несъмнено, че на 5.07.2016г., т. е. преди влизане в сила на  ЗПУО, тя е осъдена за умишлено престъпление от общ характер. Съгласно § 27 от ПЗРЗПУО лице, което към влизането в сила на закона заема длъжност на педагогически специалист, запазва трудовото си правоотношение, ако е имало право да заема съответната длъжност към момента на възникване на правоотношението. Не е спорно между страните, че трудовото правоотношение с ищцата е възникнало на 29.08.2014 год., както и че към този момент е действал Закона за народната просвета. Съгласно чл.40, ал.4 на цитирания (отменен) нормативен акт, длъжностите директор, помощник-директор, учител (възпитател) могат да се заемат само от лица, които не са осъдени на лишаване от свобода с влязла в сила присъда за умишлено престъпление, не са лишени от право да упражняват професията си и не страдат от заболявания и отклонения, които застрашават живота или здравето на децата и учениците, определени с наредба на министъра на образованието и науката, съгласувано с министъра на здравеопазването. Следователно към датата на възникване на правоотношението на ищцата с работодателя – ОУ „Св. Климент” с. Юпер, тя е имала право да заема длъжността „учител”, на която е назначена, тъй като към него момент не е била осъдена за престъпление от общ характер и с оглед § 27 от ПЗРЗПУО нейното правоотношение е следвало да бъде запазено.

            В този смисъл съдът изцяло споделя направеното от процесуалния представител на ищцата становище, че разпоредбата на чл.215 от ЗПУО е материалноправна и няма обратно действие. Основно правило относно действието на тези норми по време е, че те уреждат юридически факти, които са се проявили след влизането им в сила, както и заварени и висящи граждански правоотношения за в бъдеще. Те нямат обратно действие, макар, че такова обратно действие може да им се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба.

Законодателят изрично с § 27 от ПЗРЗПУО е уредил заварените трудовоправни отношения, като е приел, че ако към датата на възникване на същите служителят е имал право да заема съответната длъжност, то това правоотношение се запазва. Поради това, че не е запазил съществуващото трудово правоотношение, а е предприел действия за прекратяването му, работодателят е издал незаконосъобразна заповед, която следва да бъде отменена. Уволнението на Г.С.Т. е незаконно, а предявеният от нея иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е изцяло основателен.

По предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ:

Признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна обуславят основателността и на двата акцесорни иска - исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ. Следва ищцата да бъде възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност „учител” в Основно училище „Св. Климент” с.Юпер, както и да бъде осъден ответникът да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа, ведно със законната лихва от завеждане на иска - 25.11.2016г. до окончателното изплащане на задължението. С оглед доказателствена тежест по отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ ищцата е доказала, че вследствие на уволнението е останала без работа - видно от представената регистрационна карта от Дирекция „Бюро по труда” гр. Кубрат. Работила е по трудово правоотношение за кратък период от време – 4.10.2016г. до 17.10.2016г., като трудовото й възнаграждение е било по-ниско от това за длъжността, която е заемала преди уволнението. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ при незаконно уволнение работникът (служителят) има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца - а това обстоятелство е безспорно доказано в процеса. Съобразно заключението на експертизата, която съдът кредитира, на ищцата следва да се присъди обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето от 29.09.2016г. до 4.10.2016 год. в размер на 117.18 лева; по чл.225, ал.2 от КТ – обезщетение за времето от 4.10.2016г. до 17.10.2016г., когато поради уволнението е работила по-ниско платена работа – в размер на 147.34 лева, както и за времето от 25.11.2016г. до 17.01.2017г., т.е. датата на приключване на устните състезания, когато делото е обявено за решаване, съответно на правилото на чл.235, ал.3 ГПК, на ищцата се дължи обезщетение за оставането й без работа в размер на 1 353.85 лева (м.11 – 144.32 лева, м.12 – 793.73 лева и за м.01 – 11 работни дни (до 17.01.2017г.)  х 37.80 лева – 415.80 лева. Общият размер на обезщетението по чл.225, ал.1 и по ал.2 за процесния период до 17.01.2017г. възлиза на 1 618.37 лева. Съдът не може да присъди обезщетение на ищеца за 6 месеца, както се претендира, тъй като обективно от датата на незаконното уволнение до датата на устните състезания по делото е изминал период от около четири месеца.  

За присъденото като обезщетение плащане ответникът дължи на ищеца мораторна лихва от датата на образуване на производството по делото – 25.11.2016 год., до окончателното изпълнение.

По възражението за прихващане

Ответникът е направил възражение за прихващане между претендираното от ищцата обезщетение по чл.225, ал.1 КТ и насрещно вземане на работодателя за изплатено от него без основание обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ за осем работни дни в размер на 304.80 лева до размера на по-малкото от двете вземания. Съдът намира, че възражението за прихващане с изплатеното от работодателя обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ е неоснователно, поради което следва да го отхвърли. Последното обезщетение се дължи безусловно към датата на уволнението и не е в зависимост от законосъобразното му извършване. При евентуално завръщане на работа работникът или служителят вече не може да претендира реалното ползване на отпуска. Отношенията между страните са уредени в съответствие с правата им към един предходен момент и въпросът за отпадането на правото не стои. Затова с отмяната на уволнението като незаконно, изплатената на това основание сума не подлежи на връщане, а от там липсва активно по компенсацията вземане на работодателя, годно да бъде прихванато с това на работника (служителя)  по чл. 225, ал. 1 КТ.

По разноските:

Ищецът претендира разноски - адвокатски хонорар за оказаната му безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, който моли да бъде заплатен на пълномощника му. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, ако насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004г. по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати.

 В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА адвокатът сам определя кои лица са от кръга на неговите близки, на които оказва безплатна адвокатска помощ. Не се касае за сключен възмезден договор с адвоката за оказване правна защита и съдействие, в който случай страната има право да бъде обезщетена за направените разноски, затова следва да докаже, че ги е направила, за да ги претендира по чл. 78 ГПК. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което в полза на адвокат Марияна Николова следва да бъде заплатено от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 460.00 лева, определено по реда на  чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата 60.00 лева – разноски за вещо лице, държавна такса в размер на 64,73 лева – 4% от присъденото обезщетение и по 50.00 левадържавна такса по исковете по чл.344, ал.1, т.1 и чл.344, ал.1, т.2 от КТ, съгл. чл.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 ОТМЕНЯ, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ,  Заповед ЧР 7/28.09.2016 год., с която на Г.С.Т., ЕГН ********** ***, в качеството на служител на длъжност „Учител” в Основно училище „Свети Климент” с.**********, обл.Разград е прекратено трудовото правоотношение, като незаконна.

ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, Г.С.Т. на предишната й работа „Учител” в Основно училище „Свети Климент” с.**********, обл.Разград.

ОСЪЖДА, на основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 и ал.2  КТ, Основно училище „Свети Климент” с.**********, обл.Разград, представлявано от директор Т.Й. да заплати на Г.С.Т., ЕГН ********** ***, обезщетение за времето през което е останала без работа поради незаконното уволнение, в размер на 1 618.37 (хиляда шестстотин и осемнадесет лева, тридесет и седем стотинки) леваза времето от 29.09.2016г. до 17.10.2016 год. и  от 25.11.2016г. до 17.01.2017 год., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба 25.11.2016 год. до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно, направеното от Основно училище „Свети Климент” с.**********, представлявано от директор Т.Й.,  възражение за прихващане между претендираното от ищцата обезщетение по чл.225, ал.1 КТ и насрещно вземане на работодателя за изплатено от него без основание обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ за осем работни дни в размер на 304.80 лева до размера на по-малкото от двете вземания.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, на основание чл.242, ал.1 от ГПК, в частта му досежно присъденото обезщетение.

ОСЪЖДА Основно училище „Свети Климент” с.**********, обл.Разград, представлявано от директор Т.Й. да заплати на адвокат Марияна Николова от АК-Разград, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.38, ал.2, т.3 вр. с чл.36, ал.2 от ЗА, сумата 460.00 (четиристотин и шестдесет лева, нула стот.) лева – представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцата.

ОСЪЖДА Основно училище „Свети Климент” с.**********, обл.Разград, представлявано от директор Т.Й. да заплати по сметка на Районен съдКубрат сумата 60.00 (шестдесет лева, нула стот.) лева – разноски за вещо лице,  държавна такса в размер на 64,73 (шестдесет и четири лева, седемдесет и три стот.) лева – 4% върху присъденото обезщетение, държавна такса в размер на 50.00 (петдесет) левапо иска за отмяна на уволнението като незаконно и държавна такса в размер на 50.00 (петдесет) левапо иска за възстановяване на предишната работа. 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от 31.01.2017 год. пред Окръжен съд - Разград.

 

                                                                        Председател: /П/ Ал. Великова