Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

 __135___

 

гр.  Кубрат, 29.09.2017 г.

 

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

        Кубратският районен съд, в публично заседание на двадесети септември, две хиляди и седемнадесета  година в състав:

 

Районен съдия:  Диана П. – Енева

 

при  секретаря П. П. и в присъствието на прокурора . . . . като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 285 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по искова претенция с правно основание чл. 124, ал.1, предл. второ, във вр. с чл. 439 ГПК, във вр. с чл. 111, б. „в” ЗЗД. На основание чл.78, ал.1 ГПК се претендират разноски по делото.

         Ищцата – Д.А.С., ЕГН ********** ***, със съд. адрес: в с.гр., пл. „Възраждане” № 5, ет.1, ст. 12, чрез адв. Р. П.,  като заявява възражение за изтекла в нейна полза погасителна давност на основание чл. 111, б. „в” ЗЗД както по отношение на претендираната главница, така й по отношение на претендираното обезщетение за забавено изпълнение, относно вземането на „Мобилтел” – ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Кукуш” № 1, срещу нея по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 482/ 21.11.2011 г. по ч.гр.дело № 677/ 2011 г.на РС – Кубрат и Изпълнителен лист от 23.12.2011 г. за сумата 318.64 лева, представляваща неплатена цена на предоставени й и таксувани далекосъобщителни услуги, ведно с законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.11.2011 г. до изплащането му, както и за разноски в заповедното производство – 65.00 лева, с изтичането на 3 годишен срок, считано от датата на издаване на изпълнителния лист – 23.12.2011 г., до образуването на изп. дело № 20177620400248 по описа на ЧСИ Деян Драганов, рег. № 762, с район на действие съдебния район на ОС – Разград, моли съда да постанови решение, с което да приеме същото за установено между страните на основание чл. 124, ал.1, предл. второ ГПК, във вр. с чл. 111, б. „в” ЗЗД.

         Ответникът – „Мобилтел” – ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от изп.директори А.Д. и Младен Маркоски, на който е редовно връчено съобщение, е дал писмен отговор в срока за това, с който заявява становище за допустимост, а по същество за неоснователност на исковата претенция. Като твърди, че между страните преди твърдяното изп. дело №  20177620400248 по описа на ЧСИ Деян Драганов, рег. № 762, с район на действие съдебния район на ОС – Разград, за принудителното събиране на задълженията на ищцата по издадена в полза на дружеството Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 482/ 21.11.2011 г. по ч.гр.дело № 677/ 2011 г.на РС – Кубрат и Изпълнителен лист от 23.12.2011 г., е било образувано по същия изп. дело № 20137620400503 по описа на ЧСИ Деян Драганов, рег. № 762, с район на действие съдебния район на ОС – Разград, в производството по което вземането не е било събрано, но на ищцата е връчена на 24.09.2013 г. Покана за доброволно изпълнение, с което съгласно разпоредбата на чл. 117, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 116, б. „в” ЗЗД погасителната вземането давност е прекъсната, и считано от същата дата е започнала да тече нова давност, моли за отхвърляне на исковата претенция и претендира в тежест на ищцата да бъдат поставени направените от дружеството разноски по делото.  В съдебно заседание не изпраща представител, но с писмена молба поддържа заявеното оспорване на исковата претенция по същество с доводи, изложени в писмения отговор.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235 ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: От документите съставляващи ч.гр.дело № 677/ 2011 г. по описа на РС – Кубрат, приложено по настоящото, се установява, че по подадено от ответното дружество заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ищцата е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 482/ 21.11.2011 г., връчена й лично на 05.12.2011 г., влязла в сила на 20.12.2011 г., тъй като Д. С. не е подала възражение в указания и 2-седмичен срок. Въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение е издаден Изпълнителен лист от 23.12.2011 г., с който Д.А.С. е осъдена да заплати на кредитора – ответното дружество, сумата 318.64 лева, представляваща неплатена цена на предоставени й и таксувани далекосъобщителни услуги, ведно с законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.11.2011 г. до изплащането му, както и за разноски в заповедното производство – 65.00 лева.

         Посоченият изпълнителен лист е издаден въз основа на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № С1448613/ 19.09.2009 г., по силата на който Д.С. се задължава да плаща в 15-дневен срок от издаването на данъчни фактури ползваните от нея далекосъобщителни услуги, ведно с договорена ежемесечна такса, поради части и пълно неизпълнение на същото по отношение на всяка една от посочените в обстоятелствената част на заявлението 22 данъчни фактури, първата от които издадена на 28.12.2009 г. за сумата 140.44 лв., с вкл. ДДС, по отношение на която е извършено частично плащане в размер на 50.00 лева и остава неплатен остатък в размер на 90.44 лв., втората издадена на 28.01.2010 г. за сумата 42.20 лв., с вкл. ДДС, а всички останали – издавани ежемесечно, до 02.10.2011 г. – последната, за суми в размер на 9.30 лв., с вкл. ДДС, съставляващи договорена ежемесечна такса.

        Въз основа на този изпълнителен лист на 16.09.2013 г. е образувано изпълнително дело № 20147620400503 по описа на ЧСИ Деян Драганов, рег. № 762, с район на действие съдебния район на ОС – Разград, в производството по което вземането не е събрано, въпреки изпратената на длъжницата покана за доброволно изпълнение, получена от нея на 24.09.2013 г., и наложен запор на трудовото й възнаграждение, дължимо от работодателя – Община – Кубрат, видно от запорно съобщение изх. № 10448/ 15.10.2013 г. С писмо изх. № уд-02-18-569/ 21.12.2013 г. в дадения 3-дневен срок 3-тото задължено лице отговаря, че не може да изпълни запора, тъй като изпълнява предходно наложени запори на трудовото й възнаграждение, и остатъка се явява несеквестируем доход.

         Поради непредприемане на последващи изпълнителни действия от взискателя, с постановление на СИ от 31.03.2017 г., влязло в сила на 18.04.2011 г., изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

         С молба от 21.04.2017 г. дружеството е поискало връщане на изпълнителния лист.

         Въз основа на същия изпълнителен лист на 09.05.2017 г. е образувано ново изпълнително дело -  № 20177620400248 по описа на ЧСИ Деян Драганов, рег. № 762, с район на действие съдебния район на ОС – Разград, в производството по което вземането не е събрано, въпреки изпратената на длъжницата покана за доброволно изпълнение, за която няма доказателства за връчването й на длъжницата.

          Несъмнено факта на образуване на следващото изп. дело № 20177620400248 по описа на ЧСИ Деян Драганов, рег. № 762, и предприетите по него изпълнителни действия стават известни на ищцата, тъй като са повод за завеждането на настоящото производство, с което тя оспорва чрез предявения отрицателен установителен иск изпълнението в полза на взискателя на вземането му по  Изпълнителен лист от 23.12.2011 г., и за което твърди, че е погасено по давност. 

 

          Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното: Вземанията на ответното дружество срещу ищцата произтичат от неизпълнение на Договор за далекосъобщителни услуги № С1448613/ 19.09.2009 г., по силата на който Д.С. се задължава да плаща в 15-дневен срок от издаването на данъчни фактури ползваните от нея далекосъобщителни услуги, ведно с договорена ежемесечна такса, съгласно цитирания договор и приетите от ищцата, като потребител на предоставените й услуги Общи условия за доставянето им, независимо от разпореждането на съда за плащане на сбора от същите в общ размер на 318.64 лева, посочен като главница, ведно с законната лихва върху същата, считано от датата на завеждане на заявление за изпълнение в съда – 16.11.2011 г. Вземанията на ответното дружество – доставчик на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД, съгласно разясненията на ТР № 3/ 2011 г., ОСГТК, ВКС,  и за тях се прилага тригодишна давност, тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари; имат единен правопораждащ факт – цитирания договор; падежът им настъпва през предварително определени интервали от време - 15-дневен срок, считано от издаването ежемесечно на данъчна фактура ползваните от ищцата като потребител далекосъобщителни услуги, ведно с договорена ежемесечна такса, а размерите на плащанията са изначално определени – относно таксата, и определяеми – относно потреблението, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Разпорежданията на съда за издаване на заповед за изпълнение, както и в последствие - след влизането й в сила, за издаване на изпълнителен лист, се ползват с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо. С акта на съда по чл. 416 ГПК се разпорежда издаване на изпълнителен лист на заявеното от заявителя основание – договор и издадени въз основа на него фактури, с което характерът на задължението не се променя. Вземането на кредитора произтича от несъдебното изпълнително основание. Съществуването на вземането би могло да се оспорва, както досежно действителността на основанието, така и относно погасяването му – чл. 414 ГПК. Обстоятелството, че посочения длъжник не подава възражение срещу издадената срещу него заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, което е условие за влизането й в сила, не променя характера й на извънсъдебно изпълнително основание. Правните последици на акта по чл. 411 ГПК  не се приравняват на съдебно решение, постановено в исков процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение (в т. см. - Решение № 45 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61273/2016 г., IV г. Решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о. и Решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г. IV г. о.). Поради което и процесното вземане срещу ищцата, независимо от влизането в сила на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу нея, се погасява с изтичането на 3-годишна давност, тъй като кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл. 416 ГПК.

        Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение и респ. изпълнителен лист срещу ищцата на 16.11.2011 г., образувано в ч.гр.дело № 677/ 2011 г. по описа на РС – Кубрат, по реда на чл. 410 ГПК не представлява действие, прекъсващо давността.

         Като действия, с ефект да прекъснат 3-годишния давностен срок, следва да се зачетат - молбата за образуване на изпълнително дело № 20137620400503 по описа на ЧСИ Деян Драганов, рег. № 762, от 16.09.2013 г., тъй като в същата взискателят е посочил изпълнителни способи за събиране на вземането си – изпълнение върху вземания на длъжника от трети лица, изпълнение върху недвижими имоти, върху ценни книжа и върху дялове в търговски дружества, но към този момент е вече изтекъл 3-годишния давностен срок по отношения на вземанията на ответника, за които са издадени първите 9 – от № 186135891/ 28.15.2009 г. до № 199353763/ 28.08.2010 г., от посочените конкретно 22 данъчни фактури в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ищцата, вземания за общо 197.74 лева.

           Непогасени по давност към момента на образуване на изпълнително дело № 20137620400503 по описа на ЧСИ Деян Драганов, рег. № 762,  - 16.09.2013 г., остават вземанията за разликата от 120.00 лева, дължими по издадените в периода 12.10.2010 – 02.10.2011 г. 13 бр. данъчни фактури, всяка от които за сумата 9.30 лева, и по отношение на тях от 16.09.2013 г. е започнала да тече нова 3-годишна давност, прекъсната за втори път на 15.10.2013 г. с налагането на запор на трудовото възнаграждение на ищцата, изплащано й от Община – Кубрат, но след като същият не е изпълнен от 3-тото лице, поради липса на секвестируеми средства, видно от изпратеното до ЧСИ писмо изх. № уд-02-18-569/ 21.12.2013 г. на 3-тото задължено лице, считано от същата дата – 21.12.2013 г. е  започнала да тече нова 3-годишна давност, която не е прекъсвана с предприемането на други действия за принудително изпълнение и е изтекла на 21.12.2016 г.

          Неоснователни са възраженията на ответника, че по време на висящност на изпълнителното производство по  изпълнително дело изпълнително дело № 20137620400503 по описа на ЧСИ Деян Драганов, рег. № 762, давност не е текла. Периодичното изготвяне на справки относно имущественото състояние на длъжника и трудовата му заетост, не съставляват действия на принудително изпълнение, чрез способите, посочени в ГПК. Действително ЧСИ едва на 31.03.2017 г., със свое постановление от същата дата, прекратява изпълнителното дело на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК -  тъй като взискателят не иска извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, но в съответствие с трайно установената съдебна практика в този случай  изпълнителното производство се прекратява на посоченото основание - чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, постановения акт има само декларативен, а не конститутивен характер. Поради това, новата давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство – 31.07.2017 г., а от посочената по – горе дата - 21.12.2013 г., предвид изложените съображения. Изпълнителното производство е прекратено по право, на основание разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, на 21.12.2015 г.

          Несъмнено към датата на образуването на висящото към настоящият момент между същите страни, относно същото вземане, изпълнително дело № 20177620400248 по описа на ЧСИ Деян Драганов, рег. № 762, а именно 09.05.2017 г., всички вземания на ответното дружество срещу ищцата по Изпълнителен лист от 23.12.2011 г., посочени като главница в общ размер на 318.64 лева, са погасени по давност, изтекла на 21.12.2016 г..

          В съответствие с правилото на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане – в случая сумата 318.64 лева, са погасени и произтичащите от него допълнителни вземания – за лихви и разноски, дори и за тях давността да не е изтекла.

          От изложеното следва предявеният отрицателен установителен иск да бъде уважен така, както е предявен.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищцата следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски, в общ размер на 365.00 лева, от които 65.00 лв. – платени държ. такси за образуване на делото и за обезпечение на иска, и 300.00 лв. – платено възнаграждение на един адвокат.

           Воден от изложеното,  съдът

 

Р   Е   Ш    И:

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал.1, предл. второ, във вр. с чл. 439 ГПК, във вр. с чл. 111, б. „в” ЗЗД, че Д.А.С., ЕГН ********** ***, със съд. адрес: в с.гр., пл. „Възраждане” № 5, ет.1, ст. 12, чрез адв. Р. П., не дължи на „Мобилтел” – ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от изп.директори А.Д. и М.М., вземането по Изпълнителен лист от 23.12.2011 г., издаден въз основа на извънсъдебно изпълнително основание – Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 482/ 21.11.2011 г.,  по ч.гр. дело № 677/ 2011 г.на РС – Кубрат,  за сумата 318.64 (триста и осемнадесет лева, шестдесет и четири ст.) лева, представляваща неплатена цена на предоставени й и таксувани далекосъобщителни услуги, ведно с законната лихва считано от датата на подаване на заявление в съда – 16.11.2011 г., до изплащането му, както и за разноски в заповедното производство – 65.00 (шестдесет и пет) лева, предмет на образуваното изпълнително дело № 20177620400248 по описа на ЧСИ Деян Драганов, рег. № 762, с район на действие съдебния район на ОС – Разград,  поради погасено по давност право на принудително изпълнение.

            ОСЪЖДА „Мобилтел” – ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от изп.директори А.Д. и М.М., да заплати на Д.А.С., ЕГН ********** ***, със съд. адрес: в с.гр., пл. „Възраждане” № 5, ет.1, ст. 12, чрез адв. Р. П., на основание чл.78, ал.1  ГПК, сумата от 365.00 (триста шестдесет и пет) лева – направени в настоящото производство разноски.

           Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.

 

                                                               Районен съдия: