Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 127

 

гр. Кубрат, 12.09.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

              Кубратският районен съд в публичното заседание на дванадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА ВЕЛИКОВА

                                                     

              при участие  на  секретаря  Вера Димова и прокурора ………………., като разгледа гр. дело № 493 по описа за 2017 година, докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ, на основание чл. 5 от Закона за закрила от домашно насилие и в изпълнение на чл. 15 от същия,

 

Р   Е   Ш   И  :

 

          УВАЖАВА молбата на молителката Н.М.И., ЕГН **********,***, и издава срещу Е.М.М., ЕГН **********, с адрес *** ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, с която налага следните мерки за защита:

1.                ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, Е.М.М. да се въздържа от извършване на домашно насилиефизическо и психическо, по отношение на Н.М.И.;

2.                ЗАБРАНЯВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН,  на  Е.М.М. да приближава на по-малко от 100 метра пострадалото лицемолителката Н.М.И.,***, домът й в село Брестовене, на ул. Мургаш № 11, както и местата за социални контакти и отдих за срок от 1 (ЕДНА) ГОДИНА.

3.                НАЛАГА на Е.М.М. ГЛОБА в размер на 200.00 (двеста) лева.

ОСЪЖДА Е.М.М. да заплати по сметка на РС – Кубрат държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева.

На основание чл. 20 от ЗЗДН, заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение.

Уведомява нарушителя Е.М.М., че в случай на констатирано от полицейските органи неизпълнение от негова страна на мерките по настоящата Заповед за защита съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, ще бъде веднага задържан и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата в Република България.

Преписи от настоящото решение и от издадената заповед за защита да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУ на МВР – гр. Кубрат по настоящия адрес на извършителя Е.М.М. *** и на пострадалото лице Н.М.И. *** за сведение, изпълнение и контрол.

Решението подлежи на въззивно обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис пред Окръжен съдРазград, чрез Районен съдКубрат.

 

 

 

 

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КРС: /П/ Ал. Великова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ  към Решение127/12.09.2017 год. по гражданско дело № 493 по описа на Районен съд гр. Кубрат за 2017 год.

 

Производството е с правно основание чл.7 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие.

Постъпила е молба от Н.М.И.,  ЕГН **********,***, обективираща искане за постановяване на мерки за защита срещу Е.М.М., ЕГН **********, с адрес ***.

В обстоятелствената част на молбата са изложени следните фактически твърдения, обосноваващи търсената от молителката защита: ответникът е бивш съпруг на молителката. Два дни преди подаване на настоящата молба, същият е упражнил актове на психическо и физическо насилие спрямо молителката, изразяващи се в отправяне на обидни и заканителни думи, както и насочване на пистолет.  Страхувайки се за живота си, Н.М.И. се принудила да се премести и да живее в бащината си къща в село Брестовене, опасявайки се, че може да стане отново обект на насилническо поведение от страна на бившия си съпруг. Моли за постановяване на мерки за защита по реда на ЗЗДН.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, молителката поддържа молбата за защита и моли да бъдат предприети мерки за защита срещу извършителя.

Ответникът Е.М.М., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Упълномощеният от него адвокат оспорва твърденията на молителката и заявява, че същите са неверни. Заявява, че жилището на ул. Мургаш № 11, макар и закупено след прекратяване на брака от молителката, е придобито с общи средства. 

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателствапо отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Твърдяната връзка между молител и ответникбивши съпрузине е спорна по делото.

Придружаващата молбата декларация, изхождаща от Н.М.И. по смисъла на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, кредитирана по реда на чл. 13, ал. 4 от закона, установява упражнените спрямо деклараторката актове на домашно насилие в посочения момент от страна на ответника, изразяващи се в проява на агресивно поведение, както и прояви, насочени към физическото и психично здраве на пострадалата, съответни на описаните в молбата за защита параметри на конкретните деяния.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителката и ответникът. 

За да проведе успешно доказване на оспорените твърдения за осъществени спрямо нея актове на домашно насилие, молителката следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че спрямо нея чрез действие от ответника е реализирано домашно насилие изразяващо се в конкретни прояви, които от обективна страна попадат в приложното поле на чл. 2 от ЗЗДН, който дефинира понятието домашно насилие.

Анализирайки събраните в хода на делото доказателствадекларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и обяснения на страната, съдебният състав намира, че по делото е установено по безспорен и категоричен начин осъществяването на изложените в молбата на Н.М.И. актове на домашно насилие под формата на психическо, физическо и емоционално насилие спрямо нея. Деянията, изразяващи се в проява на агресивно поведение от страна на ответника, нанасяне на побой, заплаха с пистолет, съпроводени с обиди към пострадалата, извършени на посочената в молбата дата и авторството му се установяват от представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която има ясно и конкретно съдържание относно това, къде са осъществени актовете на домашно насилие, на коя дата, от кое лице и в какво се състоят същите. Като подкрепена от останалите писмени доказателства и неоспорена по съдържание, декларацията е годно доказателствено средство, което се ползва с доказателствена стойност по отношение декларираните в нея под страх от наказателна отговорност обстоятелства (чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН). По делото не са ангажирани доказателства оборващи доказателствената сила на декларацията по отношение на описаните в нея факти.

Всичко изложено обуславя изводите на решаващия състав, че предявената молба за защита е доказана по основание и следва да бъде уважена като в защита на молителката бъдат постановени мерки за защита по реда на ЗЗДН. Отчитайки интересите на пострадалата за адекватни на нуждата от защита с оглед вида, системността и интензитета на конкретните прояви на домашно насилие от ответника съдът намира мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, за срок от една година. Последните се явяват адекватна защита по отношение на молителката в това производство, с оглед предотвратяване на бъдещи и заздравяване на вече реализираните последици на извършените спрямо нея от ответника  домашни насилия.

На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена глоба към минималния размер – 200.00 лева. При определяне размера на дължимата глоба, съдът съобрази обстоятелството, че това деяние е първо по реда на този закон, както и отчете липсата на доказателства, установяващи имотното състояние на ответника.

Съобразно изхода на делото и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса в размер на 25 лв.

Мотивиран от така изложените съображения съдът произнесе своето решение.

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ Ал. Великова