Р Е Ш Е Н И Е

 

  9

 

гр. Кубрат, 17.01.2018  год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

КУБРАТСКИЯТ районен съд, ВТОРИ СЪСТАВ,  в публично съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ПЕТРОВА - ЕНЕВА

                                                    

при участие  на секретаря  Павлина Петрова и в присъствието на прокурора ……….., като разгледа гр. дело № 324 по описа за 2017 година, докладвано от съдия Председателя,

 

                                                 Р   Е   Ш   И  :

 

     ПРЕКРАТЯВА с развод, сключения между Т.Ш.М. - ЕГН **********,***, и С.С.М., ЕГН **********,***,  с   Акт № 0001/ 07.01.1995 г. на Кметство  с. Бисерци, общ. Кубрат обл. Разград, граждански брак, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

  ПОСТАНОВЯВА, че вина за това състояние на  брачната връзка имат и двамата съпрузи.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.53 от СК, след прекратяване на брака С.С.М., да носи предбрачното си фамилно име – Р..

ОСТАВЯ без уважение искането на Т.Ш.М. - ЕГН **********,   да му бъде предоставено ползването на семейното жилище на страните, находящо се в с. Звънарци, общ.Кубрат, обл.Разград ул. "Кирил и Методий"  № 12, като неоснователно и недоказано.

ОСЪЖДА С.С.М., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на РС Кубрат окончателна държавна такса по бракоразводния иск в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на преписи, пред ОС Разград.

   

                               Районен съдия: /П/ Д. Петрова - Енева

      

МОТИВИ по Решение № 9 / 17.01.2018 год. по гр.дело № 324/ 2017 год. по описа на РС – гр. Кубрат

 

      Предявен е иск с правно основание чл.49 СК .

            Ищецът – Т.Ш.М., ЕГН ********** с пост. адрес ***, съд. адрес ***, пл. „Възраждане” № 5, ет. 2, ст. 8, чрез адв. П. Дечев, АК – Шумен, като твърди, че са налице факти – настъпила през м. 11.2016 г. фактическа раздяла между съпрузите, предизвикана от съпругата, която се установила да живее в гр. Русе с друг мъж от с. Звънарци, причинили дълбоко и непоправимо разстройство на гражданския брак между него и ответницата С.С.М., ЕГН ********** ***, сключен с Акт № 0001/ 07.01.1995г. на Кметство – с. Бисерци, общ. Кубрат, моли съда да го прекрати с развод, с произнасяне относно вината в тежест на ответницата, на основание чл.49 СК. Претендира ответницата да възстанови предбрачното си фамилно име Р., на основание чл. 53 СК. Претендира да му бъде предоставено ползването на семейното жилище на страните, находящо се в ***********, на основание чл. 56, ал. 1, изр. първо и ал. 5 СК. 

            Ответницата – С.С.М., ЕГН ********** *** , на която е връчено съобщение, чрез лице от кръга на домашните, изпраща писмен отговор в срока за това, постъпил в съда с вх. № 1822/ 24.07.2017 г., изпратен по пощата на 21.07.2017 г., видно от пощенското клеймо. Признава, че с ищеца са разделени и счита бракът им за непоправимо разстроен, но оспорва нейно противобрачно поведение да е причинило това състояние на брачната връзка; оспорва да е напуснала самоволно семейното жилище и да е заживяла с друг мъж в гр. Русе; твърди, че се е установила да работи там, заедно с родените от брака пълнолетни техни деца, по – малкото от които е било ученичка в последен клас на СОУ, за да може да издържа себе си и по – малкото дете; оспорва, че ищеца живее заедно с пълнолетните им дъщери в едно домакинство; твърди, че не тя, а ищеца носи вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка, тъй като се е дезинтересирал от брака си с нея, установил се е трайно да живее и работи извън страната, еднолично се разпореждал с финансовите ресурси и вещи на семейството, не участвал в издръжката на семейството, вкл. учащи се пълнолетни деца. Претендира прекратяване на гражданския брак с развод, видно от обстоятелствената част на писмения отговор – по вина на ищеца; противопоставя се на него да бъде предоставено ползването на семейното жилище на съпрузите, находящо се в село Звънарци; претендира, с оглед прекратяването на гражданския брак между тях с развод, да реализира – получи, всички права, които й се полагат.

       Кубратският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Страните по делото са съпрузи, сключили граждански брак – първи и за двамата, на 07.01.1995г. в с. Бисерци, общ.Кубрат, за който е съставен Акт за сключен граждански брак № 1/ 07.01.1995г. на Кметство - село Бисерци.

      От брака си имат родени деца, навършили пълнолетие, което е безспорно установено от съдържанието на приложените към исковата молба удостоверения за раждане и безспорно за страните.

      Между тях не се спори, че са фактически разделени от м. 11.2016 г., когато ответницата напуснала семейното жилище в с. Звънарци, общ. Кубрат и се установила да живее и работи в гр. Русе. Ответницата твърди, че е постъпила така, за да си осигури работа, респ. доходи, необходими за нейната и на порасналите им деца, второто от които ученичка в 12 клас към този момент, издръжка, тъй като ищецът отказвал да полага грижи за тях. Признава, че след раздялата е установила  съжителство с друг мъж на семейни начала.

      Ищецът твърди, но не установява с годни  - писмени и гласни доказателства, положително осъществявани факти и обстоятелства, от които да се направи извод, че е участвал в издръжката на семейството си; че живее в едно домакинство с родените от брака две деца, навършили пълнолетие; че има жилищна нужда, която може да задоволи единствено, чрез предоставяне на него ползването на съсобствения им недвижим имот, находящ се в с. Звънарци.

      Видно от приложения към исковата молба НА за продажба № 75, т. VІ, рег. № 06624, н.д. № 672/ 2009 г. по описа на нотариус С. Садък, вписан в СВ при РС – Кубрат, на 18.09.2009 г. в гр. Кубрат съпрузите са придобили право на собственост върху жилищен недвижим имот – дворно място, ведно с жилищна сграда с декларирана площ от 74 кв.м., находящ се в с. Звънарци, общ. Кубрат.

      Между страните не се спори, че и двамата са родом от с.с., в което живеят и родителите им, като и двете фамилии притежават други жилищни имоти.

      Между страните не се спори, че ищеца трайно – от 2001 до 2015 г., е работил и живял в Испания, Палма де Майорка, а  от 2015 г. се е установил да работи и живее в ФРГ, Хамбург.

      Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявения иск по чл.49 СК е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. Безспорно между страните, видно от изразените от тях становища в иск.молба, респ. в писмения отговор на същата, потвърдени и в о.с.з., бракът им е  дълбоко и непоправимо разстроен – брачното съжителство е прекратено и те не желаят възстановяването му. Брачната връзка е лишена от съдържание и в този й вид, следва да  бъде прекратена.

     Страните претендират произнасяне по въпроса за вината за това състояние на брачните отношения, като ищеца претендира установяване вина на ответницата, която го напуснала, за да заживее с друг мъж, а тя претендира установяване вина на ищеца, който напуснала, защото той четири години преди това е загубил интерес към нея и семейството, а през предходните 2 години е отказал е да участва в издръжката на семейството и децата.

      По делото, по инициатива на ищеца, не се установи единствената причина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка да е лекомислено и безотговорно поведение на съпругата, установила или установявала системно извънбрачни контакти с други мъже. От това, че след като е напуснала съсобствения недвижим имот и е заживяла в гр. Русе, където и работи, е установила съжителство с друг мъж, в който смисъл признава фактите, не следва да се приеме за установено нейно противобрачно поведение по отношение на ищеца и на брака им, разстроен и нефункциониращ в съответствие с принципите на семейното съжителство – равенство, взаимно уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и съвместно живеене, съгласно разпоредбите на чл. 13 – чл. 17 СК. Безспорно е между страните, че в продължение на дълъг период от време – повече от 15 години, те най – често са разделени, тъй като мъжът трайно се е установил да живее и работи извън страната; през известни периоди от време жената го е придружавала, но се е връщала в страната, където децата са учели. Макар и двамата съпрузи към 2001 г. да са приемали, че финансовото благополучие и материалната издръжка на семейството съставляват важни причини, налагащи да живеят преимуществено разделно, то тези раздели са причинили явно отчуждение между тях, съставляващо причина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните им отношения, които и двамата за в бъдеще не желаят да поддържат. Брачният съюз е доброволен и след като и двамата съпрузи искат прекратяването му, то той следва да бъде прекратен, по вина и на двамата съпрузи, отказали си взаимност и разбирателство.

          Ищцата следва след прекратяването на брака да възстанови предбрачното си фамилно име, което видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак е Р., каквото е нейното желание. 

          Не са налице основания  по чл. 56 СК за предоставяне на семейното жилище след развода за ползване от ищеца. Безспорно те притежават в съсобственост жилищен недвижим имот в с. Звънарци, който е ползван преимуществено от съпругата, заедно с децата, и от съпруга при завръщанията му в страната. И към момента на разглеждане на делото в о.с.з. между страните е безспорно, че мъжа преимуществено живее и работи във ФРГ, гр. Хамбург, а жената живее на свободен наем в гр. Русе, където и работи. По делото не се установява, че съсобственото жилище обективно не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи; от прекратявания между тях брак няма ненавършили пълнолетие деца, чийто интереси съдът да следва да съобрази; не се твърди и не се установява причина, произтичаща от здравословното състояние на ищеца, налагаща именно на него да бъде предоставено ползването на този съсобствен между тях жилищен недвижим имот.

           И двамата съпрузи следва да имат достъп до този недвижим имот, за да упражняват съвместно правата си на собственост в съсобствеността. Заявената от ищеца претенция за предоставяне на него ползването му следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 На основание чл.329 ГПК разноските по делото следва да останат така, както са направени от страните.  Окончателната държавна такса, съдът определя в размер на 50.00 лева, от които ищецът е внесъл 25.00 лева, поради което ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС – гр. Кубрат разликата от 25.00 лева.

            Воден от изложеното, съдът постанови своя акт.

    

Районен съдия: /П/ Д. Петрова - Енева