Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 15

 

Гр. Кубрат, 22.01.2018 год.

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Кубратският районен съд в открито съдебно заседание на двадесет и втори декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                         Председател: Албена Великова

 

при секретаря В. Димова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 614 по описа на РСКт за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното: 

Производство с правно основание чл.49, ал.1 СК, чл. 56, чл.59 и чл.143 от СК.

Ищецът Б.И.Б., ЕГН ********** *** твърди, че с ответницата И.П.Б. в началото съжителствали на семейни начала.  От това съжителство са родени трите им непълнолетни деца, от които само двете припознати от бащата – П. Б.И., ЕГН ********** и Н. Б.И., ЕГН **********. Най-голямото дете – И. И.П., ЕГН ********** не е припознато от него, но винаги са живеели в едно домакинство, като и понастоящем момчето е настанено за отглеждане при ищеца със Заповед № ЗД/Д-РР-К-031/20.09.2017 г. на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Кубрат. Граждански брак с ответницата сключили на 08.04.2016 г. с Акт за граждански брак № 0002/08.04.2016 г. съставен от Кметство с. Беловец. През зимата на 2016 г. съпругата напуснала семейното жилище в с.Беловец и се установила да живее с друг мъж в гр.Ветово, обл.Русе. Взела със себе си най-малкото дете, което впоследствие оставила на своите родители в с.Беловец. Тъй като родителите на Б. отказали да полагат грижи за него, П. отново заживял при своя родител и братята си. Впоследствие ищецът разбрал, че съпругата му е напуснала страната. Заявява, че от тогава са във фактическа раздяла с ответницата, като тя трайно се дезинтересирала както от ищеца, така и от състоянието на синовете си. С оглед изложеното твърди, че е невъзможно да бъде възстановена брачната връзка, бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което на основание чл. 49, ал. 1 от СК ищецът моли за прекратяването му с развод без да се произнася съда по въпроса за вината, като след прекратяването на брачния съюз да му се предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца П. Б.И. и Н. Б.И., а на майката се определи подходящ режим на лични отношения, както и да я осъди да плаща месечна издръжка за всяко от тях в размер на 115.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до настъпване на условията за нейното изменение или прекратяване. Претендира да му бъде предоставено и ползването на семейното жилище в село Беловец, на ул. Димчо Дебелянов № 11.

С молба вх. № 3023/23.11.2018 г. ищецът е сезирал съда с допълнително искане, а именно като заявява, че е припознал детето И. и представя удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0046/22.03.2006 г., в което е вписан като баща, моли съда да му предостави упражняването на родителските права и по отношение на малолетния И.Б.И., ЕГН **********.

В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител ищецът заявява, че желае прекратяването на брака с развод и пледира за уважаване на исковата молба.

Ответницата И.П.Б., ЕГН ********** с пост. адрес ***, явява се лично и с назначения й особен представител. Ангажира становище, че в брачната връзка е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, поради което следва да бъде прекратена без да се произнася съда по въпроса за вината. Претендира тя да упражнява родителските права по отношение на малолетните деца, а на бащата се определи подходящ режим за лични отношения, както и да бъде осъден да плаща месечна издръжка за всяко от тях.

Кубратският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и на доводите на страните, приема за установено от фактическа страна  следното: Страните по делото са съпрузи, сключили граждански бракпърви за двамата, на 08.04.2016 год. с Акт № 0002/08.04.2016 год. на Кметство с. Беловец, общ. Кубрат. От представените и приети като доказателства по делото удостоверения за раждане, издадени въз основа на Акт за раждане №  № 0046/22.03.2006 г., изд. От Община Кубрат, Акт за раждане № 0070/15.04.2009 г., издаден от Община Кубрат и Акт за раждане № 0109/04.03.2015 г. издаден от Община Разград, се установява, че от брачното си съжителство имат родени три деца, ненавършили пълнолетие – И.Б.И., ЕГН **********, Н. Б.И., ЕГН ********** и П. Б.И., ЕГН **********.

Страните заживели на семейни начала през 2005 г. в дома на ищеца в село Беловец на ул. Димчо Дебелянов № 11. Година по-късно се родило най-голямото им дете И., който не бил припознат от бащата. След това се родили и другите им две деца – Н. и П.. Ищецът бил изцяло ангажиран с осигуряването на средства за издръжката на семейството, работейки в различни населени места, а ответницата се занимавала с отглеждането на децата. Не е спорно, че ответницата закупила къща в село Беловец с тенденция да се установят да живеят в нея. През 2016 год. страните сключили граждански брак в Кметство село Беловец.

Докато съпругът бил на работа в съседно село ответницата започнала връзка с друг мъж, който бил общ приятел на семейството й и често посещавал домът им. През 2016 год. тя напуснала семейното жилище заедно с най-малкото и средното дете и заживяла на семейни начала със св.З. Р. в дома му в гр. Ветово. Тъй като не можела да се справи с отглеждането на децата, средното дете било върнато в дома на бабата в с. Беловец, а най-малкото оставили на грижите на лелята на св.Р., която живеела в село Раковски. След получен сигнал в ДСП гр. Ветово относно детето П. и извършена проверка, ответницата оставила на грижите на своята майка – св. П.Р.и най-малкия си син. Бабата поради заболяването й, както и влошеното здравословно състояние на съпруга й, не смогвала с грижите и за двете деца, поради което ги оставила на грижите на ищеца, като заявява в съдебно заседание, че той им е баща и трябва да се грижи за тях. Така от пролетта на 2017 год. изцяло грижите по отглеждането и възпитанието на малолетните били поети от ищеца.

От изготвения социален доклад от служителите при Отдел „Закрила на детето” в Дирекция „Социално подпомагане” гр. Кубрат и от показанията на св.В. С. – социален работник се установява, че към момента децата продължават да живеят в семейното жилище в село Беловец заедно със своя баща. Въпреки скромните условия и възможности на бащата, последният е осигурил спокойна и задоволителна откъм битово отношение обстановка, в която да растат момчетата. Поддържа се добра хигиена, като по-големите деца спели в едната стая, а бащата с най-малкия П. в другата стая. През учебната 2017/2018 г. И. е ученик в пети клас, а Н. – във втори клас на ОУ „Васил Левски“ с. Беловец, а П. посещава редовно заниманията в ДГ „Осми март“ с. Беловец.

Пред социалните работници ищцата е заявила, че със съжителя си били на работа в Англия, от където изпращала пари и дрехи за децата си, както и че докато живеели съвместно с ищеца, последният упражнявал спрямо нея физическо насилие. Доказателства в подкрепа на тези нейни твърдения не са представени в съдебно заседание.

И за ищеца, и за ответницата се събраха данни, че към момента са безработни, но физически здрави и работоспособни. Ищецът работел на надник в селото, а ответницата доскоро работела в шивашка фирма.

Така изложената фактическа обстановка съдът приема установена от събраните по делото свидетелски показания на св. Ц., Р., Р. и С., както и приетите писмени доказателства.

Въз основа на така установеното от фактическа  страна, съдът направи следните правни изводи: Изхождайки от установената по делото фактическа обстановка и поведението на страните, решаващият състав приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Съпрузите са се лишили взаимно от чувство за дом, общност и единство. По делото липсва спор досежно настъпилата между съпрузите фактическа раздяла. Съдът приема, че продължилата раздяла между съпрузите и фактическото съжителкство на ответницата с друг мъж, са довели до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски отношения между съпрузите, като съществуващата между тях брачна връзка е останала запазена само формална и несъответна по съдържание на уредената в закона брачна връзка. Последното обуславя разстройство на брака, което не може да се преодолее, с оглед възстановяване на нормалните съпружески отношения. При това положение, съдебният състав намира, че фактическа раздяла между съпрузите, е довела до лишаване на съществуващия между тях брак от дължимото му съдържание, който е спрял да изпълнява присъщата му социална функция, поради което и следва да бъде прекратен с развод. Запазването на последния би било вредно за обществото и за самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал. 1 от СК, без да се произнася съда по въпроса за вината, така както са поискали страните. 

По отношение фамилното име на съпругата след прекратяване на брака съдът намира, че следва да постанови ответницата да продължи да носи брачното фамилно име Б., доколкото същата не е депозирала искане за възстановяване на предбрачното й такова.

По отношение упражняването на родителските права над родените от брака деца: Съдът прецени, че упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца следва да се предостави на бащата. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по несъмнен начин, че към момента те живеят при своя баща, който полага грижи за тяхното възпитание и отглеждане. 

Изследвайки и съобразявайки всички факти и обстоятелства от значение за интереса на детето - пол; възраст; привързаност към и лични грижи от страна на родителите; техните възпитателски качества, морал и авторитет; домашни условия, бит и манталитет на родителите и обкръжението им, съдът счита, че на бащата следва да се възложи упражняването на родителските права, включващо и представителна власт, по отношение на детето. Както се установи от събраните по делото доказателства – писмени и гласни, майката е показала с действията си, че трудно се справя с отглеждането им, оставяйки ги на грижите на своята майка, а преди това и на родственица на настоящия си съжител, поради което упражняването на родителските права следва да се възложи на бащата.

На майката следва да се определи режим за поддържане на лични контакти с момчетата, като ги вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 часа в съботния ден до 17:00 часа в неделния, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата. Съдът намира, че така определеният режим на лични отношения е в интерес на децата, за да не се прекъсва връзката им с другия родител.

Съдът не намира основание за прилагане на защитните мерки по чл. 59, ал. 8, т. 2 от СК, като родителят осъществяващ режима на лични отношения е свободен да прецени по какъв начин ще го упражнява в рамките на предоставените му от съда часове.

Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.

          Относно размера на издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, като в случаите когато гледането се осъществява изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на издръжката. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът и ответницата са безработни, не се събраха данни какви доходи реализират, но не са налице и данни (здравословни или други обективни причини), които да ги възпрепятстват да осъществяват обичайните трудови дейности.

Към настоящия момент детето И. има навършени 11 години и е ученик в 5 клас, детето Н. е на 8 години и е ученик в трети клас, а детето П. е на 2 години и 11 месеца и посещава детска градина. Що се отнася до нуждите на децата, съдът приема, че те имат присъщите за възрастта си нужди от храна, облекло, учебни пособия и извънкласни занимания. Не се установиха и специфични нужди на децата, които да изискват средства извън обичайните за отглеждането им съобразно с възрастта им.

При така преценените потребности на децата, възможностите на страните, съдът счете, че майката следва да заплаща месечна издръжка в полза на всяко от децата в размер на 130 лева. Размерът на издръжката е съобразен с разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, тъй като с ПМС № 316/20.12.2017 год. минималната работна заплата в страната е 510.00 лева.

На основание чл. 56 от СК следва семейното жилище, което са обитавали страните по време на брака, находящо се в с. Беловец, общ. Кубрат, обл. Разград, ул. Димчо Дебелянов № 11, да се предостави за ползване на ищеца, който ще упражнява родителските права по отношение на малолетните деца.

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лева. Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, поради което следва така определената сума да се заплати от ответницата. 

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса за присъдените издръжки за бъдеще време, в общ размер от  лева.

Водим от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод, сключения между Б.И.Б., ЕГН **********,***,  и  И.П.Б., ЕГН **********,***, с Акт за сключен граждански брак № 0002/08.04.2016 год. на Кметство с. Беловец, Община – Кубрат, граждански брак, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права, по отношение на малолетните деца П. Б.И., ЕГН **********, Н. Б.И., ЕГН ********** и И.Б.И., ЕГН **********, на бащата – Б.И.Б., като дава право на майката И.П.Б. да ги вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 часа в съботния ден до 17:00 часа в неделния, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата.

ОСЪЖДА И.П.Б. да заплаща за малолетното си дете И.Б.И., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител – Б.И.Б. ежемесечна издръжка в размер на 130.00 (сто и тридесет) лева, считано от дата на завеждане на иска – 09.10.2017 год. до изменение на обстоятелствата, платима до 10-то число на съответния месец за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА И.П.Б. да заплаща за малолетното си дете Н. Б.И., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител – Б.И.Б. ежемесечна издръжка в размер на 130.00 (сто и тридесет) лева, считано от дата на завеждане на иска – 09.10.2017 год. до изменение на обстоятелствата, платима до 10-то число на съответния месец за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА И.П.Б. да заплаща за малолетното си дете П. Б.И., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител – Б.И.Б. ежемесечна издръжка в размер на 130.00 (сто и тридесет) лева, считано от дата на завеждане на иска - 09.10.2017 год. до изменение на обстоятелствата, платима до 10-то число на съответния месец за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище на страните,  находящо се в с. Беловец, общ. Кубрат, обл. Разград, ул. Димчо Дебелянов № 11, на Б.И.Б..

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 53 от СК, след прекратяването на брака И.П.Б. да запази брачното си фамилно име – Б..

ОСЪЖДА И.П.Б. да заплати по сметка на РС – Кубрат окончателна държавна такса по бракоразводния иск в размер на 50.00 (петдесет) лева, както и държавна такса по присъдената в нейна тежест издръжка в размер на 561.60 (петстотин шестдесет и един лева, шестдесет стот.) лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис, пред ОС – Разград.

 

                                                     Председател: /П/ Ал. Великова