Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

  37

 

гр.Кубрат, 27.02.2018 г.

 

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Кубратският районен съд в публично заседание на тридесет и първи януари, две хиляди и осемнадесета  година в състав:

 

Председател: Албена Великова

 

при  секретаря Вера Димова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело 624 по описа на РСКт за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗС и чл. 33, ал. 2 от ЗС.

Ищецът В.Х.К., ЕГН ********** ***  твърди, че с ответниците И.Х.К. и В.А.Ш., негови родственици, са съобственици на следния недвижим имот, находящ се в строителните граници на гр. Кубрат, обл. Разград, с административен адрес ул. Цар Освободител № 4, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 40422.504.584 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Кубрат, одобрени със Заповед № РД-18-7/14.02.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-17-97/25.04.2013 г. на Началник на СГКК-Разград, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план 1171, квартал 50, целият с площ от 365 кв. метра, а съгласно скица от 343 кв. метра, при съседи на поземления имот съгласно скица: поземлен имот № 40422.504.585, поземлен имот № 40422.504.539, поземлен имот № 40422.504.295, заедно с построената в имота: 1) СГРАДА с идентификатор 40422.504.584.1 със застроена площ 146 кв. метра, брой етажи 2, с предназначение съгласно нотариален акт – жилищна сграда, а съгласно скица–Сграда със смесено предназначение, състояща се от следните реално определени самостоятелни обекти в сградата, а именно: 1.1) САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 40422.504.584.1.1, етаж -1 (минус едно), обект 1, с предназначение „За търговска дейност“ със застроена площ по данъчна оценка от 97 кв. метра, при граници: на същия етаж – няма; под обекта – няма; над обекта – 40422.504.584.1.2, ведно с припадащите се на самостоятелния обект идеални части от общите части на сградата. 1.2) САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 40422.504.584.1.2, етаж 1, обект 2,с предназначение „За търговска дейност“ със застроена площ по данъчна оценка от 112 кв. метра, при граници: на същия етаж – няма; под обекта – 40422.504.584.1.1; над обекта – 40422.504.584.1.3, ведно с припадащите се на самостоятелния обект идеални части от общите части на сградата; 1.3) САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 40422.504.584.1.3, етаж 2, обект 3, с предназначение „За офис“, със застроена площ по данъчна оценка от 120 кв. метра, при граници: на същия етаж – няма; под обекта – 40422.504.584.1.2; над обекта – няма, ведно с припадащите се на самостоятелния обект идеални части от общите части на сградата.

Заявява, че на 21.07.2017 г. след извършена проверка в Служба по вписванията при РС-Кубрат установил, че брат му И.Х.К. и братовчедка му В.А.Ш. са се разпоредили със собствените си идеални части от процесния имот в полза на ответниците П.С.П. и М.К.Д.. Като твърди, че не е бил уведомяван за извършените сделки, ищецът В.Х.К. претендира съдът да постанови решение, с което 1/ да обяви недействителността на договор за покупко-продажба на ид. части от недвижим имот, оформен с НА № 106/02.05.2017 г., н. д. № 304/2017г. на Нотариус рег. № 004 и 2/  да обяви недействителността на договор за покупко-продажба на ид. части от недвижим имот, оформен с НА № 107/02.05.2017 г., н. д. № 305/2017г. на Нотариус рег. № 004, поради допуснати нарушения на чл. 33, ал. 1 от ЗС, и 3/ да допусне същият да изкупи от В.Ш. 1/2  идеални части и от И.Х.К. 1/4 идеални частни от имота, предмет на сделките по цитираните два нотариални акта при същите условия, уговорени в договорите.  Претендира присъждане на сторените по делото разноски.  

Ответниците М.К.Д., ЕГН ********** и М.П.Д., ЕГН **********,***, пл. Възраждане № 2, ет.3, ап.1 депозират писмен отговор, с който заявяват допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорват твърдението за допуснати нарушения на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗС при изповядване на сделките, обективирани в цитираните нотариални актове, тъй като ищецът е бил изрично уведомен за разпорежданията с идеалните части на другите двама съсобственици. Поради това и твърдят, че ищецът предявява претенцията си по чл. 33, ал. 2 от ЗС след изтичане на преклузивния срок. Молят за отхвърляне на предявените искове.

Ответниците П.С.П., ЕГН ********** и М.Д.П., ЕГН **********,*** ангажират писмено становище, че исковете са допустими, но изцяло неоснователни. Твърдят, че при сключване на атакуваните сделки, са спазени изискванията на закона, поради което същите не страдат от пороците визирани в исковата молба и молят за отхвърляне на исковите претенции изцяло.   

Ответникът И.Х.К., ЕГН ********** *** депозира писмен отговор, с който заявява, че предявените от ищеца искове са допустими, но неоснователни. Оспорва изцяло твърденията на ищеца, че едва на 21.07.2017 г. узнал за извършените от родствениците му разпоредителни сделки с идеални части от имота, тъй като е бил уведомен с нотариална покана за това. С оглед на това заявява, че при извършване на атакуваните в настоящото производство сделки не са допуснати нарушения на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗС, а искът за изкупуване на 3/4 ид. части от имота се явява предявен след двумесечния преклузивен срок. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и да му присъди сторените по делото разноски.

Ответницата В.А.Ш., ЕГН ********** *** ангажира становище, че съдът е сезиран с макар и допустими, но изцяло неоснователни искове. Заявява, че ищецът е знаел за извършването на атакуваните две разпоредителни сделки още преди изповядването им пред нотариуса, тъй като единият от купувачите се е срещал с ищеца и е обсъждал покупко-продажбата на притежаваните от него идеални части. Оспорва твърдението, че ищецът е узнал едва на 21.07.2017 г. извършването на сделките с идеални части от съсобствения имот, поради което заявява, че искът по чл. 33, ал. 2 от ЗС е предявен след преклузивния срок. Претендира съдът да отхвърли изцяло претенциите на ищеца като неоснователни и й присъди сторените по делото разноски.

Кубратският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки същите със становището на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 661/11.11.1992 г. на Общински съвет – Кубрат (л.31 от делото), на основание чл. 1 от Закона за възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета и по искане на наследниците на А.И.К. и Х.И.К. е наредено предаването на правоимащите на недвижим имот, представляващ 365 кв. метра от имот пл. № 1171 от кв.50 по плана на гр.Кубрат, заедно с построената двуетажна сграда, използвана към момента за механа, сладкарница и проход, канцеларии на втория етаж.

От приложения по гр. д. № 188/2017 г. по описа на ОС-Разград Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност № 108, том I, дело № 171/1995 г. на районен съдия при РС-Кубрат, се установява, че ищецът В.Х.К. и ответниците И.Х.К. и В.А.Ш., са признати за собственици при права по 1/4 ид. ч. за първия и втория и 1/2 ид. ч. за третата, върху недвижим имот: Дворно място от 365 кв. метра, находящо се в град Кубрат заедно със застроена в него двуетажна жилищна сграда, използвана за механа, сладкарница и проход и канцеларии на втория етаж, съставляващ имот  планоснимачен № 1171 в кв.50 по регулационния план на град Кубрат.

Не е спорно между страните, а и от Удостоверение Изх. № 75/26.04.2017 г. на Кмета на Община Кубпрат се установява, че гореописания в НА № 108/1995 г. имот е идентичен с имот, находящ се в строителните граници на гр. Кубрат, обл. Разград, с административен адрес ул. Цар Освободител № 4, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 40422.504.584 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Кубрат, одобрени със Заповед № РД-18-7/14.02.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-17-97/25.04.2013 г. на Началник на СГКК-Разград, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план 1171, квартал 50, целият с площ от 365 кв. метра, а съгласно скица от 343 кв. метра, при съседи на поземления имот съгласно скица: поземлен имот № 40422.504.585, поземлен имот № 40422.504.539, поземлен имот № 40422.504.295, заедно с построената в имота: 1) СГРАДА с идентификатор 40422.504.584.1 със застроена площ 146 кв. метра, брой етажи 2, с предназначение съгласно нотариален акт – жилищна сграда, а съгласно скица –Сграда със смесено предназначение, състояща се от следните реално определени самостоятелни обекти в сградата, а именно: 1.1) САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 40422.504.584.1.1, етаж -1 (минус едно), обект 1, с предназначение „За търговска дейност“ със застроена площ по данъчна оценка от 97 кв. метра, при граници: на същия етаж – няма; под обекта – няма; над обекта – 40422.504.584.1.2, ведно с припадащите се на самостоятелния обект идеални части от общите части на сградата. 1.2) САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 40422.504.584.1.2, етаж 1, обект 2,с предназначение „За търговска дейност“ със застроена площ по данъчна оценка от 112 кв. метра, при граници: на същия етаж – няма; под обекта – 40422.504.584.1.1; над обекта – 40422.504.584.1.3, ведно с припадащите се на самостоятелния обект идеални части от общите части на сградата; 1.3) САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 40422.504.584.1.3, етаж 2, обект 3, с предназначение „За офис“, със застроена площ по данъчна оценка от 120 кв. метра, при граници: на същия етаж – няма; под обекта – 40422.504.584.1.2; над обекта – няма, ведно с припадащите се на самостоятелния обект идеални части от общите части на сградата.

От представените от нотариус Сейхан Садък с рег. № 004 на Нотариалната камара с р-н на д-е РС-Кубрат преписки по нотариални дела № 304/2017 г. и № 305/2017 г. се установява, че с Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот № 106, том III, рег. № 02082, дело № 304/02.05.2017 г. ответницата В.А.Ш. се разпоредила само с 1/100 ид. част от своята 1/2 ид. част от процесния имот в полза на П.С.П., а с Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот № 107, том III, рег. № 02083, дело № 305/02.05.2017 г. ответниците В.А.Ш. и И.Х.К. се разпоредили със своите общо 149/200 ид. части от процесния имот в полза на купувача М.К.Д.. И по двете нотариални преписки е приложена Нотариална покана № 42, т.2, рег. № 1296/08.05.2012 г., с която В.А.Ш. и И.Х.К. чрез нотариус Бойчо К. с рег. № 282 на Нотариалната камара с р-н на д-е РС-Разград са поканили ищеца в едномесемечен срок от получаването на същата да ги уведоми писмено съгласен ли е да продадат имота заедно на трето лице-купувач или да изкупи дяловете им като им заплати общо 97 500 лева. Видно от извършеното отбелязване върху нотариалната покана, същата е била връчена на ищеца на 06.06.2012 г.

Не е спорно между страните обстоятелството, че към 02.05.2017 г. купувачът П.С.П. е в граждански брак с М.Д.П., а купувачът М.К.Д. – в граждански брак с М.П.Д..

От показанията на св.Й.Й. се установява, че през 2013 год. същият е преговарял за покупката на имота, първоначално с ответниците И.Х.К. и В.А.Ш., а впоследствие и с ищеца. Ответницата Ш. го снабдила с приложеното на л.38 от делото пълномощно, за да започне подготовката на съответните документи да извършване на сделката. Последната била уговорена при цена съгласно цитираната по-горе нотариална покана, но тъй като ищецът претендирал за своя дял цена по-висока от общата стойност на дяловете на другите двама съсобственици, Й. се отказал да купи и идеалните части на Ш. и И.К..

От показанията на св.М.  се установява, че братът на същата, който живеел във Варна бил приятел с ищеца. Поради това, че ответникът М.Д., който има заведение в центъра на град Кубрат, разбрал за приятелските отношения на роднината на свидетелката и В.К., в началото на месец май 2017 г. почерпил М. за това, че е закупил 3/4 ид. части от съсобствения имот и я помолил за съдействие чрез брат й да закупи и 1/4 ид. част на ищеца. След няколко дни тя разговаряла с брат си, той й отговорил, че малко трудно ще стане такава продажба. Седмица след като разговаряла с ответника М.Д., брат й казал, че В.К. няма да съдейства. 

От показанията на св.Н.Ш., син на ответницата В.Ш., се установява, че  при разговори проведени през 2010 г. между неговата майка, ответника И.К. и съпругата на В.К. – Й. относно процесния имот, било постигнато съгласие същият да бъде продаден, поради което и била поставена обява на сградата. Така през 2012 г. първият кандидат-купувач бил св.Й.Й., който се свързал с тях по телефона, а впоследствие заедно със св. Н. Ш. ***. Срещата приключила с издаването на пълномощно, договорено било съгласието и на другия съсобственик И.К., след което кандидат-купувачът бил насочен към гр.Разград, за да оферира с ищеца. Поради това, че Й. не успял да договори сделка за частта на В.К., св.Ш. направил опит при служебна командировка да се срещне с родственика си в гр.Разград, но безуспешно. Тогава била подготвена процесната Нотариална покана № 42, т.2, рег. № 1296/08.05.2012 г., чрез която ответниците Ш. и И.К. поканили в едномесечен срок В.К. да изкупи дяловете им или да пристъпят към продажба на трето лице. Ищецът не е уведомил писмено другите съсобственици за намерението си, но до продажба не се е стигнало, тъй като Й. искал да купи целия имот, а не успял да договори цена за часта на В.К.. Есента на 2016 г. за първи път св.Ш. и неговата майка се запознали задочно – по телефона – с ответника М.Д.. Свидетелят сочи, че при втория телефонен разговор Д. се съгласил да купи идеалните части на съделителите на цената, отразена в цитираната по-горе нотариална покана. Както и при предходния кандидат-купувач, Д. бил насочен отново да преговаря и с ищеца, но тъй като не постигнали съгласие относно цената, на 02.05.2017 г. при нотариус Сейхан Садък била оформена сделката по продажбата само на 3/4 ид. ч. от имота.

Показанията на св. Ш., преценени по чл.172 от ГПК и тези, дадени от другите свидетели съдът възприема изцяло, тъй като същите възпроизвеждат факти, които лично са възприели и които съвпадат с приетите по делото писмени доказателства.

От обясненията на ищеца и ответника М.К.Д., дадени по реда на чл. 176 от ГПК по несъмнен начин се установи, че двамата са се срещали неколкократно като повода е била покупката на процесния имот от Д.. Последният е правил опити да договори разпоредителната сделка на 1/4 ид. част на ищеца, тъй като по отношение на останалите 3/4 ид. части вече е била постигната договореност. Както сочи и в обясненията си Д. желанието му е било да придобие собствеността върху целия имот, поради което е търсел съдействие и от страна на ищеца.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Производството е по предявени обективно и кумулативно искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД – за обявяване недействителността на договорите за разпореждане с идеални части от вещното право на собственост върху недвижим имот и по чл. 33, ал. 2 от ЗС – за изкупуване на идеални части от имота.

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД

От съдържанието на исковата молба, както и от изложеното по същество от пълномощника на ищеца, се твърди, че така оформените с Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот № 106, том III, рег. № 02082, дело № 304/02.05.2017 г. и Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот № 107, том III, рег. № 02083, дело № 305/02.05.2017 г., и двата по описа на нотариус Сейхан Садъс с рег. № 004 на Нотариалната камара са недействителни поради противоречие със закона. Заявява се, че е нарушено изискването преди да се пристъпи към продажбата на идеални части от съсобствения имот на трето за съсобствеността лице, да се отправи предложение към другия съсобственик. Ищецът твърди, че не е уведомяван и не му е предлагано да купи идеалните части на другите съсобственици.  Сключването на договор за покупко-продажба в нарушение на изискването на чл. 33, ал. 1 от ЗС не е основание за нищожност на сделката, а само поражда в полза на останалите съсобственици потестативното право да изкупят продадената идеална част, като встъпят в продажбеното правоотношение. Поради това съдът приема, че атакуваните от ищеца две разпоредителни сделки не страдат от визирания порок, сключени са в съответствие със закона, а исковете за обявяването им за недействителни на това основание следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

По иска с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС

Съсобствениците В.Ш. и И.К. са се разпоредили със своите идеални части от вещното право на собственост върху процесния имот в полза на трети за съсобствеността лица – ответниците М.Д.К. и П.С.П.. Когато  предмет на правото на собственост е идеална част от недвижим имот, съсобственикът не може да я продаде на трето лице, преди да предложи на останалите участници в общността да я изкупят при същите условия. Ако не изпълни това изискване, продажбата в полза на третото, външно на съсобствеността лице, ще е действителна, но всеки от останалите съсобственици ще има правото да предяви срещу страните конститутивен иск за изкупуване, при чието уважаване той ще встъпи в продажбеното правоотношение на мястото на купувача и ще придобие продадената идеална част от имота при действително уговорените между страните условия.

За успешното провеждане на иска по чл. 33, ал.2 от ЗС е необходимо да са налице следните предпоставки: идеалните части да са прехвърлени чрез договор за покупко-продажба; продажбата да е извършена на трето лице, което не е съсобственик; сключеният договор между съсобственика и третото лице да е действителен. За да се допусне изкупуването трябва да е налице и някое от следните нарушения: да не е спазено условието по чл. 33, ал. 1 от ЗС идеалните части да са предложени за продажба на всички останали съсобственици или когато третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици.  Следваща предпоставка за предявяване на иска за изкупуване е да не е изтекъл двумесечният преклузивен срок, установен в чл. 33, ал. 2, изр. 2 от  ЗС, за спазването на който съдът следи служебно. Този срок съгласно ЗС започва да тече от момента на сключване на договора за покупко-продажба, но според съдебната практика - или от момента на узнаването.

Ищецът твърди, че е узнал за извършените разпоредителни сделки на 21.07.2017 г., когато извършил справка в Службата по вписванията при РС-Кубрат, поради което предявявайки претенциите си пред ОС-Разград на 27.07.2017 г. е спазил двумесечния преклузивен срок. Съдът намира, че това твърдение се опровергава категорично от събраните по делото гласни доказателства и по-конкретно от показанията на св.М.. След като са били извършени разпорежданията за 3/4 ид. части от имота на 02.05.2017 г., свидетелката е разговаряла със своя брат по молба на ответника Д., за да потърси съдействие за продажбата на останалата 1/4 ид. част на В.К.. Както сочи свидетелката брат й разговарял с ищеца, но последният отказал да продава. Свидетелката сочи, че тези разговори са се провели в началото на месец май, но преди ежегодния панаир в гр.Кубрат, който традиционно се организира на 24 май, но започва няколко дни преди това в зависимост от организацията на т. нар. майски празници в общината. Дори да се приеме, че ищецът е узнал за това на 24.05.2017 г., то предявявайки иска на 27.07.2017 г., е видно, че това е станало след като е изтекъл двумесечния преклузивен срок и само на това основание следва претенцията по чл. 33, ал. 2 от ЗС да се отхвърли като неоснователна.

За пълнота на изложението, съдът намира, че е спазено и условието на чл. 33, ал. 1 от ЗС. На първо място още на 06.06.2012 г., получавайки нотариалната покана, ищецът е бил наясно, че ако не изрази съгласие да купи идеалните части на другите двама съсобственици, то същите ще преговарят за продажбата им на трети за съсобствеността лица. На второ място, от свидетелските показания категорично се установи, че както св.Й., така и ответникът М.К.Д. са провеждали разговори – по телефон и лично, за да договарят продажбата на идеалните части на ищеца, след като преди това са договорили сделката по отношение на 3/4 ид. части от съсобствения имот. На трето място, сам ищецът в обясненията си по реда на чл. 176 от ГПК признава, че е разговарял няколко пъти с ответника М.Д. за продажбата на целия имот и в частност на неговата 1/4 ид. част. Изложеното сочи, че ищецът е могъл да упражни правото си да изкупи идеалните части на другите двама съсобственици много преди сделките, предмет на настоящото производство. (Нещо повече, съдът не е уверен в истинските намерения на ищеца, тъй като съдебното заседание по делото започна с предложение за продажба на собствената му идеална част на ответника М.Д. въпреки заявената претенция да изкупуване на останалите 3/4 ид. части.) 

По разноските:

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответниците следва да бъдат присъдени сторените от тях разноски.

Ответниците И.Х.К. и В.А.Ш. са направили разноски в общ размер на 3 320.00 лева – по елементи съгласно представен в с. з. списък по чл.80 от ГПК, към който са приложени съответно фактури, касови бонове и квитанции. Поради това на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на тези ответници сумата 3320.00 лева.

Пълномощникът на ответниците М.Д.П., П.С.П. и М.К.Д. претендира разноски - адвокатски хонорар за оказаната безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, ако насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004г. по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати.

 В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА адвокатът сам определя кои лица са от кръга на неговите близки, на които оказва безплатна адвокатска помощ. Не се касае за сключен възмезден договор с адвоката за оказване правна защита и съдействие, в който случай страната има право да бъде обезщетена за направените разноски, затова следва да докаже, че ги е направила, за да ги претендира по чл. 78 ГПК. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което в полза на адвокат М.Д. следва да бъде заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1600.00 лева, определено по реда на  чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от изложеното, Кубратският районен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Х.К., ЕГН ********** ***   против  П.С.П., ЕГН ********** и М.Д.П., ЕГН **********,*** иск за обявяване недействителността на договор за покупко-продажба, оформен с Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот № 106, том III, рег. № 02082, дело № 304/02.05.2017 г. на нотариус Сейхан Садък с рег. № 004 на Нотариалната камара с р-н на д-е РС-Кубрат като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Х.К., ЕГН ********** *** против  М.К.Д., ЕГН ********** и М.П.Д., ЕГН **********,***, пл. Възраждане № 2, ет.3, ап.1 иск за обявяване недействителността на договор за покупко-продажба, оформен с Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот № 107, том III, рег. № 02083, дело № 305/02.05.2017 г.  на нотариус Сейхан Садък с рег. № 004 на Нотариалната камара с р-н на д-е РС-Кубрат като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Х.К., ЕГН ********** ***  иск за изкупуване на продадените от В.А.Ш., ЕГН ********** *** и И.Х.К., ЕГН ********** *** 3/4 идеални части от недвижим имот, находящ се в строителните граници на гр. Кубрат, обл. Разград, с административен адрес ул. Цар Освободител № 4, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 40422.504.584 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Кубрат, одобрени със Заповед № РД-18-7/14.02.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-17-97/25.04.2013 г. на Началник на СГКК-Разград, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план 1171, квартал 50, целият с площ от 365 кв. метра, а съгласно скица от 343 кв. метра, при съседи на поземления имот съгласно скица: поземлен имот № 40422.504.585, поземлен имот № 40422.504.539, поземлен имот № 40422.504.295, заедно с построената в имота: 1) СГРАДА с идентификатор 40422.504.584.1 със застроена площ 146 кв. метра, брой етажи 2, с предназначение съгласно нотариален акт – жилищна сграда, а съгласно скица–Сграда със смесено предназначение, състояща се от следните реално определени самостоятелни обекти в сградата, а именно: 1.1) САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 40422.504.584.1.1, етаж -1 (минус едно), обект 1, с предназначение „За търговска дейност“ със застроена площ по данъчна оценка от 97 кв. метра, при граници: на същия етаж – няма; под обекта – няма; над обекта – 40422.504.584.1.2, ведно с припадащите се на самостоятелния обект идеални части от общите части на сградата. 1.2) САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 40422.504.584.1.2, етаж 1, обект 2,с предназначение „За търговска дейност“ със застроена площ по данъчна оценка от 112 кв. метра, при граници: на същия етаж – няма; под обекта – 40422.504.584.1.1; над обекта – 40422.504.584.1.3, ведно с припадащите се на самостоятелния обект идеални части от общите части на сградата; 1.3) САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 40422.504.584.1.3, етаж 2, обект 3, с предназначение „За офис“, със застроена площ по данъчна оценка от 120 кв. метра, при граници: на същия етаж – няма; под обекта – 40422.504.584.1.2; над обекта – няма, ведно с припадащите се на самостоятелния обект идеални части от общите части на сградата като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА В.Х.К., ЕГН ********** ***  да заплати общо на В.А.Ш., ЕГН ********** ***  и  И.Х.К., ЕГН ********** *** сумата 3 320.00 (три хиляди триста и двадесет лева, нула стот.) лева – сторени разноски по делото.

ОСЪЖДА В.Х.К., ЕГН ********** *** заплати на адв.М.Д. ***  на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 38, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА, сумата 1 600.00 (хиляда и шестстотин лева, нула стот.) лева – представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответниците М.Д.П., П.С.П. и М.К.Д..

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис, пред ОС – Разград.

 

                                                                  Председател: /П/ Ал. Великова