Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

 ___31__

 

гр.  Кубрат, 09.02.2018 г.

 

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

        Кубратският районен съд, в публично заседание на седми февруари, две хиляди и осемнадесета  година в състав:

 

Районен съдия:  Диана Петрова – Енева

 

при  секретаря П. Петрова и в присъствието на прокурора . . . . като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 664 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

          Обективно съединени искове  с правно основание в разпоредбата чл.92 ЗЗД, предявен по реда на чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК.На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът претендира разноски по делото.

         Ищецът – „Мобилтел” – ЕАД  – гр. София, ЕИК 131468980, с адрес – гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от изпълнителните директори А.Д. и М.М., чрез пълномощник адв. В. Г., АК – София, като твърди, че в изпълнение на Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № М3308024/ 04.09.2012 и Общите условия на „Мобилтел” – ЕАД, е предоставял на ответника М.М.И., ЕГН ********** ***, услуги,  които той не заплащал в срокове, съгласно договорите и Общите условия на „Мобилтел” – ЕАД, но е прекратила предсрочно договора, като не е платил задълженията си по данъчни фактури №№ 301673919/ 01.11.2014 г., с падеж за плащане 16.11.2014 г. за сумата 46.60 лева; 304019451/ 01.12.2014 г., с падеж за плащане 21.12.2014 г., за сумата 48.13 лева; фактури №№ 305871190/ 02.01.2015 г., 307477377/ 01.02.2015 г., 309080658/ 04.03.2015 г., 310674375/ 01.04.2015 г. – всяка от които за сумата 8.89 лева.; по данъчна фактура № 566565002/ 08.04.2015 г., с падеж за плащане 08.04.2015 г., с които ищцовото дружество е начислило неустойка за предсрочното прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 92.64 лева;  566565020/ 08.04.2015 г. с падеж 08.04.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочното прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 16.50 лева; 566565030/ 08.04.2015 г. с падеж 08.04.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочното прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 19.66 лева; 312518405/ 05.05.2015 г., с падеж на плащане 20.05.2015 г., с която ищцовото дружество е начислило цена за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата 63.24 лева,  моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, който е възразил по реда на чл.414 ГПК срещу  издадената срещу него Заповед № 286/ 10.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 453/ 2017 г. по описа на РС – Кубрат, че той дължи на ищеца претендираните суми: 193.53 (сто деветдесет и три лева, петдесет и три ст.) лева – незаплатена далекосъобщителна услуга, ведно с законната лихва считано от 09.08.2017 г. до окончателното плащане; 128.80 (сто двадесет и осем лева, осемдесет ст.) лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги № М3308024/ 04.09.2012 г.; 42.83 (четиридесет и два лева, осемдесет и три ст.) лева -  мораторна лихва, начислена върху фактура № 312518405/ 05.05.2015 г.

          Ответникът М.М.И., ЕГН ********** ***, на който е връчено съобщение, не изпраща писмен отговор в срока за това. С подаденото в заповедното производство възражение – вх. № 2229/ 30.08.2017 г., заявява, че не дължи изпълнение на вземането по издадената срещу него по ч.гр. дело № 453/ 2017 г. по описа на РС – Кубрат  Заповед № 286/ 10.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, тъй като няма неплатени задължения – такси, вноски и др., към дружеството.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235 ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: От приложените към исковата молба и приложеното ч. гр.дело № 453/ 2017 год.по описа на РС – Кубрат,  приети като доказателство по делото в заверени фото-копия, Договор № № М3308024/ 04.09.2012 год. за предоставяне в полза на ответника на услуги чрез собствената на ищцовото дружество далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа, съгласно общите условия на доставчика и разпоредбите на договора, чрез конкретно посочените СИМ – карти и избрания от абоната тарифен план, на който е положен подпис от М.И., се установи по несъмнен начин, че на посочената дата ищцовото дружество е договорило и започнало да предоставя на ответника далекосъобщителни услуги за срок от 12 месеца, които той се е задължил да заплаща в срок. Страните уговорили, че при забава на плащанията доставчика на далекосъобщителните услуги ще има право за срока на забавата да начислява обезщетение за същата в размер на законната лихва; да прекрати едностранно договора, начислявайки с фактура, договорената неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяването до изтичането на определения срок  на договора – т.5. от Приложение № 1 към договора, също носещо подпис на ответника.

         Договорът, ведно с цитираните в тях приложения, не оспорени от ответника, носят подписите на двете страни.

         Ищцовото дружество представя издадените от него Фактури №№ 301673919/ 01.11.2014 г., с падеж за плащане 16.11.2014 г. за сумата 46.60 лева; 304019451/ 01.12.2014 г., с падеж за плащане 21.12.2014 г., за сумата 48.13 лева; и 0305971190/ 02.01.2015 г., с падеж за плащане 17.01.2015 г., за сумата 8.89 лева, установяващи фактуриране на цена за използвани от ответника услуги – разговори, данни, съобщения и др.

         Всички останали фактури, приложени по делото неизчерпателно и несъответно на посочването им в обстоятелствената част на заявлението, респ. исковата молба, удостоверяват липса на доставени в полза на ответника и употребени от него услуги - разговори, данни, съобщения и др., и фактуриране единствено на т.нар. месечна такса.

         Ищеца не ангажира доказателства за едностранно прекратяване на договора от негова страна на основание т. 27.2 от общите условия, респ. т.4.1. от договора, т. 5 от приложение 1,  или от страна на ответника на основание  т.5.3. от договора, договорено като условия за начисляване на претендираната срещу ответника неустойка в размер на 128.80 (сто двадесет и осем лева, осемдесет ст.) лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги № М3308024/ 04.09.2012 г.

          Приложеното ч.гр. дело № 453/ 2017 г. по описа на РС – Кубрат, удостоверява че на 09.08.2017 год. дружеството е предявило дълга за плащане с Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

         Срещу издадената по цитираното гражданско дело  Заповед № 1286/ 10.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК ответникът е възразил, подписвайки изпратения му от съда формуляр, излагайки ръкописно, че не че не дължи изпълнение на вземането.

        Приетия като писмено доказателство Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги,  съставляващ частен диспозитивен документ, подписан и от двете страни,  е годно доказателствено средство, относно съдържащите се в него   изявления на посочените договаряли лица. Съобразно разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК, този документ, не оспорен от ответника относно неговата автентичност, има обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на същия е установен факта на договореност между страните за плащане на неустойка за едностранно предсрочно прекратяване на договора, но не се установява факта на предсрочно прекратяване на същия по инициатива на ответника – не е представено такова искане, изходящо от него; или такова по инициатива на ищеца, но по вина на ответника, нарушил задълженията си по договора, относно плащане цена на доставени му от ищеца и ползвани от него услуги, още повече че договорения с него 12 месечен срок е изтекъл на 04.09.2013 г.

         Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното:  Безспорно установено по делото е, че страните по същото са установили помежду си облигационно правоотношение, произтичащо от сключен между тях Договор № М3308024/ 04.09.2012 г.  за предоставяне в полза на ответника на услуги чрез собствената на ищцовото дружество далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа, съгласно общите условия на доставчика и разпоредбите на договора, чрез конкретно посочените СИМ – карти и избрания от абоната тарифен план.

          Относно претендираното за установяване вземане на ищеца срещу ответника за цена на доставени му услуги в размер на 193.53 (сто деветдесет и три лева, петдесет и три ст.) лева – незаплатена далекосъобщителна услуга, ведно с законната лихва считано от 09.08.2017 г. до окончателното плащане, съдът приема същото за установено до размера на приетите като доказателство по делото Фактури №№ 301673919/ 01.11.2014 г., с падеж за плащане 16.11.2014 г. за сумата 46.60 лева; 304019451/ 01.12.2014 г., с падеж за плащане 21.12.2014 г., за сумата 48.13 лева; и 0305971190/ 02.01.2015 г., с падеж за плащане 17.01.2015 г., за сумата 8.89 лева, или общо за сумата 103.62 лева.   

          Съдът намира за недоказано становището на ответника, че е изплатил задължението си към ищеца относно тези суми.  Касае се за парично задължение, установено с писмени документи, поради което и плащането им би могло да бъде доказано само с други писмени документи, съгласно чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК, каквито по делото извън представените от ищеца, цитирани по – горе, не са представени. Ищецът не може да бъде задължен да доказва неизпълнението от страна на ответника, тъй като същото е отрицателен факт, който не подлежи на доказване. На доказване подлежат само положителните факти, какъвто е плащането, поради което и доказателствената тежест за същото по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК се носи от ответната страна. Същата не е ангажирала доказателства за извършено плащане.

          Всяка останала от представените по делото издадени от ищеца срещу ответника фактури, установява че след датата на последната -  02.01.2015 г., ответникът е преустановил ползването на услуги, доставени от мобилния оператор, поради което за разликата до предявения размер - 193.53 лева, исковата претенция в тази й част следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. 

Относно претендираното за установяване вземане на ищеца срещу ответника за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги № М3308024/ 04.09.2012 г. в размер на 128.80 (сто двадесет и осем лева, осемдесет ст.) лева:  Действително страните са се съгласили, видно от т.5. на Приложение № 1 към договора, носещо подпис на ответника, в случай, че Абонатът – ответник по делото, наруши задълженията си, произтичащи от договора и приложението към него, или приетите от дружеството Общи условия, ако по негово искане или вина, договорът по отношение услугите, договорени с приложението, да бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, както и че мобилния оператор има право да го прекрати и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на прекратяването му до изтичане на определения срок на ползване, но по делото не са ангажирани, респ. събрани, годни доказателствени средства – писмени, гласни, съдебно счетоводна експертиза, установяващи настъпването на факти и обстоятелства, от хипотезата на цитираната договореност, а именно – едностранно прекратяване на договора; по чия инициатива – автономно от ответника или от ищцовото дружество по причина констатирано неизпълнение на задължения на потребителя,  както и от кой момент е настъпило прекратяването. При това договорения между страните 12 месечен срока на договора е изтекъл на 04.09.2013 г. Поради това съдът не може да приеме, че са положително настъпили условията за възникване на задължение в тежест на ответника да заплати на ищеца, договорената неустойка, както и да прецени същата за доказана в претендирания от ищеца размер на 128.80 лева, на основание чл.92 ЗЗД. Като не е установена изискуемостта и ликвидността на това претендирано срещу ответника вземане, не може да бъде установена и забава в тежест на ответника, условие за признаване на предявеното за плащане обезщетение за забавено изпълнение в размер на  42.83 (четиридесет и два лева, осемдесет и три ст.) лева -  мораторна лихва, начислена върху фактура № 312518405/ 05.05.2015 г., на основание чл. 86 ЗЗД.

           Неоснователни са доводите на ищцовото дружество, че тези обстоятелства не се нуждаят от доказване, поради това, че за самото прекратяване на договора законът и договорът не изисква писмена форма за валидност, нито за доказване. Това не освобождава претендиращата неустойка срещу ответника ищцова страна от тежестта да докаже с годни доказателствени средства, при условията на пълно и пряко доказване, осъществяването на фактите и обстоятелствата, съставляващи хипотеза на конкретното притезание. В случая се твърди, но не се установява едностранно прекратяване на договора преди изтичане на  срока на действие, договорен 12 месеца. С цитираната, но непредставена по делото фактура е начислена единствено неустойка, без да е налице яснота колко на брой са абонаментните такси – с или без отстъпки, и от кой момент са начислени за плащане като дължими.

           Предвид изложеното исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

           Съразмерно с уважената част от предявения иск за установяване на вземането на ищеца срещу ответника за цената на доставени му услуги, основателно по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК е искането за присъждане на направените от ищеца разноски в заповедното и в настоящото исково производство разноски, относно тази част, за сумата 90.00 лева.

           Неоснователно, с оглед изхода на делото, е искането за присъждане в полза на ищцовото дружество на направените от него разноски в заповедното и в настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, по исковите претенции за установяване на задължението за плащане на неустойка и обезщетение за забавено изпълнение за разликата до претендираните по списък разноски.

           Воден от изложеното,  съдът

 

Р   Е   Ш    И:

 

         ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.М.И., ЕГН ********** ***,  вземането на „Мобилтел” – ЕАД  – гр. София, ЕИК 131468980, с адрес – гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от изпълнителните директори А.Д. и М.М., чрез пълномощник адв. В. Г., АК – София, по издадена в полза на дружеството срещу него Заповед № 286/ 10.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 453/ 2017 г. по описа на РС – Кубрат,  с която е разпоредено на длъжника – М.М.И., да плати на ищеца – заявител, неплатени свои задължения в размер на: 103.62 (сто и три лева, шестдесет и две ст.) лева – незаплатена далекосъобщителна услуга по фактури №№ 301673919/ 01.11.2014 г., с падеж за плащане 16.11.2014 г. за сумата 46.60 лева; 304019451/ 01.12.2014 г., с падеж за плащане 21.12.2014 г., за сумата 48.13 лева; и 0305971190/ 02.01.2015 г., с падеж за плащане 17.01.2015 г., за сумата 8.89 лева, ведно с законната лихва считано от 09.08.2017 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в тази й част до предявения размер - 193.53 (сто деветдесет и три лева, петдесет и три ст.) лева, като неоснователна и недоказана.

 

            ОСЪЖДА М.М.И., ЕГН ********** ***, да заплати на „Мобилтел” – ЕАД  – гр. София, ЕИК 131468980, с адрес – гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от изпълнителните директори А.Д. и М.М., на основание чл.78, ал.1  ГПК, съразмерно с уважената част от предявения иск за установяване на вземането на ищеца срещу ответника за цената на доставени му услуги, сумата 90.00 (деветдесет) лева.  

 

         ОТХВЪРЛЯ  исковете на „Мобилтел” – ЕАД  – гр. София, ЕИК 131468980, с адрес – гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от изпълнителните директори А.Д. и М.М., чрез пълномощник адв. В. Г., АК – София, срещу М.М.И., ЕГН ********** ***, за признаване за установено съществуването на вземанията за сумите: 128.80 (сто двадесет и осем лева, осемдесет ст.) лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги № М3308024/ 04.09.2012 г.; 42.83 (четиридесет и два лева, осемдесет и три ст.) лева -  мораторна лихва, начислена върху фактура № 312518405/ 05.05.2015 г., за които е издадена Заповед № 286/ 10.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 453/ 2017 г. по описа на РС – Кубрат, както и искането по чл. 78, ал.1 ГПК за присъждане в тежест на ответника на разноските, направени от ищеца за съдебното производство по настоящото гр.дело и в заповедното производство в тази им частг, като неоснователни и недоказани.

     Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис. 

 

                                                             Районен съдия: