Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 8

 

гр. Кубрат, 02.02.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Кубратският районен съд в публичното заседание на втори февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА ВЕЛИКОВА

                                                     

       При секретаря Вера Димова и в присъствие на районен прокурор ПЛАМЕН ПЕНЧЕВ, като разгледа ЧНД № 272 по описа за 2017 година, докладваното от ПРЕДСАДАТЕЛЯ, на основание чл. 155 от Закона за здравето,

 

Р   Е   Ш   И  :

 

НАСТАНЯВА на задължително лечение на психично заболяване лицето А.С.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, в Държавна психиатрична болница – гр. Бяла за срок от ТРИ МЕСЕЦА, считано от влизането в законна сила на решението.

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред Окръжен съд – Разград.

Препис от настоящото решение след влизането му в законна сила да се изпрати на лечебното заведение – ДПБ – гр. Бяла за изпълнение, съгласно чл. 165 от ЗЗ.

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ Ал. Великова

 

 

МОТИВИ към Решение № 8/02.02.2018 год. по ЧНД № 272/2017 год. по описа на РС – Кубрат

 

Производството е с правно основание чл.155 и сл. във вр.с чл.146 ЗЗ.

Образувано е по предложение на Районна прокуратура – Кубрат за настаняване за задължително лечение на лицето А.С.Х. ***, със снета самоличност, поради това, че страда от психично заболяване и отказва да се лекува доброволно.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – гр. Кубрат поддържа внесеното предложение и пледира за постановяване на решение, с което освидетелстваният да бъде настанен на задължително лечение в ДПБ – гр. Бяла, тъй като са налице условията на чл.155 във вр.с чл.146 от ЗЗ.

Освидетелстваният А.С.Х. изразява становище, че не страда от психично заболяване и не следва да бъде настаняван на лечение. Назначеният му служебно защитник заявява, че освидетелстваният и представляван от него А.С.Х. е лице с психическо разстройство, страдащо от заболяване, посочено в разпоредбата на чл.146 от ЗЗ – „Параноидна шизофрения”; че това заболяване, видно от показанията на разпитания  свидетел и вещи лица,  не е лекувано,  поради което Х. представлява опасност както за себе си, така и за околните – близки и съседи. Поради това счита, че е в интерес както на осв. Х., така и на околните, той да бъде настанен за задължително лечение, но това да не е специализираната психиатрична болница в гр. Бяла, а в Отделението по психиатрия към МБАЛ „Св. Иван Рилски” гр. Разград.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

А.С.Х. се води на диспансерен учет като психично болен в регистрите на Център за психично здраве – гр. Русе от 2001 г. Инвалидизиран от психиатрична ТЕЛК – Русе през 2001 г. – втора група инвалидност с диагноза „шизофрения – параноидна форма; непълна ремисия, личностова промяна“. Многократно посещавал и амбулаторията на ЦПЗ гр.Русе като е провеждал поддържаща медикаментозна терапия.

Преписката е била образувана по сигнално писмо от Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР гр.София по повод постъпили в същата дирекция телефонни повиквания от лице, представящо се за „А. С.Х.“***, който съобщавал за лица, извършили убийства на територията на населеното място. В хода на проверката е било установено лицето, подало сигналите, а именно А.С.Х. ***. Констатирано било, че към момента на проверката освидетелстваният живеел заедно със сестра си в село Беловец, на ул. Оборище № 9. При снемане на писменото сведение от Х., същият се държал неадекватно, подавал откъслечна и несвързана по смисъл информация. Твърдял, че има хора в населеното място – с. Беловец, които правели машини, които убиват хора. Споделил, че постоянно чува гласове. На 24.08.2017 г. е бил извършен преглед от експерт психиатър, който заявил, че освидетелстваният е познат от предходни стационарни и амбулаторни лечения. Констатирала, че същият се нуждае от незабавно лечение, поради което Х. бил настанен спешно в ЦПЗ гр.Русе – на 24.08.2017 г. При приемането му същият заявил съгласие да провежда доброволно лечение, като към 30.08.2017 г. е бил приведен за продължаване на терапията в ДПБ гр.Бяла, от където бил изписан на 26.09.2017 г. 

Видно от Писмо изх. № 2078/05.10.2017 г., изготвено от д-р Церовска – началник отделение в ДПБ гр.Бяла, че Х. страда от „параноидна шизофрения“ и е необходимо извършване на актуален преглед от психиатър и изотвяне на СПЕ с оглед преценка необходимо ли е прилагане на лечение по чл.155 от ЗЗ. Освидетелстваният е прегледан на 29.11.2017 г. от експертите психиатър и психолог, които са представили комлексна СПЕ.

От заключението на изготвената комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза се установява, че освидетелстваното лице боледува от Шизофрения – Параноидна форма, непрекъснато протичане с хроничен ход, изразена промяна на личността. Това заболяване се приравнява на посоченото в чл.146 от ЗЗ „сериозно нарушение на психичните функции-психоза“. При катамнезно проследяване на състоянието му е установено, че остатъчната симптоматика е постоянна, макар и флуктуираща, в две типични насоки – дискретни и бързопреходни позитивни синдроми и трайни негативни синдроми на личностова промяна. Провежданото антипсихотично лечение не води до пълно отзвучаване на симптомите и до хармонизация на поведението. Към момента на изготвяне на експертната оценка при Х. персистират психотични преживявания, той е формално критичен към състоянието и поведението си и поради персистиращите налудни преживявания не може да изразява информирано съгласие за провеждане на лечение. Намират достатъчно медицински основания за приложение на задължително лечение по Закона за здравето, поради което предлагат стационарна форма за провеждане на лечението на Х. за срок от три месеца в ДПБ – Бяла.

Заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза съдът възприема изцяло, тъй като същото е относимо, компетентно извършено, обосновано и неоспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав прецени следното:

Разпоредбата на  чл. 155 от ЗЗ предвижда настаняване на лечение на лица по чл. 146, ал.1, т.1 и 2 от ЗЗ, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, действие, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че освидетелстваният А.С.Х. страда от шизофрения, параноидна форма, което заболяване попада в кръга на тези визирани в нормата на чл. 146, ал.1 от ЗЗ.

От друга страна видно от съдържанието на назначената СПЕ, която съгласно нормата на чл. 3 от Наредбата за СПЕ за задължително настаняване и лечение на лица с психични разстройства има основна задача да даде заключение за необходимостта от задължително настаняване на лечение, както и от показанията на вещите лица непосредствено пред съда, състоянието на освидетелствания към момента, болестно мотивира поведението му, което създава опасност най-вече за самия него и уврежда собственото му здраве. Към момента освидетелстваният не е в състояние да дава информирано съгласие за лечението си.

Като съобрази горните обстоятелства съдът прецени, че са налице законовите предпоставки визирани в нормата на  чл. 155 от ЗЗ за настаняване на освидетелствания на задължително лечение в специализирано психиатрично заведение. Съотнесено към разпоредбата на чл. 146, ал.1, т.1 от ЗЗ заболяването на освид.Х. предполага наличието на медицинския критерий за постановяване на задължително лечение. Отделно от това е налице и социалния критерий за постановяване на принудителна форма на лечение по отношение на Х.. Изводите на съда относно наличието на социалния критерий за настаняването на Х. на лечение се подкрепят по безспорен начин от изслушаното експертно заключение, от което се установява, че без лечение заболяването може да доведе до значителна опасност за здравето на освидетелстваното лице, поради факта, че налудните изживявания се превръщат в негов мироглед.

Установи се, че заболяването не би могло да бъде лекувано в домашна обстановка, поради липсата на критичност у освидетелстваното лице и оттам и нежеланието за лечение, което може да доведе до автоагресивно и агресивно поведение, с което представлява опасност за себе си и за околните.

С оглед изложените съображения съдът намира, че  освидетелстваният следва да бъде настанен на задължително лечение в ДПБ - Бяла при стационарна форма на лечение за срок от три месеца, считано от влизане в законна сила на решението.

Мотивиран от гореизложеното съдът постанови решението си.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ Ал. Великова