Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

143

 

Гр. Кубрат, 31.08.2018 г.

 

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Кубратският районен съд в публично заседание на двадесет и първи август, две хиляди и осемнадесета  година в състав:

 

                                                            Председател: Албена Великова

 

при  секретаря Вера Димова  като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 142 по описа на РСКт за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба „ТЕЛЕНОР - БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, ЕИК 130460283 със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к.„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 представлявано от Оле Бьорн Шулстъд – изпълнителен директор чрез пълномощник адв.Виолета Герова от САК, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове

за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следната сума, за която е издадена Заповед за изпълнение № 425/01.12.2017 г. по ч. гр. д. 734/2017 г. по описа на РС-Кубрат:

сумата от 27.49 лв., представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по сключен между страните Договор за далекосъобщителни услуги от 03.12.2015 г. и по абонатен номер 005483680, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.11.2017 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД;

за осъждане ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 670.75 лева, представляваща договорна неустойка при прекратяване на договор с абонатен номер  005483680 дължима при прекратяване на договора по вина на ответника, на основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД.

Твърди се, че в изпълнение на сключен договор за мобилни услуги от 03.12.2015 г. между ответника М.Р.М. и „Космо България Мобайл“ ЕАД, чийто правоприемник е ищеца, операторът предоставил уговорените мобилни услуги, описани в издадените фактури № 7237049490/18.02.2016 г. и № 7238364092/18.03.2016 г.,  като потребителят се задължил да заплати стойността им, но не изпълнил задължението си в срок. Съобразно Общите условия на мобилния оператор и предвид неизпълнението на абоната да заплати стойността на фактурираните услуги, „Теленор България“ ЕАД  е прекратил едностранно договора и издал крайна фактура № 7241002872 с начислена сума за плащане общо 698.24 лева, от която 27.49 лв. – неплатен остатък за предходни периоди и 670.75 лв. – начислена неустойка. Поради това ищецът подал заявление срещу длъжника, въз основа на което била издадена Заповед № 425/01.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 734/2017 г. по описа на РС Кубрат. Поради това, че заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на

М.Р.М., че той му дължи претендираните суми, като претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от особения представител, назначен на ответната страна М.Р.М..

В открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. С писмена молба, постъпила преди заседанието, моли за уважаване на предявените искове.

Особеният представител на ответника адв. Мариета Димитрова от АК-Разград депозира писмено становище, с което заявява, че така предявените от ищеца искове са допустими, а с оглед приложените писмени доказателства и изцяло доказани по основание и размер.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

На 03.12.2015 г. между страните е сключен договор за мобилни услуги, по силата на който ищцовото дружество се задължило да предоставя на ответника мобилни услуги по програма Резерв Стандарт 39.99 с приложима отстъпка в размер на 62.51% от месечния абонамент за срока на договора срещу заплащане на месечна абонаментна такса в размер на 14.99 лева, със срок на договора 24 месеца.

Въз основа на цитирания договор ответникът ползвал предоставяните от ищеца мобилни услуги, като потреблението за мобилен номер 0896/357441 е фактурирано под № 005483680.

Към доказателствения материал по делото са приети и общите условия на ищцовото дружество за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, издадените от ответника фактури за процесния период и справките за месечно потребление към същите, които не са оспорени от ответника в срока по чл.131 ГПК.

От ч. гр. д. № 734/2017 г. по описа на РС-Кубрат се установява, че делото е образувано по заявление от ищеца и на 01.12.2017 год. е издадена заповед № 425 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника. Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Предпоставка за допустимост на предявените искове е ищецът да е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесната сума, да е издадена такава, след което същата да е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК или да е постъпило възражение от ответника срещу дължимостта на сумата в срока по чл.414, ал.2 от ГПК. Наличието на посочените положителни процесуални предпоставки за разглеждане на предявените искове се  установява от ч. гр. д. № 734/2017г. по описа на РС- Кубрат.

С доклада по делото на основание чл.146 ГПК е разпределена доказателствената тежест с оглед изложените от страните твърдения и за уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е възложено да докаже при условията на пълно и главно доказване сключването на описания в исковата молба договор за мобилни услуги между страните; изпълнението на задълженият си по договорите; прекратяването на договора за мобилни услуги, извършено едностранно от ищеца, включително изпращането и достигането на поканата за доброволно плащане на ответника, наличието на валидна клауза за неустойка в договора, както и размера на претендираните вземания.

Предвид, че истинността на представените с исковата молба писмени доказателства не е оспорена от ответника в предвидения в закона преклузивен срок, то следва да се приеме за доказано сключването на описания в исковата молба договор за предоставяне на мобилни услуги.

С оглед депозираното от особения представител на ответника, с което признава дължимостта на претендираните от ищеца вземания в настоящето производство, то следва да се приеме, че ищцовото дружество е доказало своите искове по основание и размер и същите следва да бъдат уважени изцяло.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски в размер на  505.00 лв., от които 75.00 лева заплатена държавна такса, 180 лева адвокатско възнаграждение и  250.00 лева възнаграждение за особен представител като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Съобразно разрешението дадено в т.11 от ТР по тълк. дело № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство следва да се произнесе и по направените в заповедното производство разноски, тъй като същите не попадат в приложното поле на установителният иск по чл. 414, респ. чл. 422 от ГПК. Предвид изхода от спора и уважената искова претенция спрямо претендираните със заявлението за издаване на заповед за изпълнение суми, на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в заповедното производство разноски в размер на 205.00 лв., от които 25.00 лева заплатена държавна такса и 180.00 лева адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от така изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Р.М., ЕГН ********** с пост. адрес ***  ДЪЛЖИ на „ТЕЛЕНОР - БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, ЕИК 130460283 със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к.„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 представлявано от Оле Бьорн Шулстъд – изпълнителен директор следната сума, за която е издадена Заповед за изпълнение № 425/01.12.2017 г. по ч. гр. д. № 734/2017 г. по описа на РС-Кубрат: сумата от 27.49 лева (двадесет и седем лева, четиридесет и девет стот.), представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 18.01.2016 г. до 17.05.2016 г., ведно със законната лихва считано от 30.11.2017 г. до окончателното плащане, по сключен между страните Договор за далекосъобщителни услуги от от 03.12.2015 г. с абонатен номер 005483680, на основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД.

ОСЪЖДА  М.Р.М., ЕГН ********** с пост. адрес *** ДА ЗАПЛАТИ  на „ТЕЛЕНОР - БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, ЕИК 130460283 със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к.„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 представлявано от Оле Бьорн Шулстъд – изпълнителен директор сумата от 670.75 лева (шестстотин и седемдесет лева, седемдесет и пет стот.), представляваща договорна неустойка при прекратяване на договор с абонатен номер 005483680 дължима при прекратяване на договора по вина на ответника, на основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД.

ОСЪЖДА  М.Р.М., ЕГН ********** с пост. адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР - БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, ЕИК 130460283 със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к.„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 представлявано от Оле Бьорн Шулстъд – изпълнителен директор сумата от 505.00 лева (петстотин и пет лева, нула стот.) представляваща направени в настоящето производство съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 205.00 лева (двеста и пет лева, нула стот.), представляваща направени разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Разградския окръжен съд.

 

                                                            Председател: /П/ Ал. Великова