Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 132

 

Гр. Кубрат, 13.08.2018 год.

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Кубратският районен съд в открито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                   Председател: Албена Великова

 

при секретаря Вера Димова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 161 по описа на РСКт за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното: 

Производство с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.

Ищцата Д.Д.Р., ЕГН ********** с пост. адрес *** чрез пълномощник адв.Сезгин Вели от АК-Разград твърди, че с ответника Р.Р., род. на *** г., сключили граждански брак на 13.01.2015 год. в гр.Завет, обл.Разград. От брака си нямат родени деца. Заявява, че с ответника се запознали в гр.Скопие и по настояване на родителите си бързо сключили граждански брак. Впоследствие заминали за Германия да работят и двумесечното брачно съжителство определя като непоносимо – постоянно спорили и се карали, дори за дреболии. Тогава съпругата взела решение да се върне отново в България, а ответникът останал в Германия. От тогава не подържат контакти и никой не е правил опити да възстанови брачния живот. Поради това, че фактическата раздяла продължава и понастоящем, повече от три години, а всеки от тях е започнал свой собствен живот, брачната им връзка съществува само формално, тъй като е дълбоко и непоправимо разстроена, моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака с развод без да се произнася по въпроса за вината и да постанови, след развода да възстанови предбрачното си фамилно име Б..

Ответникът Р.Р. чрез особения си представител адв.Румяна Петрова от АК-Разград заявява становище, че искът за развод е допустим, а с оглед събраните писмени и гласни доказателства и  основателен.   

Кубратският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и на доводите на страните, приема за установено от фактическа страна  следното: Страните по делото са съпрузи, сключили граждански бракпърви за двамата, на 13.01.2015 год. с Акт № 0002/13.01.2015 год. на Община Завет. От брачното си съжителство нямат родени деца.

Страните се запознали в Република Македония, град Скопие. Родителите на ищцата също одобрили ответника, още повече, че бащата на Д. е също македонски гражданин. Сключили набързо граждански брак и се установили да живеят и работят в Германия. В рамките на продължилото само два месеца брачно съжителство съпрузите установили, че са коренно различни характери и не могат да се приспособят към брачните антажименти. Животът им станал непоносим, постоянно били в конфликти и спорове, дори за дреболии. След като констатирали, че не са готови за брачен живот, ищцата напуснала семейната квартира и заживяла отделно от ответната страна. Всеки от брачните партньори започнал свой живот, независим от другия, без да търси контакт един с друг.  

Така изложената фактическа обстановка съдът приема установена от събраните по делото свидетелски показания на св.Ю., които кредитира изцяло, както и от приетите писмени доказателства.

Въз основа на така установеното от фактическа  страна, съдът направи следните правни изводи: Изхождайки от установената по делото фактическа обстановка и поведението на страните, решаващият състав приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Съпрузите са се лишили взаимно от чувство за дом, общност и единство. По делото липсва спор досежно настъпилата между съпрузите фактическа раздяла. Съдът приема, че продължилата раздяла между съпрузите е довела до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски отношения между съпрузите, като съществуващата между тях брачна връзка е останала запазена само формална и несъответна по съдържание на уредената в закона брачна връзка. Последното обуславя разстройство на брака, което не може да се преодолее, с оглед възстановяване на нормалните съпружески отношения. При това положение, съдебният състав намира, че фактическата раздяла между съпрузите, е довела до лишаване на съществуващия между тях брак от дължимото му съдържание, който е спрял да изпълнява присъщата му социална функция, поради което и следва да бъде прекратен с развод. Запазването на последния би било вредно за обществото и за самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал. 1 от СК, без да се произнася съда по въпроса за вината, както са поискали страните. 

След прекратяването на брака ищцата претендира да възстанови предбрачното си фамилно име – Б., поради което съдът дължи произнасяне в този смисъл. 

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв. и след приспадане на внесената първоначално такава от ищцата, следва ответника, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК да заплати по сметка на РС-Кубрат сумата 25.00 лева. 

Водим от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод, сключения между Д.Д.Р., ЕГН **********,***, и Р.Р., роден на *** г., гражданин на Република Македония, с постоянен адрес ***, представляван от особен представител адв. Румяна Петрова от АК – Разград, с Акт № 0002/13.01.2015 год. на Община – Завет, обл. Разград, граждански брак, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 53 от СК, след прекратяването на брака Д.Д.Р. да възстанови предбрачното си фамилно име – Б..

ОСЪЖДА Р.Р. да заплати по сметка на РС – Кубрат окончателна държавна такса по бракоразводния иск в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис, пред ОС – Разград.

 

 

                                                 Председател: /П/ Ал. Великова