Р Е Ш Е Н И Е

 

133

 

Гр.Кубрат, 13.08.2018 год.

 

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

Кубратският районен съд в публично заседание на шестнадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                               

                                                             Председател: Албена Великова

 

При секретаря Вера Димова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело214 по описа на РСКт за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искове с правна квалификация чл.127, ал.2 във вр. с чл.59, ал.2, чл.143, ал.2 от СК и чл.127а от СК.

Ищецът Г.П.Г., ********** като баща и законен представител на малолетната Е.Г.П., ЕГН **********, и двамата с пост. адрес в с. Тертер, общ.Кубрат, област Разград, ул. Хан Аспарух № 23 чрез пълномощник адв. Милен Христов от АК-Разград, като твърди, че от окончателната раздяла с И.Н.Н. през лятото на 2015 г., единствено той е издържал дъщеря им и е полагал непосредствени грижи за отглеждането й, без да получи каквото и да било съдействие от ответницата, моли съда да постанови решение, с което да предостави на него упражняването на родителските права по отношение на малолетната Е. и да определи местоживеенето й при него, а на майката да определи подходящ режим на лични отношения, да я осъди да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 150.00 лева, считано от 01.04.2018 год.  до настъпване на условията за нейното изменение или прекратяване; да даде разрешение вместо майката да се издаде задграничен паспорт на детето, както и да пътува извън пределите на страната неограничен брой пъти до навършване на пълнолетие. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответницата И.Н.Н., ЕГН ********** с пост. адрес *** чрез особения й представител адв. Вячеслав Николов от АК-Разград заявява становище за допустимост и основателност на предявените искове, с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства.

След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:

От представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0121/23.07.2010 г. съставен от Община Кубрат, се установява, че ищецът и ответницата са родители на Е.Г.П., ЕГН **********, род. на *** г.

През учебната 2017/2018 г. Е. е била записана ученичка в първи клас на СУ „Христо Ботев“ гр. Кубрат, видно от съдържанието на приложеното към исковата молба Удостоверение № 45/05.10.2017 г. издадено от учебното заведение.

Ищецът Г.П.Г. работи по трудов договор в „Лудогориелес“ ЕАД гр.Разград и получава средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на 450.70 лева.

От показанията на разпитаните свидетели П. А. и Й. Г. се установява, че страните по делото живеели на семейни начала. В началото отношенията им се развивали нормално, но скоро след като се установили да живеят в гр. Кубрат, настъпила промяна. Основно ангажиментите по отглеждането на детето Е. поела бабата по бащина линия, за да имат възможност страните да работят и осигуряват доходи за издръжката на домакинството. През 2015 г. ответницата напуснала съвместно обитаваното жилище, като от тогава само няколко пъти се срещала с дъщеря си, но без да участва нито лично, нито финансово в отглеждането и издръжката й. От тогава и понастоящем ищецът с помощта на своята родителка са поели изцяло анжажиментите по отглеждането, издръжката и възпитанието на малолетната.

Съдът след преценка на депозираните гласни доказателства по реда на чл.172 от ГПК, кредитира показанията на разпитаните свидетели, защото същите възпроизвеждат факти, които са възприели лично и непосредствено, и които кореспондират с останалите събрани по делото писмени доказателства.

От изготвения Социален доклад № ПР/Д-РР-К/24-001/10.07.2018 год. на Отдел „Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане” гр. Кубрат се установява, че бащата е осигурил подходящ дом, с много добре поддържана битова хигиена за отглеждане на дъщеря си. Жилището е обзаведено скромно, като детето разполага с отделна стая. От раждането си момичето е обгрижвано от своята баба по бащина линия, на чиято помощ при отглеждането на детето разчита и ищецът. Между баща и дъщеря е изградена силна емоционална връзка. Майката от дълго време не е търсила дъщеря си. Е. е в добро общо здравословно състояние, чиста и добре облечена. Успешно е завършила първи клас и преминала в по-горен.

От правна страна съдът намира за установено следното:

Исковете са допустими като подадени от правно легитимирано лице имащо интерес от търсената защита. Разгледани по същество се явяват основателни.

По отношение на родителските права и определяне местоживеенето на детето:

Искът по чл. 127, ал. 2 от СК е единственият правен способ за разрешаване на разногласията между родителите относно упражняването на родителските права. В това производство, което по своя характер представлява съдебна администрация на граждански отношения, съдът не се ръководи от желанията на единия или другия родител, а от интересите на децата.

Решението за предоставяне упражнението на родителските права следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед следните обстоятелства: родителски качества, полагане грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици, морални качества на родителя, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на децата,  привързаност между деца и родители и между децата;  помощ на трети лица и др.

От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че бащата има желание и възможност да се грижи за отглеждането и възпитанието на своето дете. При постановяване на решението си съдът следва да следи преди всичко интереса на детето и да го постави в тази семейна среда, която би била най благоприятна, в дадения момент, за тяхното физическо и духовно развитие. Ирелевантни са обстоятелствата досежно вината на единия или другия родител за прекратяване на семейното им съжителство. Поради това родителските права следва да се предоставят за упражняване на бащата, който вече е осигурил нормални битови условия и семейна среда подходящи за отглеждане на детето. В тази насока съдът изцяло кредитира както събраните гласни доказателства на посочените свидетели, така и изготвения по делото социален доклад.

По отношение на режима на личните отношения:

Както критериите при определянето на родителските права се ръководят изцяло от интереса на децата, така и конкретните мерки на лични отношения между децата и родителя, който не упражнява пряко родителските права, следва да бъдат определени от интереса на децата. Тук съдът намира, че следва да определи подходящ режим на лични отношения на майката с детето, като запазването на тази връзка е важна за оформяне личността на малолетната, за нейното правилно израстване.

Трайната съдебна практика при определяне на режима на личен контакт се е насочила към даване на възможност на родителя, който не упражнява родителските права над детето да вижда и взима същото поне два пъти месечно, било то всяка първа и трета събота и неделя от месеца, било то всяка втора и четвърта, като когато интересите на детето са защитени следва да се даде възможност и за приспиване на последното в определените дни за контакт. Интересите на детето следва да бъдат изследвани съобразно различни обективни и субективни критерии. От една страна прекалено ниската възраст на детето би  представлявала обективна трудност свързана с приспиване на същото при родителя, който не упражнява пряко родителските права над детето, доколкото следва да се предположи, че същия би бил в невъзможност да задоволи специфичните потребности на същото. От друга страна следва да бъде посочено, че за емоционалното израстване на детето е важно същото да поддържа една стабилна, силна и постоянна връзка с всеки родител. Сред обективните критерии за определяне на режима на личен контакт на детето с родителя, който критерий не е свързан със самото дете, е и самото здравословно състояние на самия родител.

При тези доводи съдът намира, че следва да даде възможност на майката на детето – И.Н.Н. да го вижда и взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа в съботния ден до 17:00 часа в неделния ден, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата.

По отношение на издръжката за бъдеще време:

Предвид безусловния характер на задължението за издръжка на ненавършило пълнолетие дете следва да се определи адекватна на нуждите на детето издръжка, съобразно неговата възраст и възможността задълженото лице да престира последната.

Предвид изложеното съдът намира, че следва да определи издръжка, която да е съобразена от една страна с нуждите на детето, а от друга страна с възможността и на двамата родители, не само на ответника да престират такъв, като вземе предвид техните възможности. При така изложеното съдът намира, че следва да бъде определена издръжка на детето Е. в размер на 280.00 лева, от които ответницата следва да поеме 150.00 лева, като по-малкото парично участие на ищеца е за сметка на ежедневните грижи за отглеждането и възпитанието на детето, които той полага. Съдът намира, че ответницата няма да бъде затруднена в нейното изплащане, защото този размер издръжка е близо до минимума към настоящия момент. Издръжката за бъдеще време се дължи от подаването на исковата молба19.04.2018 г., с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи издръжката ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване.

По иска с правно основание чл.127а от СК:

За осъществяване на задгранични пътувания на дете законодателят изисква общо съгласие на двамата родители, като при липса на съгласие на единия единствената правна възможност да бъде преодоляно разногласието е решение на съда по  чл. 127а, ал. 2 от СК. Доколкото към момента на приключване на устните състезания по делото няма наведени твърдения, че майката е открита и е дала съгласие детето да пътува в чужбина, съдът намира, че е налице спор по този въпрос между родителите и искането на ищеца по реда на чл. 127а, ал. 2 от СК се явява допустимо.

Разгледан по същество иска е основателен по следните съображения:

При спор между родителите и непостигане на съгласие за възможността детето им да напуска пределите на Република България, водещ следва да бъде интересът на детето, а в случая несъмнено в интерес на малолетната е да може да пътува неограничен брой пъти до държави в ЕС, придружавана от своя баща или упълномощено от него пълнолетно лице. Основно право на малолетната Е. е като всеки български гражданин тя да може да пътува извън пределите на страната си, като реализацията на това право неминуемо допринася за разширяване културата, познанията, социалните контакти и опита на всяко подрастващо дете. Напълно неоправдано е детето на страните по настоящото дело да бъде лишавано от възможността да пътува зад граница само заради липсващото съгласие на майката, чието местопребиваване не е открито.  

С оглед изложеното съдът намира, че искът по  чл. 127а, ал. 2 СК е изцяло основателен и следва да бъде уважен, като се разреши на детето Е.Г.П. да напуска територията на Република България заедно с баща си или с изрично упълномощено от него пълнолетно лице, за осъществяване на пътувания до държавите членки на Европейския съюз за срок от пет години, без да е необходимо за целта съгласието на майката.

Тъй като безспорно детето няма издаден паспорт, следва да се уважи и искането на бащата за заместване съгласието на майката относно снабдяване на детето с този документ, защото пътуването в чужбина предполага наличие на паспорт, удостоверяващ самоличността на детето извън границите на Република България. Съгласно разпоредбите на ЗБЛД, българските граждани имат право да напускат страната и да се завръщат в нея с паспорт, като същият се издава от МВР на лица, които пътуват в чужбина за преминаване на държавната граница и пребиваване извън страната. В този смисъл несъмнено в интерес на малолетната Е. е да й бъде издаден паспорт, който е призван единствено да обуслови реализацията на правото на детето да пътува извън страната.

По разноските:

Ищецът е направил искане за присъждане на сторените по делото разноски и представя доказателства за сторени такива, както следва: 30.00 лева – платена държавна такса и 150.00 лева – възнаграждение за особен представител на ответницата. С оглед уважаване на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 180.00 лева  - сторени разноски по делото.  

Ответникът следва да плати по сметка на РС – Кубрат и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 216.00 лева - държавна такса върху тригодишните платежи на присъдения размер на издръжката за бъдеще време.  

Мотивиран така и на основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 127а, ал. 2 от СК, съдът

 

Р Е Ш И :  

 

УВАЖАВА предявения от Г.П.Г., ЕГН **********,***, срещу И.Н.Н., ЕГН **********,***, представлявана от особен представител адв. Вячеслав Николов от АК – Разград, иск и ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителски права по отношение на детето Е.Г.П., ЕГН ********** на бащата – Г.П.Г..

ПОСТАНОВЯВА детето Е.Г.П. да живее в дома на баща си – Г.П.Г. ***.

ОПРЕДЕЛЯ на майката – И.Н.Н. режим за поддържане на лични отношения с детето си Е.Г.П., ЕГН **********, с право да го вижда и взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа в съботния ден до 17:00 часа в неделния ден, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата.

ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал. 2 СК, във вр. с чл. 149 от СК,  И.Н.Н. да заплаща на детето си Е.Г.П., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева, считано от 19.04.2018 год. до изменение на обстоятелствата, с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила, платими чрез неговия баща и законен представител Г.П.Г..

РАЗРЕШАВА, на основание чл. 127а СК, да се издаде паспорт за задгранично пътуване на детето Е.Г.П., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител – Г.П.Г., ЕГН **********,***, без да е необходимо за това съгласието на майката И.Н.Н., ЕГН **********,***.

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ заместващо съгласието на майката И.Н.Н., ЕГН **********,***, малолетното й дете Е.Г.П., ЕГН **********, родена на *** г. да напуска пределите на Република България и да пътува до държави – членки на Европейския съюз придружавана от бащата Г.П.Г., ЕГН **********,*** или друго упълномощено от него пълнолетно лице за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на решението в законна сила.

ОСЪЖДА И.Н.Н. да заплати на Г.П.Г. сумата 180.00 (сто и осемдесет) лева – сторени разноски по делото съразмерно с уважената част на исковете.

ОСЪЖДА И.Н.Н. да заплати по сметка на РС – Кубрат държавна такса по присъдената издръжка в размер на 216.00 (двеста и шестнадесет лева, нула стот.) лева.         

        Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването на страните с връчване на препис пред ОС – Разград.

          

 

                                                             Председател: /П/ Ал. Великова